Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1906 08.11.2019г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Бургас, дванадесети състав, на двадесет и
пети септември две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й.Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2878 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х.Й.Х.,
ЕГН **********; която е посочила различни адреси (л. 2; л. 3; л. 72). Съдът
приема че Х. е с адрес *** 8260, къмпинг „Н.“, ул. „64-та“ № 11 и съдебен адрес
за призовки и съобщения гр. Бургас, ул. „Алеко Константинов“ № 8.
С
жалбата се оспорва Заповед № РД-01-518/18.09.2018 г., издадена от Кмета на
Община Ц., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено да се
премахне незаконен строеж „3
бр. бунгала“, находящ се в поземлен имот с ПИ 48619.64.120; 48619.64.46; 48619.64.136 по КК на гр. Ц., м. „Н.“. Предвид
липсата на данни за извършителя на строежа или носителя на вещни права върху
имота, премахването да се извърши от собствениците на ПИ 48619.64.120; 48619.64.46;
48619.64.136“. В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност
на оспорваната заповед и се иска нейната отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. М.М., БАК, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
Пледира за отмяна на заповедта, като и за присъждане на направените по делото разноски
по представен списък. Депозира писмени бележки.
Ответникът
– кмет на Община Ц., се представлява от адв. Г.Н., БАК, който оспорва жалбата и
пледира за отхвърлянето й. Твърди, че оспореният административен акт е правилен
и законосъобразен и не страда от пороците, сочени в жалбата. Прави искане за
присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна – Българската държава, чрез Министерство на регионалното развитие и
благоустройството - гр. София, чрез процесуалния си представител Областен
управител на Област Бургас, оспорва жалбата като неоснователна. В последното по
делото съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Н. М., която
пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованата страна „П.Г.“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на
управление гр. Карнобат, ул. „Цанко Церковски“ № 2А, представлявано от Я. К. Л.–
управител се представлява от адв. Д.Т.,***, която иска жалбата да бъде
отхвърлена и оспорената заповед да бъде потвърдена, претендира разноски.
Заинтересованата страна „О.Т.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Добри Войников“ № 18, представлявано от Б. К. П. – управител, се представлява от адв. Д.Т.,***,
която пледира жалбата да бъде отхвърлена и оспорената заповед да бъде
потвърдена, претендира разноски.
Заинтересованите страни А.Н.Г., Р.К.В. и С.Д.И., редовно призовани, не се
явяват, не се представляват, не ангажират становище по оспорването.
Заинтересованата страна М.А.Д. е
представлявана от адв. Д.С., БАК, който е оспорил жалбата и е изразил
становище, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. В последното по
делото съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Заинтересованите страни Б.А.А. и Н.В.Н. се
представляват в процеса от адв. М.Полименова, САК, видно от Молба вх. №
3861/05.04.2019 г. (л. 274) и Пълномощно от 07.03.2019 г. (л. 275). Както А. и
Н., така и адв. М.П. не са взели участие в проведените съдебни заседания и не
са изразили становище във връзка с оспорването.
Административен
съд - Бургас, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед №
РД-01-518/18.09.2018г. на кмета на Община Ц., с която е наредено премахването
на установения незаконен строеж: „3
бр.бунгала”, находящ се в ПИ 48619.64.120, ПИ 48619.64.46 и ПИ 48619.64.136
по Кадастралната карта (КК) на гр. Ц., м. „Н.”. Посочено е, че предвид липсата
на данни за извършителя на строежа или носителя на вещни права върху имота,
премахването следва да се извърши от собствениците на посочените имоти, като е
определен срок за доброволно изпълнение – 30 дни от влизането й в сила. В т. 3
от заповедта е записано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение,
премахването ще се извърши принудително по възлагане на Община Ц., съгласно Наредбата
за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от
четвърта, пета и шеста категория или на части от тях от Община Ц.. Изрично е
посочена възможността заповедта да се обжалва по реда на чл. 215 от ЗУТ пред
Административен съд – Бургас.
По
делото не се спори, че кметът на Община Ц. е сезиран със Сигнал №
53-01-14/04.01.2018 г., подаден от „О.Т.“ ЕООД относно незаконни постройки на
територията на имот, собственост на дружеството. В сигнала се твърди, че върху
ПИ 48619.64.136, разположен в землището на гр. Ц., местност „Н.“ попадат
частично три сглобяеми бунгала с тераси, принадлежали на бившата почивна база
на „Светлина“ АД, гр. Сливен, като бунгалата са разположени в югозападната част
на имота. В сигнала се твърди, че тези постройки са реализирани без одобрени инвестиционни проекти и/или
разрешения за строеж. Посочва се още, че според действащия ПРЗ предвижданията
за имота са „За ваканционно селище“ и дружеството е предприело действия за
реализиране на тези предвиждания, което съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е
основание за премахването на бунгалата, тъй като същите не са включени в режима
на застрояване. Дружеството вече се е снабдило с разрешение за строеж и
окомплектовало необходимата строителна документация, като е готово да започне
строителство в своя имот. Иска се от кмета след извършване на проверка да бъдат
издадени заповеди за тяхното премахване. С допълнителна молба № 53-01-201/19.02.2018
г. (л. 27), дружеството е представило Скица № 01-674/31.03.2004 г. (л. 28),
издадена от Общинска служба „Земеделие и гори“ – Ц., с нанесени граници на
бившите почивни бази в района на местност „Н.“.
От
Констативен акт № 5 (л. 36 – л. 39) се установява, че на 18.01.2018 г. служители при Община Ц. (С.
М., старши специалист "Незаконно строителство"; арх. Д. К. - главен
архитект и инж. Н. М. – главен експерт “Геодезия“) са извършили проверка на
строеж „3 бр. бунгала”, находящ се в ПИ
48619.64.120, ПИ 48619.64.46 и ПИ 48619.64.136 по КК на гр. Ц., м. „Н.”, в
отсъствие на собствениците на поземлените имоти, които имоти са подробно
идентифицирани. Посочено е, че строежът е с неустановена собственост. Отбелязано
е, че участниците в строителството – възложител и строител са неизвестни, а
строителен надзор – няма. Не са представени строителни книжа и документи – няма
одобрен проект и липсва съгласуване на части от проекта и съгласуване с
контролни органи; няма също така разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, и
заповедна книга. В акта е посочено, че в югозападната част на ПИ 48619.64.136 и
в северната част на ПИ 48619.64.120 и ПИ 489619.64.46, непосредствено на
границата между двата поземлени имота са ситуирани 3 бр. бунгала. Бунгалата са
едноетажни с тераси и размери 6,00/7,00 м., съгласно кадастрална снимка.
Бунгалата са с ограждащи панелни стени, двускатни покриви с ламарина като са
изградени върху бетонов фундамент със средна височина 1,00 м. Част от средното
и източното бунгало с ширина около 1 м. попадат в ПИ 48619.64.136, за който има
влязъл в сила ПУП-ПРЗ (последно изменен със Заповед № РД-01-592/15.09.2016 г.
на Кмета на Община Ц., с предназначение „3а ваканционно селище“). Западното
бунгало е разположено в ПИ 48619.64.120. Описаните бунгала представляват
постройки, трайно свързани с терена посредством бетонови фундаменти и
представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. На основание чл.
137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, строежът е пета категория. Проверяващите са посочили,
че след като бунгалата и новоизградените постройки са изградени без разрешение
за строеж, те не са търпими по смисъла на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на
ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ - не съответстват на предвижданията
на действащия ПУП. Нарушени са разпоредби относно извършеното незаконно
строителство - чл.137, ал. 3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ и е записано, че строежът е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
С придружително писмо №
53-01-89/23.01.2018 г. (л. 35) Констативен акт № 5/18.01.2018 г. е изпратен на
„П.Г.“ ЕООД, „О.Т.“ ЕООД и Х.Й.Х., като в писмото е указано, че констативния
акт е основание за започване на производство по реда на чл. 225а от ЗУТ, както
и за подаване на възражения. Аналогично, писмо № 94-01-946/26.03.2018 г. със
същото съдържание е изпратено до А.Н.Г., Р.К.В., Б.А.А., Н.В.Н., С.Д.И. и М.А. Д.. Данни за връчването на
констативния акт на посочените лица са представени на л. 23 – л.25 и л. 33 – л.
