Р Е Ш
Е Н И Е № 360
Гр. Сливен, 02.11.2023
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 271 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от К.К.А.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № 8121К-7013/25.07.2023 г., с която е
изменена т. 2 от разпоредителната част на Заповед № 8121К-4750/26.05.2023 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която срещу г. и. К.К.А.,
н. на с. „О. п.“ към РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен е образувано д. п. по
чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като е удължен срока на в. о. от д. на служителя с
още един месец до 26.08.2023 г. Оспорването
намира правното си основание в чл. 211, във вр. с чл. 214 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на атакуваната административна заповед, като издадена при
липса на фактически и правни основания и неправилно приложение на материалния
закон. Изтъква, че за приложението на чл. 207 от ЗМВР са необходими две
предпоставки, чиято връзка е кумулативна – наличие на образувано д. п. и
служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната
истина. Счита, че в случая е налице само първата предпоставка, но не и втората
такава, в която връзка твърди, че заеманата към момента длъжност няма как да
затрудни възпрепятства дисциплинарното производство. От момента на образуване
на производството до настоящия момент били събрани категорични доказателства,
че не е извършил твърдяното нарушение, както и такива, сочещи, че служебното му
положение няма да затрудни разкриването на обективната истина. В оспорената
заповед не било посочено защо се приема, че продължаването на изпълнението на
служебните задължения би затруднило разкриването на обективната истина, в който
смисъл липсвали мотиви, обуславящи липса на втората предпоставка по чл. 214 ал.
1 т. 1 от ЗМВР. Твърди, че ДРО е предложил удължаване на срока на в. о. не
защото дисциплинарното производство е с фактическа и правна сложност, а по
поръчка на определено лице, което втора година упражнявало п. т. над него, с
цел о. от системата на МВР. Изначално не съществувала възможност да повлияе на
разкриване на обективната истина, използвайки служебното си положение, като
чрез него въздейства на служители и свидетели. Жалбоподателят заявява подробни
фактически твърдения за упражняван върху него п. н. с цел н. на системата.
Счита още, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона. Моли
съда за отмяна на същата, с претенция за присъждане на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият,
редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв.
Ел. П. *** с поддържане на жалбата. Жалбоподателят излага фактически твърдения
за ситуация, която твърди, че е причина за неговото о.. Пълномощникът моли
заповедта да бъде отменена. Видно било от приобщената по доказателствата
обобщена справка, че липсвали факти за намеса на п. с. в работата на полицаите.
Счита, че и при съобразяване с кадровата справка, дългия опит в службата,
наличието на награди, се доказвало, че служителят е доказан в професионалната
сфера и уважаван от колегите си на местата, в които е работил. Моли за
справедливост при прилагане на закона. Заявява още, че дисциплинарното
производство още не е приключило. Претендира разноски по представен списък.
В открито съдебно заседание административният
орган – Министър на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмени бележки от процесуален представител моли съда да
отхвърли жалбата, с твърдения за материална и процесуална законосъобразност на
атакуваната административна заповед. При постановяване на Заповед № 8121К-4750/26.05.2023
г., с която е образувано дисциплинарното производство и постановено в. о. от д.
на К.А. органът действал при условията на обвързана компетентност. До настоящия
момент не били събрани доказателства, сочещи на изменение в мотивите, послужили
като основание за в. о. на служители от заеманата длъжност. Налице била
хипотезата на чл. 214 ал. 3 от ЗМВР. Твърди, че дисциплинарното производство е
с фактическа и правна сложност, провеждането на разследването е свързано със
събирането на значителен брой сведения и писмени доказателства, като към този
момент не е отпаднала възможността служителят да може да окаже въздействие и да
повлияе на лица, които непосредствено са възприели неговите действия или да осъществи
друго неправомерно деяние. С оглед заеманата длъжност А. разполагал с д. до
информационните фондове на МВР, чрез които имал възможност да установява данни
за с., от които следва да бъдат снети сведения по дисциплинарното производство.
Законовите му правомощия на полицейски орган по чл. 57 ал. 1 от ЗМВР му
осигурявали възможност да о. в. върху граждани и служители, да з. събирането
или да у. доказателства, необходими за разкриването на обективната истина по
вмененото му дисциплинарно нарушение. В качеството на н. с. имал възможност да
се среща с п. нему служители, чиито показания като свидетели, разпитани в хода
на дисциплинарното производство би могло да се повлияе от факта, че се намират
в служебна з. от своя р.. Длъжността на последния му предоставяла възможност да
им о. н. да променят п. си или да откажат да дават сведения. Изготвено било
предизвестие с изложени мотиви за необходимостта от удължаване на срока на в. о.
