О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.БУРГАС, 10.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД СЪД, НО, XVIІ - наказателен
състав в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
като разгледа докладваното от съдията Анатоли Бобоков НЧД №48 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Същото е образувано по
повод на постъпила жалба от адв.С. П. – пълномощник
на А. А. П., в качеството и на законен представител на малолетната Г.А.П., против
постановление на Д.Ц – прокурор при БРП за прекратяване на наказателното
производство от 17.12.2019г. по досъдебно производство №431-ЗМ-565/2019г. по описа на 01 РУП - ОД МВР Бургас и пор. №1852/19г. по
описа на БРП.
В жалбата се изразява
несъгласие с постановление на прокурора от БРП за прекратяване на наказателното
производство водено срещу виновното лице за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342
ал.1от НК. Жалбоподателят счита, че изводите на БРП
са неправилни и незаконосъобразни, като влизат в противоречие със събрания до
момента доказателствен материал. Излага доводи за
наличие както на административно нарушение, така и на престъпление. В тази
връзка се прави искане за отмяна на обжалваното постановление и връщане на
делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.
По
допустимостта:
Както е известно нормата на чл. 243 от НПК предвижда два процесуални
пътя за ревизиране постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се поставя
край на наказателното производство – единият е по реда на съдебния контрол, а
другият е по пътя на вътрешно инстанционния ред в
рамките на прокуратурата. Посочените две възможности не са уредени в условията
на алтернативност. Внимателния прочит на разпоредбата
на чл. 243, ал.9 от НПК налага извода, че на страните не е предоставено правото
на избор към кой от двата пътя за правна защита на твърдените от тях права да
се насочат. Жалбата е
подадена от надлежна страна - постардал, като съдът
приема, че е в законоустановения 7-дневен срок по чл.
243, ал. 3 от НК.
Съгласно чл.243, ал.4 от НПК
съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. В рамките на това производство
съдът може само да направи преценка дали извършените до този момент действия
удовлетворяват стандарта „обективно, всестранно и пълно разследване".
Съдът няма правомощия да дава задължителни указания на прокурора да внесе
обвинителен акт в съда, защото обвинителната функция е изцяло в правомощията на
държавното обвинение.
По
основателността:
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна по следните
съображения:
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На
31.07.2019г., около 16,32ч., лек автомобил „Форд Фиеста" с per. №СВ9790АА, управляван от С П Ж се движел в гр. Бургас,
по ул. „Владимир Вазов", в посока ул. „Чаталджа".
Водачът Ж извършил маневра завой на дясно към ул. „Чаталджа"
в посока центъра на гр. Бургас. Времето е било ясно, слънчево с нормална
видимост. Пътното платно на ул. „Чаталджа" било
хоризонтално, с четири ленти за движение, по две ленти за всяка посока,
разделени с двойна непрекъсната линия. След завоя от дясната страна на пътя имало
автобусна спирка „Чаталджа" с два навеса за
изчакващите пътници. Пред спирката имало лента за автобусите от обществения
транспорт с ширина 3,5м. Пътната настилка била в добро състояние, без неравности
по пътя. Пътната маркировка била ясно очертана и се забелязвала от далече. По
това време трафикът в този участък бил интензивен. Управляваният от свид. Железов лек автомобил се е движел по лявата лента със
скорост около 40км./ч, т.е. под 50 км/ч., каквато била допустимата скорост в
рамките на населеното място. В този момент, на автобусната спирка са били
малолетната Г.А.П., нейната майка А А П. и леля й Б. Те
разговаряли, а детето си играело покрай тях. Изведнъж без видима причина, малолетната
Г.П. се втурнала да пресича пътното платно на място, където няма пешеходна
пътека, като внезапно стъпило на платното за движение и се затичало, без да се
е огледало за преминаващи автомобили. То пресякло лентата пред спирката,
предназначена за движение на автобуси от градския транспорт, пресякло дясната
лента в посока центъра на града и навлязло в лявата лента. Детето е попаднало в
полезрението на водача на лекия автомобил, когато е била на автобусната спирка,
без да е представлявало опасност за движението. Когато пешеходката Г.П. е
стъпила внезапно на асфалта и се е затичала да пресича пътното платно, лекият
автомобил, управляван от свид. Ж се е намирал на
разстояние около 18 метра от нея. Водачът е предприел аварийно спиране. Въпреки
това, независимо от предприетите действия, траекториите на движение на лекия
автомобил и на пешеходката Г.П. се пресекли. Лекият автомобил с предния си
десен ъгъл ударил детето към лявата му страна и пешеходката се качила върху
предния капак на автомобила. Придвижила се е върху капака в диагонално
направление от дясно наляво от долу нагоре към челното стъкло. Отпечатъци и от
двете ръце на детето са били намерени на капака. Автомобилът се е намирал в процес
на спиране. Детето е било понесено от превозното средство. Автомобилът е спрял,
като детето се е изхлузило от предния капак по посоката на движение на
автомобила, паднало на терена и се просурнало по него
до установяване в покой. Детето седнало на асфалта и станало веднага, след като
майка му и леля му се втурнали към него от автобусната спирка.
