РЕШЕНИЕ
№
……….
гр.
Ихтиман, 10.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР.
ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на десети май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА
НИКОЛОВА
в присъствието на
секретаря Надя Борисова разгледа докладваното н. а. х. д. № 57/
2017 год. и въз основа на закона и данните по делото
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия Н.С.Й., ЕГН **********,
роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно
образование, безработен, с адрес *** за ВИНОВЕН в това, че в периода от
15.05.2009 г. до м. 12.2011 г., в гр. Ихтиман, Софийска област при условията на
продължавано престъпление, с повече от едно деяние, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, съзнателно се ползвал от неистински частни
документи, както следва :
Ha неустановена
дата и месец след 14.05.2009 г., съзнателно се ползвал от неистински частен документ – фактура № 18/
15.05.2009 г., на която е придаден вид, че е издадена от MOЛ – Иван Димитров на
ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник, на стойност 675,00 лв. за извършени
ловно-стопански мероприятия – закупуване на семе, оран и засяване на
дивечовъдна нива в ловно-стопански район, стопанисван от Сдружение на ловците и
риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман, като представил фактурата в счетоводството на
Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман, за да докаже правото ЕТ
„Димитър Петров“ гр. Перник с МОЛ Иван Димитров, да получи отразените във
фактурата суми за извършени услуги, посочени във фактурите, които дейности
реално не са извършени;
На
15.07.2010 г. съзнателно се ползвал от неистински частен документ – фактура №
35/ 27.04.2010г., на която е придаден вид, че е издадена от МОЛ – Иван Димитров
на ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник с ЕИК: *********, на стойност 800,00 лв. за
извършени ловно-стопански мероприятия – закупуване на семе, оран и засяване на
дивечовъдна нива в ловно-стопански район, стопанисван от Сдружение на ловците и
риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман като представил фактурата в счетоводството на
Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман, за да докаже правото ЕТ
„Димитър Петров“ гр. Перник с МОЛ Иван Димитров, да получи отразените във
фактурата суми за извършени услуги, посочени във фактурите, които дейности
реално не са извършени;
На неустановена
дата и месец след 28.07.2011 г., съзнателно се ползвал от неистински частен
документ – фактура № 31/ 29.07.2011 г., на която е придаден вид, че е издадена
от МОЛ Иван Димитров на ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник с ЕИК: *********, на стойност 1250,00 лв. за
извършени ловно-стопански мероприятия – закупуване на семе, оран и засяване на
дивечовъдна нива в ловно стопански район стопанисван от Сдружение на ловците и
риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман като представил фактурата в счетоводството на
Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман, за да докаже правото ЕТ
„Димитър Петров“ гр. Перник с МОЛ Иван Димитров, да получи отразените във
фактурата суми за извършени услуги, посочени във фактурите, които дейности
реално не са извършени,
като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316, пр. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА В РАЗМЕР
НА 2500,00 (хиляда и петстотин) лева, платими в полза на държавата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189,
ал. 3 от НК обвиняемия Н.С.Й., ЕГН **********, роден на ***г***, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, безработен,
живущ *** да заплати по сметка на СОП сумата от 405,72 лева разноски.
Решението
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес, пред Софийски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Яна
Николова)
МОТИВИ ПО Н. А. Х. Д. № 603 ПО ОПИСА НА
РС-ГР. ИХТИМАН ЗА 2014Г.
Производството е по
чл. 375 и следващите от НПК.
РП – гр. Ихтиман е
внесла постановление, с което се предлага да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание обвиняемият Н.С.Й., ЕГН **********,
роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно
образование, безработен, живущ ***, обвинен в това, че в периода от 15.05.2009
г. до м. 12.2011 г., в гр. Ихтиман, Софийска област при условията на
продължавано престъпление, с повече от едно деяние, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, съзнателно се ползвал от неистински частни
документи, както следва: Ha неустановена дата и месец след 14.05.2009 г.,
съзнателно се ползвал от неистински
частен документ – фактура № 18/ 15.05.2009 г., на която е придаден вид, че е
издадена от MOЛ – Иван Димитров на ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник, на стойност
675,00 лв. за извършени ловно-стопански мероприятия – закупуване на семе, оран
и засяване на дивечовъдна нива в ловно-стопански район, стопанисван от
Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман, като представил
фактурата в счетоводството на Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ гр.
