Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шести
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Ваня
Ружина, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 3369 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 14336 от 16.01.2020 г., постановено по
гр. д. № 5199/2019г., Софийски районен съд, I ГО, 41-ви състав, е отхвърлил предявените от Кооперация
„О.А.ЗА Н.И.И Т.“ срещу В.Т.П. искове с правно основание чл. 286, във вр. с чл.
280 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 789
евро (с левова равностойност от 1 543,15 лв.), представляваща
възнаграждение по чл. 5 от договор за посредничество от 24.07.2018 г. за
осъществена посредническа дейност за покупка на недвижим имот, както и сумата
от 789 евро (с левова равностойност от 1 543,15 лв.), представляваща неустойка
по чл. 6 от договор за посредничество от 24.07.2018 г. за неуведомяване за
осъществена сделка по покупка на недвижим имот. С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовата кооперация е осъдена да заплати на ответника
сумата от 800 лв., представляваща разноски по делото пред първата съдебна
инстанция.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от Кооперация „О.А.ЗА Н.И.И Т.“, чрез адв. Л., пълномощник по
делото в която се излага подробни
съображения срещу правилността на обжалваното решение. Жалбоподателят оспорва
като неправилни съображенията на първоинстанционния съд, че между страните по
делото не се установява наличието на облигационна връзка по договор за
посредничество, като твърди, че представеният като писмено доказателство по
делото договор е подписан от ответника. На следващо място твърди, че е изпълнил
поетите по договора задължения, като е направил подбор на подходящи за
възложителя имоти и е организирал воденето на преговори между възложителя и
лицата, с които впоследствие е сключен договор за продажба на недвижим имот.
Прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд след като съдебно почерковата експертиза е оспорена, не
е допуснал повторна такава и с допълнителни задачи и което искане поддържа пред
въззивния съд. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание пред въззивния
съд адв.Л. поддържа въззивната жалба, приемането на допусната пред въззивния
съд съдебнопочеркова експертиза и представя писмени бележки.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от ответника, в който се излагат подробни съображения в подкрепа на
обжалваното решение. Въззиваемият моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание пред въззивния
съд адв. Вакрилова, пълномощник на въззиваемия оспорва въззивната жалба и
приетата съдебно почеркова експертиза. Претендира разноски и представя писмени
бележки по делото.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съдебният
състав намира следното:
По
иска с правно основание по чл. 286 във вр. с чл. 280 ЗЗД.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 286
във вр. с чл. 280 ЗЗД за осъждане на В.Т.П. да заплати на Кооперация „О.А.ЗА
Н.И.И Т.“ сумата от 1 543,15лв./ или
равностойността от 789 евро/, представляваща възнаграждение по чл. 5 от
договор за посредничество от 24.07.2018 г. за осъществена посредническа дейност
за покупка на недвижим имот.
Съгласно чл. 286 ЗЗД доверителят по договор за
поръчка е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако такова е
уговорено.
Основателността на така предявения иск се обуславя на
първо място от наличието на облигационно отношение по сключен между страните
договор за поръчка – посредничество за покупка на недвижим имот – с уговорка за
заплащане на възнаграждение на довереника в претендирания от него размер. На
следващо място по делото е необходимо да бъде установено, че довереникът е
изпълнил възложената му му от доверителя посредническа дейност за покупка на
недвижим имот, както и че предвиденото в договора предпоставки за заплащане на възнаграждението, а именно
сключването на договор за продажба на недвижим имот, по отношение на който е
било осъществено посредничеството, е настъпило.
