Присъда по дело №456/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта:	96
Дата:	17 ноември 2021 г.
Съдия:	Кристиан Бориславов Гюрчев

Дело:	20214520200456
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 96
гр. Русе, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело частен
характер № 20214520200456 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ПР. С. Т., роден на 28.09.1986 г. в гр. Русе, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като управител на
„Дизайн Плюс 2012“ ЕООД, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 10.09.2020
г. в гр. Русе, ул. „Алеи Възраждане“ № 74, бл. „Близнашки“ № 2, причинил на С. Б., с
ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно сътресение на мозъка,
с наличие на обективна неврологична симпотоматика, отоци, кръвонасядания и
охлузвания на лицето, кръвонасядания на шията, кръвонасядане и повърхностно
забелване на епидермиса на лява мишница, повърхностно охлузване и оток на лява
подбедрица, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ , като му НАЛАГА
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия ПР. С. Т. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на С. Б., с ЕГН: **********,
сумата в размер на 919 /девестотин и деветнадесет/ лева, представляваща направени
разноски в хода на съдебното производство, както следва 650 лева за процесуално
представителство, 12 лева за държавна такса и 257 лева депозит за съдебно-
1

медицинска експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия ПР. С. Т. /с установена по-
горе самоличност/ да заплати в полза на С. Б., с ЕГН: **********, сумата в размер на
1795,89 лева, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди в
размер на 295,89 лева и неимуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля исковете за разликата до пълния претендиран размер от 3295,89 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съобразно уважената част на иска
подсъдимия ПР. С. Т. /с установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на С. Б., с
ЕГН: **********, сумата в размер на 403,22 лева /четиристотин и три лева и двадесет и
две стотинки/, представляваща направени от С. Б. разноски за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия ПР. С. Т. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд-Русе сумата в размер на 110 /сто и десет/ лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер от гражданските искове.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в 15-дневен срок от
днес.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 456/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

Наказателното производство е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 от
НПК по внесена тъжба от С. Б. срещу П. С. Т. за това, че на 10.09.2020 г. в гр. Русе, ул.
„Алеи Възраждане“ № 74, бл. „Близнашки“ № 2, причинил на С. Б., с ЕГН:
**********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно сътресение на мозъка,
с наличие на обективна неврологична симпотоматика, отоци, кръвонасядания и
охлузвания на лицето, кръвонасядания на шията, кръвонасядане и повърхностно
забелване на епидермиса на лява мишница, повърхностно охлузване и оток на лява
подбедрица - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител С. Б. се явява лично и с адв. М.М., в
качеството му на упълномощен повереник. В хода и по реда на съдебните прения
частният тъжител чрез адв. М.М. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение при същите фактически обстоятелства и правна квалификация на деянието,
както изложените в тъжбата. Пледира за доказаност на обвинителната теза и релевира
доводи, че изложените в тъжбата факти се подкрепят и доказват от събраните по реда
на съдебното следствие доказателства. Акцентира, че от събраните по инициатива на
насрещната страна доказателства – заключения по изготвените съдебно-техническа и
съдебно-медицинска експертизи и показанията на свидетелите М.П. и М.Т., не се
установи частният тъжител да е нанесъл удар и съответно да е причинил увреждане на
подсъдимия. Моли подсъдимият П.Т. да бъде признат за виновен по така повдигнатото
му обвинение, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ ориентирано към
нормативно предвидения минимум, чието изтърпяване да се отложи за един
сравнително по-дълъг изпитателен срок. По отношение на гражданските искове заема
становище, че същите са доказани по основание и размер. Претендира направените в
хода на настоящото производство съдебно-деловодни разноски, като в тази връзка
представя и списък.
В съдебно заседание подсъдимият П.Т. се явява заедно с адв. А.С. от АК-Русе, в
качеството му на упълномощен защитник. Адв. С. излага съображения, че в хода на
съдебното следствие се събраха разнопосочни доказателства, чиито безпристрастен и
обективен анализ не може да обоснове извод за доказаност на така предявеното
обвинение. Същевременно излага представата си за съответната фактическа
обстановка, която се различава от изложеното в тъжбата, приемайки, че не
подсъдимият е нанесъл удари на частния тъжител, а точно обратното последният
ударил с глава Т., при което му причинил увреждане в областта на лявото око – обилно
кръвонасядане, водещо до деформация на клепача. В тази насока моли подсъдимият да
бъде признат за невинен, като бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като
не е извършил деянието, за което е предаден на съд, както и да бъдат отхвърлени
предявените граждански искове. Претендира направените в настоящото наказателно
производство съдебно-деловодни разноски. В допълнение сочи, че частната тъжба не
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, доколкото в нея липсва конкретика за
мястото, на което е било извършено твърдяното престъпно деяние. Алтернативно, ако
съдът не възприеме гореизложеното и приеме, че подсъдимият е осъществил деянието,
за което е предаден на съд, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 130,
ал. 3 от НК. В тази връзка сочи, че полученото от подсъдимия нараняване съгласно
дадените разяснения в Постановление № 3 на Пленума на ВС следва да се квалифицира
1