Ихтиман, за да докаже правото ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник с МОЛ Иван
Димитров, да получи отразените във фактурата суми за извършени услуги, посочени
във фактурите, които дейности реално не са извършени; На 15.07.2010 г.
съзнателно се ползвал от неистински частен документ – фактура № 35/
27.04.2010г., на която е придаден вид, че е издадена от МОЛ – Иван Димитров на
ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник с ЕИК: *********, на стойност 800,00 лв. за
извършени ловно-стопански мероприятия – закупуване на семе, оран и засяване на
дивечовъдна нива в ловно-стопански район, стопанисван от Сдружение на ловците и
риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман като представил фактурата в счетоводството на
Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман, за да докаже правото ЕТ
„Димитър Петров“ гр. Перник с МОЛ Иван Димитров, да получи отразените във
фактурата суми за извършени услуги, посочени във фактурите, които дейности
реално не са извършени; На неустановена
дата и месец след 28.07.2011 г., съзнателно се ползвал от неистински частен
документ – фактура № 31/ 29.07.2011 г., на която е придаден вид, че е издадена
от МОЛ Иван Димитров на ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник с ЕИК: *********, на стойност 1250,00 лв. за
извършени ловно-стопански мероприятия – закупуване на семе, оран и засяване на
дивечовъдна нива в ловно стопански район стопанисван от Сдружение на ловците и
риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман като представил фактурата в счетоводството на
Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман, за да докаже правото ЕТ
„Димитър Петров“ гр. Перник с МОЛ Иван Димитров, да получи отразените във
фактурата суми за извършени услуги, посочени във фактурите, които дейности реално
не са извършени, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, пр. 1 във вр. с чл. 309, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание
РП – гр. Ихтиман, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Н.С.Й.
се явява лично, не се признава за виновен и иска от съда да бъде оправдан.
Защитникът му адв. С.
твърди, че внесеното от прокуратурата постановление не е годно да произведе
правни последици с аргумент, че същото е противоречиво и неясно. Сочи, че
първоначално досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. с с чл. 26, ал.1 от НК, а постановлението
било внесено за престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл.
309, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Отделно от това, не били
посочени точна дата, на която се твърди, че обвиняемият се е ползвал от всеки
от описаните документи и лицето, пред което същите са били представени.
Неправилно, РП – гр. Ихтиман, заемала позиция, че обвиняемият е представил
документите, за да докаже свое право, доколкото видно и от самите фактури като
техен издател било посочено трето лице. Изтъква, че дори и да се приеме, че
деянието е осъществено от обективна страна, то липсвали каквито и да е
доказателства за това, че обвиняемият е действал умишлено. Допълва, че той не
можел да знае, че представените документи са неистински. Иска от съда да
оправдае подзащитния му.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и съобразно чл. 14 от НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият Н.С.Й.,
ЕГН **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан,
женен, със средно образование, безработен, с адрес ***. За обвиняемия са
събрани положителни характеристични данни.
Същият членувал в
периода от 15.05.2009г. до м. 12.2011г. в сдружение на ловците и риболовците
(СЛР) „Сокол“ гр. Ихтиман. Същото представлява юридическо лице с нестопанска
цел. Същото е регистрирано през 2009 г. и
стопанисва ловно-стопански район, обхващащ територията на община
Ихтиман, за който има изготвен ловно-устройствен проект и в който се включват ловища
за едър и дребен дивеч. Сдружението има задължение регулярно да извършва
съответни мероприятия, за всяко от което целево се отпускат средства, чието
отклоняване не се допуска. В СЛР „Сокол“ гр. Ихтиман членуват дванадесет ловни
дружини (сред което и дружинката на с. Борика) и една рибарска, които не са
юридически лица. Сдружението се издържа от членски внос и разрешителните за
лов, чийто размер се определя с решението на Общото събрание, в което участват
по четири представители на дружините, избирани на техни събрания.
Отпускането на средства
за осъществяване на ловно-стопански мероприятия било осъществявано по следния
начин – от председателя на сдружението след съгласуване с председателя на
съответната ловна дружинка. Парите се предавали на последния или на друго лице
със знанието на последния като за това се издавал разходен касов ордер на името
на лицето, което получава сумата. След разходването й същата се отчитала чрез
представянето на протокол за извършено ловно-стопанско мероприятие и фактура,
когато такава била налична, за което се съставял авансов отчет.
Председател на
ловната дружинка в с. Борика от основаването й до смъртта си на 13.02.2014 г.
