Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. В., 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Г. Й. 2. Д. В.
след като изслуша докладваното от мл. съдията
Д.
В. въззивно частно
гражданско дело № 104 по описа за 2021 на ОС – В., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.Д.С.,
чрез адв. И. И. в качеството му на длъжник, против действията на ДСИ П. В. по Изпълнително дело № 2125/2020 г., изразяващи се в отказ да бъде
прекратено изпълнителното производство.
Твърди се, че настоящото изпълнително дело е образуване след изтичане на
пет годишен срок от последното изпълнително действия по предходното
изпълнително дело за същото вземане. Посочва се, че по отношение на издадения
изпълнителен лист е изтекла общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Иска се от съда да отмени атакуваното разпореждане на ДСИ В..
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано възражение срещу подадената
жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В него се твърди, че жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и се излагат аргументи в тази
насока.
ДСИ Вълчева депозира
пред Окръжен съд – В. мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, в които изтъква
подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и изтъкнатите във
възражението аргументи, провери законосъобразността на обжалваното действие,
намери за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 22.02.2012
г. от РС – В. е образувано Изпълнително дело № 296/2012 г. по описа на ДСИ при
РС – В.. Изпълнителното дело е прекратено на 17.10.2017 г., а последното
изпълнително действие е извършено на 02.10.2015 г., видно от отбелязването в
изпълнителния лист.
С разпореждане от 16.10.2020 г. на ДСИ при РС – В. е
било образувано настоящото изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен
лист, издаден на 22.02.2012 г. от РС – В.
Предвид приетото за установено и изложеното в жалбата и възраженията, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна.
Основанията
за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл. 433 ГПК. Сред лимитативно изброените от законодателя
хипотези не е предвидено правомощие за съдебния изпълнител да прекратява
изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност. Причината за
това е ясна. Азбучно правило е, че в
изпълнителното производство не могат да се правят възражения
за изтекла погасителна давност. Това е въпрос по същество, който може да се
обсъжда единствено в исково производство.
В обобщение,
съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл.437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от С.Д.С., с ЕГН: *******,
чрез адв. И. И., против Разпореждане от 06.01.2021 г. по Изп. дело 2125/2020 г.
на ДСИ П. В..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.