Като писмено доказателство по делото е представен
договор за посредничество от 24.07.2018 г., сключен между Кооперация „О.А.ЗА
Н.И.И Т.“ и В.Т.П., по силата на който кооперацията, в качеството ѝ на
довереник, се е задължила да посредничи при закупуване на недвижим имот от
доверителя, като го информира за състоянието на местния пазар на недвижими имоти
и му предоставя текуща информация относно предлаганите имоти, прави подбор на
подходящи за доверителя имоти и проучва предпочетените от него оферти, извършва
огледи, организира и посредничи при воденето на преговори между доверителя и
потенциални продавачи, като защитава интересите му, проверява имота за тежести
и възбрани, участва в изготвянето на проект за предварителен договор с
продавача, който след като бъде одобрен от доверителя се предлага за подпис,
както и подпомага нотариалното оформяне на сделката и прави проверка за основни
тежести на имота в деня на изповядване на сделката. Съгласно чл. 5 от договора
срещу така поетите от кооперацията задължения В.Т.П. се е задължил да заплати
възнаграждение в размер на 3% от цената на имота с включен ДДС, но не по-малко
от 1 000 лв., платимо при подписване на предварителния договор за предложен от
довереника имот, съответно при самото изповядване на сделката, ако не се
сключва предварителен договор.
Автентичността на така представения по делото
договор за посредничество от 24.07.0218 г. е оспорена от В.Т.П. при твърдения,
че положените върху него подписи не са негови, в резултат на което е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК. Заключението на първоначалната съдебно-почеркова
експертиза, изслушано от първоинстанционния съд, е приело, че трите подписа за В.Т.П.,
не са били положени от него, като вещото лице е посочило в съдебно заседание по
приемане на експертизата, че и трите
подписа са различни и има признаци в подписите, които говорят за
имитация. Предвид своевременното оспорване на заключението от ищеца в съдебното
заседание по приемане на първоначалната експертиза и неуважаване на искането за повторна
експертиза, в производството пред настоящата съдебна инстанция е допуснато
извършването на повторна експертиза, чието заключение установява, че подписите
за възложител в договора за посредничество от 24.07.2018 г., както и в
съдържащата се в него таблица за извършени огледи са положени именно от В.Т.П..
При съобразяване на обстоятелството, че при извършване на първоначалната
експертиза са използвани сравнителни образци от подписите и почерка на
ответника, датиращи в периода от 18.04.2008год., 21.12.2011 г. до 10.04.2017г.,
т. е. такива, сравнително отдалечен от датата на сключване на процесния
договор, настоящият съдебен състав възприема заключението на повторната
експертиза, за извършването на която е използван актуален сравнителен материал,
като са използвани сравнителни образци, датиращи от 2018 г. и 2019г.
Във връзка с оплакванията на въззиваемата страна
ответник в писмената защита по делото и доколкото се отнася до представителната
власт на Б.С.Ж., действал от името на Кооперация „О.А.ЗА Н.И.И Т.“, от служебна
справка по електронната партида на кооперацията в Търговския регистър
действително се установява, че същият не е разполагал с органна представителна
власт по отношение на кооперацията, като по делото не се установява друго
основание за възникване на представително правоотношение. В случая обаче
приложение намира нормата на чл. 301 ТЗ, съгласно която при действие от името
на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В този смисъл
независимо, че при сключване на процесния договор за посредничество
кооперацията е била представлявана от лице без представителна власт, доколкото
не е налице противопоставяне на действията на мнимия представител, договорът се
счита потвърден по реда на чл. 301 ТЗ, като правата и задълженията на страните
по него се считат възникнали с обратна сила от датата на сключването му.
На следващо място по делото се установява, че
кооперацията е изпълнила поетите по силата на договора от 24.07.2018 г.
задължения да посредничи на В.Т.П. за закупуването на недвижим имот в село
Кътина. Така в писмения документ на договора за посредничество се съдържа
таблица за предложени и огледани имоти, от която се установява, че на 24.07.2018
г. е бил извършен оглед на поземлен имот с идентификатор 41010.4892.346,
находящ се в село Кътина, с площ от 457 лв. м. От показанията на свидетелката Е.П.,
съпруга на ответника, се установява, че впоследствие била проведена среща, на която
участвали тя, съпругът ѝ, собствениците на имота –Н.А. и Л.Л.– и
посредника, и на която се запознали с представените от собствениците документи
– договор за делба, удостоверение за наследници, скица на имота и др. От
показанията на същата свидетелка се установява, че скоро след срещата
посредникът им е дал телефона на собствениците, за да се свържат с тях.
