Р Е Ш Е Н И Е
№…………………. /28.09.2018 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2958 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.В.Ц.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 15 и посочен адрес за кореспонденция: гр.
София, ж.к. „Яворов“, блок № 49, вх. А, ап. № 10 срещу Наказателно постановление
№ 18 – 0442 – 000469 от 05.06.2018 г., издадено от Началник група към Четвърто
РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя Ц., на основание
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева (двеста лева) за това, че около 17:20 часа на 29.04.2018 г. в гр.
Варна, на Южен пътен възел „Аспарухов мост“ в посока централната част на гр.
Варна, управлява лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ 8974 МК, като поради
неспазване на достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил
„Тойота“ с рег. № В 0141 ВВ, който намаля скоростта си и спира, не успява да
спре и го блъска, като вследствие на удара, лекия автомобил „Тойота“ се
измества и се блъска в мантинелата вдясно, като се
предизвиква пътно – транспортно произшествие с материални щети – нарушение на
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят А.В.Ц. моли
за отмяна на наказателното постановление, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. На първо място посочва, че административно –
наказващият орган не е обсъдил поведението на другия участник в процесното пътно – транспортно произшествие, който според
него е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл.
24, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Акцентира, че не е
установена скоростта на движение на двата автомобила, участвали в пътно –
транспортното произшествие, както и не е изследван въпроса дали преди рязко да
спре лекия автомобил „Тойота“ е подал задължителен светлинен сигнал,
предупреждаващ за маневрата, която се готви да извърши. Намира за необосновани
и произволни изводите на административно – наказващия орган, залегнали в
наказателното постановление, поради което и моли за отмяна на наказателното
постановление, а в условията на евентуалност моли за намаляване размера на
наложеното административно наказание.
В проведеното на
10.09.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2958 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят А.В.Ц. се явява лично, като поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление, акцентирайки в своята пледоария, че автомобила, който се е
движел пред него рязко е спрял своето движение.
Въззиваемата
страна Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във
връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане
в производството по НАХД № 2958 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд,
доколкото нито е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба, нито изпраща законен или процесуален представител по време на
проведеното открито съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 17:20 часа на
29.04.2018 г. жалбоподателят А.В.Ц. управлявал лек автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № СВ 8974 МК, движейки се с него на Южен пътен възел „Аспарухов мост“ в гр.
Варна в посока централната част на града.
Непосредствено пред
неговото превозно средство се движел лек автомобил „Тойота“ с рег. № В 0141 ВВ,
който намалил скоростта си и спрял своето движение.
Същевременно
жалбоподателят Ц., тъй като не се движел на достатъчно разстояние зад лекия автомобил
„Тойота“ с рег. № В 0141 ВВ не успял да спре навреме своя автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № СВ 8974 МК и с предната част на своето моторно превозно
средство ударил задната част на лекия автомобил „Тойота“.
Вследствие на удара, лекия
автомобил „Тойота“ с рег. № В 0141 ВВ се изместил от пътното платно и се ударил
в намиращата се вдясно мантинела, като по този начин
било предизвикано пътно – транспортно произшествие с материални щети.
На мястото на
произшествието бил повикан екип на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна,
съставна част от който бил свидетеля Д.В.А. – мл. автоконтрольор
към Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна.
Св. А. преценил, че със
своето поведение А.В.Ц. е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, доколкото не се е движел на достатъчно разстояние,
управлявайки своя автомобил, зад лекия автомобил „Тойота“ с рег. № В 0141 ВВ,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта си или спре,
поради което и на 29.04.2018 г. му съставил акт за установяване на
административно нарушение, санкционирайки го за нарушение на посочената
разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН, не било депозирано, като на 05.06.2018 г. Началник група към Четвърто РУ
към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл.
2 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя Ц.
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди от следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Д.В.А.; Протокол за пътно – транспортно
произшествие от 29.04.2018 г.; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи; Справка за установени нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна на А.В.Ц., изготвена от сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна.
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. А. като
последователни, логични и подкрепени от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства и конкретно изготвения на
29.04.2018 г. Протокол за пътно – транспортно произшествие.
Следва да се подчертае, че
жалбоподателят Ц. не оспорва факта, че управлявания от него лек автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № СВ 8974 МК е ударил със своята предна част съответно задната
част на движещия се непосредствено пред него лек автомобил „Тойота“.