от д.. ДРО не бил събрал всички необходими доказателства, не били извършени
всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, предвид
фактическата му и правна сложност. Предстоял разпит на свидетели и изготвяне на
обобщена справка, становище за наличието на основания за реализиране на
дисциплинарната отговорност и др. в съответствие с относимите нормативни
актове. Счита, че оспорената заповед е издадена при съобразяване с принципа за
съразмерност, прогласен в АПК. Моли съда да отхвърли подадената жалба.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият К.К.А.
бил назначен на работа в органите на МВР на 23.02.2006 г., със заемани във
времето различни длъжности, с последно заемана длъжност Н. на с. „О. п.“ в РУ –
Н. З. при ОД на МВР – Сливен, считано от 14.11.2022 г., от която е в. о. със
Заповед № 8121К-4750/26.05.2023 г. и в. със Заповед № 8121К-7641/23.08.2023 г.
Тези обстоятелства се установяват от представена от ОД на МВР – Сливен Кадров
справка рег. № 343р-14410/25.09.2023 г. (л. 89).
Със Заповед № 8121К-4750/26.05.2023
г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 207 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 214 ал. 1 т. 1 и ал. 3 и чл. 215 ал. 1 от ЗМВР било образувано д. п.
срещу г. и. К.К.А., н. с. „О. п.“ в РУ – Н. З. при ОД
на МВР – Сливен. С т. 2 от същата заповед било разпоредено
в. о. от д. на служителя за срок от два месеца, с и. на с. к., л. з. и с. о..
На 18.07.2023 г. при Министъра на
вътрешните работи постъпило Предложение рег. № 349р-24520 от назначения
дисциплинарно разследващ орган за удължаване на двумесечния срок по чл. 214 ал.
3 от ЗМВР. Съгласно съдържанието в същото, към момента на съставяне на
предложението ДРО не е събрал всички необходими доказателства и не е извършил
всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, предвид
фактическата му и правна сложност. Според акта, предстои разпит на свидетели и
изготвяне на обобщена справка, с която служителят да се запознае и даде допълнителни
обяснения и възражения, а при прекратяване на в. о. от д. позицията на А. му
предоставя възможност да о. в. върху служители и граждани, които непосредствено
са възприели неговите действия или да осъществи друго неправомерно деяние при
събиране на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение. ДРО изразил
становище, че е целесъобразно в. о. от д. на служители да не бъде прекратявано.
На 25.07.2023 г. Министърът на
вътрешните работи постановил Заповед № 8121К-7013/25.07.2023 г., с която по
отправеното от ДРО предложение разпоредил изменение на т. 2 от горната заповед,
като удължил срока на в. о. от д. на служителя с още един месец – до 26.08.2023
г. Заповедта била връчена на нейния адресат на 27.07.2023 г. Жалбата срещу
същата, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена до Административен
съд - Сливен на 02.08.2023 г.
По доказателствата е приобщена
Обобщена справка УРИ: 349р-31182/12.09.2023 г., изготвена от комисията –
дисциплинарно разследващ орган. Съгласно съдържанието на справката, по т. 1 за
нарушение от страна на А. на чл. 67 от ЗМВР, изразяващо се в непредприемане на
действия по недопускане или предотвратяване извършване на нарушение ДРО е
приел, че не са установени факти за у. п. от страна на служителя, не е доказан
и фактът, че е повлиял на полицейски служители трето лице да не бъде
проверявано за управление на МПС след употреба на алкохол. По т. 2 комисията
приела, че доказателство за отправени з. са показанията само на един служител
не са достатъчни, за да се приеме за безспорно установено, че А. е извършил
деянието. По т. 3 ДРО приел, че с поведението си г. и. А. е нарушил
разпоредбите на чл. 150 ал. 2 от ЗМВР, като с отправени з. и р. към п. му
служител не е спазил етичните правила и принципи за поведение на държавния
служител в МВР, регламентирани в т. 13 б. „м“ – „Дейността на държавните
служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение:
…. Недопускане тормоз на работното място – не допуска и не толерира деяния
спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха,
причиняване на уплах и/или страдание“, т. 55 – „Държавният служител в
качеството си на ръководител зачита достойнството и правата на подчинените му
служители“ и т. 67: „В отношенията между държавните служители не се допуска
поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и
всякакъв друг характер“. По т. 3 ДРО приел, че А. е осъществил вмененото му
нарушение – з. спрямо п..
