Решение по дело №72371/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2475
Дата: 24 март 2022 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20211110172371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2475
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110172371 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ... извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за л. а. „Ауди“ с рег.№ ... заплатил в полза на застрахованото
лице сумата от 737,14 лева за ремонт на л.а. по фактура, издадена от доверен на
застрахователя сервиз, която сума представлява обезщетение за вредите, причинени му от
настъпило на 20.12.2020г. ПТП , настъпило по вина на водач л.а. Опел, с рег.
№...,застрахован със застраховка „гражданска отговорност” при ответника . Изпратил до
ответника извънсъдебна покана за плащане на сумата, ведно с 15 лева ликвидационни
разноски, като на 13.5.2021г.получил изричен отказ сумата да се плати. Предявява
осъдителен иск за сумата 752,14 лева, от които сумата 737,14 лева заплатено обезщетение,
както и сумата 15 лева ликвидационни разноски по щетата, заедно със законната лихва от
предявяване на иска до плащането.
Ответникът, в срока за отговор , оспорва иска, с довод, че в исковата молба не е
изложен механизъм на ПТП /довод, който съдът не споделя, защото ответникът взима
становище по механизма/; оспорва твърдението на ищеца, че застрахованият при него водач
е виновен за ПТП, като сочи, че вина за него има водачът на л.а. Ауди, който е нарушил
разпоредбата на чл.95,ал.1 ЗДвП, като е отворил шофьорската врата на л.а. Ауди без да се
огледа и без да погледне в странично огледало, като по този начин е поставил водача на л.а.
Опел в ситуация, за която ПТП е непредотвратимо. Със същите доводи, твърди, че водачът
1
Я. е допринесъл за настъпване на ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че описаните щети
са от ПТП, сочи, че обезщетението, което е заплатено, е завишено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 20.12.2020г. е
настъпило ПТП между л.а. „Ауди“ с рег.№ ..., застрахован по застраховка „автокаско“ при
ищеца, и Опел, с рег. №..., застрахован със застраховка „гражданска отговорност” при
ответника, че ищецът на 22.12.2020г. заплатил в полза на сервиз, извършил ремонт на л.а.
Ауди сумата от 737,14 лева за ремонт на л.а. АУДИ, че по покана, получена от ответника за
заплащане на сумата от 752,14 лева – заплатено обезщетение и 15 лева ликвидационни
разноски, на 13.5.2021г. ответникът е отказал плащане.
Пред СРС като свидетели са разпитани двамата водачи на МПС. Водачът на л.а Ауди,
свидетелят К.Я., сочи, че бил спрял л.а. Ауди, паркирал на обозначено затова място и
отворил вратата на л.а., когато усетил удар от другото МПС. Свидетелят сочи, че
обикновено, преди да отвори вратата на л.а., се оглежда, но не помни дали го е сторил в
конкретния случай. На въпрос на вещото лице Й., свидетелят Я. сочи, че почти веднага след
отварянето на вратата, е настъпил и ударът. Щетите по л.а. Ауди са били неголеми, ръбът на
вратата бил леко извит. Другият автомобил бил с леко извита ламарина, с леко зажулена
лайсна. Свидетелят Я. сочи, че е попълнил собственоръчно вписаното в двустранния
протокол, за водач Б, а скицата е изрисувана от него и другият водач. Свидетелят Н.Д.,
водач на МПС Опел Мовано, заяви пред съда, че помни, че е претърпял ПТП с това
превозно средство, но не помни нищо друго. Съдът предяви на свидетеля Д. двустранния
протокол, и свидетелят заяви, че саморъчно е изписал вписаното в протокола за превозно
средство А, подписът за водач А е негов, не помни кое лице е изрисувало скицата.
Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно –
автотехническа експертиза, и изложеното при изслушването на вещото лице в открито
съдебно заседание на 17.3.2022г., вредите, от техническа гледна точка могат да се получат и
по двата начина, посочени от всяка от страните по делото – ищецът, че ПТП е настъпило
2
като паркираният л.а. Ауди е бил с отворена врата, а водачът на МПС Опел не е спазил
дистанция при разминаване и е реализирал ПТП с паркирания л.а. Ауди и, ответникът –
МПС Опел е потеглил, а водачът на л.а. Ауди е отворил внезапно предна лява врата.
Повредите на МПС са следните: на л.а. Ауди, налице е увреждане на лява врата и ключалка,
а на МПС Опел – дясна врата и задна дясна плъзгаща се врата. Началният контакт е в зоната
между дясна врата и дясна задна врата на МПС Опел и лява врата на л.а. Ауди, като двете
МПС по времето на удара най- вероятно са били разположени успоредно едно на друго.