34. От Служебна бележка на л. 21 се установява, че на 13.06.2018 г. длъжностни
лица от Община Ц. са поставили Констативен акт № 5/18.01.2018 г. на таблото на
общината и чрез залепване на парапета на терасата на западното бунгало.
По делото са
представени два акта за резултатите от обявяване на Констативен
акт № 5/18.01.2018 г. – от 13.02.2018 г.
(л. 30) и от 22.06.2018 г. (л. 20), от които се установява, че е постъпило
възражение № 94-01-1531/13.02.2018 г. от Х.Х. (л.
31). Във възражението се сочи, че Х. не е извършител на строежа; проверката е
извършена в нейно отсъствие; не е съобразено Разрешение за строеж №
43/16.09.1986 г., издадено от Общински народен съвет – Мичурин; не са извършени
необходимите измервания за определяне на завзетите площи от отделните имоти.
Тук е мястото да се посочи, че в някои документи това разрешение се приема с №
93, поради начина на ръкописното изписване на номера.
Във
връзка с резултатите от проверката, обективирани в Констативен акт №
5/18.01.2018 г., кметът на Община Ц. е
издал Заповед № РД-01-518/ 18.09.2018г. (л.
18), с която е наредено премахването на установения
незаконен строеж: „3
бр.бунгала”, находящ се в ПИ 48619.64.120, ПИ 48619.64.46 и
ПИ 48619.64.136 по КК на
гр. Ц., м. „Н.”.
Заповедта е изпратена на адресатите с придружително
писмо № 53-01-1388/19.09.2018 г. (л. 16) и видно от известие за доставяне ИД PS
8260 003 PEG J (л. 14) е получена от Х. на
25.09.2018 г.
Недоволна от така постановената
заповед, Х.Х. оспорва същата в настоящото
производство с доводи за незаконосъобразност. Въвежда се оплакване, че е
допуснато съществено нарушение в производството по установяване на незаконен
строеж, тъй като заповедта разпорежда премахването на три бунгала като един общ строеж, макар в заповедта да не
е посочена функционална връзка между тях. По тази причина според
жалбоподателката не е ясно кой от деветте адресата на заповедта кое бунгало
следва да премахне. Оспорва извода на
административният орган, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16,
ал. 1 от ДР на ЗУТ и по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Сочи, че административният орган не е изпълнил
задължението си да изследва всички обстоятелства, свързани с разрешение за
строеж от 16.09.1986 г. и не е изяснил за кои бунгала се отнася. Прави
оплакване, че неправилно административният орган е приел, че е налице строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ тъй като на практика са налице преместваеми
обекти.
С Определение № 2594/29.10.2018 г.
съдията – докладчик е конституирал страните в процеса и е разпределил доказателствената
тежест между тях, като видно от протоколите за проведените съдебни заседания
страните не са направили възражения в тази връзка.
С
молба – становище вх. № 656/18.01.2019 г., Х. е доразвила доводите, които е
изложила в първоначалната жалба. Излага подробни съображения защо
заинтересованите страни „П.Г.“ ЕООД (неправилно посочено като „П.“ ЕООД) и „О.Т.“
ЕООД нямат качеството на такива. Представени са следните доказателства:
ü
Решение № 07/01.03.2011 г. (л. 83) по гр.д. № 30/2010 г. на
Районен съд – Ц., с което се отхвърля като неоснователен иска на „П.Г.“ ЕООД
против Е. Н. Х., с който се иска осъждане на последния да предаде владението и
да прекрати неоснователното ползване на собствения на ищеца имот ПИ 48619.64.45
по КК на гр. Ц., разположен в м. „Н.“.
ü
Решение № VI-67/27.07.2011 г. (л. 85) по гр.д. № 919/2011 г. на Окръжен съд -
Бургас, с което се потвърждава Решение № 07/01.03.2011 г. по гр.д. №30/2010 г.
на Районен съд – Ц..
ü
Разрешение за строеж № 57/29.08.1983 г. (л. 88), издадено от
Управление „Архитектура и благоустройство“ към Общински народен съвет (ОбНС) –
Мичурин, с което на ДИП „Цочо“ – гр. Сливен се разрешава възстановяване и
модернизация на столова.
ü
Разрешение за строеж № 63/27.05.1988 г. (л. 89), издадено от
Управление „Архитектура и благоустройство“ към ОбНС – Мичурин, в полза на ДИП
„Цочо“ – гр. Сливен; нечетливо в останалата си част.
ü
Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г. (л. 90), издадено от
Управление „Архитектура и благоустройство“ към ОбНС – Мичурин, с което на
комбинат „Светлина“ – гр. Сливен се разрешава изграждането на „база от 11 бунгала за 30 души“.
ü
Договор за продажба от 30.10.2002 г. (л. 91), сключен между
„Светлина“ АД, гр. Сливен като продавач и ЕТ „С. П.“, гр. София (представлявано от пълномощника Х. Х.) като
купувач за покупко-продажба на имущество на дружеството по опис Приложение № 1,
заедно с фактура № **********/01.11.2002 (л. 93), издадена от продавача;
фискален бон и квитанция към приходен касов ордер (л. 94).
ü
Договор за продажба от 30.01.2004 г. (л. 95), сключен между
ЕТ „С. П.“ (представлявано от пълномощника Х. Х.) като продавач и „Синева -
2001“ ООД (представлявано от материално отговорно лице Е. Х.като купувач за
покупко-продажба на имущество на едноличния търговец по опис Приложение № 1,
заедно с фактура № **********/30.01.2004 (л. 97), издадена от продавача.
ü
Договор за покупко-продажба от 18.03.2003 г. (л. 98), сключен
между „Бима“ ЕООД, гр. Сливен като продавач и купувачите Х.Х.
и Е. Х. за покупко-продажба на имущество на дружеството по опис, включващо
сглобяеми постройки – бунгала (7 бр.) и движимите вещи, находящи се в тях. Като
доказателства за вида на имуществото са приложени Приемо-предавателен протокол
от 07.04.2003 г. (л. 101); Опис на закупени активи на почивна база - гр. Ц. (л.
102); Списък на движими вещи (л. 104); Фактура № 003146 от неизвестна дата (л.
105) и Фактура № 003148 от неизвестна дата (л. 106), издадени от „Бима –
Сливен“ ЕООД.
ü
Фактура № 21921/05.06.2003 г. (л. 107) и Фактура
№21922/05.06.2003 г. (л. 108), издадени от „Метални конструкции – холдинг“ ЕАД
в полза на „Синева“ ООД, заедно с фискални бонове.
ü
Заключение по съдебно-техническа експертиза по гр.д. №
45/2018 г. на Районен съд – Ц. (л. 109) със страни Х. и „О.Т.“ ЕООД.
ü
Решение № 2912/17.03.2015 г. (л. 115) по адм. д. № 14781/2014
г. на ВАС.
ü
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
177/15.11.2005 г. (л. 117) от Х.Х. - имот № 064046, находящ се в м. „Н.“.
ü
Скица № 15-873587/23.11.2018 г. (л. 118), издадена от СГКК –
Бургас, за ПИ 48619.64.120.1, представляващ сграда за обществено хранене,
собственост на „Синева 2001“ ООД.
ü
Определение № 165/31.01.2017 г. (л. 119) по адм.д. №
1523/2016 г. на Административен съд – Бургас, с което е оставено без
разглеждане жалбата на „П.Г.“ ЕООД против заповед на началника на СГКК – Бургас
за нанасяне на обект в КККР на гр. Ц..
ü
Определение № 4272/05.04.2017 г. (л. 121) по адм.д. № 3110/2017
г. на ВАС, с което е оставено в сила Определение № 165/31.01.2017 г. по адм.д.
№ 1523/2016 г. на Административен съд – Бургас.
Съдът ще изложи мотиви във
връзка с релевираните твърдения в това становище в частта по съществото на
спора.
С молба вх. № 832/23.01.2019 г.
(л. 123) процесуалният представител на „О.Т.“ ЕООД е изразил становище, че
оспорваният акт е изцяло редовен, законосъобразен от процесуална и материална
страна и е мотивиран. Посочва, че спорните бунгала се намират в непосредствена
близост до имотните граници между трите засегнати имота, а две от сградите
навлизат с терасите си в собствения на дружеството УПИ 48619.64.136 по КК на
гр. Ц., за който е УПИ е одобрен проект за ПУП – ПРЗ и по отношение на който
проект не е предвидено съществуването на подобен вид постройки. Одобрението на
проекта за изменение на ПУП – ПРЗ е реализирано със Заповед №
Рд-01-592/15.09.2016 г. (л. 238), като заповедта е доведена до знанието на
всички заинтересовани лица и съгласно Акт от 11.10.2016 г. (л. 217) в
законоустановения срок няма постъпили възражения. „О.Т.“ ЕООД притежава виза за
проектиране, изготвен архитектурен проект и разрешение за строеж на ограда в
посочения имот. По изложените причини се иска отхвърляне на жалбата.
Ответникът е представил
допълнително становище (л. 128), в което сочи, че за строежа липсват строителни
книжа, което води до извода, че процесните три бунгала не са търпим строеж по
смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а също така не са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно действащия в момента Закон
за устройство на територията. Твърди, че посочването на „П.Г.“ ООД като
собственик на ПИ 48619.64.120 е на база данни, вписани в КККР на гр. Ц.. Счита,
че представените с молба – становище вх. № 656/18.01.2019 г. от Х. писмени
доказателства са ирелевантни, тъй като не могат да бъдат отнесени към
процесните бунгала, а в някои от тях изрично е посочено, че са относими за
други обекти. Постъпила
е и молба-становище вх. № 1095/28.01.2019 г. (л. 135) от Х., чрез нейния процесуален
представител, в който се опонира конкретно на всяко твърдение на ответника във
вече посоченото негово становище, като съдът ще изложи мотиви в частта по
съществото на спора.
Във връзка с искане на
жалбоподателя (л. 80) и в изпълнение на Определение № 243/04.02.2019 г. (л.
138) на съдията – докладчик, по делото е постъпил отговор вх. № 2050/19.02.2019
г. (л. 152) от „Светлина“ АД, гр. Сливен в който се сочи, че дружеството е било
задължено да представи всички налични документи относно почивна база къмпинг „Н.“,
гр. Ц., продадена на ЕТ „С. П.“ с договор за продажба от 30.10.2002 г. Посочено
е, че в тази връзка, след продължително и щателно издирване в архивите на
дружеството са открити фактура № **********/01.11.2002 г. (л. 153, като същата
фактура е представена и от жалбоподателката на л. 93) и опис на активите в почивната
база (л. 154), като се прилагат копие от същите.
В защита на тезата си, че в
изготвения проект не е предвидено съществуването на подобен вид постройки –
бунгала при изменението на ПУП – ПРЗ за УПИ 48619.64.136 по КК на гр. Ц., „О.Т.“
ЕООД представя пълната
преписка за изготвяне на ПУП-ПРЗ за ПИ 48619.64.32 с настоящ собственик „О.Т.“ ЕООД.
Представя се още пълна справка от момента на придобиване на имота от праводателя Г. Т., с приложени към него нотариални актове,
с които доказателства се обосновава собствеността на имота и се доказва
качеството на дружеството на заинтересовано лице, както и действията, които са
предприети относно наличието на ПУП и реализацията на неговите предвиждания.
Към преписката има и разрешение за строеж на ограда № 94/16.05.2017 г. (л. 195)
за имот 48619.64.32. Преписката е представена на л. 179 - л. 265 от делото.
Във връзка с искане на жалбоподателя (л. 80 и л.
161) и в изпълнение на Определение № 243/04.02.2019 г. (л. 138) на съдията – докладчик,
по делото е постъпила молба вх. № 3796/04.04.2019 г. (л. 271) от „Тедимпекс“
ЕООД (в ликвидация) чрез ликвидатора Н. И. Д., ЕИК *********, в която се сочи,
че дружеството е правоприемник на „Бима – Сливен“ ЕООД. С втора молба вх. № 5493/22.05.2019 г. (л. 288) е
представен Акт № 759/25.11.1987 г. за държавна собственост върху недвижим имот
– терен в района на къмпинг „Н.“ от 10 000 кв.м., издаден от ОбНС –
Мичурин, като са описани границите на имота.
В
съдебно заседание на 22.05.2019 г. процесуалният представител на ответника е
представил Акт за частна държавна собственост № 9289/28.02.2019 г. (л. 287). Актуван
е ПИ 48619.64.120 с площ 4 381 кв.м., трайно предназначение на територията
– урбанизирана; начин на трайно ползване - за курортно – рекреационен обект;
застроен. Отбелязано е, че върху поземления имот е разположена сграда с
идентификатор 48619.64.120.1 със застроена площ 350 кв.м., на един етаж; с
предназначение – сграда за обществено хранене, собственост на „Синева 2001“
ООД, ЕИК *********.
По
делото по искане на ответника (л. 130) и на жалбоподателя (л. 135) е допусната съдебно-техническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните и което съдът цени като
безпристрастно и обективно. Експертът се е запознал с материалите по делото и е
направил оглед на място. Установено е при огледа, че почивната база е
разположена в местност "Н." в югоизточната част на землището на гр. Ц.,
на около 200 м. от плажа. В момента на огледа в местността има и други сгради -
тип бунгало, строени върху земеделска земя от държавни предприятия през 80-те години
на миналия век. Част от тях са реновирани и се ползват по предназначение през
летния сезон. Районът е добре поддържан. Западното бунгало е разположено в ПИ
48619.64.120 и ПИ 48619.64.46, а източното и средното бунгала са разположени в
ПИ 48619.64.136 и ПИ 48619.64.46 по КК на гр. Ц.. Вещото лице е представило
информация за всеки от трите засегнати поземлени имота, включително е посочило
за кои от тях има одобрени ПУП-ПРЗ и заповедите, с които това е направено.
В
заключението е представена характеристика на бунгалата - те представляват
метална носеща конструкция от профилна стомана - колони, греди и стени от
„сандвич" панели (две етернитови плоскости с пълнеж от стиропор), като са
обхванати в контур със стоманените профили и заварени за носещата конструкция.
Връзките са с електродъгови заварки на всички метални (стоманени) елементи и
към анкерен стоманен профил в бетоновите ивични основи. Покривната конструкция
е метална (тип ферми), върху които е монтирано покритието - гофрирана ламарина.
Размери в план 6,05 м. х 5,95 м., площ ~36 кв.м, Нсв.= 2,65 м. В експертизата
се сочи, че материалите, от които са изградени постройките са характерните към
момента на строителството им през 80-те години (сандвич панели от етернит,
който строителен материал по-късно е отхвърлен като канцерогенен). Помещенията
са с окачен таван от фазерни плоскости, боядисването по таван и стени е от
блажна боя/латекс, подът е балатум. Бунгалата са електрифицирани и
водоснабдени, с мебелно обзавеждане и работят по предназначение (място за
подслон) през летния сезон. Има изградена вертикална планировка с озеленяване и
асфалтова алея за връзка с шосе Ц.-Ахтопол. Бунгалата са изграждани като
почивна база „Светлина", представляваща част от бивш къмпинг „Н.",
гр. Ц.. В момента са реновирани и се ползват по предназначение през летния
сезон. Към момента на огледа бунгалата се ползват от жалбоподателката за
живеене. Имат връзка с останалите бунгала и общо ползване от обитателите им на
стол - място за хранене.
На
поставена задача дали има строителни книжа за изградената почивна база, ползвана
от жалбоподателката и представляваща част от бивш къмпинг „Н.", гр. Ц.,
съответно има ли такива книжа за процесните постройки, вещото лице И. посочва,
че почивна база е изграждана въз основа на
§ Разрешение за строеж №
43/16.09.1986 г. на ОбНС Мичурин, което разрешава на
Комбинат „Светлина" Сливен да построи „база от 11 бунгала за 30 души"
по плана на гр. Мичурин, м. "Н." на основание писмо VIII-1784 от ОС
на БПС.
§ Разрешение за строеж №
57/29.08.1983 г. на ОбНС гр. Мичурин, въз основа на
одобрени проекти от същата дата на ДИП „Цочо", гр. Сливен за обект:
„Възстановяване и модернизация на столова и кухня в къмпинг "Н.", гр.
Мичурин".
Вещото лице сочи,
че при направените справки в Община Ц. не е намерена графична част - одобрени
проекти, ситуационна скица, генплан и др. във връзка с Разрешение за строеж №
43/16.09.1986 г. за построяване на „база от 11 бунгала за 30 души" по
плана на гр. Мичурин, м."Н.", поради което не са налице техническите
признаци за сравнимост на процесните бунгала, установени по време на огледа с
тези, които са предмет на цитираното разрешение. По тази причина процесните
бунгала не могат да бъдат категорично идентифицирани, нито да се определи в
каква степен представените Разрешения за строеж №43/16.09.1986г.,
№57/29.08.1989г., №63/27.05.1988г. и частни писмени документи (договори за
продажба, фактури и приемо-предавателни протоколи) са относими към тях.
Експертът
е достигнал до извода, че процесните три постройки (бунгала) като конструкция и
начин на строителство съответстват с другите бунгала на почивна база
„Светлина", в частност бунгала с номера 1, 2, 3, 5, 6, 7 в ПИ 64.129 на
нанесените в изготвената от инж. П. кадастрална снимка. Като площ приблизително
съответстват на бунгала с номера две и три, които имат новоизградена тераса от
юг с допълнителна площ ~3,83 кв.м. Материалите, от които е изградена
конструкцията на обекта - метална носеща конструкция със стени от
„сандвич" панели, както и връзките между тях (осъществени с електродъгови
заварки, циментови разтвори и др.) не позволяват разглобяването на отделните
конструктивни елементи, за да бъдат те премествани в пространството без да
губят своята индивидуализация. Вещото лице е установило, че процесните строежи
по описание и разположение в Констативен акт № 5/18.01.2018 г., съставен от
служители на Община Ц., окомерно съответстват на установените при огледа
постройки.
Посочено
е, че ПИ 48619.64.136 по КК на гр. Ц. е идентичен с УПИ ХХ-32, кв. 64 с площ от
1268 кв.м., отреден „за ваканционно селище" съгласно ПУП - ПРЗ, одобрен със
Заповед № РД-01-592/15.09.2016 г. на кмета на Община Ц.. За ПИ 48619.64.120 по
КК на гр.Ц., който е идентичен УПИ VII-45, с площ от 4381 кв.м., отреждането
също е „за ваканционно селище" по ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-01-941/30.11.2009
г. Експертът е установил, че е издадено Разрешение за строеж № 98/2017 г. от
Община Ц. за обект „Масивна ограда" в УПИ ХХ-32, кв. 64 по плана на гр.Ц.,
идентичен с ПИ с идентификатор 48619.64.136 по КК на гр.Ц., собственост на
"О.Т." ЕООД.
При
изслушване в съдебно заседание, на въпрос на процесуалния представител на
жалбоподателката отговаря, че не е имал за задача да изследва сградата на стола
и тази сграда не е била предмет на огледа. На въпрос на процесуалния
представител на ответника дава отговор, че е имал предвид кадастралната снимка
на инж. П., приложена към Констативен акт № 5/18.01.2018 г. при изготвяне на
заключението, но е изследвал основно трите бунгала, които са предмет на
заповедта. Адвокат Н. посочва, че по цитираната кадастрална снимка има общо 17
бунгала по изброяване, а строителните разрешения, представени от
жалбоподателката са за общо 14 бунгала и формулира въпрос дали конкретно
разрешение за строеж може да се свърже с конкретно бунгало. Вещото лице в отговор
сочи, че не може да твърди дали процесните бунгала попадат в обхвата на
представените строителни разрешения тъй като не са представени графични части.
Не е открил справки в общината, а твърдението си, че „Бима“ ЕООД е правоприемник на ДИП
„Цочо“ базира на разговора, проведен с Х. по време на огледа на място.
По искане на
жалбоподателката, до разпит в последното по делото заседание са допуснати двама
свидетели, както следва:
Свидетелят
И.Р.А. дава показания, че е роден и живее в гр. Ц.. Посещавал е и познава много
добре района на къмпинг "Н.", тъй като през 1970 г. е бил пощальон в
пощата на гр. Ц. и е разнасял телеграми и покани за телефонни разговори. През
следващата година е работил като спасител на плаж „Н.“ и се е хранил в станция,
съседна на "Светлина", като е минавал през този район. Подчертава, че
над 35 години работи като спасител, като до 2015 г. е бил спасител на плаж „Н.“.
Посочва, че през 1970 г. бунгалата са били малки и дървени, поставени на
блокчета. Впоследствие през 1980 г. или през 1985 г. - 1986 г. старите бунгала
са премахнати и е започнал строежа на масивни бунгала, като оттогава досега
видът им не е променян. Извършвани са вътрешни промени и подобрения. Твърди, че
от 2001 г. досега Х. и Е. (жалбоподателката и съпругът й) стопанисват бунгалата;
не знае някой да оспорва собствеността им и знае точно разположението на
бунгалото им. При предявяване на скица на л. 226 от делото, свидетелят посочва,
че не може да се ориентира точно. Според показанията на този свидетел,
бунгалата, където живеят Е. и Х., се намират под стола, а другите 8 бунгала се
намират на горния път. Посочва, че от двете страни на стола има бунгала. Според
него, Е. и Х. имат 3 бунгала и живеят в едно от тях, като са направили вътрешни
подобрения в бунгалата, в банята,
тоалетната, кухнята, дограмата. Посочените бунгала са част от базата на
"Светлина", като от 1985 г. - 1986 г. тяхната конструкция и
местоположение не са променяни - по външен вид са еднакви с другите 8 бунгала.
Свидетелят, на допълнителни въпроси посочва, че предприятието
"Светлина" е притежавало общи 11 бунгала, от които 8 бунгала
разположени над стола, а 3 - долу, под стола. В същия район бунгала са имали
"Механотехника,
Горско стопанство Сливен",
но не и "Метални
конструкции". Твърди още,
че АПК Елхово е имало бунгала встрани от стола, като те коренно са се
различавали от бунгалата на Х. и Е..
Свидетелката
Т. Я. Г. посочва, че живее в гр. Ц. от 1978 г., а от 1985 г. редовно е
посещавала къмпинг "Н.", тъй като е работила като дезинфектатор.
Твърди, че са дезинфекцирили столовата на почивна станция "Светлина",
но не и бунгалата на същата станция. Макар да е работила до 1998 г., Г. дава
показания, че бунгалата оттогава досега не са променени. Според нея тази почивна
база е включвала около 15 - 16 бунгала, +/- 2 бунгала, не ги е броила точно.
Посочва, че Е. и Х. са "там"
(на тези бунгала) от 2000/2001 година, като в момента те живият там -
свидетелката сочи, че знае местоположението на и разположението вътре в
бунгалата. Според свидетелката Г., Е. и Х. живеят в три бунгала, около тяхната
станция има два пътя, като тези три бунгала са отделени от другите, които дават
за туристи. Тези три бунгала преди са били към "Светлина".
На
допълнителни въпроси дава описание кои държавни предприятия са имали почивни
станции в района, разположени на целия бряг по периферията и съседни на тях.
Уточнява, че е изброила бунгалата, които са на изток, запад, север и юг, но
между техните (на жалбоподателката) бунгала няма такива на други станции. Всяка
станция е имала ограда и това я отделя от останалите, като са имали отделни входове
и шахти.
Жалбоподателката
е представила писмена защита, възраженията в която съдът ще разгледа при
разглеждане на спора по същество.
С
оглед установеното от фактическа страна и след като извърши проверка на
оспорения административен акт съобразно чл.168
от АПК, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна (адресат
на оспорваната заповед), в законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4
от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.
Преди да изложи мотиви по същество, съдът намира
за необходимо да отбележи следното:
1. В съдържанието на представените по делото
писмени доказателства имената на няколко дружества са изписани по различен
начин, а също така неправилно е посочено организационната им форма. Съдът,
предвид посочения код по ЕИК, приема, че това са следните дружества:
„П.Г.“
ЕООД, гр. Карнобат; ЕИК *********
„О.Т.“ ЕООД, гр. Пловдив; ЕИК *********
„Синева 2001“ ООД, гр. София; ЕИК130583499.
2. Относно участието на „П.Г.“ ЕООД, гр. Карнобат
като заинтересована страна
Спори се между страните дали „П.Г.“ ЕООД, гр.
Карнобат е заинтересовано лице в настоящото производство, както и дали това
дружество следва да е адресат на обжалваната заповед. В т. ІІІ от представеното
становище (л. 128) ответникът твърди, че данните за собствеността на ПИ
48619.64.120 са взети от КККР на гр. Ц., а съгласно чл. 2, ал. 5 от Закона за
кадастъра и имотния регистър, данните нанесени в кадастралния регистър са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното. Старият идентификатор на посочения имот е 48619.64.45. Жалбоподателката твърди, че
дружеството няма право на собственост
върху посочения имот и се позовава на съдебни решения и определения, както
следва:
Ø Решение № 07/01.03.2011 г. (л.
83) по гр.д. №30/2010 г. на Районен съд – Ц., с което е отхвърлен като
неоснователен иска на „П.Г.“ ЕООД против Е. Н. Х., с който се иска осъждане на
последния да предаде владението и да прекрати неоснователното ползване на
собствения на ищеца имот ПИ 48619.64.45 по КК на гр. Ц., разположен в м. „Н.“.
Ø Решение № VI-67/27.07.2011 г. (л. 85) по
гр.д. № 919/2011 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено Решение № 07/01.03.2011
г. по гр.д. №30/2010 г. на Районен съд – Ц..
Ø Определение № 165/31.01.2017 г.
(л. 119) по адм.д. № 1523/2016 г. на Административен съд – Бургас, с което е
оставено без разглеждане жалбата на „П.Г.“ ЕООД против заповед на началника на
СГКК – Бургас за нанасяне на обект в КККР на гр. Ц..
Ø Определение № 4272/05.04.2017
г. (л. 121) по адм.д. № 3110/2017 г. на ВАС, с което е оставено в сила Определение
№ 165/31.01.2017 г. по адм.д. № 1523/2016 г. на Административен съд – Бургас.
Съгласно
разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от АПК страни по
делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички
заинтересовани лица. Според чл. 153, ал. 1 от АПК съдът конституира страните
служебно. С Определение №2594/29.10.2018 г. по адм.д. № 2878/2018 г., Административен
съд - Бургас е конституирал „П.Г.“ ЕООД като заинтересована страна по делото. Съобразно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК обаче страни в административния процес
могат да бъдат административния орган, оспорващият при наличие на право на
оспорване по чл. 147, ал. 1 АПК и всички заинтересовани лица. Такива са тези
граждани и организации, чиито права или законни интереси биха били засегнати от
административния акт. Видно от представените съдебни решения, „П.Г.“ ЕООД няма
вещни права върху имота, в който са разположени частично незаконно построените
бунгала. По тази причина за това юридическо лице не са налице предпоставки за конституирането му
като страна по делото, въпреки че е посочено от ответника в представения списък
на заинтересованите лица (л. 52). С оглед на изложените съображения съдът
намира, че „П.Г.“ ЕООД неправилно е било конституирано като страна по делото с Определение
№2594/29.10.2018 г. по адм.д. № 2878/2018 г., поради което на основание чл. 253
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК същото следва да бъде отменено в тази му
част и това дружество да бъде заличено като страна по делото.
3. Относно участието на „О.Т.“ ЕООД, гр. Пловдив
като заинтересована страна
Спори
се между страните дали „О.Т.“ ЕООД, гр. Пловдив е заинтересовано лице в
настоящото производство, както и дали това дружество следва да е адресат на
обжалваната заповед
„О.Т.“ ЕООД се
легитимира като собственик на ПИ 48619.64.136 по КК на гр. Ц., местност „Н.”, в
който попадат части от процесните постройки чрез Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 42/12.09.2017 г. (л. 264). Според
жалбоподателката (т. ІІ.2 – л. 76) за този имот важат същите правни изводи,
които са направени по отношения на съседния ПИ 48619.64.120 (и посочените за
тях съдебни актове) и следователно дружеството не е собственик на този имот,
тъй като е реализирано едно общо мероприятие – къмпинг „Н.“ с включени в него
почивни бази. Жалбоподателката достига до извода, че дружеството не е
собственик на ПИ 48619.64.136, тъй като неправомерно е било възстановено право
на собственост по реда на земеделската реституция на неговите праводатели
поради наличие на предпоставките по чл. 10б, ал. 1 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи. Съдът намира възражението за неоснователно. На
първо място споделя становището на ответника, че в настоящото производство е
недопустимо осъществяването на косвен съдебен контрол по отношение на правото
на собственост. Правото на собственост не може да се установи по реда на АПК,
както и постановено съдебно решение във връзка с право на собственост не може
да се обжалва по административен ред.
В
хода на съдебното производство това дружество е представило преписката по
изготвяне и промяна на ПУП-ПРЗ (л. 179 – л. 265) за собствения му имот, което
обосновава правото му на участие в настоящото съдебно производство.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен
орган в границите на неговата териториална и материална компетентност – същата
се отнася до строеж от V категория и съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се издава от кмета на общината.
Заповедта е постановена в писмена форма и
съдържа реквизитите, определени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са конкретни
фактически основания и съответните им приложими правни норми. Фактическите
основания, с които се мотивира обжалвания административен акт, изцяло
възпроизвеждат установеното при извършената
проверка, отразено в Констативен акт № 5/18.01.2018 г.
При реализираната
служебна проверка съдът не установи съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Постановяването на заповедта се
предхожда от цитирания констативен акт, който е задължителен акт в особената
административна процедура съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е
връчен на жалбоподателката на 08.02.2018 г. (л. 33), като й е
предоставена възможност да направи възражения. Заповедта за премахване на
незаконния строеж е издадена след изтичане на срока за подаване на възражения.
Съдът приема, че
оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон,
доколкото разпореденото премахване е извършено при наличието на посочените
законови предпоставки за това. Като правно основание за издаването на акта е
посочена разпоредбата на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
Съставеният
констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е предвидено от специалния закон
доказателство за същестуването и вида на строежа. Същият е официален
свидетелстващ документ и като такъв има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до
опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. Отразените в него
констатации, които са едновременно с това и мотиви на процесната заповед,
следва да се оборят от жалбоподателката в хода на съдебното производство, което
в случая не е сторено.
Х. релевира възражение, че след като с процесната заповед е разпоредено премахването на три бунгала, то заповедта е незаконосъобразна поради липса на позоваване на административния орган на нормата на чл. 32 от АПК, което е съществено процесуално нарушение. Възражението е неоснователно, защото цитираната правна норма се отнася до страните в производството, а не до неговия предмет. Съгласно чл. 32 от АПК по производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна. Отделно от това, започването и провеждането на производството по реда на посочената правна норма не изисква специален акт на административния орган, а се реализира по общия ред. Х.Х. претендира, че тя е собственик на трите бунгала и други лица нямат вещни права върху тези обекти. По същата причина несъстоятелно е и следващото твърдение в жалбата, че „с оглед съединяването в една заповед на разпореждане за премахване на три отделни бунгала, в три различни имота, не става ясно кой от общо деветте посочени адресата на заповедта, кое бунгало следва да премахне като възложител“ .
Съдът не споделя
довода, че от съдържанието на заповедта не могат да се идентифицират бунгалата,
които подлежат на премахване. Тези обекти са описани по разположение, както и в
какъв размер навлизат в съседните имоти. Отделно от това характеристики на
бунгалата са дадени и в съставения констативен акт, като впоследствие
съдържанието на същия е пренесено в заповедта.
Изложените в
първоначалната жалба възражения във връзка с допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила изцяло се преповтарят в т. III.1; 2; 3; 4 и частично т. 5
(л. 325 - л. 326) от представената писмена защита от Х..
В т. 5 на същата (л. 326) се сочи, че след като в заповедта е записано, че
извършителят на незаконният строеж е неизвестен е неясно защо заповедта е
връчена на Х. - би следвало констативния протокол (вероятно се има предвид
съставения констативен акт) да се постави на самия строеж и в сградата на общината,
на таблото за съобщения. В настоящото
решение, в частта в която е изложена установената фактическа обстановка, съдът
вече посочи, че видно от Служебна бележка на л. 21 се
установява, че на 13.06.2018 г. длъжностни лица от Община Ц. са сторили тези действия.
Следователно, твърдението за ненадлежното обявяване е неоснователно.
Не
отговаря на действителността въведеното в т. ІІІ.6 (л. 327) от писмената защита
твърдение от Х., че без правно основание в самата заповед се включва
разпореждане за принудителното събаряне на строежа в тежест на собствениците на
имоти, което противоречало на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ. Тази норма гласи, че ако
заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя
се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския
съвет. Видно от чл. 7, ал. 1 от Наредба за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория
или на части от тях от Община Ц., възлагането на изпълнението на трето лице е
допустимо.
Спорно е дали
процесният обект съставлява строеж по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща
се в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като така описан както в констативния акт, така и
в оспорената заповед, същия е от V категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5
от ЗУТ.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая е налице
преместваем обект, а не строеж, като съображенията за това са следните:
Съгласно
легалната дефиниция на строеж, дадена § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно, за да бъде
определен един обект като строеж е необходимо да са налице всички елементи от
фактическия състав на цитираната правна норма. В настоящия случай, както от
констативния акт, така и от заключението на вещото лице по приетата и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че
постройката не може да бъде преместена или изместена, тъй като ще загуби
индивидуализацията си. Вещото лице изрично е посочило, че материалите, от които е изградена конструкцията
на обекта - метална носеща конструкция със стени от „сандвич" панели,
както и връзките между тях (осъществени с електродъгови заварки, циментови разтвори
и др.) не позволяват разглобяването на отделните конструктивни елементи, за да
бъдат те премествани в пространството без да губят своята индивидуализация.
Легална дефиниция
на преместваем обект е дадена в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, съгласно който преместваем
обект е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща
дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. От приетата по делото експертиза безспорно
се доказа, че бунгалата са разположени върху бетонови постаменти. Поради факта,
че не е възможно демонтиране на обекта без нарушаване на целостта му, не е
налице преместваем обект и твърдението в жалбата е неоснователно.
По
отношение липсата на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж,
съдът съобрази следното:
Съгласно
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени
съгласно този закон, а според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Въпросът,
който е спорен между страните е дали представените като писмени доказателства
от жалбоподателката разрешения за строеж са относими към изхода на делото.
Съдът следва да даде отрицателен отговор на този въпрос. Х. се позовава на
следните разрешения за строеж:
1. Разрешение за строеж № 43/16.09.1986
г. (л. 90), издадено от Управление „Архитектура и благоустройство“ към ОбНС – Мичурин, с което на комбинат „Светлина“ – гр. Сливен
се разрешава изграждането на „база от 11 бунгала за 30 души“.
2. Разрешение за строеж № 57/29.08.1983
г. (л. 88), издадено от Управление „Архитектура и благоустройство“ към ОбНС – Мичурин,
с което на ДИП „Цочо“ – гр. Сливен се разрешава възстановяване и модернизация
на столова.
3. Разрешение за строеж № 63/27.05.1988
г. (л. 89), издадено от Управление „Архитектура и благоустройство“ към ОбНС – Мичурин,
в полза на ДИП „Цочо“ – гр. Сливен; нечетливо в останалата си част.
Посочените
разрешения под № 2 и под № 3 са ирелевантни за настоящото производство, тъй
като се отнасят за други обекти.
Предмет
на спор между страните е Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г. Видно от
съдържанието на същото компетентен административен орган е разрешил
изграждането на „база
от 11 бунгала за 30 души на основание писмо VІІІ-1784 от ОС на БНС“.
Записано е, че бунгалата са с временен характер; следва да се запази
определения капацитет от 30 души; да се изградят от леки материали и да се
демонтират в срок, указан от ОбНС – Мичурин. В разрешението не е посочен имота,
в който тези бунгала следва да бъдат поставени. Липсват каквито и да са
доказателства, че процесните три бунгала са предмет на посоченото разрешение и
са част от общо разрешените 11 бр. бунгала. Видно от заключението на вещото
лице, не може да се установи дали процесните три бунгала са част от Разрешение
за строеж № 43/16.09.1986 г. поради липса на графична част към същото, както и
поради липса на други доказателства. Вещото лице не е установило в Община Ц.
наличието на справки в тази насока.
В
тази връзка трябва да се съобрази и
представената от „О.Т.“ ЕООД Скица № К00108/31.03.2004 г. (л. 28), издадена от
Общинска служба „Земеделие и гори“ – Ц., че почивната база на „Светлина” - Сливен
попада в имот с № 64045 по Картата на възстановената собственост (КВС), който е
идентичен с имот с идентификатор 48619.64.120 по КК на гр. Ц., м. „Н.”, а не в
имот с № 64037 по КВС - 48619.34.37 по КК на гр. Ц..
В
жалбата се въвежда твърдение, че административният орган не е изпълнил
задължението си да установи всички относими факти към вече цитираното Разрешение
за строеж № 43/16.09.1986 г., но това не е така. Съдът счита, че това твърдение
противоречи на установеното със заповедта, защото при проверката, резултатите
от която са обективирани в Констативен акт № 5/18.01.2018 г. Х. не е
представила никакви допълнителни доказателства във връзка с посоченото
разрешително, а отделно от това административният орган се е съобразил с
доказателствата, представени от „О.Т.“ ЕООД.
В
т. ІІІ на представената от Х. молба – становище вх. № 656/ 18.01.2019 г. (л.
76) се сочи, че процесните три постройки – бунгала не са незаконно построени,
като са изложени разсъждения във връзка с представените писмени доказателства
за тях, подробно посочени в края на становището (л. 81). Между жалбоподателката
и ответника се спори за релевантността на тези доказателства. Като съобрази
становищата на двете страни, изложени многократно в различни писмени форми по
делото и вече посочени в това решение, съдът ще изложи мотиви за относимостта
на всяко от тях поотделно, както следва:
1. Разрешение за строеж №
57/29.08.1983 г. (л. 88), издадено от Управление „Архитектура и благоустройство“
към ОбНС – Мичурин, с което на ДИП „Цочо“ – гр. Сливен се разрешава
възстановяване и модернизация на столова. Това разрешение се отнася до друг
обект, който не е предмет на спор в настоящото производство.
2. Разрешение за строеж №
63/27.05.1988 г. (л. 89), издадено от Управление „Архитектура и
благоустройство“ към ОбНс – Мичурин, в полза на ДИП
„Цочо“ – гр. Сливен; нечетливо в останалата си част. Поради невъзможността
съдържанието на това доказателство да бъде разчетено и предвид факта, че
тежестта на доказване е върху Х., а тя не е ангажирала допълнителни
доказателства, съдът приема същото за неотносимо.
3. Разрешение за строеж №
43/16.09.1986 г. (л. 90), издадено от Управление „Архитектура и
благоустройство“ към ОбНС – Мичурин, с което на комбинат „Светлина“ – гр.
Сливен се разрешава изграждането на „база от 11 бунгала за 30 души“ Съдът вече изложи мотиви
защо това разрешение не може да бъде ценено в настоящия спор.
4. Договор за продажба от
30.10.2002 г. (л. 91), сключен между „Светлина“ АД, гр. Сливен като продавач и
ЕТ „С. П.“, гр. София (представлявано от
пълномощника Х. Х.) като купувач за покупко-продажба на имущество на
дружеството по опис Приложение № 1, заедно с фактура № **********/01.11.2002
(л. 93), издадена от продавача, фискален бон и квитанция към приходен касов
ордер (л. 94). По делото не е налично посоченото Приложение № 1 (въпреки, че
съгласно чл. І.1. от договора е неразделна негова част), а останалите писмени
доказателства не могат да бъдат свързани с този договор поради липса на
информация в съдържанието им, че се отнасят именно до този договор По параметър заплатена цена също не може да се
установи връзка, тъй като тази цена може да е платена на друго основание. Отделно от това не е ясна връзката между
едноличния търговец и жалбоподателката - не е налично пълномощно, от което да
се установи този факт. Доказателството е неотносимо. тъй като Х. не е действала
от свое име и за своя сметка.
5. Договор за продажба от
30.01.2004 г. (л. 95), сключен между ЕТ „С. П.“ (представлявано от пълномощника
Х. Х.) като продавач и „Синева 2001“ ООД (представлявано от материално
отговорно лице Е. Х.) като купувач за покупко-продажба на имущество на
едноличния търговец по опис Приложение № 1, заедно с фактура №
**********/30.01.2004 (л. 97), издадена от продавача. Съдът приема
доказателството за неотносимо по причини, изложени за доказателство № 4.
