№ 1218
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502411 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 261210 от 12.02.2021 г. по гр.д. 9394/2019 г. Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 13 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати
на Т. Г. К. 4 000 (четири хиляди) лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени
вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан по
НОХД 5756/2018 г. на СРС заедно със законната лихва от 26.04.2019 г. до окончателното
изплащане и е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 4000 лева до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
Ищецът Т. Г. К. е подал въззивна жалба чрез адвокат В.П. срещу решението в
отхвърлителната му част.
Ответникът Прокуратура на Република България е подал въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част.
Адвокат В.П. е подал и частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, с което е
оставена без уважение молбата му за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗАдв.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Няма подадени отговори.
В жалбата на ищеца се твърди неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон, както и необоснованост: не е преценено правилно отражението на
обвинението върху душевното състояние на ищеца, върху личния му живот, където са
настъпили много негативни промени. Неимуществените вреди се изразяват в злепоставяне
на доброто име, достойнството и честта. Преди задържането му за 24 часа и обвинението се
ползвал с добро име в квартала, в който живеел, сред приятели и познати, а след това много
хора променили отношението си към него. Повече от две години и половина живеел с
1
мисълта, че може да бъде несправедливо наказан. Не можел да кандидатства за виза за
посещение на друга държава, където живеят негови близки. Имало посегателство и на
имота, посочен като място за извършване на деянието, което му бил дарен от баба му. Иска
се допускане на разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
неимуществените вреди, описани в исковата молба.
В жалбата на ответника се твърди, че не са доказани настъпили неимуществени
вреди, поради което неправилно е присъдено обезщетение, а алтернативно се твърди, че е
завишено.
Уважено е доказателственото искане на основание чл. 159, ал. 2 вр. чл. 266, ал. 3
ГПК, като е допуснат един свидетел за търпените неимуществени вреди, разпитан в с.з. от
11.11.2021 г.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция страните поддържат жалбите си и
оспорват жалбите на насрещната страна.
В писмена защита от 18.11.2021 г. адв. П. от името на ищеца, въззивен жалбоподател,
излага доводи в подкрепа на искането си за присъждане на пълния размер от 50 000 лева
обезщетение.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Т. Г. К. правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпени вреди от повдигането на неоснователно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което е оправдан. Периодът, през който
ищецът претендира да е търпял вреди, е от привличането му като обвиняем на 13.09.2016 г.
до влизане в сила на оправдателната присъда на 26.04.2019 г. (твърдение в искова молба и
изрично в писмената защита пред САС).
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. От приетите от
първата инстанция писмени доказателства, се установява следното.
Със заповед за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, рег. №
1415/03.06.2016 г. на полицай от 09 РУ- СДВР ищецът е задържан за 24 часа. С
постановление от 13.09.2016 г. от разследващ полицай при 09 РУ- СДВР по ДП 1168/2016 г.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал.1 от НК. На 04.04.2018 г.
е внесен обвинителен акт, с който ищецът е обвинен в извършването на престъпление по чл.
129, ал.2 вр ал.1 от НК, за това че на 03.06.2016 г. чрез нанасяне на множество удари по
тялото и лявата ръка с дървен предмет е причинил средна телесна повреда на И. Н. Д.-
счупване на кондилно възвишение на лява лъчева кост на левия горен крайник. С присъда
№89904 от 10.04.2019 г. по н.о.х.д № 5756 по описа на СРС за 2018 г. ищецът е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Постановената присъда не е обжалвана или
протестирана.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ГО, IV отделение). Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
2
неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., IV г. о., ГК).
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая производството спрямо
ищеца, включващо досъдебна фаза и съдебна фаза на една инстанция, е продължило две
години и седем месеца - от 13.09.2016 г. до 26.04.2019 г. Тази продължителност не
надвишава критериите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван
в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). По делото
няма твърдения и доказателства в какви и колко процесуални действия е участвал, поради
което независимо дали са били много или малко, няма как да бъдат съобразени при размера
на обезщетението. Няма наложена мярка за неотклонение, но следва да бъде съобразено
задържането за 24 часа по ЗМВР. Основателен е доводът на Прокуратурата, че ищецът е
оправдан още на първа инстанция, което в известна степен намалява вредите. От значение за
определяне на обезщетение е и фактът, че ищецът не е имал досег с Прокуратурата до този
момент, което предполага по-интензивни неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението се определя също според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието
на заболяването. По делото няма нито твърдени, нито доказани физически или психически
промени във връзка с наказателното производство.