По делото е представен нотариален акт № 108, том II, рег. № 9825, дело № 288/2018 г., от който се
установява, че на 03.10.2018 г. междуН.П.А., действащ в лично качество и като
пълномощник на Л.П.Л., в качеството им на продавачи, и Е.П.П.и В.Т.П., в
качеството им на продавачи, е сключен договор за продажба на поземлен имот с
идентификатор 41010.4892.346, находящ се в село Кътина, с площ от 457 лв. м., с
уговорена продажна цена в размер на сумата от 30 000 лв.
Доколкото по делото се установява, че Кооперация „О.А.ЗА
Н.И.И Т.“ е изпълнила поетите по силата на сключеният между страните договор от
24.07.2018 г. задължения, като е
посредничела на В.Т.П. за закупуването на недвижим имот в село Кътина, а именно
като го е информирала за състоянието на местния пазар на недвижими имоти,
извършила е подбор на подходящи за доверителя имоти, извършила е оглед и е
организирала воденето на преговори между доверителя и потенциални продавачи, на
които е защитавала интересите му, в резултат на което доверителят и съпругата
му са придобили съответния недвижим имот, са налице предпоставките за заплащане
на уговореното възнаграждение. Съгласно чл.5 от договора срещу така поетите от
кооперацията задължения В.Т.П. се е задължил да заплати възнаграждение в размер
на 3% от цената на имота с включен ДДС, но не по-малко от 1 000 лв. с ДДС. В
случая цената, по която е закупен имотът, възлиза на сумата от 30 000 лв., като
в съответствие с постигнатата между страните уговорка на посредника се следва
възнаграждение от 1 000 лв.. Без значение в случая е обстоятелството, че в
протокола за оглед посочената цена на имота в село Кътина е 26 300 евро, тъй
като страните са уговорили, че възнаграждението се изчислява въз основа на
цената, по която е извършена продажбата, съответно тази, при която е подписан
предварителният договор.
По изложените съображения искът с правно основание
чл. 286 във вр. с чл. 280 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
възнаграждение по чл. 5 от договор за посредничество от 24.07.2018 г. за
осъществена посредническа дейност за покупка на недвижим имот се явява
основателен до размера на сумата от 1 000 лв., за разликата над която сума до
пълния предявен размер от 1 543,15 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
При частично съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът с правно основание чл. 286 във вр. с чл. 280 ЗЗД е
отхвърлен до размера на сумата от 1 000 лв., представляваща възнаграждение по
чл. 5 от договор за посредничество от 24.07.2018 г. за осъществена
посредническа дейност за покупка на недвижим имот, в която част искът следва да
бъде уважен. В останалата част относно иска с правно основание чл. 286 във вр.
с чл. 280 ЗЗД, с която същият е отхвърлен за разликата над сумата от 1 000 лв.
до пълния предявен размер от 1 543,15 лв. решението следва да бъде потвърдено.
По иска с правно
основание по чл. 92 ЗЗД
Съдът е сезиран и с иск с правно основание по чл. 92 ЗЗД за
осъждане на В.Т.П. да заплати на Кооперация „О.А.ЗА Н.И.И Т.“ сумата от 789
евро (с левова равностойност от 1 543,15 лв.), представляваща неустойка по чл.
6 от договор за посредничество от 24.07.2018 г. за неуведомяване за осъществена
сделка по покупка на недвижим имот.
Съгласно чл. 6 от сключения между страните договор
за посредничество от 24.07.2018 г. в случай, че доверителят, негов роднина или
свързано с него лице осъществи сделка относно предложен му от посредника имот,
без последният да е уведомен за това, доверителят заплаща неустойка в размер на
100% от уговореното възнаграждение въз основа на цената, при която е извършен
огледа, дължима наред с последното.
