№ 158
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20233110202589 по описа за 2023 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. Н., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу
Наказателно постановление № 439а – 57 от 28.04.2023 г., издадено от
Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя
Н., на основание разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за това, че
на 01.09.2022 г. за времето от 15:00 часа до 15:10 часа в гр. Варна, в търговски
център „Гранд Мол Варна“, находящ се в гр. Варна, ул. „Акад. Андрей
Сахаров“ № 2, в съучастие с непълнолетния А. П. К., е отнел чужди движими
вещи – 1 бр. долнище на анцуг на стойност 17, 90 лева и 1 бр. долнище на
анцуг на стойност 19, 90 лева на обща стойност 37, 80 лева от владението на
Г.Т.П. – управител на магазин „Синсей“, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.
2 от НК.
Жалбоподателят С. В. Н. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, без в самата въззивна жалба да навежда някакви
конкретни аргументи в защита на своята позиция. Посочва, че в хода на
административно – наказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като също така подчертава,
1
че незаконосъобразно не е бил приложен института на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, жалбоподателят отправя молба за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2589 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. В. Н.
не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Г.
К. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания,
като поставя акцент в своята пледоария върху недоказаността, според него, на
повдигнатото обвинение. Също така адв. К. акцентира, че в диспозитива на
обвинението е допусната неточност, като така и не е описано в каква форма на
съучастие, съгласно разпоредбата на чл. 20 от НК, неговият подзащитен е
извършил престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Поради
гореизложените съображения, адв. К. отправя молба за отмяна на
наказателното постановление и моли да му бъде присъдено възнаграждение,
на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2589 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Началникът на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява, не изпраща и
процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на
делото по същество. В депозирани на 15.10.2024 г. в деловодството на
Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт
К.Л.-А. се застъпва аргументирано становище за неоснователност на
въззивната жалба, като се моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 15:00 часа на 01.09.2022 г. жалбоподателят С. В. Н. и св. А. П. К. се
намирали на територията на магазин „Синсей“, който търговски обект бил
разположен в търговски център „Гранд Мол Варна“, находящ се в гр. Варна,
ул. „Акад. Андрей Сахаров“ № 2.
Жалбоподателят Н. и св. К. били в приятелски отношения, като решили
заедно да пробват в пробното помещение на търговския обект по едно
долнище на анцуг.
Докато се намирали в пробното помещение, св. К. решил да открадне
двете долнища, като споделил на своя приятел жалбоподателя Н., за своето
2
намерение.
Св. К. поставил двете долнища в сака, който носел със себе си, като
непосредствено след това, св. К. и жалбоподателя Н. излезли от пробното
помещение, отправили се към изхода на магазина, без св. К. да заплати цената
на двата броя долнища на анцуг, и излезли от изхода на търговския обект.
При излизането от изхода на магазина, се задействала алармата на двете
долнища на анцузите, като св. Т. С. Б., който изпълнявал длъжността
„продавач – консултант“ в магазина, спрял св. К. и жалбоподателя Н., които се
върнали в магазина.
Св. К. отворил пред св. Б. сака, който държал в себе си, и извадил двата
броя долнища на анцузи, които бил поставил в сака.
Св. Б. сигнализирал на правоохранителните органи за извършеното
престъпно посегателство срещу имущество на магазин „Синсей“, като екип на
Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, състоящ се от св. М. Д. М. и Ф. С. Г.-А. –
полицейски служители към Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна задържали св.
К. и жалбоподателя Н., и ги отвели в сградата на Трето РУ към ОД на МВР гр.
Варна.
Било образувано досъдебно производство № 1077 по описа за 2022 г. на
Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна по случая, като с Постановление от
05.01.2023 г. на прокурор от Варненската районна прокуратура,
производството било частично прекратено спрямо св. К., на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК с налагане на възпитателни мерки
по ЗБППМН спрямо него.
С постановление от 06.02.2023 г. на прокурор от Варненската районна
прокуратура, производството по досъдебно производство № 1077 по описа за
2022 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна било прекратено спрямо
жалбоподателя Н., като материалите по делото били изпратени на Началника
на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна за издаване на наказателно
постановление по реда и на основание чл. 218б от НК.
На 28.04.2023 г. Началникът на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна издал
Наказателно постановление № 439а – 57 от 28.04.2023 г., с което наложил на
жалбоподателя Н., на основание разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за
3
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу електронния фиш за налагане на глоба е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
В случая в хода на съдебното следствие се установи фактическа
обстановка, която съществено се разминава от фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление и която
мотивира съда да приеме, че липсват доказателства за съпричастност на
жалбоподателя С. В. Н. в престъпното деяние, насочено срещу имуществото
на магазин „Синсей“, извършено в следобедните часове на 01.09.2022 г.
Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:
На първо място самият св. А. П. К. заяви, че сам е взел решение да
открадне двата броя долнища на анцузи, като сам ги е поставил в сака, с който
е влязъл в пробното помещение. Именно св. К. сам е носил със себе си сака,
съдържащ двете долнища на анцузи при напускане територията на търговския
обект.
Съдът не вижда причина да не кредитира показанията на св. К., поради
което и се обосновава извод, че престъпното посегателство не е извършено в
съучастие, а изпълнителното деяние е осъществено само и единствено от св.
К..
Следва да се постави акцент и върху показанията на св. Т. С. Б., които
съдът също няма причина принципно да не кредитира. Св. Б. заяви, че двете
момчета (св. К. и жалбоподателя Н.) заедно са влезли в пробната, като по –
късно след като е бил спрял св. К., жалбоподателя Н. се върнал при св. К.,
който държал сака с долнищата на анцузите, поради което и св. Б. смятал, че
двете момчета са били заедно.
Това обстоятелство принципно не се оспорва от жалбоподателя, че
познава св. К., че заедно са влезли в магазина, че заедно са влезли в пробното
помещение и , че се е върнал при св. К., когато алармата на търговския обект
4
се е задействала, но всички тези факти по никакъв начин не обосноват
съставомерност на поведението на жалбоподателя.
Кредитирайки показанията на св. К., съдът приема, че жалбоподателя Н. е
знаел, че св. К. носи в сака си два броя долнища, които възнамерява да отнеме
противозаконно, но поведението му, макар и морално укоримо, не е
съставомерно, поради което и неправилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
Единствено за пълнота на мотивите следва да се обърне внимание и да се
коментират показанията на св. Г. Г. Д., които съдът принципно няма причина
да не кредитира, но самият св. Д., сам призна, че е отишъл на място, до
магазин „Синсей“ в един по – късен момент, поради което и очевидно той не е
пряк очевидец на изпълнителното деяние. Още повече, че самият той заяви, че
жалбоподателят Н. е бил сам, което твърдение беше опровергано от
показанията на абсолютно всички разпитани свидетели, поради което и остава
открит въпроса дали св. Д. си спомня детайлно за съвсем конкретния случай,
още повече, че предвид длъжността и функциите, които изпълнява, на
практика самият св. Д. заяви, че случаите са много на брой, поради което и е
съвсем житейски издържано свидетелят да не си спомня определени
подробности.
Ето защо и в обобщение съдът намира, че липсват доказателства за
съпричастност на С. В. Н. в извършване на престъпление срещу имуществото
дружеството, стопанисващо магазин „Синсей“, поради което и Наказателно
постановление № 439а – 57 от 28.04.2023 г., издадено от Началника на Трето
РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, разгледан в настоящото съдебно производство,
искането на адв. Г. К. от АК – Варна за присъждане на адвокатско
възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т.
3 от Закона за адвокатурата, се явява основателно, поради което и следва да
бъде уважено, като следва ОД на МВР гр. Варна да заплати на адв. Г. К.
парична сума в размер на 400 лева, представляваща минималното по размер
адвокатско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
5
съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 439а – 57 от 28.04.2023 г., издадено
от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на С. В. Н., с
ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от
НК, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева
(сто лева) за това, че на 01.09.2022 г. за времето от 15:00 часа до 15:10 часа в
гр. Варна, в търговски център „Гранд Мол Варна“, находящ се в гр. Варна, ул.
„Акад. Андрей Сахаров“ № 2, в съучастие с непълнолетния А. П. К., е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. долнище на анцуг на стойност 17, 90 лева и 1 бр.
долнище на анцуг на стойност 19, 90 лева на обща стойност 37, 80 лева от
владението на Г.Т.П. – управител на магазин „Синсей“, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.
Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати на адв. Г. К. от АК – Варна
парична сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по НАХД № 2589 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6