Твърдените и доказани вреди са в рамките на обичайните презумптивни вреди –
накърняване на достойнството и честта му, голям стрес и силно психическо напрежение,
породени от полицейската регистрация и страха от несправедлива осъдителна присъда и
именно тези вреди следва да бъдат обезщетени, като се съобрази, че предвиденото наказание
е тежко и като се вземе предвид задържането от 24 часа и продължителността на
производството.
Не се доказват твърденията в исковата молба, поддържани и пред настоящата
инстанция в жалба и писмена защита за промяна в начина на живот, отдръпване на
приятели, сриване на личния живот.
Разпитана като свидетел от СГС, майката на ищеца И. Т. П. разказва, че след
повдигнатото му обвинение ищецът се е променил много, затворил се е в себе си, бил по-
потиснат и депресиран. Бил е задържан от органите на реда и всички съседи са видели как
бил отведен. А след като било повдигнато обвинението срещу него, отношението на
познатите и приятелите му се променило. Освен това след действията на държавното
обвинение, ищецът не искал да ходи на обучение, а е участвал в програма от Бюрото по
труда по еврофондове за развиване на начинаещи млади хора, които стартират бизнес. Имал
планове в къщата и двора, дарени от баба му, да направи помещение за ремонт на
автомобили и магазин за авточасти, но ги е прекратил, поради притеснението от изхода на
делото. Ищецът планирал да замине при съпругата си, която е американски гражданин, за да
се срещне с нея и да направи проучвания за бизнеса, но не е кандидатствал за виза, защото
знаел, че повдигнатото обвинение ще му попречи и ще получи отказ. На свидетелката не е
известно да е имал забрана за напускане на страната.
Разпитаният от настоящата инстанция свидетел К. Т. П., приятел на ищеца, с когото
са израснали заедно, разказва, че след като Т. е обвинен през 2016 г. за телесна повреда над
чужди хора, се променил, затворил се в себе си. Преди това бил усмихнат, щастлив човек.
Депресирал се, защото се чувствал виновен за случилото се, за което го съдели. Това станало
достояние на хората от квартала, а някои приятели си променили отношението към него,
защото си мислели, че е престъпник. Т. имал притеснение за делото и мислел, че животът ще
му се промени, че може да влезе в затвора. Преди това имал планове. Искал да замине за
3
Америка при жена си, да кандидатства за виза, но техни познати коментирали, че не можел
да кандидатства, защото в момента го съдят. След приключване на делото не заминал в
САЩ, защото се били развели. Т. притежавал имот на бул. „***” № *** , в който били
нахлули роми и той си защитил собствеността. Преди да започне наказателното дело, нямал
намерение да продава този имот. Впоследствие го продал, защото се притеснявал да не
дойдат пак хората да се настанят. Свидетелят и ищецът имали общи планове за имота,
искали да развиват бизнес: да отворят магазин или автосервиз. След този случай той просто
не искал, защото се притеснявал да не стане пак същото нещо и така и не им се получили
плановете. Били заедно с Т., когато ги спирали полицаи, казвали някакъв код и започвали да
го проверяват, и той не се чувствал добре от това нещо. Жена му заминала за Америка 2014-
2015 г. Т. не бил правил опит да си вади виза преди това, защото жена му пристигнала в
България и живяла близо една година тук. Т. бил в Америка преди това, когато се оженили,
пристигнали заедно, за да живеят тук. Свидетелят не знае защо съпругата му е заминала за
Америка през 2014 г.
От обсъдените свидетелски показания не се установява повдигането на обвинение да
е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства над обичайните. И двамата
свидетели обобщават, че ищецът се затворил в себе си и се депресирал, а някои приятели се
били отдръпнали, но не разказват нищо конкретно, което да обоснове извод за особено
интензивни усещания над презумптивните. Не се установява личният живот да е сринат
именно във връзка с наказателното обвинение – съпругата му, американски гражданин,
заминала за САЩ още преди повдигането на обвинение. Ищецът не е имал забрана за
напускане на страната, не е правил опити да получи виза, нито представя по делото
регулаторен акт относно условията за получаване на виза към момента, в който евентуално е
искал да получи, за да може съдът да заключи, че поради висящото наказателно
производство визата е отказана или че той не отговарял на условията за това. От една
страна, свидетелите разказват, че Т. искал да замине при съпругата си в САЩ и поради
наказателното производство не е могъл, а впоследствие се развел. От друга страна,
разказват, че искал да развива бизнес в България в имота, дарен от баба му, който обаче
продал заради същото производство. Тези две намерения за бъдещето на ищеца взаимно си
противоречат, а Прокуратурата няма как да бъде държана отговорна, че не са се
осъществили. Реализацията им по необходимост е зависела от много други фактори, които
нямат връзка с наказателното преследване: адекватна бизнес идея, възможност за
финансиране, подходящо позициониране на пазара, кадри и множество други.