като лека телесна повреда по смисъла на чл 130, ал. 1 от НК, а не както вещото лице
неправилно е приело по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият П.Т. се солидаризира с
изложеното от неговия защитник, като в последната си дума моли да бъде признат за
невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П. С. Т., роден на 28.09.1986 г. в гр. Русе, е български гражданин с
ЕГН: **********. Същият е със средно образование, женен и неосъждан. Подсъдимият
Т. работи като управител „Дизайн плюс 2012“ ООД, занимаващо се с продажба и
монтаж на мебели.
През учебната 2020/2021 г. дъщерята на частния тъжител С. Б. и свидетелката И.
Ц. Б. трябвало да бъде X-ти клас, като в тази връзка решили да закупят гардероб за
стаята . На 05.09.2020 г. свидетелката И.Б. посетила „Дизайн плюс 2012“ ООД, за да
направи поръчка, където била посрещната от подсъдимия Т.. На 07.09.2020 г.
свидетелката Б. отново посетила търговския обект, като заплатила капаро в размер 600
лева, като било обещано, че на следващия ден избраният от нея гардероб ще бъде
монтиран в жилището ѝ.
На 08.09.2020 г. служители на „Дизайн плюс 2012“ ООД монтирали поръчания
гардероб, като свидетелката И.Б. им доплатила и остатъка от 279 лева. Когато частният
тъжител се прибрал от работата, той и съпругата му констатирали, че монтажът на
гардероба е изключително некачествен: вратите не се затваряли, зеели процепи,
виждали се пробити и неизползвани дупки. В тази връзка частният тъжител и съпруга
му се свързали по телефона с подсъдимия П.Т. и му обяснили какво се е случило.
На 09.09.2020 г. подсъдимият П.Т. посетил дома на семейство Б. и им обяснил,
че ще разговаря с работниците си и на следващия ден ще им се обади, за да им каже
какво ще направи с монтирания гардероб.
На 10.09.2020 г. подсъдимият П.Т. не изпълнил обещанието си да се обади на
частния тъжител и на свидетелката Б., поради което последната му звъняла
многократно. Тъй като предоставеният от подсъдимия Т. телефон бил изключен,
частният тъжител и свидетелката Б. решили да отидат до дома му, намиращ се в гр.
Русе, ул. „Алеи Възраждане“ № 74, бл. „Близнашки“ № 2, чието местонахождението
свидетелката Б. била възприела от подсъдимия при проведения с него разговор
предния ден.
Около 20:00 часа на 10.09.2020 г. частният тъжител С. Б. и свидетелката И.Б.
пристигнали пред жилището на подсъдимия, като при позвъняването им отворила
свидетелката М.Т. – съпруга на подсъдимия, която им казала, че последният не е
вкъщи. На излизане от входа частният тъжител и свидетелката Б. видели подсъдимия
Т., който носел куфар. Частният тъжител и свидетелката И.Б. го попитали защо не им
се обажда и какво ще прави с гардероба. Подсъдимият Т. им отоговорил, че в този
момент няма да направи нищо, както и че няма да прати работници да го вземат и да им
върне парите. Отговорът на подсъдимия подразнил частния тъжител и свидетелката Б.,
като вследствие на това спорът прерараснал във вербален конфликт и размяна на
2

реплики. Посоченото се случвало на междустълбищната площадка, като подсъдимият
Т. се намирал две-три стъпала над частния тъжител и съпругата му. Подразнен от
случващото се и от обстоятелството, че частният тъжител и съпругата му го
притесняват в извънработно време и в блока, където се намирал дома му, подсъдимият
П.Т. избутал свидетелката И.Б.. Частният тъжител С. Б. направил опит да я хване, за да
не падне, при което подсъдимият Т. нанесъл последователно удар с глава в лицето на
частния тъжител и удари с ръце в торса и главата му.
Частният тъжител и свидетелката Б., от една страна, и подсъдимият Т.
продължили да спорят касателно закупения гардероб. Посоченото било възприето от
свидетелката М.Т. и от свидетелката М.П., която живеела в съседния апартамент на
обитавания от подсъдимия и била извикана от свидетелката Т.. Непосредствено след
това, подсъдимият Т. и свидетелката Т. се прибрали в апартамента им, а частният
тъжител и свидетелката И.Б. излезли пред блока. Малко след това частният тъжител и
свидетелката И.Б. подали сигнал за случилото се на телефон 112. Идентичен сигнал
бил подаден и от свидетелката М.Т..
Вследствие от физическата конфронтация и нанесените удари от страна на
подсъдимия Т. спрямо частния тъжител, от носа на последния потекла кръв.
Посоченото било възприето от подсъдимия Т. и свидетелката Т.. При нанасяне на удар
с глава от подсъдимия Т. рамката на очилата на частния тъжител се деформирала и
диоптричните стъкла се счупили.
При пристигането на отзовалите се полицейски служители – свидетелите Н.Н.,
П.М. и П. Д., същите констатирали, че конфликтът бил прекратен. При снемане на
обясненията на частния тъжител и подсъдимият всеки един от тях претендирал, че бил
ударен от другия.
Същата вечер частният тъжител С. Б. и свидетелката И.Б. посетили УМБАЛ
„Канев“ АД, където при проведения преглед в спешното отделение му било казано, че
трябва да остане в болницата. Частният тъжител отказал, като при прибирането си към
къщи посетил Второ РУ на ОД на МВР-Русе, където подал писмен сигнал. През нощта
му прилошало, като повърнал два пъти, а на сутринта бил приет в отделение
Неврохирургия на болницата.
На сутринта на 11.09.2020 г. свидетелката М.Т. забелязала синьо-червено
оцветяване с жълтеникава периферия на горния клепач и жълтеникаво оцветяване на
долния клепач на лявото око. Използвайки притежавания от нея мобилен телефон
„Apple” „Iphone 11 Pro“, свидетелката Т. заснела констатираното от нея състояние на
подсъдимия.
Няколко дни след случилото се съпругата на подсъдимия Т. се свързал със
свидетелката И.Б. и я информирала, че гардеробът ще бъде взет и парите ще им бъдат
върнати. Впоследствие служители на „Дизайн плюс 2012“ ООД посетили дома на
семейство Б., разглобили гардероба и върнали парите на свидетелката.
Във връзка с получените увреждания частният тъжител преминал няколко
дневно лечение в УМБАЛ „Канев“ АД, последвано от прегледи и болничен в рамките
на месец и половина.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие с обект на изследване частния тъжител С. Б., се установява, че
частният тъжител е получил следните увреждания: сътресение на мозъка с наличие на
обективна неврологична симптоматика; отоци; кръвонасядания и охлузвания на
3

лицето; кръвонасядания на шията; кръвонасядане и повърхностно забелване на
епиермиса на лявата мишница; повърхностно охлузване и оток на лява подбедрица.
Посочените наранявания са резултат действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 10.09.2020 г. по описания в
тъжбата начин. Вещото лице е квалифицирало тези увреждания по медикобиологичния
признак, като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Експертът е приел, че при такива травматични увреждания, каквито са установени при
частния тъжител Б., обикновено ако не са налице усложнения, настъпва пълно
възстановяване в рамките на един-два до три седмици. При сътресение на мозъка е
възможно да са налице главоболие и други неврологични симптоми за по-дълъг период
от време, който е индивидуален – обичайно в рамките на до няколко седмици. В
конкретния случаай в делото има данни, че по отношение на описаното сътресение на
мозъка на Б. му е даден отпуск по болест от 33 дни, от които три дни за болнично
лечение и 30 дни за домашно-амбулаторен режим на лечение.
От съдебно-техническа, назначена в хода на съдебното-следствие с обект на
изследване мобилен телефон „Apple” „Iphone 11 Pro“, собственост на свидетелката Т.,
се установяват, че в предоставеното за изследване мобилно устройство се съхранява
един брой графичен файл /снимка/, създаден на 11.09.2020 г. При извършения анализ
на метаданните вещото лице е стигнало до извод, че снимката е направена на
11.09.2020 г. в 09:43 часа, като същата е била заснета с мобилното устройство.
От съдебно-медицинската експертиза с обект на изследване фотоизображението,
открито в притежавания от свидетелката Т. мобилен телефон, вещото лице е стигнало
до следните изводи. Фотоизображението, намиращо се в Протокол за извършване на
експертиза 611 (стр. 109от делото) е идентично с фотоснимки, приложени на стр. 71 от
делото. На фотоизображението и снимките се вижда синьо-червено оцветяване с
жълтеникава периферия на горния клепач на заснетото лице и жълтеникаво оцветяване
на долния клепач. Жълтеникавият цвят на фотоизображението на стр. 109 е по-слабо
видим от жълтеникавяи цвят на снимките на стр. 71. От така представените
фотоизображения не може с категоричност да се изключи нанасяне на цветни
субстанции (грим) с цел имитиране на кръвонасядане, но така изглеждащите
оцветявания на клепачите на заснетото лице добре отговарят да са резултат от
кръвонасядания. От така представеното фотоизображение не може да се прецени дали
е налице оток в областта на окото на Т.. Ако се приеме, че на фотоизображението се
вижда увреждане, то следва да се приеме, че на П.Т. му е причинено кръвонасядане на
клепачите на лявото око. Кръвонасядания в областта на клепачите на око се получават
при удар с или върху тъп предмет в областта на горната част на окото или областта над
окото (веждата). Така установените кръвонасядания могат да се квалифицират по
медико-биологичния признак – болка и страдание. Според вещото лице удар между
лицата на частния тъжител и подсъдимия е възможен механизъм за получаване на
кръвонасяданията, визулализирани на представеното фотоизображение, при
положение, че ударът е настъпил в областта на или непосредствено над лявото око на
Т.. От вида на увреждането не може да се прецени кое лице е нанесло удара, като е
възможно и двете лица да са били в движение едно към друго в момента на удара.
Следва да се отбележи, че човек с очила не е характерно целенасочено да предприеме
нанасяне на удар с глава. На представеното фотоизображение е видно, че е налице
жълтеникава периферия на оцветяването (кръвонасядането). Сроковете за изменение
на цветовете на кръвонасяданията са крайно разнообразни и разтегливи и зависят от
множество фактори, като появата на жълт цвят по периферията на кръвонасяданията
4

обикновено настъпва около края на първото денонощие. Въпреки това не може с
категоричност да се изключи при П.Т. да е настъпила изключително бърза еволюция на
кръвонасядането и същото да е придобило жълтеникава периферия още на 13-тия час
след инцидента. За сравнение вещото лице е приложило фотоизображение за
увреждането в същата област на С. Б., заснето в ОСМ при УМБАЛ Канев АД на
11.09.2020 г. в 11:20 часа, при което се вижда синьо-червено кръвонасядане без жълта
периферия. При кръвонасядане в областта на лицето настъпва пълно възстановяване в
рамките на около една –две седмици.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – показанията на свидетелите И. Ц. Б., М. Т. Т.
/частично/, М. В. П., Н. ИВ. Н., Н.Ц. Н., П.Д. Д. и П.А. М. и обясненията на
подсъдимия /частично/, приетите по делото заключения по назначените и изготвени
съдебно-медицински и техническа експертизи, както и от приетите по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства – медицинска документация – епикризи, болнични
листове, рецепта, амбулаторен лист и съдебномедицинско удостоверение, поръчка на
гардероб Ава5 с огледало в „Дизайн Плюс 2012“ ЕООД, разписка за връщане на 879
лева, фактури и справка за съдимост.
За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед
възможната заинтересованост на всеки един от тях, вътрешната логическа
убедителност и обективна итерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така и
също на съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите,
съпоставено с останалите ангажирани по делото доказателства, формиращи цялостната
доказателствена съвкупност по делото.
При кредитиране на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът
приема, че могат да се обособят две групи. В първата група попадат показанията на
свидетелките И.Б. – съпруга на частния тъжител и М.Т. – съпруга на подсъдимия,
които се явяват единствените очевидци на случилото се при констатирани съществени
различия между изложеното от тях касателно механизма и авторството на
инкриминираното деяние. Във втората група попадат показанията на свидетелите
М.П., Н.Н., Н.Н., П. Д. и П.М., които, макар да не са заинтересовани от изхода на
делото, не са възприели непосредствено физическо съприкосновени между Б. и Т..
Съобразявайки гореизложеното, съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелката И.Б., доколкото изложеното от нея почива на преките възприятия, а
показанията са логични, последователни и кореспондиращи с останалата
доказателствена съвкупност – писмени доказателства и заключение по изготвената
съдебно-медицинска експертиза. При кредитиране на показанията на свидетелката
съдът прецени възможната за заинтересованост, доколкото същата се явява съпруга
на частния тъжител, като счита, че такава не се констатира. От показанията се
установява мотива за посещението на дома на подсъдимия, както и първопричината за
възникналия вербален, прераснал впоследствие във физически конфликт, между
подсъдимия и частния тъжител, а именно спор във връзка със закупен некачествен
гардероб. От показанията ѝ се разкрива механизма и авторството на нанесената телесна
увреда на С. Б., а именно, че подсъдимият Т. е нанесъл удар с глава в главата на
частния тъжител и удари с юмруци в тялото и главата му. Показанията относно
обстоятелството, че при нанасянето на ударите подсъдимият е бил няколко стъпала над
5

частния тъжител се потвърждват от показанията на свидетелката М.П.. От показанията
на свидетелката Б. е видно и че частният тъжител е имал нараняване – кръвотечение от
носа, обстоятелство, което е било възприето и от свидетелката Т. и подсъдимия Т..
Що се отнася до показанията на свидетелката М.Т., съдът ги кредитира частично
касателно обстоятелствата предшествали и последвали инкриминираното деяние, а
именно, че между подсъдимият и семейство Б. бил налице спор за закупен от тях
некачествен гардероб, както и че впоследствие гардеробът бил взет, а заплатените от
тях пари им били върнати. Съдът не кредитира показнията на Т. обстоятелството, че
частният тъжител е нанесъл удар с глава в главата на подсъдимия, доколкото така
изложеното намира потвърждение единствено в обясненията на подсъдимия. Житейски
нелогично е лице, което носи очила и се намира на по-ниско, в каквато насока са
показанията на И.Б. и М.П., да предприеме удар с глава.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката М.П., доколкото
изложеното от нея почива на преките впечатления и същата не се явява
заинтересована от изхода на делото. Макар свидетелката П. да не е възприела
физическа конфронтация между частния тъжител и подсъдимия, показанията са от
съществено значение, доколкото потвърждават изложеното от свидетелката И.Б. кой и
къде се е намирал на междублоковата площадка. Съдът приема, че невъзприемането на
нанесените от подсъдимия удари е обяснимо, доколкото П. е била повикана от
свидетелката Т. в момента, когато това е приключило и подсъдимият се е прибирал в
апартамента си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Н. касателно монтажа и демонтажа
на гардероба, както и че видял подсъдимия Т. с насинено око.
При оценка на обясненията на подсъдимия П.Т. съдът отчете тяхната двойствена
доказателствена природа, предвид това, че същите, освен важен източник на
доказателства са и средство за защита, като съдът ги кредитира частично по отношение
на обстоятелствата, които намират потвърждение в останалата доказателствена
съвкупност. В тази връзка съдът разглежда като защитна теза твърдението на
подсъдимия Т., че частният тъжител му е нанесъл удар с глава. Както се посочи и по-
горе, така изложеното намира потвърждение единствено в показанията на свидетелката
М.Т. – съпруга на подсъдимия.
Съдът изцяло дава вяра на заключенията по изготвените съдебно-техническа и
съдебно-медицински експертизи, доколкото същите са пълни, обосновани и
отговарящи на поставените задачи. Заключенията са изготвени въз основа на
теоретичните познания и професионалния опит на експертите, поради което по делото
не възниква съмнение относно тяхната правилност. В съдебното-медицинската
експертиза с обект на изследване частния тъжител вещото лице разясни получените
увреждания и механизма на настъпването, като същият съответства на описаното в
тъжбата. Съответно в съдебно-медицинската експертиза с обект на изследване
фотоизображението, приобщено чрез съдебно-техническата експертиза, вещото лице
не можа по категоричен начин да изключи възможността за нанасяне на грим, като
посочи, че ако е налице увреждане, същото би следвало да се квалифицира като
кръвонасядане.
Фактическите констатации за мястото и времето на изпълнителното деяние се
извеждат от показанията на свидетелетите И.Б., М.Т., М.П., Н.Н., П. Д. и П.М., както и
обясненията на подсъдимия П.Т.. Следва да се посочи, че касателно това обстоятелство
по делото не е налице спор, поради което съдът счита за неоснователно възражението
6

на защита, че тъжбата е непълна, докато не е посочено конкретно място на извършване
на инкриминираното деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че П. С. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК.
Така от обективна страна съдът приема, че подсъдимият П.Т. на 10.09.2020 г. в
гр. Русе, ул. „Алеи Възраждане“ № 74, бл. „Близнашки“ № 2, причинил на С. Б., с ЕГН:
**********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно сътресение на мозъка,
с наличие на обективна неврологична симпотоматика, отоци, кръвонасядания и
охлузвания на лицето, кръвонасядания на шията, кръвонасядане и повърхностно
забелване на епидермиса на лява мишница, повърхностно охлузване и оток на лява
подбедрица.
Изпълнителното деяние е осъществено с действие, изразило се с нанасяне от
страна на подсъдимия Т. на удар с глава в главата на тъжителя и удари с юмруци в
тялото и в главата на тъжителя. Налице е причинно-следствена връзка между
горепосоченото и причинения вредоносен резулта на тъжителя, изразил се в
сътресение на мозъка, с наличие на обективна неврологична симпотоматика, отоци,
кръвонасядания и охлузвания на лицето, кръвонасядания на шията, кръвонасядане и
повърхностно забелване на епидермиса на лява мишница, повърхностно охлузване и
оток на лява подбедрица, представляващо временно разстройство на здравето му извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Съгласно задължителната практика на съда – ПП
на ВС №3/1979 г. –когато в резултат на деянието на едно лице са причинени
едновременно различни по характер телесни повреди, е налице едно престъпление,
което следва да се квалифицира от правна страна с оглед най-тежкия резултат, като в
случая не е налице идеална съвкупност, защото обектът на посегателство е един и същ
и по силата на общия принцип по-тежкият резултат поглъща по-лекия.
Съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимия по
отношение на последния и на частния тъжител да бъде приложена разпоредбата на чл.
130, ал. 3 от НК, като двамата бъдат освободени от наказание. На първо място
категорични доказателства за това, че частният тъжител е причинил на подсъдимия
твърдените от последния увреждания, по делото не бяха представени и не се събраха.
Данни в тази насока се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелката Т., в които се сочи, че тъжителят нанесъл удар с глава в
главата на подсъдимия, както и в заключението по съдебно-медицинската експертиза, в
което вещото лице изрично е посочило, че не би могло да се изключи възможността за
имитация на увреждане чрез нанасяне на грим. Следва да се посочи, че при
излушването в съдебно заседание, вещото лице не изключи и възможността подобно
увреждане, каквото е заснетото на фотоизображението, да е следствие от нанесен удар
по описания в жалбата начин. Гореизложеното не би могло да обоснове в достатъчна
степен както извод, че подсъдимият е претърпял увреждане на инкриминираната дата,
така и че, дори да се приеме, че такова е било налице, същото е било причинено от
частния тъжител. В тази насока и доколкото не се констатира реципрочно,
противоправно поведение от частния тъжител спрямо подсъдимия, то не би могло и да
се приложи чл. 130, ал. 3 от НК.
На следващо място, дори да се възприеме, че частният тъжител е причинил на
подсъдимия телесна повреда, съгласно заключението по съдебно-медицинската
експертиза това увреждане попада в рамките на медико-биологичния признак „болка и
страдание“, тоест телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Съобразно
задължителната за органите на съдебната власт практика на ВС на РБ, намерила
отражение в Тълкувателно решение № 51 от 16. IX. 1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК,
7

съдът може да приложи чл. 130, ал. 3 от НК и да освободи тези, които са си причинили
само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т. е. когато и двете телесни
повреди са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето. В
тази насока, дори при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, не са
налице предпоставките за приемане наличието на "реторсия", респективно
освобождаване и на двамата дейци от налагане на наказание.
Без да влиза в полемика с доводите на защитата, съдът не споделя изложеното,
че кръвонасядането на клепача следва да бъде квалифицирано като лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. По смисъла на закона кратковременно разстройство на
здравето ще е налице при леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и до леки изменения във физиологическите функции извън болката и
страданието. Така като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК следва да се
квалифицират големите и дълбоки кръвонасядания, резултат на разкъсване на
кръвоносни съдове и подкожни кръвоизливи, тъй като те могат да внесат смущение в
засегнатите органи и да предизвикат временна нетрудоспособност /Решение 384/71 на
I-во н.о. на ВС/. Видно от така изложеното общия случай на кръвонасядане следва да
се квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Т. е извършил престъплението виновно при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Всички
установени по делото действия на подсъдимия, във връзка с извършеното
престъпление, са оформили логична и последователна система от постъпки, което
обосновава извод, че същият е съзнавал обективните характеристики на състава на
престъплението, неговия обществено опасен характер, предвиждал е и е целял
настъпването на обществено опасните последици. Такава е преценката на съда и
защото е безспорно известно за всекиго, че с нанасяне на удар с глава и ръце в глава и
тяло на някого несъмнено ще му бъде причинен травматизъм.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът счита, че в процесния случай са налице предпоставките по отношение на
подсъдимия да бъде приложен института на освобождаване от наказателна отговорност
като му се наложи административно наказание. Подсъдимият е пълнолетен, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и е неосъждан. За
деянието, за което му е повдигнатото обвинение, се предвижда наказание „Лишаване
от свобода“ до шест месеца, „Пробация“ или „Глоба“ от 100 до 300 лева и от него не са
причинени вреди. Същевременно не се констатира да е налице някое от предвидените в
чл. 78а, ал. 7 от НК обстоятелства, изключващи възможността за приложение на чл.
78а от НК, а именно с престъплението да е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, да са налице множество престъпления, престъплението да е
извършено спрямо орган на власт или по повод изпълнение на службата му. Поради
това и на основание чл. 301, ал. 1, т. 4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия П.Т.,
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, че същият е трудово ангажиран, с
добри характеристични данни. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че
подсъдимият е бил раздразнен от поведението на частния тъжител и свидетелката И.Б.,
които в тъмната част на денонощието, в неработно време и в непосредствена близост
до дома му са решили да му търсят сметка за некачествено продадена стока, вместо да
се обърнат към компетентните органи, а именно Комисията за защита на
потребителите. Отегчаващо отговорността обстоятелство е факта, че на частния
8

тъжител са били нанесени няколко леки телесни повреди. Предвид това и като отчете
тежестта на деянието и личността на подсъдимия, съдът приема, че е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, налагащ определяне на
наказание, ориентиран в рамките на предвидения от законодателя минимум, а именно
„Глоба“ в размер на 1000 лева.
Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Подсъдимият е извършил деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, с което е причинил на
частния тъжител имуществени и неимуществени вреди, щетите от които следва да
възмезди. Подсъдимият е осъществил фактическият състав на непозволеното
увреждане, поради което дължи обезщетение за претърпените от частният тъжител
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и имуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от причинените от побоя над пострадалия увреждания.
Частният тъжител е предявил граждански иск за сумата в размер на 295,89 лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Съдът, като съобрази предствените по делото писмени доказателства – фактури,
удостоверяващи направени разходи за медицински разходи и разход за ремонт на
диопрична рамка и диоптрични стъкла, счита, че претенцията на частния тъжител
касателно претърпените от него имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер
от 295,89 лева. Предвид уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорния
за лихви от деня на деликта- 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
По отношение на претенцията за присъждане за причинени неимуществени
вреди, съдът счита, че същата следва да бъде уважена частично. До този извод съдът
стигна като съобрази от една страна продължителността на периода на възстановяване,
обстоятелството, че частният тъжител се е възстановил напълно, както и че са му
нанесени няколко увреждания. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на
критерия за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, съдът приема, че един справедлив
еквивалент за обезщетение ще бъде сумата в размер на 1500 лева. Тази сума
подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец. Останалата част от гражданския
иск за разликата над 1500 лева до 3000 лева следва да се отхвърли като недоказан.
Предвид частичното уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния за
лихви от деня на деликта - 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П.Т.
следва да заплати направените от частния тъжител съдебно-деловодни разноски,
направени в хода на наказателното проиводство в общ размер на 919 лева,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство, както следва
650 лева за процесуално представителство, 12 лева за държавна такса и 257 лева
депозит за съдебно-медицинска експертиза.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П.Т. следва да заплати сумата в
9

размер на 403,22 лева, представляваща разноски за процесуално представителство
съобразно уважената част от гражданските искове.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П.Т. следва да заплати в полза
на държавата по сметка на Районен съд-Русе сумата в размер на 110 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер от гражданските искове.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
10

Съобщи за изтекли лични данни