№ 6
гр. Брезник, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20241710200094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0249-000201 от 18.10.2024 г. ВПД Началник
на РУ Брезник при ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя С. В. К., с ЕГН:
********** и адрес: с. ***********, административно наказание „Глоба“ в размер на
30 лв. за нарушение на чл. 43, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6 т. 1 ЗДвП и административно наказание „Глоба“
в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети
общо 10 контролни точки.
Недоволен от така наложените му наказания К. обжалва посоченото
постановление, като по съображения изложени в жалбата, моли същото да бъде
отменено.
Административно наказващият орган, редовно и своевременно призован, не
изразява становище по жалбата представител не изпраща.
Районен съд Брезник, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.08.2024 г. около 13.40 ч. в гр. Брезник свидетеля И. В. С. спрял за проверка
движещият се по ул. „Андрей Михайлов“ с посока на движение от площад „9-ти
1
Септември“ към бензиностанция „Еко Петрол“, пред № 96, лек автомобил марка
„***********“, модел „***********“, с рег. № СА 8936 РМ. Свидетелят обяснил на К.,
че го е спрял, тъй като е предприел маневра „Изпреварване“ върху пешеходна пътека
обозначена с пътен знак Д17. При извършената проверка се установило, че водач на
автомобила е жалбоподателят К., а автомобила е собственост на Б. Ю. Ф. от гр. София.
Проверяващият полицай установил също така, че автомобила е технически неизправен
(счупено стъкло на заден десен стоп и подбита задна врата на автомобила) както и, че
автомобила не е представен в срок за годишен технически преглед. С оглед
констатираните нарушение С. съставил АУАН, който бил подписан без възражения от
жалбоподателя С. К..
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено на 18.10.2024 г. и
обжалваното понастоящем НП, с което на жалбоподателя С. В. К. са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 43, т. 6 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6
т. 1 ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна – установява от всички
събрани по делото доказателства – гласни и писмени, които кореспондират по между
си, поради което съдът им дава вяра. Показанията на разпитания свидетел, се ценят от
съда, тъй като изнесените от него факти не се опровергават от останалия
доказателствен материал. Съставения акт за административно нарушение съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до неговото оборване по надлежен
ред.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на съда счита, че при провеждане на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз
основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ВПД Началник на РУ
Брезник при ОДМВР Перник, който е оправомощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Относно наказанието по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 43, т. 6 от
ЗДвП. Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, че на въпросната
дата и място жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е предприел
2
изпреварване на движещ се пред него автомобил пред и върху сигнализирана
пешеходна пътека тип „Зебра“ с пътен знак Д17. Съобразно чл. 43, т. 6 ЗДвП
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.
Тоест с поведението си ответника, виновно е нарушил забраната на чл. 43, т. 6 от
ЗДвП, като е предприел маневра „Изпреварване“ при наличие сигнализирана с пътен
знак пешеходна пътека тип „Зебра“, т.е. с така предприетото изпреварване от него на
движещ се пред него лек автомобил е нарушена забрана въведена в закона. Визираното
нарушение в АУАН и НП е установено по безспорен начин и се потвърждава от
показанията на разпитания свидетел. Нарушението е описано в достатъчна степен,
както в АУАН така и в НП, описана е подробно установената при проверката
фактическа обстановка, като са налице всички елементи от фактическия състав на
посоченото в тях административно нарушение, за да може нарушителя да разбере
какво нарушение е извършил и за какво е наказан с издаденото НП. Описано и точно е
посочено и мястото на нарушението. Не е нарушено и правото на защита на ответника
с така посоченото описание на нарушенията в акта и НП. Същия много добре знае
къде е извършил нарушението и за какво е наказан. Правилно е приложена и
санкционната разпоредба за така констатираното нарушение, поради което и в тази му
част обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Правилно и в съответствие с
нормата на чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му
отнети 10 контролни точки.
Относно наказанието по чл. 179, ал. 6 т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя С. К. административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като
управлявал лек автомобил марка „***********“, модел „***********“, с рег. № СА
8936 РМ, чужда собственост, което било с техническа неизправност, изразяваща се в
счупено стъкло на заден десен стоп и подбита задна врата на автомобила. Тези
обстоятелства се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя С.. Отделно
от това, извършването на посоченото административно нарушение се установява по
несъмнен начин и от приложения по преписката АУАН, чиято презумптивна
доказателствена сила не беше оборена от жалбоподателя, който не ангажира
доказателства, с които да обоснове твърденията си. Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП превозните средства трябва да бъдат технически
изправни.
Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или опасни,
които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДП. Съгласно т. 71 от
ДР на ЗДП „Незначителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия
за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г.), към която изрично препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДП за определяне на
3
неизправностите и тяхната класификация, освен категоризирането на неизправностите
като незначителни, значителни и опасни (чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г.), в следващите три алинеи (ал. 2, 3 и 4 на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.)
видовете неизправности са дефинирани по-подробно спрямо определенията на тези
понятия, дадени § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДП. Попадането на всеки един
елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се
определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година.
Подведени под хипотезите на посочените по-горе правни норми, установените по
делото факти обуславят наличие на незначителна техническа неизправност на
управлявания от жалбоподателя автомобил, поради което правилно с процесното
наказателно постановление е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност за неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
Ето защо и при така установеното поведение на жалбоподателя К. правилно
наказващият орган е приложил съответната за констатираното нарушение санкционна
разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, която предвижда конкретен размер на
глобата от 50 лева. Тъй като размерът на глобата е строго определен не са налице
основания за неговото изменяне или отменяне.
Настоящият съдебен състав счита, че по отношение на нарушението по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, административно наказващият орган неправилно е приложил
санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП.
Общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП е приложима в случаите на
нарушения по закона, за които не е предвидено друго наказание. Съгласно сочената за
нарушена разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Неизпълнението на това задължение обаче се наказва със санкцията по чл.
181, т. 1 от ЗДвП, като наказателно отговорни са единствено собственикът или
длъжностно лице, представител на собственика, каквото качество жалбоподателят С.
К. не е имал. Същият е бил водач на лек автомобил, собственост на друго лице, което
обстоятелство не е спорно между страните и, което изрично е записано в
съдържанието на акта и наказателното постановление. Предвид липсата на изрично
предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното
средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е недопустимо
да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от
ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Осъществяването на административно
наказателната отговорност по този ред е субсидиарно, т. е. разпоредбата на чл. 185 от
ЗДвП се прилага, само когато за съответното нарушение няма изрично установена
санкционна норма, каквато в случая е налице – чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Следователно
4
материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия
орган, поради което НП в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно, следва
да бъде отменено.
При този изход на делото частично основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на основание чл. 63д, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената адвокатска защита в размер на 300 лв. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК при частично уважаване на жалбата, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 1 от ГПК, която гласи
„Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска“. Така съобразно уважената част от жалбата съдът счита, че на жалбоподателя се
следва възнаграждение за осъществената правна защита в размер на 60 лв.
Въззиваемият административно наказващ орган не е направил искане за
присъждане на разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0249-000201 от 18.10.2024
г. ВПД Началник на РУ Брезник при ОДМВР Перник, с което е наложил на С. В. К., с
ЕГН: ********** и адрес: с. ***********, административно наказание „Глоба“ в
размер на 30 лв. за нарушение на чл. 43, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6 т. 1 ЗДвП, като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки, КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0249-000201 от 18.10.2024 г. на ВПД
Началник РУ Брезник при ОДМВР Перник, с което на С. В. К., с ЕГН: ********** и
адрес: с. ***********, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР
Перник, ул. „Самоков“, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: с.
***********, сума в размер 60 лв. (шестдесет лева), представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Перник в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5