бил Ангел С.. След посочената дата, председател е станал обвиняемият Н.С.Й..
Обвиняемият Й. получил от касата на сдружението 675,00 лв.,
за което бил издаден разходен касов ордер (РКО) № 114/20.07.2009 г.
Впоследствие той отчел сумата с протокол за извършено ловно стопанско
мероприятие (ЛСМ) от 03.07.2009 г., към който като доказателство представил на
неустановена дата в периода 14.05.2009 г. до м.12.2011г. неистинска фактура №
18/15.05.2009г. с посочен изпълнител ЕТ „Димитър Петров: гр.Перник, ул. „Княз
Борис І“ № 8 с ЕИК: ********* и МОЛ Иван Димитров.
По същия начин,
обвиняемият Н.Й. получил от касата на сдружението сумите от 500,00 лв. и 300,00
лв., за което били издадени съответно РКО № 53/14.04.2010г. и РКО №
80/15.07.2010г. Получените суми обв. Й.
отчел в периода на 15.07.2010г. като представил неистинска фактура № 35/ 27.04.2010
г. с посочен изпълнител ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник, ул. „Княз Борис І“ № 8 с ЕИК: ********* и МОЛ Иван Димитров.
Съставени бил протокол за ЛСМ от 27.04.2010 г. и авансов отчет № 8/15.07.2010
г.
На 01.04.2011г. и
на 15.04.2011г. обв.Й. е получил от сдружението сумите от 800,00 лв. първият
път и 450,00 лв. след това, за което били съставени както следва РКО с №
66/01.04.2011 г. и РКО № 72/15.04.2011 г. На неустановена дата в периода от
28.07.2011г. до м. 12.2011г. с неистинска фактура № 31/29.07.2011 г., в която
като изпълнител е посочен отново ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник, ул. „Княз
Борис І“ № 8 с ЕИК: ********* и МОЛ Иван Димитров. Съставен и представен бил
протокол за ЛСМ от 29.07.2011г.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебна почеркова експертиза от чието
заключение се установява, че подписите за „получил сумата“ в РКО №
114/20.07.2009 г РКО № 53/14.04.2010г., РКО № 80/15.07.2010г., РКО с № 66/01.04.2011 г. и РКО №
72/15.04.2011 г. са положени от обв. Н.Й.. В съдебно заседание св. Ваня К.
посочва, че подписите в графа „гл. счетоводител“ са нейните. Посочва, че не
може да си спомни конкретните случаи (защото не са били единствени, а
отпускането на средства по този начин е било обичайна практика), но изтъква, че
е предавал на обв. Н.Й. суми, за което е съставяла разходни касови ордери.
Вещото лице по изготвената
съдебно-графическа експертиза по категоричен начин установява също така, че
ръкописният текст фактура № 18/15.05.2009г. с посочен изпълнител ЕТ „Димитър
Петров: гр.Перник, ул. „Княз Борис І“ № 8 с ЕИК: ********* и МОЛ Иван Димитров,
фактура № 35/ 27.04.2010 г. с посочен изпълнител ЕТ „Димитър Петров“ гр.
Перник, ул. „Княз Борис І“ № 8 с ЕИК:
********* и МОЛ Иван Димитров и фактура № 31/29.07.2011 г., в която като
изпълнител е посочен отново ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник, ул. „Княз Борис І“
№ 8 с ЕИК: ********* и МОЛ Иван Димитров е написан от обвиняемия Н.Й.. Вещото
лице уточнява, че подписите в посочените фактури не са изпълнение от Н.Й.. Отделното
от това експертиза установява, че подписът срещу името на Н.С.Й. в протокол за
извършено ловно стопанско мероприятие (ЛСМ) от 03.07.2009г., протокол за ЛСМ от 27.04.2010 г. и протокол за
ЛСМ от 29.07.2011г. са положени от него. Уточнява, че в първия от така
изброените протоколи, текстът не е изписан от Н.Й., в протокола от 27.04.2010г.
само част от ръкописния текст е изписан от него, а в протокола от 29.07.2011г.
– целият текст.
