Решение по дело №621/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 547
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 22 август 2020 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20204520200621
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Русе,06.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на девети юни две хиляди и  двадесета година в състав :

 

                                       Районен съдия: Венцислав Василев

                               Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря  Мирослава Пенева…………………………………………………………..

и в присъствието на  прокурора..…………………………………………………………….

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  621/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от В.К.И. против наказателно постановление № 19-3393-000634, издадено от Началника на ІІ РУ на МВР гр.Русе.

        Жалбоподателят редовно призован, не се явява ; вместо него се явява  процесуален представител,който  поддържа по жалбата.

        Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител и  изразява писмено становище за неоснователност на  жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        На 10.04.2019 г. жалбоподателят управлявал л.а. «ВАЗ 2121 Нива 221» с ДК№ *** , собственост на друго лице. Около  14,55 ч. на посочената дата св.М.Д., служител  сектор «Пътна полиция Русе» му дал знак със стоп-палка да спре, на което разпореждане жалбоподателят не се подчинил ,а продължил движението си. Св.Д. възприел, че жалбоподателят е без поставен предпазен колан и не са включени късите му светлини при движение през деня. За тези нарушения св.М.Д. съставил АУАН против жалбоподателя. Въз основа на него административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил наказание „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А ал.1 вр.чл.183 ал.4 т.7 пр.1  от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.70 ал.3 вр.чл.185 от ЗДвП.

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.  

 Жалбата е  основателна.

        В хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушения на процесуалните правила, като наказателното постановление е  издадено в нарушение на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, което винаги е самостоятелно основание за отмяната му без да се изследват други обстоятелства.  

        Видно от материалите по делото АУАН е съставен на 26.06.2019 г., а наказателното постановление е издадено на 11.02.2019 г., което е в разрез с изискването на разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, съгласно която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото АУАН е съставен, както бе посочено на 26.06.2019 г., то шестмесечният давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 26.12.2019 г. и в този смисъл АНО е следвало да прекрати образуваното административнонаказателно производство. Нарушението е от характера на абсолютните и  не подлежи на саниране.

        Предвид изложеното е безпредметно да се обсъждат всички други възражения на страните, тъй като всякога нарушението на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН води до безусловна отмяна на обжалваното наказателно постановление.      

        При такъв изход на делото и с оглед изрично направеното искане за присъждане на разноски от страна на защитата и възражение за прекомерност от страна на АНО на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. на основание чл.36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г.в размер на 100 лв., доколкото общият размер на двете наказания глоба е под 1 000 лв. – 120 лв. При определяне на този размер на възнаграждението на защитника съдът взема предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че по делото е проведено само едно съдебно заседание.

        По изложените съображения съдът намира,че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1 вр.ал.3 от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

       

        ОТМЕНЯ  наказателно постановление №  19-3393-000634, издадено от Началника на ІІ РУ на МВР гр.Русе с което на В.К.И. с ЕГН ********** са му наложени наказания „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А ал.1 вр. чл.183 ал.4 т.7 пр.1  от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.70 ал.3 вр.чл.185 от ЗДвП.

        ОСЪЖДА Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе да заплати сумата от 100 лв. на В.К.И., представляваща направени от него разноски за процесуално представителство.

 

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и административнонаказващия орган.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен  съд.

 

                                                               Районен съдия :