За да възникне валидно задължение за заплащане на
неустойка по чл. 92 от ЗЗД трябва да е настъпило предвиденото в договора
основание за нейното заплащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция (Така TP № 1/2009г. на ОСТК
на ВКС).
В конкретния случай действително неустойката по чл.
6 от договора за посредничество е уговорена между страните, т.е. тя е израз на
признатата им в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето. Тази свобода обаче е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки, като съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на
добрите нрави. В последния случай неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД тогава, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии като естество и размер на обезпеченото с неустойка
задължение; обезпечаване на задължението с други, различни от неустойката
правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена; съотношение между неустойката и очакваните вреди от неизпълнението.
Преценявана към момента на сключване на договора,
уговорената неустойка не отговаря на присъщите ѝ съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, доколкото ефективно води
до заплащането на двойно по размер възнаграждение за извършената посредническа
дейност, като по този начин създава предпоставки за несправедливо обогатяване
на посредника за сметка на доверителя, който остава задължен за пълния размер
на уговореното възнаграждение. Поради тази причина настоящият въззивен състав намира,
че уговорената съгласно чл. 6 от договора за посредничество неустойка води до
накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния обжалваното решение в частта относно иска с правно
основание по чл. 92 ЗЗД следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
При този изход на делото, предвид частичната
основателност на въззивната жалба, на всяка от страните се следват разноски,
съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част, съответно на предявените
искове. Кооперация „О.А.ЗА Н.И.И Т.“ доказва извършването на разноски за производството
пред първоинстанционния съд в размер на 573,45 лв., от които 123,45 лв. –
държавна такса и 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, както и
разноски за въззивната инстанция в размер на 711,73 лв., от които 61,73 лв. –
държавна такса, 200 лв. – депозит за вещо лице и 450 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената
част от предявените искове следва да му бъде присъдена сумата от 185,80 лв. –
разноски за първоинстанционното производство, и сумата от 230 лв. – разноски за
въззивното производство. От общо извършените от В.Т.П. разноски за
производството пред въззивната инстанция в размер на 600 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата от 405,59 лв.,
като с оглед отхвърлената част от предявените искове решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника разликата над сумата от 540,78 лв. до пълния
присъден размер от 800 лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14336 от 16.01.2020 г. на Софийски
районен съд, I ГО, 41-ви състав, постановено по гр. д. № 5199/2019 г., в
частта, с която предявеният от Кооперация „О.А.ЗА Н.И.И Т.“ срещу В.Т.П. иск с
правно основание чл. 286 във вр. с чл. 280 ЗЗД е отхвърлен до размера на сумата
от 1 000 лв., представляваща възнаграждение по чл. 5 от договор за
посредничество от 24.07.2018 г., както и в частта, с която Кооперация „О.А.ЗА
Н.И.И Т.“ е осъдена да заплати на В.Т.П. разноски за първоинстанционното
производство за разликата над сумата от 540,78 лв. до пълния присъден размер от
800 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
В.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, офис **да
заплати на Кооперация „О.А.ЗА Н.И.И Т.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „********по иска с правно основание чл. 286 във вр.
с чл. 280 ЗЗД сумата от 1 000лв., представляваща възнаграждение по чл.5 от
договор за посредничество от 24.07.2018г. за осъществена посредническа дейност
за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 28.01.2019год. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14336 от 16.01.2020 г. на Софийски
районен съд, I ГО, 41-ви състав, постановено по гр. д. № 5199/2019 г. в
останалата част.
ОСЪЖДА В.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, офис **да
заплати на Кооперация „О.А.ЗА Н.И.И Т.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 185,80
лв. – разноски за първоинстанционното производство, и сумата от 230 лв. –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Кооперация „О.А.ЗА Н.И.И Т.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********да заплати на В.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, офис 17 сумата от 405,59 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.