В хода на
извършеното разследване е била назначена и извършена съдебномедицинска експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че в следствие на претърпяното
пътнотранспортно произшествие,
Г.А.П. е получила травма на нервните коренчета
в кръста, поясния отдел на гръбначния
стълб с оток и охлузване в тази област. Причинени са били болки и страдание, квалифициращи се като лека телесна повреда.
Била назначена и извършена съдебна автотехническа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че опасната зона
на управлявания от свид. Ж лек автомобил при
начална скорост на движение 40км./ч. на сух
асфалтов път е била 21-22м. и се
е изминавала за 2,7секунди.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило
поради внезапното навлизане на пешеходката
в платното за движение пред движещия
се в това време в посока центъра на града
лек автомобил, управляван от св. Ж. Със
своите действия, детето е навлязло в опасната зона
за спиране на лекия автомобил.
Преди това, детето е било под
надзора на своята майка А П.. С Ж, като водач на лекия
автомобил е предприел действия за спиране
на автомобила, когато е имал обективна
възможност да възприеме пешеходката, навлизаща в платното за движение. Времето и разстоянието не са били достатъчни,
за да спре
преди мястото на удара, въпреки, че се е движил със скорост по-ниска от
разрешената в населено място.
Съдът след като се запозна с
материалите по делото и изготвените експертизи напълно споделя изводите на
прокурора. Настоящия съдебен състав приема, че опасността е била внезапна и е
възникнала в момента на започване на пресичането на пешеходеца. Основният
правен проблем, значим в конкретния случай за правилното решаване на делото, е
въпросът за началния момент, от който за водача е възникнало задължението да
предприеме мерки за безопасност. За отговорността на водача на моторното превозно
средство е релевантен моментът, когато пешеходецът е бил обективно видим с
приближаването си към пътя и изразяващ намерението си да стъпи на пътното
платно, а не моментът, в който е предприел навлизане в лентата за движение на МПС-то.
Необходимостта от аварийно спиране или намаляване на скоростта възниква при
появата на пешеходеца в лентата за движение на автомобила, тъй като ударът вече
е бил непредотвратим. Но водача е бил задължен да намали скоростта в много
по-ранен момент - ако се установи, че пешеходеца е бил видим в по-ранен момент
и предприемането на пресичане от негова страна е било предвидимо. При спазване на
дължимото поведение, регулирането на величината на скоростта и непрекъснатото
наблюдение върху пътя би позволило предотвратяването на вредоносния резултат. С
оглед на това началният момент, от който възниква задължението на водача да
предприеме мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал възможност
да възприеме опасността за движение. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно
пътната обстановка и нейното изменение, вкл. да си осигури и да не губи
видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на
препятствие.
В конкретния случай пресичането
от пешеходеца е предприето на място без пешеходна пътека и още повече на улица,
където това действие не е позволено и по време когато има интензивен трафик. По
делото са обективирани доказателства, че пешеходеца е
бил видим за водача на МПС-то преди предприемане на пресичането, но към този
момент тя е била в статично положение и по никакъв начин не е манифестирала
намерението си да пресича. Видно от фотоалбума пътното платно е без обособена
пешеходна пътека. Събраните гласни доказателства установяват, че детето е
предприело пресичане на пътното платно изненадващо и внезапно, което и определя
момента на възникване на опасността за водача. Това обстоятелство освен от гласните
доказателства може да бъде изведено и от назначената по делото авто-техническа експертиза която сочи, че времето на
престой на пешеходеца на пътното платно е било по-малко от времето за
определяне на аварийното спиране. Експертизата установява, че пешеходеца се е намирал
в опасната зона на водача и той не е имал обективна възможност да спре.
Деянието би могло да се третира като случайно, защото опасността е възникнала
внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически
непредотвратим, и се е наложило да задейства аварийно спирачки при което причинил
на пострадалата телесно увреждане.
