№ 206
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Жулиета Г. Шопова
Петър Митев
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100600793 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 260013., постановена
на 24.03.2022г по НЧХД № 4555 /2020г., по описа на РС – гр. Варна –
тридесет и шести състав наказателен състав, с която подсъдимият Е. Н. Б. е
признат за НЕВИНОВЕН В ТОВА, на 25.09.2017 год. в гр. Варна, да се е
заканил на А. С. Ц. с престъпление против неговата личност или имот или
против личността на негови ближни и това заканване да е възбудило
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.
304 от НПК е ОПРАВДАН да е извършил престъпление по чл.144 ал.1 от
НК.
С присъдата е отхвърлен предявения гр. иск от частния тъжител А.
С. Ц. срещу подс. Е. Н. Б. за сумата от 5000 /петхиляди лева/ лв.,
представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в
резултат от деянието по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на извършване на деянието 25.09.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител А. С. Ц. е осъден
да заплати сторените в производството разноски в размер на 480,00 лева за
1
изготвените комплексна експертиза по сметка на ВСС, както и да заплати на
подс. Е. Н. Б., сторените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лева.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от
частния тъжител, чрез процесуалния му представител – адв. Н. И.. В нея се
твърди, че присъда е необоснована и незаконносъобразна, тъй като е
възприета неправилна фактическа обстановка въз основа на противоречащи
си доказателства.
В допълнителни писмени съображения се, сочи, че ВРС е изградил една
неправилна преценка относно фактическата обстановка, въз основа
противоречиви доказателства, доводите за това могат да бъдат синтезирани
по следния начин:
- съдът е кредитирал само показанията дадени от св. Р. И.а, А. и Д.,
представени от страна на подсъдимия.
- проведеното общо събрание на дружество „............" ООД на което е
сменен управителя не е било в домът на св. Р. И.а в гр. Варна, както е приел
съда, а в гр. София и спора между съдружниците не за мястото на
провеждането му, а за надлежното уведомяване за това събрание.
- съда неправилно е интерпретирал наемането на охрана от частния
тъжител Ц., отхвърляйки тезата на последния, че е бил заплашен.
- неправилно е прието от ВРС, че между страните е имало напрежение,
произтичащо от взаимна неприязън между тях, като тъжителя Ц. търсел и не
можел да намери актив на дружеството, което обстоятелство се оборва от
подадената от управителя Ц. жалба до Районна прокуратура гр. Добрич срещу
фирма „.......... ЕООД.
- в мотивите си съдът е посочил, че кредитира изцяло изготвената
комплекса съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, но
неправилно е приел, че психичното състояние на Ц. се дължи не на отправена
към него закана за саморазправа от страна на подсъдимия, а на акумулиране
на агресия от страна на Ц. към подсъдимия Б., която на практика обръща към
себе си.
- не се споделя становището на съда за наличието само на напрежение
на проведеното събрание и за липса на отправени заплахи спрямо управителя
Ц., както и несъответствие между отразеното в жалбата и в показанията на
2
свидетелите. Неправилно са ценени показанията си свидетелите Р.; С.; Р. И.а,
както и материалите по ДП № 647/2018г. по описа на 01 РПУ при ОД на МВР
Варна, където в проведените очни ставки подобно са изложени изразите
които съдържат в себе си закани, от Б. А. Ц..
В заключение се прави извод, че неправилно е прието от страна на съда,
че обвинението спрямо подсъдимия не е доказано по несъмнен начини се се
иска отмяна на присъдата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
частния тъжител поддържа жалбата по наведените в нея съображения.
Защитникът на подсъдимият Б., намира присъдата за правилна и
законосъобразна, мотивирана и моли същата да бъде потвърдена.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото й задължение за цялостна
проверка на постановения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и
чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок,
поради което е допустима, като разгледана по същество, се е явява
неоснователна по възведените възражения.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е
положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. Фактическата обстановка е правилно установена, в
съответствие със събраните при разследването и проверени в съдебно
заседание доказателства. В резултат на това са установени следните
релевантни факти:
Подсъдимият Е. Н. Б. е роден на 02.10.1960г. в гр. Синьо Бърдо, живущ
понастоящем в гр. Варна, ул. „....... № 26, българин, български гражданин,
разведен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН **********.
Частният тъжител А. С. Ц. бил от гр. София като през месец август
2017г. бил назначен за управител на дружеството „............“ ООД, което
обстоятелство станало повод за запознанството му с подс. Б..