В откритото съдебно заседание вещото лице конкретизира, че като се вземе предвид
зоната на увреждане и показанията на свидетеля Я., най – вероятно, от техническа гледна
точка е ПТП да е настъпило поради внезапно отваряне на предната врата от страна на
водача на л.а. Ауди, тъй като ударът между двете МПС е страничен, а не отпред на л.а. Ако
вратата вече е била отворена, щеше да е налице и удар в предна броня.
При изложеното, съдът намира, че ПТП е настъпило по вина и на двамата водачи ,
поради следното. От техническа гледна точка, според изложеното от вещото лице, ПТП
може да настъпи, както поради неспазване на дистанция от страна на водача на МПС Опел,
така и поради внезапно, рязко отваряне на врата от водача на л.а. Ауди. Въз основа
уврежданията на превозните средства, вещото лице сочи, че от техническа гледна точка
причина за ПТП е внезапното отваряне на врата от страна на водача на л.а. Ауди.
Същевременно, налага се изводът, че ако водачът на МПС Опел беше спазвал
достатъчно голяма дистанция с паркирания л.а. Ауди, паркиран на обособено място на
паркинга, и докато водачът на Опел сам е извършвал маневра върху обособено паркомясто
на паркинга, то и ПТП нямаше да настъпи – нямаше да има съприкосновение между двете
превозни средства.
Водачът на МПС Опел е нарушил разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗДвП, като не е
осигурил достатъчна дистанция между паркирания л.а. Ауди и управляваното от него МПС,
а водачът на л.а. Ауди е нарушил разпоредбата на чл.95,ал.1 ЗДвП, като е отворил вратата
на водача, без предварително да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, в частност – за водача на МПС Опел. Поведението и на двамата
водачи е причината ПТП да настъпи - поведението и на двамата водачи, съвместно е онова
условие, без което ПТП нямаше да настъпи – ако водачът на МПС Опел беше осигурил
достатъчна дистанция с паркиралия л.а Ауди, и ако водачът на л.а. Ауди не беше отворил
внезапно вратата, ПТП нямаше да настъпи. Следователно, налице е принос на пострадалия в
настъпването на ПТП, равен на сочения за делинквент застрахован при ответника водач.
Приносът на двамата водачи в настъпването на ПТП е равен.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
3
Съгласно заключението на вещото лице, стойността на ремонта на л.а. по средна
пазарна цена възлиза на сумата 829,42 лева по средни пазарни цени, а по алтернативни
източници, и при съобразяване на стойността на часовете работа в сервизи, различни от
официалния, на 803,59 лева. Платеното от ищеца обезщетение е под средната, и
алтернативната стойност на обезщетението, поради което и съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника в обратния смисъл.
От платеното обезщетение от 737,14 лева, ведно с ликвидационни разноски,
дължими, на основание чл.400,ал.2 КЗ, или общата сума 752,14 лева, ответното дружество
следва да възстанови половината на ищеца, съобразно приносът на застрахования при него
водач в настъпването на ПТП, или сумата от 376,07 лева, за която искът е основателен, а за
горницата следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за общата сума 660 лева, от които 50 лева платена
държавна такса, сумата 360 лева с ДДС, платено адвокатско възнаграждение, сумата 200
лева депозит за експертиза и сумата 50 лева депозит за свидетел, от които, съразмерно с
основателната част на иска, на ищеца се следва сумата 330 лева.
Ответникът доказва разноски от 200 лева депозит за експертиза и сумата 50 лева
депозит за свидетел и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
не е обвързан от посочения в списъка по чл.80 ГПК размер на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото не съставлява действителен разход на
ответника, а подлежи на определяне, въз основа изрична разпоредба – чл.78,ал.8 ГПК, която
препраща към чл.37 от ЗПП, , който препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ. Въз основа на разпоредбата на чл.25,ал.1 НЗПП, на ответника следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение въз основа ниската фактическа и правна сложност на
делото, от 100 лева. От така определените разноски в общ размер 350 лева, на ответника,
съразмерно с неоснователната част на иска, се следва сумата от 175 лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА .... ЕИК .... със седалище и адрес на управление ... да заплати на ...
ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... сумата от 376,07 лева, от които сумата
368,57 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени на 20.12.2020г. на лек
автомобил Ауди с рег.№ .., дължими по имуществена застраховка „ автокаско”, което ПТП е
настъпило по вина на водач на Опел с рег.№ ... и водача на л.а. Ауди , както и сумата
7,50лева обичайни разноски по щетата, ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до
плащането сторените по делото разноски от 330 лева.
4
СУМАТА е платима по банкова сметка BG94UBBS88881000290544.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ... ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... против
.... ЕИК .... със седалище и адрес на управление ... за горницата над уважения размер от
376,07 лева до пълния предявен размер от 752,14 лева, от които, за сумата от още 368,57 лева
обезщетение и за сумата от още 7,50 лева ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА ... ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... да заплати на .... ЕИК
.... със седалище и адрес на управление ... сторените в производството разноски от 175 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5