По делото оспорващата страна
представя Обяснение от К.А. до дисциплинарно наказващия орган, дадени по повод
образуваното д. п. и касаещи по същество същото, Постановление на прокурор при
РП – Сливен за прекратяване на досъдебно производство срещу А., образувано за п.
по чл. 339 ал. 1 предл. второ от НК, както и Решение
№ 9838/03.11.2022 г. на Върховен административен съд, постановено по адм.д. № 4099/2022 г., с което е отменено първоинстанционно
съдебно решение на Административен съд – Сливен и по същество е отменена
Заповед № 8121К-10790/07.10.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която К.А.
временно е преназначен за срок от една година на длъжност н. с. „О. п.“ в РУ –
Г. при ОД на МВР – Г..
Въз основа на горната изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в предвидения в чл. 149 ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.
Това е органът, образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207 ал. 1
т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, който е и компетентен да удължи
срока, съгласно разпоредбата на чл. 214 ал. 1 т. 1 предл.
второ и ал. 3 предл. 2 от ЗМВР. Актът е постановен в
изискуемата от закона писмена и предметна форма и съдържание, като в същия,
противно на твърдяното в жалбата, са посочени фактическите и правни основания
за неговото издаване. Видно от съдържанието на атакуваната заповед, същата
съдържа подробни мотиви и описание на фактическите основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 214 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Изложените от органа фактически и
правни съображения, налагащи неговото издаване са подробни и аргументирани изцяло
с постъпилото от дисциплинарно разследващия орган предложение. Това мотивира съда да приеме, че оспорената
заповед е валидна. При преценка на събрания по делото доказателствен материал и
съобразяване с относимите процесуални и материалноправни
норми настоящата съдебна инстанция приема, че същата е постановена и в
съответствие с материалния закон и неговата цел, а при издаването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 214 ал.
1 т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от
длъжност с писмена заповед в следните случаи: 1. когато срещу него е образувано
д. п. по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа,
образувал дисциплинарното производство. Материалноправните
предпоставки, при наличието на които служителят временно може да се отстрани от
длъжност са регламентирани в цитираната по – горе относима и приложена в случая
разпоредба на чл. 214 ал. 1 т. 1 ЗМВР, като същите следва да са в кумулативна
връзка към датата на постановяване на акта. При преценка на доказателствата
настоящата съдебна инстанция намира, че и двете предпоставки са налице. Видно от доказателствата, приобщени по
делото, срещу настоящия оспорващ К.А. е образувано д. п. за т. нарушение на
служебната дисциплина, за което се предвижда д. н. „у.“, по повод на което ДРО
е приел, че същото е с фактическа и правна сложност, като към момента на
отправяне на предложението не са събрани всички относими доказателства и не са
извършени всички процедурни действия по изясняване на дисциплинарното
нарушение. В хода на производството ДРО е приел, че е необходимо събиране на
още доказателства (сведения и данни) за установяване на относими обстоятелства,
които безспорно обуславят извод, че дисциплинарното производство, водено срещу
жалбоподателя е с фактическа и правна сложност, поради което срокът на същото е
удължен с още един месец. В мотивите на органа е съобразено и изложеното в
предложението на ДРО обстоятелство, което се установява от доказателствата, а
именно, че служебната позиция на г. и. А. позволява същият да о. в. върху
служители и граждани - лица, които непосредствено са възприели неговите
действия, предмет на дисциплинарното производство. Едновременно с това, в
своите мотиви органът е приел, че заеманата от служителя професионална позиция
му осигурява д. до информационните масиви на МВР, чрез които се създава
възможност за установяване на данни за свидетели, от които предстои събиране на
сведения в хода на дисциплинарното производство.
Процесната заповед е непосредствено
свързана с издадената от министъра на вътрешните работи заповед, с която е
образувано дисциплинарното производство и служителят е в. о. от д. за
нормативно установения срок от два месеца. Конкретните нормативно установени
предпоставки за продължаване на срока и правно основание за издаване на
процесната заповед са регламентирани в чл. 214 ал. 3 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба, срокът за временно отстраняване по ал. 1 т. 1 е до два месеца, като
по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал
дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един
месец. Тоест, за да бъде удължен срока на в. о. с още един месец, следва да е
налице образувано д. п. с фактическа и правна сложност. Както се отбеляза по –
горе, в случая ответният орган, въз основа на предложение от ДРО, е приел, че
са налице основания за удължаване на срока на в. о. от д. на жалбоподателя до
максимално допустимия според посочената норма от 3 месеца. Описаните в
предложение рег. № 349р-24520/18.07.2023 г. действия по дисциплинарното
разследване обуславят правилност на извода, че дисциплинарното производство,
водено срещу жалбоподателя е с фактическа и правна сложност. Това обстоятелство
се потвърждава и от приобщената по доказателствата Обобщена справка УРИ:
349р-31182/12.09.2023 г., съдържаща информация в 34 листа и голям брой сведения
и данни от фактическо естество, касаещи проведеното дисциплинарно разследване.