Подс. Б. и св. Р. И.а живеели на съпружески начала, като св. И.а била
съдружник в дружеството „............“ ООД, като подс. Б. фактически й помагал
3
в дейността на дружеството, тъй като имал много контакти и опит в
развитието на дейността със земеделски земи.
Другият съдружник в дружеството била финансова къща „.....“, като
идеята на съдружието им с мажоритарен дял била финансовата къща да
инвестира под формата на заемни средства в дружеството, което от своя
страна и чрез контактите на подс. Б. да развива дейност и да генерира
печалба. Като обезпечение на предоставените средства по няколко на брой
договори за заем, св. И.а ипотекирала недвижим имот – къща, находяща се в
гр. Варна на ул. „....... № 26.
В хода на дейността възникнали разногласия между част от
съдружниците в дружеството „............“ ООД и финансова къща „.....“, която
била негов кредитор и освен това имала пълен контрол върху активите на
дружеството, което довело до прехвърляне на абсолютно всички средства на
дружеството, които имало по банковите си сметки, за погасяване на
кредитите му - четири на брой към въпросната финансова къща „.....“.
Посоченото обстоятелство провокирало реакция у св. Р. И.а и Е. Б.,
което от своя страна провокирало враждебни действия от страна на
контролираното от кредитора „..... ТМ“ АД, действия в контролираното лице
„............“ ООД, като били предприети няколко конкретни промени.
Първата промяна била, смяна на управителя на общо събрание, което се
твърдяло, да е проведено в дома на св. Р. И.а в град Варна, а тя и г-н Б. не
били присъствали на такова. Именно на това събрание за управител бил
определен частният тъжител г-н А. Ц..
Тази промяна била вписана в Търговския регистър в резултат, на което
св. И.а чрез упълномощения си адвокат Г. А. започнала различни видове дела
по чл. 29 от ЗТР за установяване на вписването на несъществуващи
обстоятелства - мястото на провеждане на общото събрание, на което се
твърдяло, че е взето решение за промяна на управителя, чрез освобождаване
на бащата на св.Р. И.а Д. И. и замяната му с А. Ц..
Посоченото изострило отношенията между представителите на
финансовата къща, в това число частният тъжител и г-н Б. и неговото
семейство.
Още докато се намирал в гр. София, където живее и понастоящем,
тъжителят Ц. бил уведомен за свикано на 25.09.2017г. в гр. Варна общо
4
събрание на дружеството „............“ ООД. Поради това, Ц. заминал на
24.09.2017г. за гр. Варна, за да вземе участие в събранието, като със себе си
взел и св. К. С., работещ като охранител.
На св. С., Ц. обяснил, че желае да го придружи до гр. Варна, тъй като
бил получавал заплахи за живота си от лице, с което предстои да се срещне в
гр. Варна.
След пристигането им на 25.09.2017г. сутринта на път за офиса на ЧСИ,
където следвало да се проведе срещата тъжителят Ц. провел телефонен
разговор, чието съдържание С. не възприел, но след приключването му Ц.
казал, че е получил заплахи от лице на име Е. Б., като го помолил да внимава
на срещата.
Конкретния повод за събранието от 25.09.2017 год., бил промяна на
седалището и адреса на управление на дружеството „............“, като целта била
те да се преместят в град София, което било нежелано от гледна точка на св.
И.а и подс. Б..
Събранието се провело в кантората на ЧСИ – св. С. К. Д.. На събранието
присъствали г-н А. Ц. в качеството му на пълномощник на съдружничката в
„........“ ООД Г. С., двамата адвокати на „.....“ К. Г. и К. Р., св. С., подс. Б., св. Р.
И.а и адвокат А..
Поради естеството на ситуацията между страните имало напрежение,
произтичащо от взаимния неприязън между страните, като тъжителя Ц.
търсел и не можел да намери един актив - мобилна сушилня, машина за
сушене на зърно с съответния инвентар и много настоявал да му се посочи
мястото където се намира въпросната машина, за да може тя да са продаде и
финансовата къща да се възползва по този начин от цената й.
От друга страна, подс. Б. и св. И.а били силно изнервени, т.к. освен
това, че били взети всички оборотни средства на дружеството „............“,
жилището на И.а, което било на значителна стойност, било ипотекирано.
Наред с това кредитите на дружеството станали предсрочно изискуеми,
което мотивирало банка „Експересбанк“, впоследствие банка „ДСК“, също да
си извади изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение.