Възраженията на жалбоподателя са по – скоро за това, че административно –
наказващия орган не е изследвал поведението на водача на именно този автомобил
„Тойота“, който според жалбоподателя съвсем рязко е намалил скоростта си и е
спрял на Южния пътен възел „Аспарухов мост“ в гр. Варна.
На практика обаче съдът
намира, че поведението на водача на лекия автомобил „Тойота“ в конкретната
ситуация е ирелевантно и няма никакво значение
причината, поради която същият е намалил скоростта си на движение и е спрял.
Още повече, че липсват доказателства, че водачът на лекия автомобил „Тойота“ да
е спрял рязко в нарушение на правилата, залегнали в разпоредбата на чл. 24 от
Закона за движение по пътищата, като също така следва да се подчертае, че подобни
възражения не са вписани и в съставения Протокол за пътно – транспортно
произшествие, доброволно подписан от жалбоподателя Ц..
Важно значение имат
показанията на св. А., който потвърди пред съда, че вследствие на лекия
автомобил „Тойота“ с рег. № В 0141 ВВ се изместил от пътното платно и се ударил
в намиращата се вдясно мантинела, като по този начин на
практика било предизвикано пътно – транспортно произшествие с материални щети.
Поради гореизложените
съображения и изцяло кредитирайки показанията на св. А., съдът намира, че около
17:20 часа на 29.04.2018 г. в гр. Варна, на Южен пътен възел „Аспарухов мост“ в
посока централната част на гр. Варна, жалбоподателят А.В.Ц. е управлявал лек
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ 8974 МК, като поради неспазване на
достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил „Тойота“ с рег. №
В 0141 ВВ, който намаля скоростта си и спира, не е успял да спре и го е блъснал,
като вследствие на удара, лекия автомобил „Тойота“ се измества и се блъска в мантинелата вдясно, като се предизвиква пътно – транспортно
произшествие с материални щети.
От правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законоустановения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неснователна, поради следните причини:
На първо място съдът би
желал да отбележи, че не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се
изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на
защита.
Императивната разпоредба
на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В
случая в следобедните часове на 29.04.2018 г. жалбоподателят Ц. е пренебрегнал
това свое задължение като водач на моторно превозно средство и с предната част
на управлявания от него автомобил е ударил задната част на движещото се пред
него моторно превозно средство, поради което и правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност за нарушение на чл. 23, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Действително разпоредбата
на чл. 24 от Закона за движение по пътищата предвижда задължение за водачите на
да не спират рязко управляваните от тях превозни средства, но в случая липсват
доказателства, че водачът на лекия автомобил „Тойота“ е спрял рязко. Самият
жалбоподател призна пред съда, че „Признавам,
че може би аз не реагирах най – бързо и по най – адекватния начин“, поради
което и в случая следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя Ц. за
нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Действително
жалбоподателят Ц. в последните девет години няма констатирани нарушения на
правилата за движение по пътищата, което е признак, че е отговорен и
дисциплиниран водач на моторно превозно средство, но размера на предвиденото в
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата административно наказание „глоба“ е строго фиксиран – а
именно „глоба“ в размер на 200 лева. Поради тази причина, съдът не може да
намали административното наказание, тъй като то е наложено изцяло в законоустановения размер.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0442 – 000469 от
05.06.2018 г., издадено от Началник група към Четвърто РУ към ОД на МВР – гр.
Варна, следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 18 – 0442 – 000469 от 05.06.2018 г., издадено
от Началник група към Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на А.В.Ц.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 15 и посочен адрес за кореспонденция: гр.
София, ж.к. „Яворов“, блок № 49, вх. А, ап. № 10, на основание разпоредбата на
чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
(двеста лева) за това, че около 17:20 часа на 29.04.2018 г. в гр. Варна, на
Южен пътен възел „Аспарухов мост“ в посока централната част на гр. Варна,
управлява лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ 8974 МК, като поради
неспазване на достатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил
„Тойота“ с рег. № В 0141 ВВ, който намаля скоростта си и спира, не успява да
спре и го блъска, като вследствие на удара, лекия автомобил „Тойота“ се
измества и се блъска в мантинелата вдясно, като се
предизвиква пътно – транспортно произшествие с материални щети – нарушение на
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: