Решение по дело №9724/2023 на Софийски районен съд

Мотиви по НАХД № 9724/2023 по описа на СРС, НО, 98 състав
С постановление Софийска районна прокуратура е внесла предложение
обвиняемият К. Ц. А., ЕГН **********, роден в ..................г., неосъждан, да
бъде освободен на основание чл. 78а НК от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание за това, че на 26.05.2021 г. в
сградата на ОПП-СДВР на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 е потвърдил
неистина в писмена декларация вх. № 433200-55068/26.05.2021 г. по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица
на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение“, която декларация, по силата на закона подал до
началника на Отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че на 24.01.2021 г., около 10.58 часа, МПС
марка "М.”, модел ......... с peг. № .................е било управлявано от лицето К.
П.Б. с ЕГН ********** със СУМПС № .........., като в действителност
автомобилът не бил управляван от него – престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
В съдебно заседание СРП не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Защитникът на обвиняемия – адв. П. моли за административно
наказание „глоба“ в минимален размер, като излага доводи, че от деянието не
са настъпили вреди, тъй като ЕФ е отменен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият К. Ц. А., ЕГН **********, е роден в гр. Ботевград на
02.04.1971 г. и е неосъждан към датата на извършване на деянието, доколкото
е реабилитиран.
На 26.05.2021 г., обвиняемият се явил в сградата на ОПП- СДВР на
адрес гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“, № 4 като попълнил и подал писмена
декларация с вх. № 433200-55068/26.05.2021 г. по чл. 189, ал. 5 ЗДвП пред
орган на властта - Длъжностно лице от отдел "Пътна полиция" при СДВР, в
която посочил че на 24.01.2021 г. в периода от около 10:58 часа до 15:30 часа
1

е предоставил МПС марка „М.“, модел ........... с peг. №............... на св. К.П. Б.
с ЕГН: **********, след като се убедил, че е правоспособен водач и
притежава валидно СУМПС, категория ....., издадено от МВР-Враца. В
действителност той не познавал св. Б., никога не му бил предоставял МПС
марка „М.“, модел .......... с peг. № ............. да го управлява, включително и на
процесната дата. Към декларацията с вх. № 433200-55068/26.05.2021 г.
обвиняемият А. приложил СУМПС, издадено на св. К. П. Б. на 28.01.2021 г., с
№ .............. Към 24.01.2021 г. св. К. П. Б.бил неправоспособев водач и не
притежавал валидно СУМПС.
Ръкописните текстове в декларацията с вх. № 433200-55068/26.05.2021
г. не са написани от обв. А., а подписът в същата е положен именно от него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събрания по делото и обсъден на осн. чл. 378, ал. 2 НПК доказателствен
материал: показания на свидетеля Б., писмените доказателства и
доказателствени средства - преписи от заявления за издаване на документи за
самоличност и приложения към тях, определение на РС-Червен бряг и
съобщение, призовка, решение на РС-Ботевград, електронни фишове срещу К.
Б., К. А. и М. К., декларация от М. К. копие от СУМПС на К. Б. справка
картон на водача за справка в ЦБ за настоящ собственост, справка от
търговски регистър, справка от ЦБД-КАТ, справка по история по ПС, справка
за промяна на регистрация, справка картон на водача на К. Б., и справка за
съдимост на обвиняемия, веществени доказателствени средства – протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване от Косто Беров и К. А.,
веществено доказателство - декларация вх. № ................ г., както и от
способите на доказване – заключение на съдебно-почеркова експертиза и
заключение на тройна съдебно-графическа експертиза.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Б., тъй като при преценка
на тяхната достоверност, настоящият състав прие, че те са логични,
последователни и се подкрепят от останалите доказателствени източници.
Оценката на това доказателствено средство беше извършена особено
внимателно, предвид обстоятелството, че е приобщено към доказателствения
материал при изключение от принципите на непосредственост и устност
(макар и изрично предвидено в закона). Въпреки това, съдът не намери
основания, поради които свидетелските показания, макар и частично да бъдат
изключени от доказателствата по делото.
Съдът възприе като относими писмените и веществени доказателства и
доказателствени средства, подробно изброени по-горе, които счете за
значими за разкриване на обективната истина по делото и пряко свързани с
предмета на доказване в настоящото производство.
Съдът обсъди внимателно приетите по делото експертни заключения на
2

изготвената на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза,
която вещото лице не поддържа изцяло и на допуснатата от съда тройна
съдебно–графическа експертиза, които формулират противоречив извод
относно съществен за изхода на делото факт – а именно положен ли е
подписът върху инкриминираната декларация от обвиняемия. При съпоставка
на двете заключения, съдът се довери на съда тройна съдебно-графическа
експертиза, тъй като същата е изчерпателно и професионално мотивирана и
обсъжда широк набор от индивидуални признаци на почерка.
Доказателствената съвкупност, преценена в своята взаимовръзка,
установява по несъмнен начин, че обвиняемият е подписал процесната
декларация и че я е подал пред посоченото върху нея длъжностно лице от
ОПП-СДВРкато в нея е посочил, че е предоставил автомобила „М.“ на св. Б.
на 24.01.21 г. за определен часови диапазон след като се е уверил, че
последният притежава валидно СУМПС. Установява се по несъмнен начин,
че обв. А. в действителност не се е убедил, че св. Б. притежава валидно
СУМПС, доколкото същото е било издадено едва на 28.01.2021 г., както и че
св. Б. никога не е ползвал автомобила, включително и на посочената дата,
нито го е управлявал, за което той дава категорични показания, които не са
изолирани, а се подкрепят от цялата доказателствена съвкупност, която
позволява извода, че неговите лични данни са били използвани при
подаването на подобни декларации не само от обвиняемия, а и от други лица,
които са ги получили при неустановени по делото обстоятелства.
Фактическите констатации относно съдебното минало на обвиняемия
съдът направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
При така приетата фактическа обстановка, установена въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът счете, че от обективна и
субективна страна, обв. К. Ц. А. е осъществил съставите на престъпления по
чл. 313, ал. 1 НК.
От обективна страна на 26.05.2021 г. в сградата на ОПП-СДВР на адрес
ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 той е потвърдил неистина в писмена декларация
вх. № 433200-55068/26.05.2021 г. по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, която декларация
подал до началника на Отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че на 24.01.2021 г., около 10.58 часа, МПС
марка "М.”, модел „......... с peг. № ........... е било управлявано от лицето К.
П.Б. с ЕГН **********.
Процесната декларация по силата на закон /Закона за движение по
пътищата/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
3

някои обстоятелства - на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП: „Електронният фиш
по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра
на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира“.
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
престъплението от обективна страна са налице.
На първо място, авторството на деянията е безспорно установено -
именно обвиняемият А. е лицето, което е подписало и подало процесната
декларация.
Освен това съдът намира, че се явява безспорно установено
обстоятелството, че декларацията е подадена пред надлежен орган на властта,
тъй като служителят който я е приел, е натоварен с приемането на такива
декларации на съответното гише в ОПП-СДВР по служба.
Правната норма на чл. 313, ал. 1 НК има бланкетна диспозиция. В
случая съдът намира, че този вид декларации са изискуеми по силата на
закона - от нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, където изрично са предвидени
съдържанието и предназначението им и служат за установяване на
истинността на определени обстоятелства, във връзка с които се подават.
В декларацията обвиняемият е материализирал писмено изявление за
фактите, за чието удостоверяване служи декларацията, които не отговарят на
истината, тъй като се установи, че автомобилът „М.“ не е бил предоставян на
посоченото в декларацията лице – Косто Беров в посоченото от обвиняемия
време и съответно не е управляван от него.
Доколкото съставът на чл. 313, ал. 1 НК е на формално извършване, се
явява довършен с подаването на декларациите пред съответното длъжностно
лице, като не се изискват допълнителни съставомерни последици.
От субективна страна обвиняемият А. е действал при пряка умишлена
форма на вината, доколкото е съзнавал всички елементи от обективната
съставомерност на деянието - че чрез подаването пред орган на власт на
декларация, предвидена в закон, потвърждава неистински обстоятелства и
именно това е целял. Предвид правната характеристика на деянието - на
просто извършване, не е било необходимо умисълът му да обхваща искането
4

или допускането на общественоопасни последици извън самото невярно
деклариране.
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за
освобождаване на К. Ц. А. от наказателна отговорност. За извършеното от
него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години. Обвиняемият не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне на размера на административното наказание, съдът
възприе като смекчаващо отговорността обстоятелство коректното
процесуално поведение на обвиняемия и не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства. След като съобрази това, както и тежестта на деянието, съдът
му наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер – 1000,00
лева.
Обвиняемият на основание на основание чл. 189, ал. 1 НПК следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС направените в съдебното
производство разноски в размер на 1380,00 лева, както и по сметка на СДВР
направените на досъдебното производство разноски в размер на 197,28 лева.
Съдът прие, че вещественото доказателство декларация с вх. № 433200-
55068/26.05.2021 г. да остане по делото до изтичане на срока за неговото
съхранение му, след което да бъде унищожено.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	1828
Дата:	16 април 2024 г. (в сила от 2 май 2024 г.)
Съдия:	Мария Ангелова Дончева

Дело:	20231110209724
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 юли 2023 г.

Решение по дело №9724/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите