РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500099 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на ЕТ „Диана
– 92 – Анна Димитрова“ – с.Граматиково, Бургаска област, представлявана от Анна
Павлова Граматикова, чрез адв.Кошничаров, срещу Решение №260013 от 16.11.2021
год., по гр. дело №185/2020 год., по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е
прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на ищеца „Табако Трейд
Бургас“ – ООД, сумата 2944.45 лева – главница, съставляваща неизплатен остатък от
доставени лотарийни билети, съгласно протокол №**********/28.01.2020г., протокол
№**********/14.01.20г. и протокол №**********/04.02.20г., сумата 80 лева – на осн.
чл.309а ТЗ – разноски за събиране на вземането, ведно със законната лихва, считано от
01.07.2020г. - подаване на заявлението по чл.410 по гр.д.№123/2020г., като
въззивникът е осъден да заплати 1159.40 лева – разноски, от които 159.40 лева –
държавна такса, 700 лева – адвокатско възнаграждение, 200 лева – възнаграждение за
експертиза и 100 лева – командировъчни разходи.
Въззивникът излага оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и
поради необоснованост. Оспорва извода на съда, досежно датата на прекратяване на
договора между страните –22.02.2020г. – влизане в сила на Закона за хазарта, като
излага съображения, обосноваващи извод, че прекратяването е станало на 27.12.2017г.
– по волята на страните. Поради това представените три броя протоколи не
обективират изпълнение по вече прекратения договор. Според въззивника съдът не е
квалифицирал иска, съобразно договора, с оглед неговия специфичен предмет,
регламентиран от Закона за хазарта и Наредба №Н-18/2009г., според които
разпространяването на лотарийни билети се осъществява по два начина –
разпространение и продажба, които сочат на договор за комисионна и договор за
продажба. Ищецът не е въвел фактически твърдения за правата си върху билетите, за
да се приеме, че ги е прехвърлил на ответника. Нито ТЗ, нито чл.288 ЗЗД
регламентират продажба под условие как купувачът ще се разпорежда с придобитото в
1
собственост, както е в чл.4, чл.5 и чл.6 от Договора.
Въззивникът излага съображения за оспорване извода на съда за признание на
иска, поради плащане в хода на делото от ответника на сумата от 608.80 лева, като
заявява, че същите са по договор за консигнация, а не по договор за продажба на
лотарийни билети. Съображения се излагат и досежно свидетелските показания на
св.Димитров – съпруг на ответницата, които съдът е дискредитирал само на основание
това му качество, без да ги анализира и обсъди. По отношение на показанията на
св.Георгиев – кредитирани от съда, се излагат аргументи за изолираност от останалия
доказателствен материал.
Въззиваемият – ищец „Табако Трейд Бургас“ – ООД не представя в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществуващ между страните договор, по силата на който
ищецът предоставил на ответника лотарийни билети, с три броя протоколи от
28.01.2020г., 14.01.2020г. и 04.02.2020г., а ответникът поел задължението да запрати
стойността им в 14-дневен срок. Действието на договора било прекратено по силата на
§9, ал.3 ПЗР Закона за хазарта. Установено е с помощта на съдебно – счетоводна
експертиза, че посочените протоколи са осчетоводени в счетоводствата и на двете
страни. Установено е, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
стойността на билетите, посочена в исковата молба. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази част
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272
ГПК.
Твърденията за порочност на първоинстанционното решение, изложени във
въззивната жалба не се споделят от въззивната инстанция.
Договорът за консигнация няма правна уредба в българското законодателство.
Същият е разновидност на комисионния договор и по отношение на него се прилагат
правилата за последния. С договора за консигнация комисионерът –консигнатор се
задължава да продава от свое име но за сметка на доверителя – консигнант доставената
му от последния стока, срещу което има право на комисионна – най-често – процент от
цената на продадената тока. Собствеността върху стоката остава на консигнанта, до
продажбата й на трети лица. В настоящия случай в чл.3 от процесния договор е
посочено, че „страните се споразумяват, че всяка доставка ще се заплаща от търговеца
в рамките до 14 календарни дни от датата на съответния приемо – предавателен
протокол, а в чл.6, ал.3 е уговорено, че търговецът има задължение „да заплати
стойността на доставените билети“. Тези клаузи могат да се тълкуват по един начин –
налице е договор за продажба, а не такъв за консигнация. Ако беше налице втория
договор, следваше изрично да се посочи, че търговецът дължи да заплати само
стойността на продадените от него лотарийни билети. В тази връзка съдът не следва да
обсъжда показанията на разпитаните по делото свидетели, с оглед нормата на чл.164,
ал.1, т.5 ГПК, т.к. те са разпитани за установяване на обстоятелства, относно изменение
на писмено съглашение, в което ответникът е участвал.
Възражението на ответника, че договорът между страните е бил сключен на
27.12.2016г. за една година, поради което е прекратен с изтичането й не се споделят от
въззивната инстанция. Както вече е имал възможност да постанови ВКС в своята
практика (и конкретно Решение №42/19.04.10г. по т.д.№593/09г. ІІ т.о.), която
настоящата инстанция споделя изцяло, „само по себе си, отразяването на фактурата в
2
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване”. В този
смисъл са и Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК,
Решение №166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение №96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I т. о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д.
№ 546/2008 г. на ВКС, II т. о. В настоящия случай от съдебно – икономическата
експертиза се установява, че процесните протоколи са включени в счетоводството на
ищеца и на ответника и по тях са отразявани извършени плащания. Ето защо, по
отношение на сумите, претендирани на основание тази фактури, не може да се приеме
за основателно оспорващото възражение на ответника за дължимост, с аргумент, че
договорът е прекратен, поради изтичане на срока.
Въззивната инстанция не споделя и възражението на въззивника, че ищецът е
следвало да представи доказателства, че е придобил билетите, които е продал на
ответника. В тази връзка правен интерес от такова възражение би имало лицето, което
твърди, че билетите са негови, а не на ищеца, а не ответника, който се е договорил с
ищеца, без да се интересува от собствеността на билетите и ги е закупил и продавал
както в процесния период, така и в предходни периоди.
Ето защо, след като ищецът е изпълнил задължението си да достави билети на
исковата стойност, за ответника е възникнало задължението да заплати тази стойност.
Искът е основателен. Първоинстанционното решение, с което е уважен, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260013 от 16.11.2021 год., по гр. дело №185/2020
год., по описа на Районен съд – Малко Търново.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
осн. чл.280, ал.3, т.1, ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3