Описаната
фактическа обстановка безпротиворечиво се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както следва писмо,
вх. № ж-6673/ 13.11.2014 г. получено по електронната поща на лист 6-7, писмо от
ОД МВР- София (лист 8 от ДП), писмо от „ЧЕЗ Електро България“ (лист 9 от ДП/),
трудов договор от 02.01.2013 г., писмо
от Югозападно държавно предприятие ТП ДГС - Ихтиман (лист 20 от ДП), справка от
Търговски регистър и от Служба по вписванията, справка салдо към 01.01.2010г.,
към 01.01.2009г. за разходите на дружинката в село Борика, към 01.01.2011г. към
01.01.2012г., към 01.01.2013г., протокол от заседание на УС на СЛР ЛРД „Сокол“
от 12 ноември 2014 г. (лист 28 – 32 от ДП), протокол от 21.11.2014 г. (лист 33
– 35 включително), присъствен лист към него (лист 36), протокол от 31.01.2015
г. (лист 37 – 39), присъствен лист (л.
40), протокол от 28 март 2015 г. (лист 41 – 43), присъствен лист (на лист 44),
заявление от Н. Мушмов от 01.01.2015г., присъствен лист от 28.03.2015 г.
протокол за вземане на образци, протокол за снемане на експериментални подписи
на Н.Й. (лист 50-51), протокол за вземане на образци за сравнително изследване
от Даниела Иванова от 06.10.2015 г. – два листа, протокол за вземане на образци от 01.10.2015
г. – два листа, протокол за вземане на
образци от Спас Иванов Лечов от 15.10.2015 г., протокол за доброволно предаване
от 23.09.2015г., РКО № 114/20.04.2009 г., фактура № 18/15.05.2009 г., фискален
бон към нея, протокол за извършени ловно-стопански мероприятия от 03.07.2009
г., РКО № 53/14.04.2010 г., фактура № 0035/27.04.2010 г., касов бон към нея,
РКО № 80/15.07.2010 г., авансов отчет № 08/15.07.2010 г., протокол за извършено
ловно-стопанско мероприятия от 27.04.2010 г.,
РКО № 66/ 01.04.2011 г., РКО № 72/15.04.2011 г., фактура №
00000031/29.07.2013 г. и касов бон към нея, протокол за извършено
ловно-стопанско мероприятие от 29.07.2011 г., РКО № 343/20.08 2012 г., авансов
отчет от 12.10.2012 г., фактура № 32/12.10.2012 г. и касов бон към нея,
протокол № 29/12.10.2012 г. за извършени ловно-стопански мероприятия – два броя
(лист 78 и 79 от ДП), РКО № 142/10.09.2013 г., авансов отчет № 1/10.09.2013 г.,
фактура № 61/04.05.2013 г. фискален бон към нея, протокол № 1, част първа,
втора и трета от 10.09.2013г., писмо от МВР, ОД МВР – София от 28.09.2015 г.,
експертна справка № 88/ 29.09.2015 г., експертна справка от 05.10.2015 г.,
експертна справка № 95/ 23.10.2015 г., протокол за доброволно предаване от
06.01.2016г. от Анастасия Стоянова, протокол за извършване на ловно-стопански
мероприятия от 31.01.2015г. – пет листа, постановление за възлагане, справка от
Национална база данни „Население“ за Райко Даскалов, справка за родствени
връзки за Райко Даскалов и същите на лист 10 и лист 11 от том 2 на ДП за Ангел С.,
протокол № 30 за извършена експертиза, справка от Търговски регистър, 4 броя от
регистър Булстат (лист 39-42), справка за съдимост на Н.Й., постановление за
привличане на обвиняем, характеристика от И.В.С. за Н.С.Й., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на Н.С. Иванов, от разпитите
на свидетелите Васил Чавдаров, Анастасия Стоянова Ангел Вучев, Ганчо Геков,
Ваня К., Йордан Христов Церовски, Емил Митов, Д.А.С., Д.Й., Спас Иванов Лечов, И.В.С.,
извършени в хода на досъдебното производство. Същата не се опровергава от
показанията на св. Ваня К., Д.С. и И.С., дадени пред съда в хода на съдебното
следствие.
Установява се от
приложената справка за съдимост, че обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Обвиняемият Н.С.Й.
е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 316, пр.1,
вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК. Съставът на чл. 309, ал. 1 от НК (подправка на
частен документ) предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години за
лице, което само или чрез другиго състави неистински частен документ или
преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че
съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или
задължение, или някое правно отношение. От своя страна нормата на чл. 316 от НК
се прилага субсидиарно, по отношение на лицата, които съзнателното се ползват
от такъв неистински частен документ, когато за съставянето му не може да им се
търси отговорност.
Установява се от
съдраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, че в
периода от 15.05.2009 г. до м. 12.2011 г., в гр. Ихтиман, Софийска област
обвиняемият съзнателно се е ползвал като представил пред Сдружение на ловците и
риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман – три броя неистински частни документи, а
именно - фактура № 18/ 15.05.2009 г. за
сумата от 675,00 лв., фактура № 35/ 27.04.2010г. за сумата от 800,00 лева и
фактура № 31/ 29.07.2011 г. за сумата от 1250,00 лева, на всяка от които е
придаден вид, че е издадена от ЕТ „Димитър Петров“ гр. Перник с MOЛ – Иван
Димитров.
Съдът не споделя,
изложения от защитата довод, че обвинението е неясно в частта относно времето
на представяне на посочените документи. Макар й да не сочи конкретен ден, в
който са представени първата и втората (по време на съставяне) фактури,
държавното обвинение е посочило максимално точно определен период - неустановена
дата и месец след 14.05.2009 г. (ръководено от датата, посочена като дата на
съставяне на документа и на неустановена
дата и месец след 28.07.2011 г. като е посочена и край на инкриминирания
период, а именно – м. декември 2011г. По отношение на второто от деянието е
посочен конкретен ден - 15.07.2010 г. Същият е установява от дата на съставяне
на представения авансов отчет. Не отговаря на действителността изложеното от
защита, че в постановлението не е посочени пред кого са използвани описаните
документи. Напротив, изрично установено е, че същите са представени пред
Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“ гр. Ихтиман.
Доколкото се
доверява изцяло на заключението на вещото лице по изготвената графическа експертиза,
съдът приема, че се касае за неистински документи. Легално определение за такъв
се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК, която сочи, че неистински е този документ, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило. Съставянето на неистински документ
по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК представлява първично обективиране на
конкретно писмено изявление. То се изразява в непосредствено материализиране на
изявлението на лице, различно от посоченото в документа. Независимо от вида на
документа и неговите особености, за да е съставен същият следва да носи подписа
на лицето, чието изявление материализира. Следва да се посочи, че за да е
налице такъв документ, достатъчно е същият да е бил материализиран в
действителността.По какъв начин и при какви обстоятелства е сторено последното е
въпрос, който се отнася не до съществуването на документа и авторството му, а до
правното значение на документираното изявление.
Както беше
посочено, неистински документ е този, чийто привиден автор е лице, различно от
това, което го е издало, от лицето, на което принадлежи обективираното
изявление. Видно от приетите по делото доказателства, че процесните три броя
фактури не са изготвени от лицето, посочено като техен автор, доколкото такова
лице не съществува.
Следва да се
посочи, че без съмнение, процесните фактури представляват по същността си части
такива, доколкото трайна е съдебната практика в разбирането си, че при липса на
някой от реквизитите, характеризиращи дадени документ като официален (съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 5 от НК „официален документ“ е този, който е издаден
по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му), същият
следва да се третира като частен такъв. По тези съображения и правилно
извършеното от обвиняемия Й. е квалифицирано с текста на чл. 309, ал. 1 от НК.
Тук е мястото да
отбележим, с оглед изложения от защитата довод в тази посока, че т. нар.
работно обвинение, използвано при образуване на досъдебното производство не
създава противоречие по отношение на обвиняемия. Видно е от постановлението на
л. 55 и л. 56 от том II на досъдебното
производство, че Н.С.Й. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 316,
пр.1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26 от НК. За същото престъпление, РП
– гр. Ихтиман е внесла постановление по чл. 375 от НПК.
Престъплението по чл. 316, вр. с чл. 309 от НК е от категорията на формални престъпления - възниква междинен резултат,
когато не е довършено. До употребата му като доказателство ще имаме опит към
това престъпление. То ще е довършено, когато документът бъде употребен (за да
докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на някое право,
задължение или правоотношение) – каквато употреба има в конкретния случай
посредством представянето му пред Сдружение на ловците и риболовците „Сокол“
гр. Ихтиман. Употребата на всеки един от документите поотделно, е пряко свързана с неговото конкретно правно значение
– да оправдае разходване на средствата, получени от него. Последното се
установява от представените с документите протоколи за осъществяване на
ловно-стопански мероприятия.
За съставомерността
на осъщественото не е необходимо да са настъпили негативни или каквито и да е
било последици. Без значение е дали мероприятията, за което се твърди, че са
разходвани средствата са били осъществени или не.
По делото не са
събрани доказателства неистинския документ да е бил съставен от обвиняемия Н.Й.,
т. е. за това същият да е извършил престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК.
Напротив – налице са доказателства за обратното – установява се от заключението
на вещото лице, че подписите във фактура № 18/ 15.05.2009 г. за сумата от
675,00 лв., фактура № 35/ 27.04.2010г. за сумата от 800,00 лева и фактура № 31/
29.07.2011 г. за сумата от 1250,00 лева, не са изпълнение от обв. Н.Й..
Последното с оглед гореизложеното във връзка с това кога е налице съставяне на
неистински документ е от съществено значение, за да могат действията на обв. Й.
да бъдат квалифицирани като съставяне. Фактът, че именно обвиняемият е изписал
ръкописният текст в трите фактури не е достатъчен за последното, а има
отношение към субективната страна на извършеното. В този смисъл, доколкото не
са налице основания да бъде ангажирана отговорността на обвиняемия по основания
състав, приложима е субсидиарната норма на чл. 316 от НК, за каквото
престъпление е й повдигнатото обвинение.
От субективна
страна деянието е извършено виновно от обвиняемия Н.Й.. Същият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им (чл. 11, ал.2, пр.1 от НК), т. е. действал е с пряк умисъл. Несъстоятелен
е доводът на защитата, че обвиняемият не е можел да знае, че представените от
него документи са неистински. За последното достатъчен е сам по семе си фактът,
че текстът на всеки един от трите документа е изписан от него. Последното от
своя страна обяснява и съществуването им в действителността, предвид факта, че
едноличен търговец с посочените данни реално не съществува.
Във вр. с
приложените на чл. 26, ал.1 от НК, следа да се посочи, че деянието е извършено
при условията на продължавано престъпление, а именно с повече от едно деяния (в
случая три), които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление (по чл. 316, пр.1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК) и са извършени
през непродължителни периоди от време (в рамите на малко повече от две години и
половина), при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
По изложените
съображения на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1
от НК обвиняемият Н.С.Й., следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1
от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 78А НК:
Престъплението по
чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал.1, пр.1 от НК, за което е повдигнато обвинение
срещу Н.Й. предвижда идентично на
визираното в чл. 309, ал. 1 от НК наказание – „лишаване от свобода“ до две
години. Обвиняемият Й. към датата на осъществяване на деянието е бил
пълнолетен, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV
от Глава VII, от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. Не е налице някоя от хипотезите на чл. 78а, ал. 7 от НК, ограничаващи
приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Действащата
редакция на чл. 78а НК визира материалните предпоставки, които имат безусловен
характер, и при наличието на които съдът е длъжен да приложи разпоредбата на
чл. 78а НК (така ТР № 1/2011 г. от 25.10.2011 г. на ОСНК на ВКС).
Материалният закон
предвижда за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода за срок от
една до три години. Обвиняемият е пълнолетен и не е осъждан. Също така,
обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание” от Наказателния кодекс. Престъплението по чл. 316, пр. 1, вр. чл.
309, ал.1, пр.1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Н.Й. предвижда идентично на визираното в чл. 309,
ал. 1 от НК наказание – „лишаване от свобода“ до две години. Същото е формално
такова и от него не са настъпили имуществени вреди, които да бъдат възстановени.
Ето защо и предвид
наличието на кумулативно предвидените предпоставки за приложението на чл. 78а НК, съдът намира, че обвиняемият Й. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание съгласно чл. 78а,
ал. 1 от НК. За справедливо такова, съдът намира глоба в предвидения от закона
минимален размер, а именно 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева. При
определянето му съдът съобрази добрите хракатеристични данни на обвиняемия както
и фактът, че същият работи и не можа да пренебрегне (абстрахирайки се от
формалния характер на престъплението) целта, с която е осъществено деянието, а
именно – да бъде оправдан разходът на получени средства.
Така наложеното
наказание съдът намира за справедливо, като същото следва да окаже влияние за
поправянето и превъзпитанието на обвиняемия. Наложеното наказание цели да
въздейства на обвиняемия предупредително като го насочва да се въздържа от
бъдещо извършване на подобни прояви. Освен това, съдът счита, че наказание в
такъв размер е достатъчно, за да съдейства и за постигане на генерална
превенция спрямо останалите членове на обществото.
По разноските:
С оглед изхода на
делото и на осн. чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемия Н.Й. беше осъден да заплати по
сметка на СОП направените по делото разноски на стойност 405,72 лв. за
назначената в досъдебното производство графическа експертиза.
Така мотивиран
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Яна
Николова)