6. Договор за покупко-продажба
от 18.03.2003 г. (л. 98), сключен между „Бима“ ЕООД, гр. Сливен като продавач и
купувачите Х.Х. и Е. Х. за покупко-продажба на
имущество на дружеството по опис, включващо сглобяеми постройки – бунгала (7
бр.) и движимите вещи, находящи се в тях. Като доказателства за вида на
имуществото са приложени:
§ Приемо-предавателен протокол
от 07.04.2003 г. (л. 101) – само първа страница, без данни за бунгала; вероятно
съставен за целите на чл. 5 от договора.
§ Опис на закупени активи на
почивна база - гр. Ц. (л. 102) – непосочен продавач; описани са общо 7 бр.
бунгала.
§ Списък на движими вещи на „Бима“ ЕООД, гр. Сливен – „Почивна
база“ Ц. (л. 104).
§ Фактура № 003146 от
неизвестна дата (л. 105) за общо 7 бр. бунгала и други вещи, издадена от „Бима
– Сливен“ ЕООД
§ Фактура № 003148 от
неизвестна дата (л. 106) за движими вещи, издадена от „Бима – Сливен“ ЕООД.
От
представените писмени доказателства не може да се установи кои точно седем
бунгала са закупени от Х. и дали между тях попадат процесните три бунгала,
независимо от подробното описание което е дадено на л. 77 и л. 78 от делото
относно трансформациите на посочените държавни предприятия. По делото вече беше
посочено, че последно образуваното
дружество "Тедимпекс" ЕООД, гр. Хасково е представило
единствено Акт № 759/25.11.1987 г. за държавна собственост
върху недвижим имот – терен в района на къмпинг „Н.“ от 10 000 кв.м.
Аналогично, „Светлина“ АД, гр. Сливен представя фактура № **********/01.11.2002
г. (л. 153, като същата фактура е представена и от жалбоподателката на л. 93) и
опис на активите в почивната база (л. 154). От тези две доказателства не може
да се направи извод дали процесните три бунгала са били включени в активите на
акционерното дружество.
7. Фактура № 21921/05.06.2003 г.
(л. 107) и Фактура №21922/05.06.2003 г. (л. 108), издадени от „Метални конструкции
– холдинг“ ЕАД в полза на „Ф„Синева“ ООД“, заедно с фискални бонове за
всяка от фактурите. В разглеждането
становище (т. III.6 -
л. 79) се излагат съображения, че жалбоподателката Х.
използва за живеене лично и за семейството си процесните бунгала, като е „осъществявала върху тях фактическа власт с намерение за
своене повече от десет години.“ Последното твърдение води до
съществено противоречие в оплакванията на Х. – тя или е собственик на бунгалата
и упражнява спрямо тях правото си на собственост; или ги ползва като
несобственик след като заявява намерение за тяхното своене. Сочи се, че
жалбоподателката се е грижила за постройките, правила е подобрения и ремонти,
като от посочените фактури се установява, че са закупени строителни материали,
врати, прозорци и др., които материали и оборудване са вложени в процесните
бунгала. Съдът намира, че посочените фактури са неотносими в настоящото
производство, тъй като получател по тях е „Ф„Синева“ ООД“, а не Х. в лично качество.
8. Заключение по
съдебно-техническа експертиза по гр. д. № 45/2018 г. на Районен съд – Ц. (л.
109) със страни Х. и „О.Т.“ ЕООД - Х. се позовава на тази експертиза (т. III.4 - л. 78), за да докаже, че
процесните бунгала са част от почивна база "Светлина", което е
недопустимо. Това доказателство е събирано по друго дело, което се води между
други страни и по което Община Ц. не е страна, поради което не може да бъде
кредитирано от съда.
9.
Решение № 2912/17.03.2015 г. (л. 115)
по адм. д. № 14781/2014 г. на ВАС -
жалбоподателката счита, че това решение се отнася до обект, който е част от
почивната база, от която са част и процесните три бунгала. След като фактическата
обстановка в цитираното съдебно решение е идентична с фактите по настоящото
дело, то съдът следвало да приеме това
решение за относимо доказателство (т. 4
- л. 137). Съдът намира твърдението за ирелевантно. Настоящият съдебен състав
не е обвързан с това съдебно решение, производството по което се е развило
между други страни - "Синева 2001" ООД и Регионална дирекция
"Национален строителен контрол", Югоизточен район - Бургас. Съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдебното
решение влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание, поради което цитираното по-горе решение не може да се приеме за
относимо в настоящото производство.
10. Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 177/15.11.2005 г. (л. 117) от Х.Х. - имот № 064046,
находящ се в м. „Н.“ - посоченият имот е с нов идентификатор 48619.64.136. Това
е относимо доказателство във връзка със собствеността на Х. върху имота.
11. Скица № 15-873587/23.11.2018
г. (л. 118), издадена от СГКК – Бургас, за ПИ 48619.64.120.1, представляващ
сграда за обществено хранене, собственост на „Синева 2001“ ООД - отнася се за обект, който не е предмет на
процесната заповед, поради което представените доводи в т.III.5 от становището
(л. 78 - л. 79) са ирелевантни за изхода на съдебния спор.
С така
представените и обсъдени доказателства, Х. се домогва да докаже по аналогия, че
от статута на съседни обекти и имоти следва да се приеме, че трите процесни
бунгала са построени законно, което е недопустимо. Жалбоподателката не е
ангажирала други доказателства (освен Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г.),
които по своята същност да са строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36 от ДР
на ЗУТ, а именно всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване
или за узаконяване на строежа, актът за узаконяване, както и протоколите за
определяне на строителна линия и ниво, от които да се установи, че процесните
бунгала са законно построени.
Според
жалбоподателката (т. III.4 - л. 78) в разрешенията за строеж
изрично е посочено, че същите се издават съобразно одобрени проекти. Видно от съдържанието на две
от разрешенията (разрешение № 63 е нечетливо), в бланките е записан печатен
текст "съобразно одобрените (съгласуваните)
проекти на .......... 198 ......год.", в който не са нанесени необходимите данни.
Твърди се още, че поради съществуването на тези разрешения следва да се
достигне до извода, че "строежите на почивните бази,
включващи и процесните три бунгала, са били осъществени
като част от едно общо мероприятие по изграждането на почивната база в къмпинг
„Н.”, а тези бази са били изградени съгласно законовите изисквания, действали
към момента на нейното строителство." Съдът не споделя посочения извод,
защото същият не е обоснован с доказателства, че процесните бунгала са част
тези почивни бази.
Изложените от Х. доводи и представените
доказателства са изцяло преповторени в т. I.1; 2; 3; 4; 6 и 7 (л. 318 -
л. 322) от представената писмена защита вх. № 10093/01.10.2019 г.
Обратно на твърдението на
жалбоподателката в т. І.1. от молба – становище вх. № 1095/28.01.2019 г., съдът
счита, че сами по себе си представените разрешения за строеж, независимо че са
издадени от Община Ц., не обосновават законността на строежа, поради вече
многократно посочената липса на индивидуализация на обектите.
Съдът
не е съгласен с трактовката на свидетелските показания, представена от
жалбоподателката в т. І.5. от писмената й защита (л. 320) и намира, че следва
да цени същите в съвкупност с останалите доказателства по делото. Съдебният
състав вече описа показанията на свидетеля И. Пашов, който твърди, че освен
"Светлина" - Сливен, в същия район бунгала са имали и други
предприятия и посочва кои са те. Не може да се ориентира по представената на л.
226 скица за бунгалата на жалбоподателката. Установява се и противоречие в
твърдението му относно вида на бунгалата - Пашов сочи, че външният им вид не е
променян, докато Х. застъпва тезата и ангажира две фактури с издател
"Метални конструкции - холдинг" ЕАД, че е правила ремонт на тези
бунгала, включително врати и прозорци, които са вложени в тези бунгала, което
неизменно води до промяна и на външния, и на вътрешния им вид. Твърдението на
свидетеля за спокойното владеене на бунгалата от страна на Х.не е относимо към законността на строежа. Аналогична е
ситуацията с показанията на свидетелката Т. Г. - и тя твърди, че няма промяна
във външния вид на бунгалата. Според Г. почивната база на "Светлина"
- Сливен е включвала около 15-16 бунгала, +/- 2 бунгала, не ги е броила точно,
докато в многократно посоченото Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г. е
разрешена база от 11 бунгала. В писмената защита се сочи, че разположението на
бунгалата е представено от свидетелите точно и обективно и съответства както на
кадастралната снимка на инж. Пашова, така и на заключението на вещото лице. При
внимателен прочит на свидетелските показания подобно твърдение не се
установява, тъй като на никой от свидетелите не е предявена посочената
кадастрална снимка, а и всеки от тях посочва различен ориентир за описание на
местоположението на процесните три бунгала. В съдебно заседание вещото лице
изрично е отговорило на поставен въпрос, че е запознат с кадастралната снимка,
има съответствие, но това не води до извод, че процесните три бунгала са част
от тази почивна база поради липса на строителни книжа.
Следва
да се приемат за неоснователни и несъстоятелни изразените в т.II от писмената защита
твърдения, че административният орган не е зачел стабилитета на влязъл сила
административен акт (има се предвид Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г.)
като е издал процесната заповед. Х. развива тезата, че след като посоченото
разрешение е влязло в сила, то е задължително за общинската администрация за
фактите, които са отразени в него. Теоретично твърдението е вярно, но
практически това не е така, тъй като за пореден път следва да се посочи, че в
това разрешение липсва идентификация на бунгалата и и на имота, в който същите
следва да бъдат разположени. В този смисъл изложените съждения в т.II.1 (л. 322 ) от
писмената защита са ирелевантни.
Пак
в същата защита, в т.II.2
(л. 323 ) се твърди, че с нарочна молба по делото е представена "комбинирана скица,
скица-извадка и разписен лист от неодобрен кадастрален план на Зона по 11 ПМС
за гр. Мичурин от 1986 г.". Подобни писмени доказателства
по делото не са представени нито с административната преписка, нито в хода на
съдебното дирене и такива доказателства не се съдържат между кориците на
делото, поради което съдът не дължи произнасяне относно релевираните във връзка
с тях възражения.
Отново
на база неотносимото Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г., в т.II.3 (л. 323)
от представената защита се оспорва извода, че постройките са временни. На първо
място дори да се приеме, че това разрешение е относимо (но това не е така), се
касае за бунгала, които не могат да бъдат приравнени на сгради. Легалната
дефиниция на преместваем обект (каквито са бунгалата) се съдържа в нормата на §
5, т. 80 от ДР на ЗУТ и гласи, че преместваем обект е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж. Дефиниция за жилищна сграда е нормативно
установена в § 5, т. 29 от ДР на ЗТУ и това е сграда, предназначена за
постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ.
Статутът
на процесните бунгала - дали същите са временни или постоянни би бил от
значение само ако тези бунгала можеха да бъдат идентифицирани, а дотук
многократно се доказа, че за целта липсват необходимите строителни книжа и
доказателства.
В
т.II.4 (л. 324 - л. 325 ), с цел доказване на защитната си теза, Х. излага
отново разсъждения във връзка със стабилитета на разрешението за строеж; факта,
че същото е официален документ и невъзможността в настоящото производство съдът
да реализира косвен контрол за законосъобразност на същото. Съдът не е извършил
подобен контрол по причина, многократно изложена - посоченото Разрешение за
строеж № 43/16.09.1986 г. е неотносимо доказателство в настоящия спор поради
липса на идентификация на посочените в него 11 бунгала и на имота, където
същите следва да бъдат изградени. Съдът в настоящото решение не е изградил
извода за незаконност на трите бунгала върху законосъобразността на това
разрешение, поради което цитираната съдебна практика (съдебни решения на ВАС от
2009 г. и 2011 г.) е неотносима към конкретния казус. Последната би била
приложима, само в случай, че настоящият съдебен състав приеме, че Разрешение за
строеж № 43/16.09.1986 г. е писмено доказателство, имащо отношение за
разрешаване на разглеждания съдебен спор.
Доколкото
по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционни проекти и надлежно разрешение
за строеж, съдът приема, че обектът - предмет на премахване по процесната
заповед, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на
премахване.
На следващо
място, след като строежът е незаконен, за да подлежи същия на премахване следва
да бъде преодоляно ограничението на § 16 от ДР на ЗУТ респ. § 127, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ. Според § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, за да се установи търпимост
трябва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: строежът да е
изграден до 7 април 1987 г.; за същия да няма строителни книжа, да е бил
допустим по действащите подробни устройствени планове и да е бил допустим по
правилата и нормативите действали по време на изграждането му или по ЗУТ.
Следващите две хипотези се отнасят до строежи започнати през периода 8 април
1987 г. - 30.06.1998 г., неузаконени до влизане в сила на този закон, които
освен наличието на предпоставките по ал. 1, следва и да са декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. и тези след 30 юни
1998 г., които следва да бъдат декларирани от собствениците им в шестмесечен
срок от обнародването на този закон. Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи изградени до 31.03.2001 г.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби
съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на премахване.
От събраните по
делото доказателства се установява безспорно, че процесният строеж не е търпим
по смисъла на посочените правни норми, макар да е налице първата предпоставка
относно момента на извършването. Действително, в самата заповед не е посочено
точно коя година е приел административният орган за тяхното изграждане, но в
мотивната част са посочени множество документи и тази година е определяема, още
повече, че Х. твърди приложимостта на Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г.
Видно от доказателствата по делото, обектите не съответстват на действалите към
момента на изграждането им планове, както и на действащия към настоящия момент
ПУП според предназначението си и отстояния от имотните граници, при които са били
изградени. Според предвижданията два от имотите, в които попадат бунгалата са
„За ваканционно селище“, като бунгалата не са включени в режима на застрояване.
При така
изложените съображения съдът намира, че оспореният акт e издаден и в съответствие с целта
на закона, тъй като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в
разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. В този смисъл е и практиката на ВАС –
Решение № 14820/04.11.2019 г. по адм. д. № 696/2019 г.
Съдът възприема като несъстоятелно заключителното твърдение в писмената защита на Х., че тя е потърпевша от поредица от незаконосъобразни действия, реализирани от държавата и общината, като се сочи кои именно са тези действия. Х. е имала свободната воля самостоятелно да участва в извършените сделки с имуществото на цитираните по делото държавни предприятия и съответно да понася правните последици от същите. В случай, че твърди, че нейните права са нарушени, то реда за защитата на последните не е в това производство, за което е приложим Закона за устройство на територията.
С оглед
изложеното, оспорената заповед следва да се приеме за законосъобразна, а
жалбата против нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката, на
ответника, на „П.Г.“ ЕООД и на „О.Т.“ ЕООД.
Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав
намира, че в полза на Община Ц. следва да се присъди сумата от 600 лева (л. 68)
адвокатско възнаграждение, като в
последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника
изрично е посочил, че желае присъждане само на адвокатско възнаграждение.
Разноски в полза
на жалбоподателката Х. не се следват.
Разноски в полза
на заличеното заинтересовано лице „П.Г.“ ЕООД не следва да се присъждат.
Жалбоподателката Х.Х. следва да бъде осъдена да
заплати на заинтересованата страна „О.Т.“ ЕООД възнаграждение за един адвокат в
размер на 1 600 лева (л. 177).
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Определение № 2594/29.10.2018 г., постановено в закрито
съдебно заседание по адм.д. № 2858/2018 г., в частта за конституиране на „П.Г.“
ЕООД като заинтересована страна по това дело.
ЗАЛИЧАВА „П.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* като заинтересована страна в производството по
адм.д. № 2858/2018 г. и прекратява делото по отношение на дружеството.
Решението в тази
си част има характер на определение и може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Й.Х., ЕГН **********; с адрес *** 8260, къмпинг „Н.“, ул. „64-та“ № 11 и съдебен адрес за призовки и съобщения гр. Бургас,
ул. „Алеко Константинов“ № 8 против Заповед № РД-01-518/18.09.2018 г., издадена
от Кмета на Община Ц..
ОСЪЖДА Х.Й.Х., ЕГН ********** *** възнаграждение за един адвокат в
размер 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА Х.Й.Х., ЕГН ********** да заплати на „О.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* възнаграждение за един адвокат в размер 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.
Решението в останалата му част може да бъде обжалвано
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: