Номер 114019.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:К. Т. В.
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:ЦветЕ. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502145 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Т. С. Т. , М. В. Т. и ЕТ „Ф.Ф.М.“,
представляван от Ф. И. М. срещу Решение № 34 от 06.02.2020г. по гр.д. № 357/2019г. по
описа на ПРС, I-ви състав, с което на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС са отхвърлени
предявените от първите двама въззивници срещу Г. М. М. и П. И. М. искове за осъждане на
ответниците да заплатят на въззивниците сумата от 8 850 лв., както и предявените от тях
срещу Д. И. Ц. искове за осъждане на ответника за заплати на въззивниците сумата от 8 850
лв., представляваща стойността на извършените от ищците в качеството им на
добросъвестни владелци довършителни работи по обект – магазин № 3, находящ се в ***,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 03.09.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и на основание чл.
72, ал. 1 от ЗС са отхвърлени предявените от третата въззивница срещу Г. М. М. и П. И. М.
искове за осъждане на ответниците да заплатят на въззивника ЕТ сумата от 10 705 лв., както
и предявените от същия срещу Д. И. Ц. искове за осъждане на ответника за заплати на
въззивниците сумата от 10 705 лв., представляваща стойността на извършените от този
ищец в качеството му на добросъвестен владелец довършителни работи по обект – магазин
№ 2, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2018г. до окончателното плащане на
задължението
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поР. нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводтствените правила, необоснованост и
1
противоречие на съдебна практика. По въпроса за началния момент, от който тече срока на
погасителната давност за погасяване на вземането на добросъвестния владелец по чл. 72, ал.
1 от ЗС е изложен довод, че носителят на правото на строеж упражнява фактическа власт на
основание и в обема на отстъпеното му право на строеж. При прекратяване на правото на
строеж, суперфициарният собственик става добросъвестен владелец и в 5 годишен срок
може да предяви вземането си за извършени в чуждия имот подобрения. Срокът на
погасителната давност започва да тече от датата на смущаване на добросъвестното владение
по силата на т. 6 от ПП на ВС № 6/1974г. Необоснован на следващо място е изводът на ПРС,
че стойността на направените в имота подобрения е останала недоказана. Исковата молба по
гр.д. № 1015/2013г. по описа на ПРС за признаване за установено в отношенията между
страните, че притежаваното от ищците право на строеж е погасено, поР. изтичане на
предвидената в закона давност за неговото упражняване е предявена през м. декември
2013г., а настоящата искова молба за подобренията в имота – през м. септември 2018г., поР.
което не може да се приеме, че искът е погасен по давност. Сделката от 23.08.2013г., с която
ответниците са придобили идеални части от правото на собственост върху дворното място е
без правно значение по отношение на началния момент на погасителната давност за иска за
подобренията. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове като основателни да бъдат уважени.
В отговор на жалбата Г. и П. М. и Д. Ц. оспорват доводите в нея. Обосновано съдът е
приел, че началният момент на смущаване на владението на ищците е датата на отчуждаване
на имота /23.08.2013г./, като не е приложил служебно института на давността. Единствените
доказателства на следващо място в подкрепа на исковите претенции са показанията на
свидетеля Г., които правилно съдът оценил като бланкетни и изолирани. Исковите
претенции са неоснователни, като заявени срещу ненадлежен ответник, съображения за
което са развити в хода на първоинстанционното производство. Отправили искане в тази
връзка за постановяване на решение, с което обжалваното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от Т. С. Т. , М. В. Т. и
ЕТ „Ф.Ф.М.“, представляван от собственика Ф. И. М. срещу Г. М. М. , П. И. М. и Д. И. Ц.
осъдителни искове с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответниците,
както следва: Г. и П. М. да заплатят на Т. и М. Т.ови сумата от 8850 лв., както и ответника
Д. Ц. да им заплати сумата от 8850 лв. съобразно допуснато изменение в размера на
2
исковете в хода на проведеното на 12.09.2019г. п.с.з.; Г. и П. М. да заплатят на ЕТ „Ф.Ф.М.“
сумата от 10705 лв., както и Д. Ц. да заплати на същия ЕТ сумата от 10705 лв.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищците
Т. и М. Т.ови придобили право на строеж върху 212 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо
се в ***, цялото с площ от 305 кв.м., съставляващо парцел № 624, кв. 33 по плана на града на
основание договор за покупко продажба, оформен с НА № 74 от 15.12.1995г. от продавача
„Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна за обект – Магазин № 3, със ЗП 42.54
кв.м. и прилежащите 8.93 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, който обект бил изграден
в груб строеж от „Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна в периода от м. март
1994г. – м. декември 1995г. След закупуване на обекта в груб строеж, ищците извършили
подобрения в този обект: външна и вътрешна мазилка, ел. захранване, фаянс, подова
настилка от мрамор и теракота, окачени тавани, смяна на метална дограма с алуминиева в
периода 1995-1996г., които са увеличили стойността на имота.
Ф. М., като представляващ ЕТ „Ф. – Ф. М.“ от своя страна придобила право на
строеж върху същия имот на основание договор за покупко продажба, оформен с НА № 72
от 15.12.1995г. от продавача „Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна за обект –
Магазин № 2, със ЗП 52.39 кв.м., който обект бил изграден в груб строеж от „Интертайм –
Хектор Инженеринг“ ООД, гр. Варна в периода от м. март 1994г. – м. декември 1995г. След
закупуване на обекта в груб строеж, този ищец извършил подобрения в обекта си: външна и
вътрешна мазилка, ел. захранване, фаянс, подова настилка от мрамор и теракота в периода
1995-1996г., които са увеличили стойността на имота.
В процесното дворно място освен строежа на магазините на партерния етаж, е
изпълнен и строеж на етаж, сутерен и първи жилищен етаж. Изградена е и подовата плоча
на втори жилищен етаж, като строежът е изпълнен от „Интертайм – Хектор Инженеринг“
ООД, гр. Варна, представлявано от управителя Е. П. Ш.. Самата жилищна сграда не е
завършена до етап груб строеж, тъй като не е изпълнена покривната конструкция, както и
всички етажи предвидени в архитектурния проект. Изпълнените части от жилищната сграда
имат характер на подобрения, но предмет на исковите претенции са подобренията под
формата на всички довършителни работи до пълното завършване и функциониране,
извършени единствено в магазини № 2 и № 3. Ищците като частни правоприемници на
„Интертайм – Хектор Инженеринг“ ООД по силата на прехвърлителните сделки от 1995г.,
са извършили описаните в молба от 15.10.2018г. /л. 22/ подобрения в двата магазина. С
решение по гр.д. № 1015/2013г. по описа на ПРС е прието за установено по отношение на
ответниците, че придобитото от ищците право на строеж с актовете от 1995г. е погасено
поР. неупражняването му в срок. Ответниците от друга страна са придобили правото на
собственост върху дворното място на основание договор за покупко продажба от
23.08.2013г. по НА № 103/2013г. При погасяване на правото на строеж, ответниците –
собственици на земята придобили изградената част от сградата на основание приращение, а
ищците суперфициари с погасено право на строеж имат правата по чл. 72 от ЗС като
3
добросъвестни владелци, тъй като са придобили правото на строеж на валидно правно
основание. Ето защо отправили искане за осъждане на ответниците да заплатят на всеки от
тях исковите суми.
В отговор на исковата молба, ответниците оспорили исковете в цялост. Навели
твърдения, че на 23.08.2013г. Г. М. и Д. Ц. закупили от М. Т. Г., К. Р. В., Р. В. П. и Т. В. Г.,
като наследници на Р. В. Г.ев, В. Р. Г.ев и Р. П. Г. 305 кв.м. от дворно място, находящо се в
***, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ III-624, 623 в кв. 33 по плана на града на
основание сделка, оформена с НА № 139/2013г. Останалите 395 кв.м. от дворното място с
обща площ 700 кв.м. са собственост на Община П.. През 1994г. върху това място Р., В. и Р.
Г.еви учредили право на строеж на жилищна сграда в полза на „Интерконтинентал – Варна“
ООД, гр. Варна, съгласно одобрен архитектурен проект с НА № 80/1994г.
„Интерконтинентал – Варна“ ООД, гр. Варна е с прекратена дейност и не е регистрирано в
ТР. С влязло в сила на 08.03.2001г. решение по гр.д. № 18/2000г. по описа на ПРС този
договор е развален поР. неизпълнение на дружеството. Преди завеждане на исковата молба
по това дело, „Интерконтинентал – Варна“ ООД, гр. Варна е прехвърлило учреденото му
право на строеж върху 212 кв.м. от дворното място на „Интретайм – Хектор – Инженеринг“
ООД, гр. Варна /в ликвидация/ чрез договор за покупко продажба от 01.12.1995г. с НА №
37/1995г. Последното дружество от своя страна прехвърлило с договори за покупко
продажба идеални части от правото на строеж на ищците, както следва: с договора по НА №
72/15.12.1995г. на ЕТ „Ф.Ф.М.“ идеална част от учреденото право на строеж върху 212 кв.м.
от дворното място, а именно магазин № 2 със ЗП от 52.39 кв.м., а с договор по НА №
74/15.12.1995г. на Т. С. Т. идеална част от учреденото право на строеж върху 212 кв.м. от
дворното място, а именно магазин № 3 със ЗП от 42.54 кв.м. Към момента на придобиване
на правото, Т.ов имал сключен граждански брак с М. Т.ова. С влязло в сила решение по гр.д.
№ 1015/2013г. по описа на ПРС е признато за установено в отношенията между страните, че
притежаваното от ищците право на строеж е погасено поР. изтичане на предвидената в
закона давност за неговото упражняване. Към момента на придобиване на правото на
собственост върху ид.ч. от имота от ответниците, в същия е имало изградена част от сграда,
за която е било учредено право на строеж. На основание чл. 92 от ЗС собственикът на земята
е собственик на постройките, освен ако не е установено друго и доколкото постройките в
имота не са изрично изключени при прехвърляне на мястото, се счита, че те също са
прехвърлени. Заплащайки договорената цена, ответниците са считали, че придобиват имота
заедно с постройките в него. Твърдяните подобрения са били налични в имота към момента
на придобиване на дворното място от тях, поР. което отношенията по повод на
извършването им следва да се уредят между ищците и праводателите на ответниците, а не
между страните по делото. В условията на евентуалност навели възражение за погасяване на
исковете по давност. Давността за вземането на владелеца, подобрил чужд имот става
изискуемо от момента на прекъсване на владението и от превръщането му в държане със
съгласието на собственика. С изтичане на срока за реализиране на правото на строеж, което
е било учредено в полза на ищците, същите са разполагали с възможност да претендират
4
увеличената стойност от праводателите на ответниците. Към настоящия момент давността е
изтекла, поР. което исковете са неоснователни. Оспорили на следващо място, че ищците са
направили твърдяните подобрения, както и че вследствие на направата им стойността на
имота се е увеличила. Отправили искане поР. всичко изложено, за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договори за покупко продажба по НА № 74 и № 72 на 15.12.1995г. Т. С. Т. купил от
продавача „Интертайм – Хектор – Инженеринг“ ООД идеална част от учредено в полза на
продавача право на строеж върху 212 кв.м. от дворно място, находящо се в ***, цялото с
площ от 305 кв.м., съставляващо парцел пл. № 624 от кв. 33 по плана на града, а именно
Магазин № 3 със ЗП от 42.54 кв.м., заедно с прилежащите 8.93 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, а ЕТ „Ф.Ф.М.“, представляван от собственика Ф. И. М. – идеална част от учредено
в полза на продавача право на строеж върху същото дворно място, а именно Магазин № 2
със ЗП от 52.39 кв.м., заедно с прилежащите 11 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.
На 23.08.2013г. М. Т. Г., Р. В. П., Т. В. Г. и К. Р. В. продали на Г. М. М. и Д. И. Ц. при
равни квоти, недвижим имот, находящ се в ***, а именно: 305 кв.м. ид.ч. от дворно място с
площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ III-624, 623 в кв. 33 по плана на града при описаните
граници за сумата от 30 000 лева.
С влязло в сила решение по гр.д. № 1015/2013г. по описа на ПРС на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 67, ал. 1 от ЗС е прието за установено по отношение на Г. М. М. , П.
И. М. и Д. И. Ц. , че „Интертайм – Хектор – Инженеринг“ ООД, гр. Варна /в ликвидация/ не
притежава прехвърленото му от „Интерконтитентал – Варна“ ООД на 01.12.1995г. право на
строеж по НА № 37/1995г. в дворно място в ***, цялото с площ от 700 кв.м. за Апартаменти
№ 1- № 10 поР. погасяването му вследствие неупражняване в петгодишен срок. Прието е за
установено също по отношение на ответниците М. и Ц., че ЕТ „Ф.Ф.М.“ не притежава
прехвърленото му от „Интертайм – Хектор – Инженеринг“ ООД, гр. Варна /в ликвидация/
право на строеж за магазин № 2 с договора по НА № 72/1995г., както и че Т. и М. Т.ови не
притежават прехвърленото им с договора по НА № 74/1995г. право на строеж за магазин №
2, поР. погасяването му поР. неупражняване в петгодишен срок.
Пред ПРС са проведена СТЕ и повторна такава. От заключението на първата се
установява, че увеличената стойност на имота вследствие на извършените СМР описани в
табличен вид в магазин № 3 възлиза на 17 700 лв., а същата в магазин № 2 възлиза на 21 100
лв. От заключението на повторната СТЕ се установява, че увеличената стойност на имота
вследствие на извършените СМР в магазин № 3 е 15 640 лв., а същата по отношение на
магазин № 2 възлиза на 19 270 лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на
5
свидетеля Г. Г.. В показанията си същият установява, че всеки от ищците е придобил
магазините на ул. „Д.“ в гр. П. на колони и плоча, без други строителни работи вътре. Те са
направили зидарията, полагане на бетон, дограма, канализация и водопровода, фаянс и
теракота, ел. инсталация и др.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията,
които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения. Това увеличение се определя доколкото съществува към деня на постановяване
съдебното решение.
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са
довели до увеличаване на стойността му. Претенцията за заплащане на стойността на
извършени подобрения в недвижим имот е частен случай на основния принцип в
гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, поР. което има
облигационен характер. Разместването на имуществени блага настъпва между обогатилия се
собственик и лицето, което неоснователно се е обеднило извършвайки подобренията в
собствения на ответника имот. Активно легитимиран да търси обезщетение е подобрителят,
който е изразходвал собствени средства за подобряване на имота, а пасивната
материалноправна легитимация принадлежи на собственика на имота към момента на
обедняването, чиято вещ е увеличила стойността си вследствие подобряването му от
владелеца. Последващо разпореждане с имота не е основание да се търси обезщетение от
новия собственик, независимо от това дали договорът е възмезден или безвъзмезден. В този
смисъл е възприетото разрешение и в съдебната практика / Решение № 2349 от 29.12.1995г.
по гр.д. № 2926/94г. на ВКС, IV ГО; Решение № 1162 от 18.11.2008г. по гр.д. № 4998/2007г.
на ВКС, II ГО и др./.
Така, в тежест на ищеца по иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС е да установи, че е извършил
подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това
увеличение, както и че към момента на извършване на подобренията е имал качеството
добросъвестен владелец, а ответника – качеството собственик на подобрения имот /ППВС
№ 6/27.12.1974г./.
Няма спор по делото, че ищците са частни правоприемници на носител на право на
строеж на основание валидни правни сделки, сключени на 15.12.1995г. по отношение на
магазини №№ 2 и 3 в недвижимия имот на ул. „Д.“ № 27А в гр. П.. Праводателят им
„Интертайм-Хектор-Инженеринг“ ООД от своя страна придобил прехвърленото
суперфициарно право на основание правна сделка от 01.12.1995г. от „Интерконтинентал –
Варна“ ООД. В полза на последното дружество правото на строеж е било учредено с
договор от 15.07.1994г. от собствениците Р. В. Г.ев, В. Р. Г.ев и Р. П. Г., който договор е
развален с влязло в сила на 08.03.2001г. решение по гр.д. № 18/2000г. по описа на ПРС.
6
По твърдение в исковата молба всеки от ищците е извършил твърдяните подобрения
в магазини №№ 2 и 3 в обхвата на придобитото право на строеж от момента на придобиване
на суперфициарното право на 15.12.1995г. до края на 1996г.
Също по твърдения в исковата молба, ответниците Г. и П. М. и Д. Ц. придобили
правото на собственост върху 305 кв.м. ид.ч. от дворното място от собствениците М. Т. Г., Р.
В. П., Т. В. Г. и К. Р. В., като наследници на Р. В. Г.ев, В. Р. Г.ев и Р. П. Г. на основание
договор за покупко продажба, сключен на 23.08.2013г. Не е оспорено твърдението в
отговора на искова молба, че останалата част от имота до цялата му площ от 700 кв.м. е
собствена на Община П..
При тези факти следва правния извод, че ответниците не са пасивно легитимирани по
исковете за подобрения. Подобренията като увеличаване стойността на имота са били
извършени преди прехвърлянето му от предишните негови собственици на ответниците. От
момента на извършване на подобренията е възникнало задължението на собствениците да
обезщетят ищците – подобрители и вземането на последните срещу тях, т.е. били са
определени субектите на правоотношението като последващото му изменение следва да се
подчини на правилата за прехвърляне на задълженията визирани в ЗЗД, данни за което
липсват по делото. Следователно, първоначалните собственици, а не преобретателите следва
да отговарят за стойността на подобренията. На плоскостта на обогатяването с увеличената
стойност на подобренията, праводателите на ответниците – собственици на имота към 1995-
1996г., когато са извършени подобренията са материалноправно легитимирани да отговарят
по претенцията, тъй като при извършеното разпореждане с правото на собственост през
2013г. именно те са получили паричния еквивалент на тази стойност от ответниците -
преобретатели, те са я реализирали, като са продали по-скъп имот, съответно ответниците –
купувачи са платили тази стойност на продавачите като покупна цена. Ето защо,
разместването на имуществени блага е настъпило между собственика и лицето, извършило
подобренията към 1995-1996г. А щом, както съдът вече посочи, правото да се търси
възстановяване на разходите произтича от забраната за неоснователно обогатяване и
претенцията е облигационна, затова пасивно легитимирано да заплати обезщетението на
неоснователно обеднилия се е лицето, което е било собственик към момента на
обедняването.
По тези съображения, съдебният състав приема, че ответниците не са легитимирани
да отговарят по исковете по чл. 72, ал. 1 от ЗС, поР. което предявените срещу тях искове за
обезщетяване на увеличената стойност на имота са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При формирания краен извод, поддържаните в жалбата доводи във връзка с погасителната
давност приложима по отношение на вземането за подобрения, както и евентуално
наведеното възражение в отговора на исковата молба във връзка с давността се явяват
неотносими, доколкото изводите по същите не биха обусловили различен краен извод по
същество на спора. В обжалваното решение, ПРС е постановил идентичен правен резултат,
7
който като правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите имат право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от всеки от тях разноски под формата на
платено възнаграждение на адвокат възлиза на по 1000 лв. за всеки. В този размер
разноските по делото следва да се възложат в тежест на въззивниците. Релевираното по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение съдът преценява като неоснователно доколкото
платеното от всеки от въззиваемите възнаграждение е в рамките на нормативно
определените минимални размери на възнагражденията съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от
Наредба № 1/2004г. по всеки от обективно кумулативно съединените искове.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34 от 06.02.2020г. по гр.д. № 357/2019г. по описа на
ПРС, I-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. С. Т. с ЕГН **********, М. В. Т. с
ЕГН ********** и ЕТ „Ф.Ф.М.“, ЕИК *********, представляван от Ф. И. М. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. М. М. с ЕГН **********, П. И. М. с ЕГН ********** и
Д. И. Ц. с ЕГН ********** сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от настоящето решение да се връчат на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8