Няма основание Прокуратурата да носи отговорност за взетото от ищеца трудно
решение за продажба на имота, посочен в обвинителния акт като място на извършване на
престъплението – нанасяне на средна телесна повреда, поради липсата на причинна връзка
между наказателното преследване и мотива да продаде имота. От свидетелските показания
се установява, че една от причините за решението да продаде имота е самоволното
настаняване на хора, които не са собственици в него. До такова решение обаче ищецът би
могъл да стигне и без образуваното наказателно производство срещу него. Ето защо,
последното не представлява необходимото условие, без наличието на което нямаше да се
стигне до продажба на имота.
С оглед изяснените по-горе фактори: продължителност на наказателното
производство от две години и седем месеца, предвиденото наказание за престъплението -
лишаване от свобода до шест години, задържане за 24 часа по ЗМВР, полицейската
регистрация на ищеца, влизане в сила на оправдателната присъда още на първа инстанция,
липсата на мерки на процесуална принуда, обичайните психологически вреди, както и
липсата на медийното отразяване на случая, въззивният съд приема обезщетение от 4000
(четири хиляди) лв. за справедливо и адекватно. Неоснователни са оплакванията на
Прокуратурата, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, като се
отчете предвиденото наказание до шест години лишаване от свобода, задържането от 24
часа, полицейската регистрация и продължителността от 2 г. 7 м. Неоснователни са и
оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението: по делото не се твърди и не се
4
доказва влошено здравословно състояние, чувството на потиснатост и несигурност на
ищеца е нормална реакция на повдигнатото обвинение, той се ползва от подкрепата на
семейството и близките си приятели, не се доказва раздялата със съпругата му или
твърдяната неуспешна бизнес реализация да са именно по причина на наказателното
преследване.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 26.04.2019 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения).
Прилагането на критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на
конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за
правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство,
характера и тежестта на незаконното обвинение, последиците от него, настоящият съдебен
състав намира, че обезщетение в размер на 4000 (четири хиляди) лева е достатъчно за
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ето защо, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед оставянето на двете въззивни жалби без уважение разноски за въззивната
инстанция не се дължат.
Частната жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на адв. П. за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗАдв, въззивният съд
намира за допустима, а по същество за основателна.
По делото се установява, че към исковата молба е представен договор за правна
защита и съдействие, като е посочено, че договореното възнаграждение е по чл. 38 от Закона
за адвокатурата (л. 6 от делото пред СГС). В последното проведено открито съдебно
заседание пред първа инстанция адвокат П. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като е представил списък по реда на чл. 80 ГПК, в който възнаграждението
е посочено като такова по чл. 38 ЗА. Прокуратурата не е направила възражение относно
претендираните разноски. Следва да се приеме, че не е оборено твърдението на ищцовата
страна и адвокат П., че е предоставена безплатна защита по предявения иск. За да стигне до
този извод, настоящият съд съобрази следната практика на ВКС. С определение
№515/02.10.2015 г. на I ТО по ч.гр.д.№2340/2015г. на ВКС, е прието, че за уважаване на
искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл.78 ГПК. На това определение ВКС се позовава и в определение № 163/2016
г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., определение 60338 от 07.10.2021 г. по ч.т.д. 1226/21 г.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а
5
вместо него решението бъде изменено, като на адв. П. се определи адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв съобразно уважената част от иска в размер на
162, 40 лева и минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (2030х4000/50000).
Поради уважаване на частната жалба Прокуратурата дължи заплащане на държавната
такса за нея на частния жалбоподател.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 261210 от 12.02.2021 г. по гр.д. 9394/2019 г. Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, 13 състав.
ОТМЕНЯ определение от 28.05.2021 г. по гр.д. 9394/2019 г. Софийски градски съд,
Първо гражданско отделение, 13 състав, като вместо това
ИЗМЕНЯ решение 261210 от 12.02.2021 г. по гр.д. 9394/2019 г. Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, 13 състав и
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. В. О. П., личен
номер ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение за оказана правна защита
и съдействие на Т. Г. К. по гр.д. 9394/2019 г. Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 13 състав в размер на 162,40 (сто шестдесет и два 0,40) лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Г. К. разноски за
платена държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6