Решение по дело №10879/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 883
Дата: 14 март 2018 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20175330110879
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  883

14.03.2018  година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10879 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са претенции с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС от А.П. и Р.А. срещу П.И..

Ищците твърдят, че са п. на Д. И., починал на …г. ответницата била негова с. с продължителност на брака повече от 10 години. Тъй като Д. И. нямал низходящи наследници, нито преживели родители, те наследили общо 1/3 ид.ч. от имуществото, а ответницата 2/3 ид.ч. Наследодателят им придобил по време на брака си в режим на СИО собствеността върху вилна сграда с площ от 45 кв.м., представляваща южната реална половина от вилна сграда близнак в парцел …, кв. …, по плана на село П., община Ч., ведно с 1/2 ид.ч. от парцела. След негова смърт правото на собственост принадлежало на ищците- по 1/12 ид.ч. и на ответницата 5/6 ид.ч. (10/12 ид.ч.). Съсобствеността била прекратена на …г. На …г. ищците отправили покана до ответницата да им заплаща припадащата им се част от получавания наем за имота, както и да им предостави достъп. Ответницата вила уведомена и за това, че ако не изпълнила задължението си ищците искали обезщетение за ползите, от които били лишени, ведно със законната лихва. Ответницата им изпратила отговор, с който посочила, че имат осигурява достъп по отношение на други съсобствени имоти. Била отправена и втора покана, след която отново не бил осигурен достъп. Впоследствие ищците разбрали, че ответницата е дарила имота на трето лице, но е запазила за себе си правото на ползване, като за целия исков период тя се явявала негов носител. По предходно дело ответницата била осъдена да заплати на ищците по 362 лева обезщетение за лишаването им от ползване на имота за периода от …г. до …г. Решението в тази му част влязло в сила. Въпреки това достъп отново не бил предоставен и ищците желаят да им бъде присъдено обезщетение за периода от …г. до …г. Считат, че наемната цена била в размер на 380 лева, като припадащата им се част била по 31.66 лева на месец. Предявяват частична претенция за половината от дължимите месечни суми, или за 15.83 лева на месец. Искат присъждането на сумата от по 313.43 лева, частична претенция за периода. При условията на евентуалност, ако се установи, че ответницата е предоставяла имота под наем искат присъждането на същата сума на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, като претендират и присъждането на разликата над получавания наем, ако той е по-нисък от средния за месеца. При условията на евентуалност обезщетението се претендира и на основание чл. 59 ЗЗД, предвид ползването на имота тяхна собственост от ответницата без основание.

Претендира се и обезщетение за забава за периода след получаването на поканата за всяко месечно плащане. Обезщетението за забава се твърди да се дължи за периода от …г. до …г. в размер на 27 лева за всеки. Освен това се претендира и обезщетение за забавено плащане на месечните плащания за предходния период, предмет на гр.д. № 13981/2015г. на ПРС за периода от …г. до …г. в размер на по 21 лева за всеки, както и сумата от 18 лева за всеки, представляваща обезщетение за забава за периода …г. до …г. върху сумата от 292.17 лева представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот в гр. Пловдив, предмет на предходното дело. Претендират разноски.

В срок е постъпил отговор от ответницата. Признава, че се е разпоредила с имота в село П., но е запазила правото си на ползване. Въпреки това от прехвърлителната сделка нямала отношение към него, като нито тя нито новият собственик били ограничавали ищците в упражняването на техните права. Прави възражение за прихващане със сумата от 250 лева за всеки от ответниците. Твърди, че страните притежавали в съсобственост имот с идентификатор …, като тя притежавала 1/3 ид.ч. Твърди, че ищците предоставяли имота под наем за сумата от 100 лева на месец. За периода от месец … …г. до месец … …г. те не й заплатили припадащата й се част. Тя била на стойност 500 лева или по 250 лева спрямо всеки от ответниците. Иска се прихващане и със необходими и полезни разноски, които били направени от ответницата за процесния имот за периода от …г. до настоящия момент в размер на общо 1231.44 лева, като всеки от ищците дължал по 102.62 лева. Не претендира разноски.     

С определение, постановено в о.с.з от 10.01.2018г. размерът на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС е изменен на 420.11 лева за всеки ищец, а размерът на иска за обезщетение за забава върху тази сума на 36.06 лева за всеки ищец.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно иска по чл. 31, ал. 2 ЗС:

С оглед на становището на ответницата и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото, обективиран в определение от 26.10.2017г. като признати и ненуждаещи се от доказване бяха отделени обстоятелствата, че за процесния период ищците са притежавали правото на собственост върху общо 2/12 ид.ч. от имота, а ответницата правото на ползване върху останалите 10/12 ид.ч. Установява се от представените писмени доказателства, че на … г. ответницата се е разпоредила с притежаваните от нея права (5/6 ид.части) върху вилната сграда в село П., като си е запазила правото на пожизнено ползване върху същия.

С нотариална покана връчена на … г. ищците са поискали от ответницата да им предостави достъп до процесния имот или да им заплаща обезщетение. Така отправеното писмено поискване е годно да породи последиците на чл. 31, ал. 2 ЗС.

От представения по делото протокол от о.с.з., проведено на 06.06.2016г. (след началото на процесния период) се установява, че ищцата е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК в предходно дело между същите страни. Там тя е заявила от месец … …г. е дарила вилата и няма никакви правомощия в имота, както и че е предоставила достъп до къщата на ул. Ф. М. в гр. П., но не и за останалите имоти. Протоколът от съдебното заседания представлява официален с.стващ документ и удостоверява, че записаните изявленията за направени от ответницата. Сами те представляват признания на неизгодни за нея обстоятелства и поради това установяват при условията на пълно и главно доказване твърденията на ищците за неосигуряването на възможност да ползват имота според правата си. За да се освободи от отговорност, ответницата следва да предложи на съсобственика да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. В този смисъл Решение № 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2008 г., II г. о., ГК. Предоставянето на такава възможност не се установява от събраните по делото доказателства. В обясненията си по чл. 176 ГПК в настоящото производство ответницата излага единствено изгодни за нея обстоятелства, които обаче се опровергава от изявленията й дадени в предходното производство. Изнесените от нея обстоятелства относно съобщаването на ищеца, че може да упражняват правата си, не се потвърждава от никое от останалите събрани по делото доказателства. В действителност от показанията на с. Ш. се установява, че ключовете за вилата се намират при б. на ответницата и че тя е посещавала имота без нея. Тези обстоятелства обаче са относими до единствено до г-жа Ш. и не могат да обосноват осигуряването на реален достъп до имота за ищци, особено след като самата ответница заявява обратното.      

Всичко изложено до момента води до единствения обоснован извод, че за процесните период ищците не са разполагали с ключове за имота и ответницата не им е осигурила възможност да го ползват.

От показанията на с. Ш. се установява, че вилата не е бил използвана постоянно. Това обстоятелство само по себе си не може да доведе до неоснователност на претенцията. Съгласно разясненията, дадени ТР № 7/2012г. от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Съгласно разясненията дадени в мотивната част на тълкувателното решение искът за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС е основателен, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: 2. той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/. Лично ползване по смисъла на  чл. 31, ал. 2 ЗС

 е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.- Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК. За иска по  чл. 31, ал. 2 ЗС основанието за възникването на  отговорността не е ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия съсобственик.- Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о. Предвид така дадените разяснение следва да се приеме, че настоящата хипотеза изпълва фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Като притежател на правото на ползване върху 10/12 ид.ч. от сградата ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря на по претенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 111 ЗС по отношение на вещното право на ползване се прилагат правилата за собствеността, в т.ч.  и правото на неползващите съсобственици да получат обезщетение от упражняващия лично ползване носител на вещното право извън неговия обем. Тъй като ответницата притежава вещно право на ползване върху имота и упражнява реално фактическата власт върху него, притежателят на „голата” собственост не би могъл да осигури на ищците възможност реално да упражняват правата си.

Ответницата дължи обезщетение за периода от …г. до …г. Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие със средното месечно наемно възнаграждение, което съгласно приетата по делото СТЕ е равно на 420.11 лева за 1/12 ид.ч. Ето защо предявените искове се явяват установени по основание и размер.

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателна е акцесорната претенция за обезщетение за забава върху процесното обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като писменото поискване от … г. изпълнява функцията и на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За релевирания период … г.- … г. законната лихва върху сумата от 420.11 лв. възлиза 35.95 лева, определена с помощта на он-лайн електронен калкулатор. До пълния заявен размер от 36.06 лева претенцията ще бъде отхвърлена.

Обезщетението за забава за периода от …г. до …г. върху сумата по чл. 31, ал. 2 ЗС присъдени за процесния имот по гр.д. № 13981/2015г. на ПРС, изчислено с помощта на он-лайн електронен калкулатор е в размер на 24.43 лева. Ищците претендират по-малък размер на обезщетението от 21 лева, поради което и тази претенция се явява установена по основание и размер и следва да се уважи.

Обезщетението за забава за периода от …г. до …г. върху сумите присъдени на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за имот в гр. П., б. Б. № … по гр.д. № 13981/2015г. на ПРС изчислено с помощта на он-лайн електронен калкулатор върху 1/12 от посочения в решението среден пазарен наем е в размер на 19.42 лева. Ищците претендират по-малък размер от 18 лева, поради което и тази претенция се явява установена по основание и размер и следва да бъде уважена.

Относно възражението за прихващане по чл. 30, ал. 3 ЗС:

Между страните е безспорна съсобствеността и отдаването на имота под наем от страна на ищците на имота в гр. П., ул. Ф. М. № …, ет. …. От страна на ответниците се представят доказателства за плащането на припадащата се ответницата наемана цена за процесния период. Представените платежни документи не са оспорени, а сумите които удостоверяват, че са били платена надвишава тази по възражението за прихващане. Ето защо съдът намира, че вземането на ответницата е било погасено и възражението следва да бъде отхвърлено.

Относно възражението за прихващане с разноски за материали:

От показанията на разпитания с. се установява, че ответницата е извършила ремонт на покрива на вилната сграда поради наличието на теч и че е ремонтирала разположената на първия етаж баня и тоалетна поради повреждането на банята и тоалетната, разположени на втория етаж на сградата. с. посочва, че ремонтните дейности са били извършени през … или …г. Предвид прехвърлянето на собствеността върху имота на …г., следва да се приеме, че към момента на извършването на разходите, ответницата е притежавала единствено правото на ползване върху вилата. Предвид горното отношенията между вещния ползвател и собствениците на имота във връзка с извършени от разноски следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощия, съответно по правила на неоснователното обогатяване- в този смисъл Решение № 343 от 02.07.2014г. по гр.д. № 2733/2013г. на ВКС, IV г.о. и Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК.

В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, защото работата е била предприета и в собствен интерес, тъй като ответницата е ползвала сградата, макар и периодично. В случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 111 ЗС, тъй като за притежателя на правото на ползване не съществува задължение за участва в тежестите на имота за разлика от съсобственика.

Съгласно приета по делото експертиза стойността, с която са е увеличила стойността на имота вследствие на ремонтите е в размер на общо 782.17 лева. За определянето на дължимите суми обаче следва да бъде взета предвид единствено стойността на материалите, тъй като единствено те са предмет на възражението за прихващане. Съгласно заключението средната пазарна стойност на материалите използвани за ремонта възлиза на сумата от 552.34 лева. От нея всеки от ищците дължи по 1/12 част или по 46.03 лева.

С тази сума следва да бъде прихванато дължимото на всеки ищец обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Така сумата, която следа да им бъде присъдена е в размер на 374.08 лева за всеки от тях. Уважаването на процесуалното възражение за прихващането не се отразява на останалите претенции, тъй като за разлика от материалното прихващане, погасяването настъпва със самото решение.

За разликата до сумата от 102.62 лева за всеки от ищците възражението за прихващане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Към дължимите суми не следва да се включват разноски за геодезическо заснемане, защото не се установяват точните причини, които са довели до необходимостта да бъде извършено, нито то да е довело до увеличаване на стойността на имота.

Възражението на ищците, че не се установява дали ремонтните работи са налице към настоящия момент се прави за пръв път в писмената защита и не може да бъде възприето. Подобно оспорване не бе направено в първото съдебно заседание, като не бе оспорено и заключението на СТЕ, в която в. л.изрично посочва, че не е правило нов оглед на имота.

Посочената от ищците съдебна практика не е относима към настоящия спор, защото разглежда правата и задълженията на ползвателя спряно собственика на имота, чието право е засегнато от вещното право на ползване, а именно- между вещния ползвател и лицето което притежава „голата“ собственост. Ищците не са учредявали право на ползване на ответницата по отношение на техните 2/12 ид.ч. и поради това тя няма задълженията по чл. 57 ЗС спрямо тях.

В заключение следва да се посочи, че в основанието на претенцията за пресъждане на вземане за стойност от извършени ремонти в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя (лицето направило разноските) и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на отношенията, които са възникнали, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба (в случая възражението за прихващане), но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените от страната твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на обедняването", "до размера на обогатяването", "връщане на необходимите и полезни разноски") не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката на ВКС по решение № 108/08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. I-во отд, решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение № 180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО, решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г).

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в производството, за държавна така, СТЕ и адв. възнаграждение. По отношение на последното е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява неоснователно. Платеното от всеки ищец възнаграждение е в размер на 600 лева и не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. В производството са предявени и разгледани общо 4 иска и две отделни възражения за прихващане, проведени за 3 съдебни заседания, приети са две експертизи и са събрани писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.С.П. с ЕГН ********** ***, следните суми:

-374.08 лева, представляваща дължимото от П.И.И. обезщетение за ползите, от които е бил лишен А.С.П. поради невъзможността да ползва собствената си 1/12 ид.ч. от вилна сграда в с.П. за периода от … г. до … г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата- …г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата НАД сумата от 374.08 лева ДО претендираните 420.11 лева като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на П.И.И. с ЕГН ********** към А.С.П. с ЕГН ********** на стойност 46.03 лева, представляващо припадащата му се част от разноски за материали за извършени ремонти на покрива и банята и тоалетната на етаж първи на вилна сграда в село П. през …г., като ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане за разликата НАД 46.03 лева до сумата от 102.62 лева, както и за разноските за геодезическо заснемане на сградата, платени …г.

-35.95 лева, представляваща обезщетението за забавено плащане за периода от …г. до …г.  на процесното обезщетение в размер на 420.11 лева относимо за периода … г.- … г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 35.95 лева ДО претендираните 36.06 лева.

-21 лева, представляваща обезщетението за забавено плащане за периода от …г. до …г. върху обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, присъдено за вилна сграда в село П. по гр.д. № 13981/2015г. на ПРС в размер на 362 лева относимо за периода … г.- … г.

-18 лева- представляваща обезщетението за забавено плащане за периода от …г. до …г. върху обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, присъдено за съсобствен недвижим имот в гр. П., б. Б. № … по гр.д. № 13981/2015г. на ПРС в размер на 292.17 лева относимо за периода … г.- … г., както и 842 лева- разноски по делото.

ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.С.А. с ЕГН ********** ***, следните суми:

-374.08 лева, представляваща дължимото от П.И.И. обезщетение за ползите, от които е била лишена Р.С.А. поради невъзможността да ползва собствената си 1/12 ид.ч. от вилна сграда в с. П. за периода от … г. до … г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата- …г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата НАД сумата от 374.08 лева ДО претендираните 420.11 лева като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на П.И.И. с ЕГН ********** към Р.С.А. с ЕГН ********** на стойност 46.03 лева, представляващо припадащата й се част от разноски за материали за извършени ремонти на покрива и банята и тоалетната на етаж първи на вилна сграда в село П. през …г., като ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане за разликата НАД 46.03 лева ДО сумата от 102.62 лева, както и за разноските за изготвено геодезическо заснемане на сградата, платени …г.

-35.95 лева, представляваща обезщетението за забавено плащане за периода от …г. до …г.  на процесното обезщетение в размер на 420.11 лева относимо за периода … г.- … г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 35.95 лева ДО претендираните 36.06 лева.

-21 лева, представляваща обезщетението за забавено плащане за периода от …г. до …г. върху обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, присъдено за вилна сграда в село П. по гр.д. № 13981/2015г. на ПРС в размер на 362 лева относимо за периода … г.- … г.

-18 лева- представляваща обезщетението за забавено плащане за периода от …г. до …г. върху обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, присъдено за съсобствен недвижим имот в гр. П., б. Б. № … по гр.д. № 13981/2015г. на ПРС в размер на 292.17 лева относимо за периода … г.- .. г., както и 842 лева- разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ направеното от П.И.И. с ЕГН ********** *** срещу А.С.П. с ЕГН ********** *** и Р.С.А. с ЕГН ********** *** възражение за прихващане със сумата от общо 500 лева, представляваща припадаща се на П.И.И. част от наемна цена, получена от А.С.П. и Р.С.А. за отдаването под наем на  съсобствен имот в гр. П., ул. Ф. М. № …, ет. … с идентификатор … за периода от месец … …г. до месец … …г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                            

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

                                                                                           /Тоско Ангелов/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