РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 4404 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ .
Ищецът Л.Л.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я.Д. е предявил осъдителен иск против З. „Л.И.“ АД, *** за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 18.09.2016 г. в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 11.01.2017 г. - датата на отказа за изплащане на обезщетение до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че на 18.09.2016 г. в гр. София е настъпило ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил Опел Комбо“ per. № *******с водач И.И. *** с посока към бул. „Бели Дунав“ е нарушил правилата за движение по пътищата, предприемайки маневра „ляв завой”, без да пропусне попътно движещия се зад него в лявата лента мотоциклет „ Хонда ВТР 1000“ рег.№ *******с водач Л.Л.Н., в следствие на което е последвал сблъсък между тях и са причинени травматични увреждания на ищеца по делото - фрактура на 1-ви лумбален прешлен и навяхване на шията.
В исковата молба се посочва също така, че за увреждащото МПС е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество валидна към момента на процесното ПТП.
С оглед на горното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер и претендира присъждане на разноски по делото включително и за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, *** оспорва исковата претенция като недопустима на основание чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 496 вр. чл. 380 КЗ. На следващо място оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е спазил правилото за движение със съобразена скорост. Оспорва и претенцията за лихва за забава, досежно моментът, от който се претендира.. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове и претендира направените разноски по делото.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП № К-823 /2016г. по описа на „Пътна полиция“при СДВР, Протокол за оглед на ПТП, снимков албум , скица и медицинска документация се установява, че на 18.09.2016 г. около 14.45 ч. в гр.София на на бул. „Ломско шосе“ /път с по две ленти за движение във всяка посока/ в района на № 162 е настъпило ПТП между лек автомобил Опел Комбо“ per. № *******с водач И.И.Т. и мотоциклет „ Хонда ВТР 1000“ рег.№ *******с водач Л.Л.Н.. Лекия автомобил се е движел в дясната лента в посока ул.“Бели Дунав“ и при опит за извършване на маневра ляв завой реализира ПТП с попътно движещия се зад него в лявата лента лек мотоциклет управляван от Л.Л.Н..В следствие на катастрофата последния получил фрактура на 1-ви лумбален прешлен и навяхване на шията.
Установено е, че за процесния лек автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество валидна към датата на процесното ПТП-справка от информационната система на ГФ и застрахователна полица на л.48 от делото.
От приетата и неоспорена от
страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално се потвърждава описания механизъм на произшествието.
Според вещото лице при маневрата на лекия автомобил се е движил с около 10
км.ч.,а мотоциклета с 51 км.ч.
По делото е изслушана и приета
съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и
професионално и не е оспорено от страните по делото. От същото се установява,
че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреди: „
Навяхване на шийните прешлени. Компресионно счупване
на тялото на 1-ви поясен прешлен.“ Спешна медицинска
помощ пострадалият е получил в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“. Пострадалият е постъпил в съзнание ,контактен , адекватен , с
болки в областта на шията в зоната на С6-С7, с болки в поясната
област.
При извършените рентгенови
изследвания не са били констатирани фрактурни
(костни) увреди на черепа ,шийните прешлени, на гръдния кош и таза. Установена
само компресионна фрактура на тялото на 1-ви поясен прешлен. Фрактурата е била „амиелична“
- т.е. без притискане на нервните коленчета в тазци зона и без неврологична симптоматика. За обездвижване
на шийните прешлени на ищеца е била поставена имобилзиационна
яка. След подобрение на общото състояние, пострадалият е бил и изписан от
болницата на 19.09.2016г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, предписан режим и лекарства.
Във връзка засилилите се болки
в гръдната и поясната област, на 27.09.2016г. ищецът
е бил подложен на ново рентгеново изследване във ВМА-София. Установени са били:
(цит.) „ Състояние след компресионна
деформация на телата на 10-ти,11-ти, 12-ти гръдни прешлени и незначителна на
1-ви поясен прешлен. “
Това изследване е било
извършено 9 дни след процесната злополука и не е възможно тези компресии на
10-ти ,11-ти и 12-ти гръдни прешлени да не бъдат забелязани по време на рентгеновото
изследване в И-т „ Пирогов“. Оплакванията
от полученото навяхване на шийните прешлени при ищеца са окончателно отзвучали
за срок до 30 дни. Лечебният и възстановителне период
от претърпяното счупване на 1-ви поясен прешлен е
приключил за срок до 3 месеца.
Тялото на 1-ви поясен прешлен при ищеца не може да се възстанови по форма
и остава пожизнено леко скосено в предната си част, което може да бъде
установено винаги при провеждане на рентгеново или друг вид образно изследване.
Получените травматични
увреждания от процесното ПТП са довели на пострадалия - болки и страдания за
срок от 3 месеца, като през първия 30 дни непосредствено след злополуката и
около 3 седмици в началото на проведената рехабилитация - болките при ищеца са
били с по-интензивен характер. През останалото време ищецът е търпял само
периодично явяващи се болки при обща преумора на гръбначния стълб и особено при
студено и влажно време, когато той е бил принуден да ползва седитивни
и обезболяващи средства.
От показанията на разпитания свидетел
Й.К.се установява, че в болницата ищецът бил в лошо състояние и на легло,с
ортопедична яка на врата. Домашното лечение е продължило месец,капо през
първите две седмици имал нужда от помощ при обслужването си,тъй като носел и нешо като корсет на кръста си.В момента при движение на
главата изпитва болки във врата.
Свидетелят И.Т. /делинквент/установява,че преди на предприеме маневрата за
левия завой,която на мястото била разрешена видял,че няма МПС-та зад него.Няколко
секунди от момента,в който бил спрял в лявата лента ,за да пропусне насрещнодвижещите се автомобили в него се ударел
мотоциклета.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи следва да бъдат налице при условията на кумулативност– противоправно
деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина/презумира
се/.
С оглед приложените по делото
Констативен протокол и заключението на АТЕ съдът приема за установено, че при
извършване на маневра ляв завой водачът на автомобила в нарушение на чл.25,ал.1 ЗДвП според който водач на пътно превозно средство, който ще завие наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Самия делинквент установява,че
светофара е бил на около 100 м. зад него,а също,че няколко секунди след като се
изнесъл в ляво мотоциклета се е блъснал в него.При скорост на движение от около
51 км.ч. или около 14 м/сек. според съда мотоциклета е бил на разстояние не
повече от 50 м. зад автомобила при започване на левия завой,бил е видим и
водачът на лекия автомобил е следвало да се съобрази с него и да го пропусне.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция за вина на водача на лек автомобил „Опел".
Съдът намира за установени по делото и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреда за ищеца по делото, която е пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установено е и наличието на договорно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Опел Комбо”, рег.№ *******. Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
Доколкото при подаване на претенцията пред ответното дружество ищецът е представил констативен протокол за ПТП отказа на застрахователя да се произнесе по претенцията не е бил правомерен и не е пречна за подаване на исковата молба-чл.496,ал.3 КЗ.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Съдът не възприема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,поради това,че се е движил със скорост над допустимата.Първо скоростта от 51 км.ч. не е установена по категоричен начин,но дори да се приеме,че е била такава,то няма категорични доказателства,че при движение със скорост от 1 км.ч. по-малко мотоциклетиста би успял да предотврати удара. Установяването на горното обстоятелства е било в тежест на ответника/пълно и главно доказване/ и тъй като последният не го е установил следва да понесе последствията от това,т.е. отхвърляне на направеното възражение за съпричиняване.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на уврежданията
- травма на шията и фрактура на тялото на 1-ви поясен
прешлен. Факт е,че около месец пострадалият е изпитвал болки и
неудобства,особено първите две седмици след увреждането,а също че става въпрос
за сравнително леки увреждания,с незначителни остатъчни последици.
Като взе всички тези
факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен
за сумата от 8000 лв., като намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед продължителността и интензитета на търпените от ищецът болки и неудобства
и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 26 000 лв. искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва следва да се начисли така както е поискана от
ищеца –от 11.01.2017 год. /макар според съда да е релевантна по-ранна дата
съобразно разпоредбата на чл. 497,
ал.1, т.1 от КЗ/ до изплащане на вземането.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на адв. Я.Д. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 730 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 320 лв. държавна такса и сумата 93 лв. за експертизи платени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 8 ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение и разноски в размер на 221 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** 51 Д да заплати на Л.Л.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я.Д., със
съдебен адрес:*** на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 8 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
настъпили при ПТП на 18.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 11.01.2017 год. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен
размер от 26 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Я.Д. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 730 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 320 лв. и сумата 93 лв. за експертизи платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Л.Л.Н., ЕГН **********да заплати на З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ********** сумата от 471 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: