Определение по дело №974/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на П. Л. Г. „Н.Й.В. –гр.Б. против решение №1170/12.03.2013г. на РС-Р. по гр.д.№1533/2012г.,с което са уважени предявените искове на М. Л. К. против въззивника по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение на първоинстанционния съд .Поддържа се,че събраните доказателства установяват фактическото основание ,послужило на работодателя за уволнението на ищцата ,тъй като се разкрива по обективни данни действително намаление на обема на работата.Това било безспорно доказано с намалелия брой ученици и паралелки в гимназията за учебната 2012/2013г. в сравнение с предходната уч.година- 2011/2012г.Сочи се,че поради намалелия брой ученици за длъжността, заемана от ищцата не е могло да се формира пълен норматив ,съобразно изискванията за преподавателска заетост регламентирани в наредба №3/2008г. на МОН.Поддържа се оплакването,че РС не е обсъдил относими за спора и допустими доказателства, събрани по надлежния процесуален ред каквито са длъжностните и поименните щатни разписания и протокола от 10.09.2012г. на комисията,назначена от Д. на Гимназията.Поради това жалбоподателят счита,че направения от първоинстанционния съд краен извод в решението за недоказаност на основанието за уволнение , е необоснован и иска от въззивния съд да отмени решението на РС и да постанови ново по съществото на спора,с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата е подала отговор ,в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Във въззивното производство са събрани доказателства на основание чл.266 ал.3 ГПК.

По допустимостта на жалбата въззивният съд се е произнесъл с определението си по чл.267 ал.1 ГПК.Повторната проверка при постановяване на настоящето решение не води до различен от направения в посоченото определение извод за процесуална допустимост на въззивната жалба.

Съобразно правомощията си ,определени в чл.269 ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

За да постанови уважаване на предявените искове РС е изложил съображения ,че работодателят –ответник по исковете не е доказал с допустими доказателства основанието ,на което е било прекратено трудовото правоотношение на ищцата .Първоинстанционният съд е счел ,че липсват доказателства от които да се установи реално намаляване на обема на работата.Прието е,че е налице само решение на компетентния орган за намаляване обема на работата ,но то не е необходимо за да е изпълнен фактическия състав на уволнението по чл.328 ал.1 т.3 КТ,а следва да се установи действително намален обем на работа и доказването трябвало да се проведе с договори,фактури ,приети поръчки за предходни периоди от време и др.

Въззивният съд намира,че при анализа на доказателствата РС подходил механично без да формира фактически извод защо не кредитира по предмета на доказване представените от работодателя с отговора на исковата молба писмени доказателства .Допуснато е и съществено противоречие в съобразителната част на атакуваното решение .РС приема за установено от фактическа страна ,че работодателят е съставил комисия ,която е обективирала в протокол от 10.09.2012г. констатациите си от извършена проверка за намалелия брой ученици ,паралелки и часове по изучаваните в Гимназията предмети за учебната 2012/2013 година в сравнение с предходната учебна година, но не излага съображения какво доказателствено значение има съставения от посочената комисия протокол ,а останалите доказателства /в т.ч. представените от ответника щатни разписания- поименни и длъжностни / намира за неотносими и не ги обсъжда.Изложени са съображения относно предмета на доказване по иск за отмяна на уволнение по чл.328 ал.1 т.3 КТ , които са без връзка с конкретния казус и изпълнението на фактическия състав на това основание за уволнение съобразно особеностите в сферата на образованието.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и като съобразява ограниченията си на въззивна инстанция от посоченото в жалбата съгласно чл.269 ГПК,въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно,че трудовото правоотношение на ищцата за заеманата длъжност „Ръководител компютърен кабинет” е прекратено със заповед №28/29.10.2012г. на Д. на ПЛГ-гр.Б. на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ- поради намаляване обема на работа.Преди да прекрати трудовото правоотношение на ищцата работодателят е назначил комисия ,на която е възложен анализ на данните за броя на учениците през учебната 2011/2012г. и приетите за учебната 2012/2013г. и отражението им за изпълнение на нормите за преподавателска работа и за определяне числеността на персонала. Сформираната със заповед №169/03.09.2012г. комисия е съставила протокол на 10.09.2012г. ,в който е изложила констатациите си от извършения анализ като в табличен вид са отразени данните за намалението на часовете по учебни предмети ,намалението на броя на паралелките и броя на учениците и намалението на бюджетните средства за учебната 2012/2013г. в сравнение с предходната учебна година.Установява се от неоспорения протокол на комисията и по това обстоятелство не се спори,че за учебната 2012/2013г. в Професионалната Л. Г. –гр.Б. са формирани 7 паралелки /с две по-малко от предходната уч.г./ ,както и че с оглед броя на учениците при констатираното намаление с 27 ученика ,часовете по информатика и информационни технологии съобразно утвърдената учебна програма за учебната 2012/2013г. са 288 ,докато за предходната са били 445. При тези данни директорът на ответната Г. е утвърдил ново длъжностно щатно разписание ,в сила от 01.11.2012г. ,в което числеността на педагогическия персонал е намалена от 27 щ.бр. на 23 щ.бр. , а заеманата от ищцата длъжност не фигурира считано от 01.11.2012г.Установява се при сравнение на двете длъжностни щатни разписания –за учебната 2011/2012г. и за учебната 2012/2013г.,че заеманата от ищцата длъжност „ръководител компютърен кабинет” е била единствена преди премахването й ,като останалите длъжности са учителски –по общообразователни предмети и по практическо обучение, и са запазени 6 длъжности „възпитател”.Ищцата признава в исковата молба,че преди да предприеме уволнението й ,директорът на ответната Г. й е предложил да заеме длъжност „възпитател” ,но тя е отказала,тъй като не отговаря на квалификацията й.От приложение №1 –т.9 към Наредба №3/18.02.2008г. на МОН за нормите на преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета се установява,че за длъжността „ръководител компютърен кабинет” в училище с до 7 паралелки /вкл.седем паралелки/ нормативът е 360 учебни часа годишно, а за училища с над 7 паралелки -288 уч.часа. С писмо №697/17.09.2012г. работодателят е изискал от ищцата информация за обстоятелства,относими към закрилата по чл.333 КТ.Уведомлението е връчено на ищцата на 17.09.2012г., удостоверено с подписа й и това обстоятелство не се оспорва.

При така установените във фактическо отношение данни съдът приема ,че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно.Проведеното доказване от работодателя на релевантните за спора факти и обстоятелства ,за които носи доказателствена тежест според разпределението в доклада по чл.146 ГПК установява фактическия състав на соченото в уволнителната заповед правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.Фактът на намаляване обема на работа в цялост за училището ,и в частност - в кръга на изпълняваните от ищцата трудови функции, е установен с намаляване броя на учениците ,на паралелките и на учебните часове по информатика и информационни технологии за учебната 2012/2013г. в сравнение с предходната учебна година.За този обективно съществуващ и установен от събраните доказателства факт не е нужно някакво специално решение на работодателя или на РИО.В тази връзка въззивният съд съобразява задължителната съд.практика по приложението на чл.328 ал.1 т.3 КТ- решение №12/24.02.2012г. на ВКС-ІV г.о. по гр.д.№1819/2010г.,постановено в производство по чл.290 ГПК. Въззивният съд намира,че за установяване намаляването обема на работа освен протокола на комисията,назначена със заповед на Д. №169/03.09.2012г. годно доказателство са и представените длъжностни щатни разписания,които първоинстанционният съд е игнорирал като неотносими.Това е така,защото намалението на обема на работа неминуемо рефлектира върху числеността на персонала ,а тя се установява с щатните разписания.Обсъдени в съвкупност данните от длъжностните щатни разписания за сравняваните учебни години и данните от анализа на комисията,обективирани в съставения от нея протокол обосновават крайния извод за доказаност на основанието за уволнение на ищцата,посочено в уволнителната заповед.Налице е съответствие между визираното в заповедта за уволнение правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и фактическото положение ,установено със събраните доказателства.С ТР №4/2011г- ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2011г. е прието,че в правомощията на Д. на училището е да определи самостоятелно числеността на персонала,съответно да утвърди ново/променено щатно разписание,съобразно утвърдения бюджет .За посочената промяна на ЩР не е необходимо съгласуване с РИО ,а въведеното с чл.10 от Наредба №3/2008г. на МОН съгласуване на списък-обр.1 ,част от който е и щатното разписание на училището ,с началника на РИО ,няма значение на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата /респ.числеността на персонала/ на учебното заведение.Доколкото намаления обем работа има пряко отражение върху числеността на персонала предвид спазване на утвърдените с визираната Наредба нормативи за преподавателска работа ,то в случая утвърденото по надлежния ред от Д. на Гимназията-ответник щатно разписание за учебната 2012/2013г. следва да се цени при установяване на основанието за уволнение на ищцата.

Неоснователно се поддържа от ищцата ,че при уволнението й работодателят е бил длъжен,но не е провел задължителен подбор.Работодателят е изправен пред необходимостта задължително да извърши подбор в случаите, когато премахва една от многото еднакви или еднородни длъжности,за да остави на работа по-квалифицираните и работещите по-добре.Когато се премахва единствена длъжност,както е в разглеждания казус, подборът не е задължение ,а право на работодателя ,което не е длъжен да упражни.Впрочем самата ищца прави признание в исковата молба,че работодателят й е предложил друга длъжност –„възпитател”,макар че според нея такава свободна длъжност не е имало и се е налагало да се освободи друго лице,заемащо предложената длъжност.Т.е. работодателят е предложил подбор в интерес на ищцата,за да я остави на работа ,но на друга длъжност предвид намаления обем работа по заеманата преди уволнението.Тъй като подбор така или иначе не е извършен и не е бил задължителен при уволнението на ищцата, това не се отразява на законосъобразността на прекратяването на трудовото й правоотношение .

Неотносими за законосъобразността на уволнението са поддържаните от ищцата доводи,че при прекратяване на трудовото правоотношение и след това директорът на ответната Г. е предприел действия при конфликт на интереси ,за което тя е сезирала Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и последната се е произнесла с решение №200/26.03.2013г. ,което не е влязло в сила.Констатираните от КУПКИ обстоятелства касаят развитието на трудовото правоотношение на ищцата преди да заеме длъжността „ръководител на компютърен кабинет” ,както и обстоятелства относими за отговорността на Д. по ЗПУКИ ,но не и законността на уволнителната заповед на ищцата на посоченото в нея основание.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.

Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски,поради което съдът не се произнася по такъв въпрос.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1170/12.03.2013г. на РС-Разлог по гр.д.№1533/2012г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от М. Л. К. от гр.Б.,У.”З. С.” №23,с ЕГН * против П. Л. Г. “. В.-гр.Б. ,У.”Б.”№31 с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ за признаване незаконността на уволнението на ищцата ,извършено със заповед №28/29.10.2012г. на Д. на посоченото по-горе учебно заведение ,за възстановяването й на предишната работа като „ръководител компютърен кабинет” и за заплащане на обезщетение в размер на 3303,72лв за оставането й без работа за периода от 29.10.2012г. до 29.04.2013г. ,ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: