№ 1008
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110200564 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. Д. Р. с ЕГН
********** от гр.Варна против НП № 21-0819-005808/21.01.2022 год., издадено от началник
група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се оспорва издадено НП, като се твърди, че същото е
неправилно,незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения.Оспорва се фактическата обстановка.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,не се явява,
представлява се от адв.П. Б., ВАК, които моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като излага подробни доводи в тази насока.
Административно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител,
депозира писмено становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
С обжалваното НП, Р. Д. Р. е наказан с глоба в размер на 200 лв. на осн.чл.179,ал.2,предл.2
от ЗДвП, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца на осн. чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП и глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, затова, че на 11.12.2021 год. в 21,15 часа в гр.Варна, по
бул.Цар Освободител, до автобусна спирка „Победа” в посока бул.”Трети март”, управлява
лек автомобил „Тесла” с рег. № ***, собственост на АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД,
като поради недостатъчно разстояние / дистанция / застига и блъска движещия се пред него
1
лек автомобил „Хонда Джаз” с рег. № ***, който вследствие на удара преминава в платното
за насрещно движение и се блъска в бродюр.Възниква ПТП с пострадало лице – водачът на
лек автомобил „Хонда” – Н.И.М. 44 год.,откарана в МБАЛ Св.Анна Варна, прегледана и
освободена с контузия на глава и гръден кош.Водачът напуска местопроизшествието без да
уведоми службата за контрол на МВР. Установен е в 21,50 часа. В 22,05 часа е извършена
проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0171, като с
проба 03253 се установи, че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда – 0,91 промила в обема на издишания от водача въздух – нарушения на чл.23,ал.1
от ЗДвП, чл.123,ал.1,т.2,б.”а” от ЗДвП и чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН,сер. GA, бл. № 511491/11.12.2021 год.. Приобщена по
делото е административнонаказателната преписка по издаване на НП.
Разпитани по делото са свидетелите Ж.М. - актосъставител и Г.Г. - присъствал при
установяване на нарушението и съставянето на акта. Свидетелите посочват, че когато
отишли на мястото на произшествието водачът на лекия автомобил Тесла не бил на
място.По регистрационния номер на автомобила установили собственика му, които им
посочил жалбоподателя като лице, което го е управлявало. В 21,15 часа жалбоподателя се
явил на мястото на произшествието и бил изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, което отчело положителен резултат.
От показанията на св.А. се установява, че е пътувала в автомобил управляван от съпруга и,
когато на бул. Цар Освободител край автомобила им преминал бял на цвят спортен
автомобил, който се ударил в автомобила движещ се пред техния.Ударения автомобил
минал пред техния автомобил, завъртял се два-три пъти и спрял в отсрещния тротоар.На
около петдесет метра по-надолу спрял и спортния автомобил, от него излезли младежи и
избягали. Свидетелката и съпруга и спрели за да окажат помощ на водача на пострадалия
автомобил. Водачката на този автомобил според свидетелката била в шоково състояние,
дошла линейка и я откарали.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и достоверни, доколкото
същите са непротиворечиви, последователни и логични.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел К.М., от чиито
показанията се установява, че е пътувал в автомобила управляван от жалбоподателя. Твърди,
че причина за произшествието била спирачката, която не задействала. Твърди, че след удара
са слезли да проверят как е водача на пострадалия автомобил, но се били събрали ядосани
хора, настанала паника. Твърди, че са отишли с жалбоподателя, за да вземат документи и се
върнали след около 15-20 минути.
Съдът кредитира частично показанията на св.М., в частта в която установяват, че
жалбоподателя е управлявал автомобила към момента на настъпване на произшествието,
както и механизма на настъпването му и действията след това.В частта, в която се твърди, че
са отишли да вземат документи, не ги кредитира, като счита, че те са част от защитната теза
на жалбоподателя.
2
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М., Г.Г., Д.А. и К.М., дадени в
хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. Акта също е съставен от
компетентно лице.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34,ал.1 и
ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а
НП е издадено по-малко от месец след това.
Състава на съда намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
1. Съгласно разпоредбата на чл.23,ал.1 от ЗДвП водачът на пътното превозно средство е
задължен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него МПС, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
По отношение на това вменено нарушение, състава на съда констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, регламентирани в разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
изразяващи се в липса на пълно и точно описание на вмененото нарушение по чл.23,ал.1 от
ЗДвП, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява в причиняване на ПТП със движещия
се пред него лек автомобил, поради недостатъчна дистанция. Не става ясно на какво
основание актосъставителят е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП е именно
неспазване на дистанция от страна на жалбоподателя като водач на процесното МПС. При
така направеното описание в АУАН и НП остават напълно неизяснени съществени
елементи от състава на вмененото първо нарушение, касаещи причинения краен резултат
/ПТП/, вследствие на движението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, както
и конкретния механизъм на неговото причиняване. Горното съставлява съществено по
тежест процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице да разбере какво точно нарушение е извършила и по какъв начин,
поради което обжалваното НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва
3
да бъде отменено и в тази му част.
2. Второто вменено нарушение на жалбоподателя се изразява в напускане на мястото на
ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР, което е квалифицирано като
нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б."в" от ЗДвП, съгласно която норма водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато
при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи.
В конкретния случай, безспорно се установи от събраните по делото гласни доказателства -
показания на свидетелите М. и Г., че контролните органи при посещението на
местопроизшествието не са установили водачът на автомобила, причинил произшествието с
лек автомобил „Хонда Джаз” с водач М., а от показанията на свидетелите А. и М. става ясно,
че веднага след произшествието жалбоподателя с такси е напуснал мястото и се е прибрал в
дома си.
След като е станал участник в ПТП, причинено независимо по чия вина, жалбоподателят е
следвало да уведоми МВР, тъй като са пострадали хора – в случая водача на лек автомобил
„Хонда Джаз” Н.М.. Без значение за съставомерността на нарушението е по какви причини е
напуснал произшествието.
С оглед на изложеното жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.123,ал.2,б."а" от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с пониска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид.
При определяне на наказанието, съдът намира, че наказващият орган правилно е посочил
съответната санкционна норма на чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП , /лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. / за водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие/. При
условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН законосъобразно е наложил глоба и лишаване от право да
управлява МПС на жалбоподателя към средния размер, поради което НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
3.По отношение третото вменено нарушение,разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от
ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват същите с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Тесла” с рег. № *** след употреба на алкохол. Това
обстоятелство се потвърждава от взетата му проба с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер ARNA-0171, като с проба 03253 ,която чрез измерване на
4
количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в размер на 0, 91
промила на хиляда. Констатираното нарушение не се оспорва и от жалбоподателя, който при
съставянето на акта не е направил възражение при описание на нарушението, като се е
съгласил с показанията на техническото средство, с което е бил тестван.
Пробата чрез вдишване на място е била взета от преминало последваща проверка и в срок
на валидност техническо средство, видно от удостоверение за преминала последваща
проверка анализатори с рег. № 3286р-14293/25.03.2021 г. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е
изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, задължение да не управлява
пътно превозно средство след употреба на алкохол. Административнонаказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП "Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: 2. над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв. Доколкото установената с техническото средство концентрация на алкохол е в
размер на 0. 91 промила, то наказващият орган правилно и законосъобразно е определил
санкционната норма по т. 2 на цитирания член.
В същото време органът е наложил законово определените наказания по вид и размер,
поради което същите не подлежат на преценка от страна на съда.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице и основание за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от
останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е
маловажен, като от значение за правилното решаване на делото е обстоятелството, че
употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни
произшествия. Отделно от това съдът отчете и характера на процесното нарушение – касае
се за умишлено нарушение, с висока степен на обществената опасност, по отношение на
което е налице изключително висока обществена чувствителност и нетърпимост, предвид
зачестилите подобни нарушения по пътищата, поради което настоящият съдебен състав
намира, че поправителните и превъзпитателни цели на ЗАНН за спазване на реда на
управление, в конкретния случай, биха могли да се изпълнят единствено с потвърждаване
на обжалваното НП.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
5
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на ОД МВР Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния
представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно
уважената част на ОД МВР Варна следва да се присъдят разноски в размер на 69,00 лв..
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя не е направено изрично искане
за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-005808/21.01.2022 год., издадено от началник група към
ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.Варна за
извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП на осн. чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца; за извършено нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на
осн.чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба” в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
На осн.Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и общо 10 точки.
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-005808/21.01.2022 год., издадено от началник група към ОД МВР
6
Варна, сектор ПП Варна, с което на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено
нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2, предл.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лв..
ОСЪЖДА Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати в полза на ОД МВР Варна
сумата от 69.00 лв., представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7