Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 16.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тридесети май две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1469 по описа за 2016
година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН в първата фаза на процеса – по допускане на делбата.
Ищцата Л.П.К. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответниците са наследници по закон на П. С.К., бивш жител ***, починал на 13.11.2000г. Твърди, че П. С.К. е бил неин съпруг и по време на брака си са придобили процесния имот. Брак сключили през 1964г., а имотът закупили около година по-късно – в края на 1965 година. С покупката се занимавал съпругът й, но я закупили с общи средства. В разписната книга като собственик бил вписан съпругът на ищцата. През 1966-1967 година построили сградите в дворното място. След смъртта на съпруга й на 14.11.2000г., правото на собственост върху имота се трансформирало в обикновена съсобственост между нея и двете им деца Н. и С.. Синът им С.П.К. починал на 07.05.2014г., като оставил наследници по закон двете си деца, П. и С.. Ищцата притежавала 4/6 идеални части от имота. Първият ответник - Н.П.Д. била собственик на 1/6 идеална част, придобита от нея по наследство от общия им наследодател П. К.. Вторият и третият ответници П.С.К. и С.С.К. били собственици общо на 1/6 идеална част от имота, или по 1/12 идеална част за всеки от тях, които получили по наследство от техния баща С.П.К., починал на 07.05.2014г. - син на общия наследодател П. С.К., видно от представеното по делото удостоверение за наследници.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да допусне и извърши делба техния съсобствен наследствен недвижим имот, а именно:
ДВОРНО място, цялото застроено и незастроено, с площ от 615 (шестстотин и петнадесет) кв.м, находящо се в село Д., община К., област П., съставляващо УПИ VII-729 (седем римско, тире, седемстотин двадесет и девет арабско), в кв.88 (осемдесет и осми) по плана на селото, одобрен със Заповед № 641/1984г. при граници и съседи: улица, УПИ VI-728, УПИ VIII-730 и УПИ Х-728, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, полумасивна сграда и навес, и всички други строителни подобрения, ПРИ КВОТИ: 4/6 идеални части за ищцата, 1/6 идеална част за ответницата Н.П.Д. и по 1/12 ид. част за ответниците П.С.К. и С.С.К..
Ответницата Н.П.Д. с ЕГН ********** *** не взема становище по иска.
Ответниците П.С.К. с ЕГН ********** и С.С.К. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител И.Ч.К. с ЕГН **********,*** признават наличието на съсобственост и иска за делба. Оспорва се основанието, на което е придобито правото на собственост и правата на страните в съсобствеността. Признават следните факти: че страните са съсобственици на имота, че ищцата и общият наследодател - П. С.К., починал на 13.11.2000 г., са били съпрузи, чийто брак е прекратен със смъртта му, както и че ответниците са наследници на общия им наследодател - баща, С.П.К., починал на 07.05.2014 г. Оспорват следните факти: че процесното дворно място е закупено от ищцата и съпруга й през шестдесетте години на миналия век, че двамата са построили по време на брака си сградите, че процесния имот е бил СИО на двамата, прекратена със смъртта на наследодателя на страните П. С.К.. В тази връзка оспорва и квотите в съсобствеността така, както са посочени от ищцата. Твърдят, че дворното място и построените в него сгради са били лична собственост на наследодателя П. С.К., починал на 13.11.2000 г., получени в наследство от неговите родители. Той и съпругата му извършвали единствено подобрения в имота. След смъртта му, ищцата и децата им - ответницата Н.П.Д., и синът им С.П.К., придобили имота по наследство по закон с равни права - по 1/3 ид. част. След смъртта на последния на 07.05.2014 г. неговата част била придобита по наследство по закон от децата му - П.С.К. и С.С.К., при равни квоти - по 1/6 ид. част.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да допусне делба на процесния имот при квоти: 1/3 идеална част за ищцата, 1/3 идеална част за ответницата Н.П.Д. и по 1/6 ид. част за ответниците П.С.К. и С.С.К..
В хода на устните състезания пледират делбата да се допусне при квоти, както са поискани от ищцата по отношение на жилищната сграда, а по отношение на дворното място – както са ги поискали ответниците.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С.П.К. (роден 1914г.), бивш жител *** е починал на 24.04.1955г., като е оставил наследници по закон съпругата си Н.С.К. (починала на 17.04.1958г.), дъщеря си С.С.К. и сина си П. С.К. (общ наследодател на страните в процеса). Н.К., след смъртта си през 1958г. е оставила наследници по закон дъщеря си С.С.К. и сина си П. С.К. (общ наследодател на страните в процеса). Горните факти се установяват от представените удостоверение за наследници изх. № 68 от 24.04.2017г. и изх. № 69 от 24.04.2017г., двете на кметство Д. (л.56-59). Не се спори и се установява от показанията на свидетелите З. и Б., че двамата наследодатели са притежавали правото на собственост върху дворното място, предмет на делба и старата къща, понастоящем съборена, която се е намирала в него. Сестрата на П. К., С.С., се омъжила в град С. и се отказала от претенции върху имота на родителите си. Казвала, че всичко е за брат й и нищо не иска, установено със свидетелските показания. След смъртта на баща си, П. К. живеел с майка си в процесния имот, а след нейната смърт се и след като сестра му сключила брак, той единствен живял в имота със семейството си. Л. и П. К. са сключили граждански брак на 03.11.1964г. в село Д., видно от представеното удостоверение издадено въз основа на акт за граждански брак № ** от **** г. (л.25). След сключване на брака съпрузите са заживели в процесния имот, ползвали са старата къща и през периода от 1964г-1965г. са построили съществуващата понастоящем едноетажна масивна жилищна сграда, а през 1979г. – плевня. След приключване на строежа на жилищната сграда, старата къща съборили. Периодът на строежа на сградата се установява от показанията на свидетелите, които сочат че същият се е осъществил по време на брака на Л. и П. К., както и от представените по делото строителни книжа – протокол № 9 от 13.04.1964г. за дадена строителна линия и определено ниво, проект за обект – жилищна сграда от 1964г., скица от 07.02.1964г., строително разрешение от 21.05.1979г. за стопанска сграда, декларация, фактура и разрешително от 1973г. за частно отклонение от обществена В и К мрежа. Имотът, по разписна книга е записан на името на П. С. К., видно от представената скица № 466 от 03.10.2014г. (л.3). П. С.К., бивш жител *** е починал на 13.11.2000г. като е оставил наследници по закон съпругата си Л.К. (ищец), дъщеря си н.Д. – ответник и сина си С.К.. С.П. ***, е починал на 07.05.2014г. като е оставил наследници по закон двете си деца – П.С.К. и С.С.К., установено с удостоверение за наследници изх. № 290 от 19.12.2016г. на Кметство Д. (л.5). Не се спори, че синът на П. К., С.П.К. е бил в брак с И.Ч. К., от който съпрузите имат родени две деца – ответниците П. и С. К.. Бракът на съпрузите е бил прекратен с Решение № 483 от 05.12.2012г. по гр. дело № 350/2012г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 05.12.2012г.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
За да се произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во от ГПК, съдът следва да установи наследниците по закон на общия наследодател, респективно – съсобствениците на имотите, които попадат в делбената маса и частта на всеки съсобственик от нея. Безспорно е в процеса, че наследодателите на П. С.К. при смъртта си са оставили в наследство процесния недвижим имот. П. С.К. е установил владение върху имота след смъртта на майка си през 1958г., като до смъртта й е обитавал жилището съвместно с нея, а сестра му се омъжила в град С.. След смъртта на двамата родители, П. К. е придобил по наследство ½ ид. част от процесното дворно място, а останалата ½ ид. част е била наследена от сестра му С.С.. Не се спори и се установява от свидетелските показания, че П. К. е отблъснал владението на сестра си върху наследствената й част и е осъществил собствено такова. Началният възможен момент за започване на владението е смъртта на майка му през 1958г., т.е. до сключване на брака му през 1964 г. не са изминали 10 години. Впоследствие владение върху имота са установили П. и Л. К.. Не се спори, че владението е осъществявано необезпокоявано, само двамата са имали фактическата власт върху имота и намерението да го своят. Не е установено в процеса времето, през което сестрата на П. К. се е омъжила и напуснала бащината си къща, но се извежда от показанията на свидетелите, че това е станало преди смъртта на майка им, доколкото сочат, че П. К. и майка му Н. са живели съвместно в жилището след смъртта на баща му С.. При това положение съдът намира, че ½ ид. част от дворното място е била собствена на общия за страните наследодател – П. К., а останалата ½ ид. част е придобита от П. и Л. К. по давностно владение, продължило повече от десет години и по време на брака им, в режим на имуществена общност. По време на брака са построени и жилищната и стопанската сграда в имота, които също са били в режим на имуществена общност. Със смъртта на П. С.К., бездяловата собственост върху ½ ид. част от дворното място и върху жилищните сгради се е прекратила и трансформирала в обикновена дялова съсобственост. Съпругата е останала собственик на ½ ид. части от прекратената общност или на ¼ (6/24) ид. част от дворното място и ½ (12/24) ид. част от сградите в него. Останалите ¾ (18/24) ид. части от дворното място и ½ (12/24) ид. част от сградите са формирали наследствената маса на оставеното в наследство от П. С.К.. При смъртта си последният е оставил наследници по закон съпругата и двете си деца, които по силата на чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 от ЗН са го наследили с равни права. Така Л.К. е получила по наследство от съпруга си 1/3 от оставеното от него наследство или 6/24 ид. части от дворното място и 4/24 от сградите в него. Така, към настоящия момент ищцата се легитимира като собственик на 12/24 ид. части от дворното място и 16/24 ид. части от жилищната сграда и стопанската постройка. Н.Д. и С.К. са придобили по наследство по 1/3 от оставеното от П. К. или по 6/24 ид. част от дворното място и по 4/24 от жилищната страда и стопанската постройка. След смъртта на С. К., неговите деца, ответниците П. и С. К. са го наследили с равни права и са придобили по наследство по 3/24 ид. части от дворното място и по 2/24 ид. части от жилищната сграда и стопанската постройка.
Ето защо съдът приема, че между страните в процеса е налице съсобственост по силата на наследствено правоприемство и следва да допусне до делба процесния имот при посочените по-горе квоти.
Мотивиран от гореизложеното Карловският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Л.П.К. с ЕГН ********** *** от една страна и Н.П.Д. с ЕГН ********** ***, П.С.К. с ЕГН ********** и С.С.К. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител И.Ч.К. с ЕГН **********,*** – от друга страна, на следния техния съсобствен наследствен недвижим имот:
ДВОРНО място, цялото застроено и незастроено, с площ от 615 (шестстотин и петнадесет) кв.м, находящо се в село Д., община К., област Пловдив, съставляващо УПИ VII-729 (седем римско, тире, седемстотин двадесет и девет арабско), в кв.88 (осемдесет и осми) по плана на селото, одобрен със Заповед № 641/1984г. при граници и съседи: улица, УПИ VI-728, УПИ VIII-730 и УПИ Х-728, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, полумасивна сграда и навес, и всички други строителни подобрения, ПРИ КВОТИ:
ПРИ КВОТИ за дворното място:
Л.П.К. – 12/24 (дванадесет двадесет и четвърти) идеални части, Н.П.Д. – 6/24 (шест двадесет и четвърти) идеални части, П.С.К. - 3/24 (три двадесет и четвърти) идеални части, С.С.К. - 3/24 (три двадесет и четвърти) идеални части;
ПРИ КВОТИ за масивното жилище и стопанската постройка:
Л.П.К. – 16/24 (шестнадесет двадесет и четвърти) идеални части, Н.П.Д. – 4/24 (четири двадесет и четвърти) идеални части, П.С.К. - 2/24 (две двадесет и четвърти) идеални части, С.С.К. - 2/24 (две двадесет и четвърти) идеални части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.