Посоченото принудило св. И.а и семейството й да продадат къща си
„доброволно“ на много по- ниска цена от действителната й, просто защото
бяха принудени от обстоятелствата. Всички тези факти, били в основата на
5
неприязънта от страна на подс. Б. и св. И.а.
На дивана в кантората на ЧСИ били Ц., Б. и И.а. Св. С. се намирал в
другия ъгъл на стаята, а адвокатите А., Г. и Р. били на масата в съседство на
дивана, като св. Д. единствено въвела участниците в помещението, след което
си тръгнала.
Събранието се провело в нервен тон, като напрежение се усещало
между всички присъстващи, в това число адвокатите на страните, като имало
спорове в това число досежно съдържанието на протокола от събранието.
Подс. Б. говорел с тъжителя Ц. на висок тон, като разпитан в съдебно
заседание св. Р. не помни какво са си казали двамата (единствено, че е имало
разговори на висок тон), св. А. е категоричен, че обиди и заплахи не е имало,
св. И.а на свой ред не посочва да е имало заплашителни думи от страна на Б.
към Ц., като единствено св. С. посочи, че още при влизането им в стаята подс.
Б. казал на тъжителя : „ти си човека, ти трябва да оправиш проблемите иначе
всякакви страшни неща могат да се случат, проучил съм те…“ и „Варна ще ти
е тясна…“, след което бил възпрян да продължи от св. И.а.
След приключване на събранието страните освободили помещението и
си тръгнали.
Видно от представените по делото писмени доказателства във връзка с
описаните по-горе събития частният тъжител А. С. Ц. подал жалба до
Районна прокуратура – гр. Варна в която посочил, че спрямо него било
извършено престъпление с правна квалификация по чл. 144, ал.3 НК, а
именно закана с убийство във връзка с която била образувана проверка, а
впоследствие с постановление било образувано и ДП № 647/2018г. по описа
на 01 РУП при ОД на МВР. Впоследствие с постановление от 08.06.2020г.
цитираното ДП било спряно като на тъжителя били указани правата му да
предяви тъжба срещу Б., тъй като прокурорът приел, че липсва елемент от
обективната страна на престъплението по чл. 144, ал.3 НК, а именно
наличието на закана, което от своя страна изключвало наличието и на
субективен елемент за извършване на твърдяното престъпление. Поради
подаване на тъжбата, предмет на разглеждане в настоящото наказателно
производство ДП било прекратено на основание чл. 245, ал.2, ал.4, вр. чл. 243,
ал.1, т.1, вр. ч. 24, ал.1, т.1 и чл.199 НПК.
Междувременно на 15.05.2018г. св. Р. Д. И.а подала до ВРП писмена
6
жалба срещу лицата А. Р. Г.ев, Г. В. С., А. С. Ц. и Р. Р. Г.ев с твърдения за
извършени от тези лица престъпления. Последвали още жалби, предмет на
разглежднае от ВРП и ВОС по повод на съвместната дейност на
жалбоподателите и посочените лица сред които и тъжителя А. С. Ц..
В хода съдебно следствие е назначена комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза на частния тъжител А. Ц.. От
заключението е видно, че предвид личностовата характеристика на Ц., в
случай, на отправяне на евентуални заплахи, той би се смутил, т.е. би изпитал
безпокойство, притеснение, страх, предвид това, че е бил сам в гр. Варна, а
срещу него е стояло лице, което е имало подкрепата на другите, които са
присъствали на събранието. Би могъл да изпита и внезапен страх /уплаха/, но
същият не би бил толкова интензивен, колкото е предаден от тъжителя в
контекста на неговите субективни възприятия и преживявания
/свръхценностово/. Събитията на общото събрание би могло да се окачестви
като стресово събитие за Ц., което към момента е повлияло неговото психо-
емоционално състояние /станал е по-затворен, имал е страхове от
преследване и отмъщение от въпросното лице/, т.е. повлияло е качеството на
неговия живот, но към момента на освидетелстване стресът е отзвучал, макар
и недостатъчно пълноценно преработен, като страховете са туширани, но
лицето има потребност от тяхното вентилиране и проявяване на съчувствие
от околните, що се отнася до преживяното. Периодът на уплаха, съобразно
личността на частния тъжител, би могъл да трае приблизително няколко
месеца, тъй като същият за това време, в което е нямало инциденти и
очакванията му за преследване и вреди върху него и семейството му, не се
покриват с реалността, тушира значително състоянието на страх и стрес от
случилото се. В заключението са посочени характеристиките на клиничните
симптоми на Остра стресова реакция,както в първоначален момент, така и
във времето. Посочено е още, че лечението на Разстройство на адаптацията-
Остра стресова реакция включва прилагане на психотерапевтични методи на
лечение и не се налага използване на психофармакологични средства, както
клиничните симптоми могат да отзвучат и без помощ отвън.
Горните фактически обстоятелства ВРС е установил частично от
обясненията на подсъдимия Б., и от показанията на св. К. Ц. Р., на св.К. Р. С.,
на св. Р. Д. И.а, на св. Г. А., както и тези на св. С. К. Д..
7
На основата на посочения доказателствен материал и след мотивирания
му анализ ВРС е постановил присъдата си, приемайки, че при установената
фактическа обстановка подсъдимият Е. Н. Б. следва да бъде признат за
невиновен поради това ,че от наличните по делото доказателства, не може да
се установи по изискуемия от закона несъмнен начин, че подсъдимият Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.144,ал.1 НК, като го е оправдал по възведеното обвинение.
В аналитичната си част ВРС изрично е отбелязал, че при извършване на
анализа на наличната доказателствена съвкупност съдът не е намерил
основания за условно разделение на депозираните свидетелски показания по
групи, тъй като всеки един от разпитаните свидетели дал самостоятелна и
независима гледна точка за развилата се ситуация, в зависимост от степента
си на свързаност със страните по делото и техните общи дела и породилите се
във връзка с тях отношения.
При така установената правилна фактическа обстановка, въззивният съд
споделя мотивите на първата инстанция относно правните съображения за
това, че обвинението е останало недоказано според изискванията на закона.
ВРС е изложил убедителни и обосновани съображения, които не е
нужно да се преповтарят за анализа на доказателствата полагайки
необходимата грижа да посочи защо и кои доказателства кредитира, като при
формирането на волята му, не са налице пороци и превратно тълкуване на
доказателствата по делото.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, които да водят до отмяна
на присъдата. Правилно е разрешен и въпросът за предявения гражданск иск,
като в тази насока също не се налага отмяна или изменение на
първоинстанционната присъда.
Последица от признаването на подсъдимия за невинен са и присъдените
в тежест на частния тъжител разноски по делото.
По отношение на жалбата от подсъдимия:
Настоящата инстанция счита за несъстоятелни възраженията на
защитата, свързани с твърдяната необоснованост на фактическите и правни
8
изводи в обжалваната присъда, доколкото направените от
първоинстанционния съд изводи са достатъчно аргументирани и съответстват
на установените по делото обстоятелства.
Според жалбоподателя, съдът е кредитирал само показанията дадени от
св. Р. И.а, А. и Д., представени от страна на подсъдимия. Това твърдение, не
отговоря на действителния смисъл на мотиви към присъдата, дори на против
както бе отбелязано по горе съдът е изложил виждане, че всеки един от
свидетелите е депозирал своята гледна точка без това да е довело до
възникване на противоречия между обвинителната и защитната теза. Поради
и това е изграден и правния извод, че наличните доказателства не са
достатъчно категорични в изискуемата от закона степен за признаването на
подсъдимия за виновен. Няма посочения смисъл и твърдението, че ВРС е
сбъркал мястото на провеждане на общото събрание на дружество „............"
ООД, тъй като в мотивите изрично е посочено, че описва общо събрание, за
което „се твърдяло, да е проведено в дома на св. Р. И.а в град Варна“
Правилно ВРС е подходил и към оценката на показанията на св.С., които
обаче не са в степен на категоричност за обвинителната теза. В тази връзка
следва да се посочи изрично, че в НПК няма възможност да се приобщават
гласни доказателства от досъдебно производство при дела от частен характер,
под формата на писмени, както желае защитата. Съвсем правилна е оценката
и на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, като
изводите от заключението са цитирани изключително коректно. Извода на
съда на какво се дължи психичното състояние на Ц. е изграден не само въз
основа на коментираната експертиза, а според цялостния анализ на
доказателствата.
Предвид гореизложеното, преценявайки неоснователността на
въззивната жалба и липсата на основания за отмяна или изменение на
проверяваната присъда, съобразно чл. 338 от НПК, настоящият състав на
Окръжен съд – гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна проверка.
9
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260013, постановена на 24.03.2022г по
НЧХД № 4555 /2020г., по описа на РС – гр. Варна – тридесет и шести състав
наказателен състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10