В случая, при безспорния факт, че А. заема р. длъжност, ДРО обосновано е
предложил, а ответния орган правилно е приел, че това предоставя възможност за
о. на влияние върху свидетелите в хода на събиране на доказателства по
вменените му дисциплинарни нарушения, като е налице реална възможност за
възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната истина по воденото д.
п.. Разследването на нарушението е свързано със снемане на сведения от
свидетели, които с оглед на извършеното нарушение биха могли да са колеги на
жалбоподателя, на които последният би могъл да окаже влияние. При тези данни съдът
намира, че удължаването на срока на о. от д., разпоредено
с оспорената заповед цели избягване на пречки при разследването, предвид което е
в съответствие с преследваната от закона цел и е фактически и правно
обосновано.
Наложената мярка гарантира обективно
провеждане и завършване на дисциплинарното производство нейната основна цел е
да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява
задълженията си да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване
на обстоятелствата по образуваното срещу него д. п.. За прилагането на
процесната мярка законодателят не изисква установяване на всички факти от
състава на дисциплинарното нарушение, както и да са събрани всички
доказателства за установяване на тези факти, същата се прилага, за да обезпечи
обективно провеждане на дисциплинарното производство и да не даде възможност на
лицето срещу което е образувано производството да препятства обективното
разследване. В случая о. от д. е свързано и с д. на служителя до информационните
масиви на МВР, съдържащи данни и за лица, които като свидетели биха били обект
на изслушване в хода на дисциплинарното производство. В тази връзка следва да
се отбележи, че изложените в хода на настоящото съдебно производство
съображения от оспорващата страна по същество са относими към ангажираната
дисциплинарна отговорност и провежданото д. п. и касаят възникнали преди и по
повод на същото взаимоотношения, които настоящият съдебен състав не следва да
обсъжда, доколкото предметът на разглеждане по делото е с различно фактическо и
правно естество.
На следващо място, в оспорената
заповед е фиксиран и точният времеви период, за който е приложена мярката, с
което са изпълнени изискванията на материалния закон. Посочената в заповедта
дата – 26.08.2023 г. съответства на нормативните изисквания, поради което и
това условие за законосъобразност на акта е спазено от административния орган. Противно
на твърдяното в жалбата, атакуваната заповед е издадена и в съответствие с
целта на закона, а именно – за осигуряване на условия за провеждане на д. п.
при спазване на принципа за истинност по чл. 7 от АПК и издирване и доказване с
допустимите от закона средства на действителните факти по случая, като не се
допуска възможност за неправомерно въздействие от страна на служителя във
връзка с длъжността, която заема. В тази връзка законодателят е предвидил
компенсация в случай, че производството бъде прекратено или не бъде наложено н.
"у." в нормата на чл. 214 ал. 6 от ЗМВР, според която служителят се в.
на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на о.. Съдът
в настоящия му състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност,
регламентиран в чл. 6 от АПК, тъй като засягането на правата и законните
интереси на жалбоподателя е съобразено с целта да се осигури законосъобразно и
безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което
приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от
необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното
производство.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че оспорената Заповед № 8121К-7013/25.07.2023 г., с която е изменена т.
2 от разпоредителната част на Заповед № 8121К-4750/26.05.2023 г. на Министъра
на вътрешните работи, с която срещу г. и. К.К.А., н.
на с. „О. п.“ към РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен е образувано д. п. по чл.
207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като е удължен срока на в. о. от д. на служителя с още
един месец до 26.08.2023 г. е валидна и постановена при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила, в
съответствие с относимите материалноправни норми и е
съответна на целта на закона. Подадената срещу същата жалба, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото,
неоснователна се явява и претенцията на оспорващата страна за присъждане на
сторените в настоящото съдебно производство разноски.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на К.К.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед
№ 8121К-7013/25.07.2023 г., с която е изменена т. 2 от разпоредителната част на
Заповед № 8121К-4750/26.05.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която
срещу г. и. К.К.А., н. на с. „О. п.“ към РУ – Н. З.
при ОД на МВР – Сливен е образувано д. п. по чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като е
удължен срока на в. о. от д. на служителя с още един месец до 26.08.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: