Решение по дело №70322/2010 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 74
Дата: 27 септември 2010 г. (в сила от 27 септември 2010 г.)
Съдия: Цветан Колев
Дело: 20101630170322
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 18 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Монтана, 27.09.2010 г.

в  името  на  народа

 

 

         РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, първи граждански състав в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десета година  в състав:

                                     

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ

                    

         При секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВ гр.д. № 70322 по описа за 2010 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.330 от ГПК и е образувано по молба за развод по взаимно съгласие с правно основание чл. 50 от СК.

 

Молителите П.К.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Г.В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, молят съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие като утвърди постигнатото между тях споразумение по въпросите, визирани в чл. 51 от СК, касаещо последиците от прекратяването на брака. Представят писмени доказателства в подкрепа на искането си.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 06.12.1993 година в град Я., видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Я. на същата дата, страните са сключили граждански брак, първи поред и за двамата, за който е съставен акт № 596 / 06.12.1993 година. По време фактическото им съжителство и от брака имат едно непълнолетно дете В. Г. П..

От гореизложеното се установява, че законоустановеният по чл. 50, ал. 2 от СК срок от сключването на брака, преклудиращ възможността до изтичането му да се предяви молба по чл. 50 от СК, съдържаща искане за развод по взаимно съгласие, е изтекъл и процесната молба, по която е образувано настоящото особено исково производство, се явява допустима.

Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да се разведат. Молителите са постигнали и споразумение по всички въпроси, визирани в чл. 51 от СК. Съпругата ще носи предбрачното си фамилно име, което не е променяла при встъпването си в брак, а относно имуществените отношения, молителите нямат претенции помежду си за движими вещи.

От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира,че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на страните, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между страните по делото, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради което това споразумение следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.

На основание чл.330,ал.3 от ГПК и след като съдът се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

На основание чл.329,ал.1,изр.2  от ГПК, във връзка с чл.6,т.3 от Тарифа за държавните такси,съдът определя окончателния размер на таксата за развода да е 40.00 лева и като взе предвид, че 25,00 лева са внесени при завеждане на молбата, страните следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят допълнителна държавна такса по развода в размер на 15,00 лева, а молителката П.К.М. следва да внесе и държавна такса в размер на 50 лева, начислена върху определения размер на месечната издръжка в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет.

На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения граждански брак с акт № 596 от 06.12.1993 година на Община Я., между П.К.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Г.В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.К.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Г.В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx споразумение относно последиците от развода, съгласно което:

Съпрузите нямат претенции помежду си за издръжка.

Фамилното име на съпругата – след прекратяването на брака съпругата П.К.М. не се променя.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете В. Г. П., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx на бащата Г.В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.

Майката П.К.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx получава НЕОГРАНИЧЕН режим на лични отношения с детето В. Г. П., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx.

Майката П.К.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx се задължава да заплаща на непълнолетното дете В. Г. П., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, със съгласието на неговия баща и законен представител Г.В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ежемесечна издръжка в размер на 60 лева, считано от датата на влизане на настоящото решение в законна сила до настъпването на законоустановени причини и условия за прекратяване или изменение на издръжката.

Семейното жилище, находящо се в село К., обл. Монтана, ул. xxxx   се предоставя за ползване на Г.В.П..

ОСЪЖДА П.К.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Г.В.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx солидарно да заплатят допълнителна държавна такса по бракоразводното производство, в размер на 15,00 лв. (петнадесет  лева), молителката П.К.М. следва да внесе и държавна такса в размер на 50 лева, начислена върху определения размер на месечната издръжка в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                          Районен съдия: