№ 1612
гр. Варна, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно
гражданско дело № 20213100501560 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
Въззивникът Т. Л. Р. , редовно уведомена, представлява се от адв. П.С., редовно
упълномощен от първа инстанция и приет от днес.
Въззиваемата страна ОБЩИНА АКСАКОВО, редовно уведомени, не се
представлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от юрисконсулт Ю., процесуален
представител на Община Аксаково, в която се сочи, че няма да се яви, не възразява по хода
на делото, изразява становище по жалбата.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 2326/02.07.2021г., с което е извършен доклад на
въззивната жалба. Отговор не е постъпил.
АДВ. С.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по
1
доклада, но в него не е изрично посочено в обстоятелствената част, а същественият ни довод
е за неправилно и за необосновано приложение на чл.6, ал.2 ЗС, в старата му редакция.
Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че Община Аксаково в молбата прави възражение за
прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждание, ако същото надвишава
минималния размер според наредбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, без да е посочен размер.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети днес представения от въззивника списък и
договор за правна защита, както и депозираната молба от 21.09. 2021г., която е по
съществото на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото днес представения от въззивника списък и
договор за правна защита, както и депозираната молба от 21.09.2021г.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба,
като неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел, че процесната идеална част от имота е станал
общинска собственост по силата на §42 от ПЗРЗОС, тъй като имотът е бил отреден за
жилищно строителство или вилно, по силата на регулационния план и е бил държавна
собственос към момента на влизане в сила на тази разпоредба. А държавната собственост,
според приетото в първата инстанция, е възникнала по силата на чл.6 ЗС, в редакцията до
изменението от 1991г., тъй като имотът бил безстопанствен. Изводът е резултат на
2
неправилно приложение на закона и необоснованост на фактическите констатации на съда.
Съобразно трайната практика на ВКС дали даден имот е безстопанствен като основание за
признаването собственост на държавата, както по реда на ЗС, така и по предходно
действалите нормативни актове е неговото фактическо състояние, а не отсъствието само по
́
себе си на обективиран титул за собственост – нотариален акт или друг такъв, сочещ на
придобивно основание по смисъла на ЗС или съответния по- стар закон. Данните по делото
сочат, че имотът с обща площ от 2,5 дка, включващ придобитите части по сделката от 2004г.
и 2012г., подробно посочени в жалбата, както и въпросната част, за която ищцата няма
титул за собственост, са владяни общо в трайно установени граници, материализирани с
ограда, от дълго време, приблизително за период най- малко 30 години. Този имот е
притежаван от един общ наследодател, като такъв от 4 дка, а впоследствие 2,5 дка са
владени от неговите универсални правоприемници. Общината по никакъв начин не е
смущавала това владение, то е упражнявано непрекъснато и необезпокоявано. След като
имотът не е бил безстопанствен, то е нямало как да премине в собственост на държавата, а
оттам и бидейки държавна собственост, да стане общинска такава.
Освен това, разпоредбата на чл.6 ЗС в тази си редакция е отменена изцяло, през
1991г. далеч преди влизане в сила на ЗОС и на обсъжданата разпоредба на § 42 от 1999г.
Първоинстанционния съд не е отговорил на въпроса кога точно е възникнала общинската
собственост, а държавната собственост, за да може тя да се трансформира в общинска
собственост.
На последно място, предмет на спора, според издадения от общината Акт за
общинска собственост е точно същият обект – 590 кв.м ид.части от УПИ І общински, кв.17.
Няма как идеална част от даден имот да бъде безстопанствен, а друга негова идеална част да
не е и да е частна собственост, при положение, че целият имот е владян от физическото лице
и неговите праводатели.
Моля да отмените решението на първоинстанционния съд, да приемете по същество,
че ответникът не е доказал оспорваното си право на собственост и да уважите предявения
отрицателен установителен иск.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:24 часа.
Председател: _______________________
3
Секретар: _______________________
4