ТР 28/1984 г. на ОСНК
разяснява, че по принцип чл. 15 от НК
може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в Закона за
движение по пътищата и в правилника за неговото прилагане, ако са налице
условия за това. "Когато водачът на пътното превозно средство е направил
всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и
въпреки това са настъпили общественоопасни последици,
той не следва да носи отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията
на правилата за движение досежно скоростта, но не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи
отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК". С посоченото указание към
съдилищата, както и с оглед цялостната практика по транспортните престъпления,
съществуват няколко предпоставки за възникване на обстоятелството, изключващо
вината за извършеното по см. на чл. 15
от НК. Основната е - деецът да е имал напълно правомерно поведение, да е
извършил всички необходими и задължаващи го действия, при което да не е бил
длъжен и да не е могъл обективно да предвиди настъпването на общественоопасните последици, провокирани от другия
участник в пътната обстановка. С оглед на гореизложените правни съображения,
водача на МПС-то е имал именно такова поведение. Той с предходното си
правомерно поведение по отношение величината на скоростта, с която е управлявал
МПС-то и спазване на правилата за движение, не сам се е поставил в положение на
невъзможност да предотврати настъпване на вредоносния резултат, възникналото
произшествие, а то е в следствие на предприето неправомерно пресичане на детето,
което би следвало да е под надзора на родителите си. Водача на МПС-то е
направил зависещото от него за предпазване здравето и живота на пресичащия, но
при предприетото внезапно действие по пресичане на пешеходеца е допуснато ПТП,
в следствие на което пострадалата е получила телесното увреждане. В случая
причина за настъпилото произшествие има изцяло пострадалата, тъй като предприела
неправилното пресичане, и в следствие на стореното от водача и е причинена телесна повреда. От съвкупната
преценка на показанията на разпитаните свидетели, както и АТЕ се установява, че
безспорно е налице "опасна зона" и след като опасността е възникнала
в опасната зона, има основания за обсъждане предпоставките на чл. 15 от НК, т.к "спасителна маневра може
да се предприеме само в опасната зона за спиране, когато от неправомерно поведение
на участник в движението е създадена непосредствена реална опасност за
настъпване на вредни последици" т.4 от ТР № 106/1983г на ОСНК. Константна
е съдебната практика, че "деецът не носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици, когато опасността за движението
възникне внезапно и непредвидено в опасната зона за спиране на управлявания от
него автомобил. Когато обаче деецът сам е създал предпоставките за настъпване
на резултата преди опасната зона не може да бъде оневинен. Водача на МПС-то е
реагирал своевременно - чрез спиране в собствената лента и чрез завиване
надясно в неговата лента за движение - посока противоположна на идващия
пешеходец, при което е избегнал по-тежък удар с пешеходеца. Безспорно
пресичащия пешеходец на непредвидените за това места, в опасната зона за
спиране на автомобила е създал опасна конфликтна ситуация. Предприетото от
водача аварийно задействане на спирачната система може да се определи като
предприета спасителна маневра, която има правомерен характер. По делото не се
установи водача на автомобила да е допуснал нарушение на изискването на ЗДвП
или извършване на неправилно маневра.
За да е осъществен съставът на
дадено престъпление от НК е необходимо деецът да е осъществил всички обективни
и субективни признаци предвидени в престъпния състав, т.е. от обективна и
субективна страна да е осъществил престъплението. Ако деецът не е осъществил
дори само един от посочените признаци / обективни и субективни /, то той не е
извършил престъпление. Не са налице и обективни признаци от състава на
престъпление по чл.343 ал.1 б.б вр. чл.342 НК, тъй
като на пострадалата е причинена лека телесна повреда по непредпазливост, което
деяние не съставлява престъпление, а деликт, за който
може да се носи гражданска отговорност.
От така изложената фактическа
обстановка установена въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност намирам, че в хода на разследването
не са събрани, каквито и да било доказателства за осъществен състав на
престъпление по НК. По делото не се установи неправомерно поведение на водача
или нарушаване на правила и норми които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилия резултат.
Съдът приема и с оглед
извършеното по досъдебното производство разследване, че дори и при ново
разследване не би могло да се установят нови правнорелеванти
факти. Съдът като прецени всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че не са събрани безспорни доказателства, да е осъществен от обективна
или субективна страна състава на престъпление от общ характер.
Наведените в жалбата аргументи
касаят виждането на жалбоподателя за развилите се събития, но те не се
установяват от доказателствата по делото. Няма каквито и да е доказателства, че
водача е нарушил правилата за движение и предприета от него "спасителна
маневра" да е неправомерна.
Постановлението за прекратяване
на производството като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание изложеното и чл.
244, ал. 5 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Д Ц – прокурор при БРП за прекратяване на наказателното
производство от 17.12.2019г. по досъдебно производство №431-ЗМ-565/2019г. по
описа на 01 РУП - ОД МВР Бургас и пор.
№1852/19г. по описа на БРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест в 7 дневен срок от уведомяването на жалбоподателя и БРП
пред БОС.
Районен
съдия:...........................