Присъда по дело №4653/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 184
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330204653
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 184
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.а
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ.а Наказателно дело
частен характер № 20225330204653 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. И. П. - роден **, б., български гражданин,
с висше образование, работещ, неженен, с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН за
това на 14.03.2022 г., в жалба пред Административен съд-Пловдив да е
нанесъл на Я. М. П. публично клевета, като й е приписал извършването на
документно и данъчно престъпление – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл обвинение.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК частната тъжителка Я. М.
П., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия П. И. П., с ЕГН:
********** направените по делото разноски в размер на 500,00 /петстотин/
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Присъдата подлежи на обжалване пред ПОС по реда на глава ХХI
НПК в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И от 13.10.2022 г.
към Присъда № 184/10.10.2022 г.,
постановена по НЧХД № 4653/2022 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по тъжба на Я.М.П. против
П.И.П., с която e повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК, а именно за това, че на 14.03.2022 г., в жалба
пред Административен съд-Пловдив, П.И.П. е нанесъл на Я.М.П. публично
клевета, като й е приписал извършването на документно и данъчно
престъпление.
Предявеният по делото за съвместно разглеждане граждански иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, от тъжителката против подсъдимия не е бил
приет.
В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка, адв. Б.У.,
счита, че престъплението е безспорно доказано. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен, като го освободи от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК и му наложи административно наказание глоба в минимален
размер. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия, адв. С.В., оспорва обвинителната теза,
като моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по
повдигнатото с тъжбата обвинение. Акцентира се на деятелността на частната
тъжителка в качеството й на ** и собственик на други фирми и установени от
проверяващите органи множество неистински сделки, целящи неправомерно
усвояване на ДДС, за които били съставени именно от частната тъжителка
документи с невярно съдържание.
От своя страна подсъдимият отрича извършването на повдигнатото му
обвинение и моли да бъде признат за невинен. Твърди, че при изготвянето на
инкриминираната жалба и изнасянето на посочените в нея твърдения се е
водил от факта, че спрямо бившата му **ка е налице наказателно
производство за извършено данъчно престъпление, а в други производства
вече било установено, че същата е съставяла и документи с невярно
съдържание. В тази връзка се твърди, че не е имал намерението да клевети
никого, поради което моли да бъде оправдан.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият П.И.П. е роден **в, б., български гражданин, с висше
образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********. Същият е **
на фирма „Ивалент 2012“ ЕООД.
Тъжителката, Я.М.П. е родена **, б., българска гражданка, с висше
образование, разведена, работеща като **. Същата е осъждана неколкократно
1
за извършени данъчни и документни престъпления. Последното осъждане
спрямо същата било с акт на Окръжен съд-Пловдив, влязъл в сила 2018 г., с
което тъжителката била за пореден път призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 255, ал. 3 НК, за което получила наказание лишаване от
свобода две години и единадесет месеца, изтърпяването на което било
отложено с изпитателен срок от пет години.
През 2017 г. частната тъжителката била ангажирана от подс. П. да
обслужвала счетоводно и ** от него фирма - „Ивалент 2012“ ЕООД. Към онзи
момент подс. П. не бил наясно с факта на предишните осъждания на наетия от
него **. Предмета на дейност на управляваното от него дружество била
търговия със семена и торове и препарати за земеделско производство.
През 2020 г. спрямо „Ивалент 2012“ ЕООД започнала ревизия от
органите на НАП, в хода на която били установени регистрирани сделки,
извършвани в периода 2018 и 2019 г. с търговия на авточасти между „Ивалент
2012“ ЕООД от една страна и контрагентите „Ивалент“ ЕООД и „КАТС
ГРУП“ ЕООД, последните две собственост на частната тъжителка. Било
установено, че доставката на авточасти по тези сделки не е реализирана, респ.
прието е за недоказано, че „Ивалент 2012“ ЕООД е придобило авточастите,
предмет на сделките, респ. че издадените документи в тази връзка са с
невярно съдържание, тъй като отразяват нереализирани доставки. В хода на
извършената проверка от органите на НАП било установено, че всички
документи, издадени във връзка с тези сделки /фактури, договори,
споразумения/ са подписани от частната тъжителка П.. Установено било
също така, че с ревизионен акт от 21.04.2021 г., издаден от Сектор „Ревизии“
в НАП е направено предложение за отказ от данъчен кредит на „Ивалент
2012“ ЕООД. В последствие бил издаден и друг ревизионен акт от 15.12.2021
г., с който не е признато извършено от страна на „Ивалент 2012“ ЕООД
анулиране на документи на основание чл. 116 ЗДДС, а именно фактури,
издадени към получател „КАТС ГРУП“ ЕООД /44 на бр./ и с който са
установени задължения в тежест на „Ивалент 2012“ ЕООД в размер на 64 616
лева главница и лихви.
Аналогична дейност се е развила и по отношение на други дружества,
нямащи пряко отношение към настоящото производство, но отново свързани
с дейността на частната тъжителка като ** или собственик на същите. Такива
са „ВИА ЛОГ“ ЕООД, собственост на И.В., обслужвано счетоводно от
частната тъжителка П., „КАТС ГРУП“ ЕООД, „РАНИ 2012“ ЕООД и
„Ивалент“ ЕООД – собственост на частната тъжителка. Извършени били
проверки и по отношение на тези дружества, които установили липса на
ресурсна обезпеченост за реализиране на сделките, за които били съставяни
документи. И по отношение на тези сделки било установено, че автор на
съставяните документи е именно частната тъжителка П..
Посочените по-горе данни се установяват от приобщените като писмени
доказателства по делото Решение № 2322/14.12.2020 г., постановено по
2
Административно дело № 669/2020 г. по описа на Административен съд -
Пловдив, XV състав, Решение № 7706/28.06.2021 г. постановено по
Административно дело № 2731/2021г. по описа на Върховен
Административен съд, както и препис от Ревизионен доклад и Ревизионен
акт, касаещи дружеството „ВИА ЛОГ“ ЕООД, съдържащи се в
Административно дело № 669/2020г. по описа на Административен съд –
Пловдив, а също така и от изисканата и приобщена по делото прокурорска
преписка № 2939/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, както
и Решение № 2322/14.12.2020 г.
Съдът кредитира тези писмени доказателства, представляващи
официални документи, издадени от съответните държавни органи, като
обективно отразяващи документираните в тях фактически констатации,
базирани на извършени проверки от различни държавни институции – на
НАП, респ. на МВР и Прокуратурата.
Като писмени доказателства по делото са приобщени и изискана от
Окръжна прокуратура-Пловдив справка за отразени в информационния масив
на Прокуратура на Република България висящи неприключили досъдебни
производства спрямо частната тъжителка П.,, видно от която към настоящия
момент са налице две такива – за престъпление по чл. 255, ал.3 НК и по чл.
227б, ал. 2 НК, както и Справка съдимост по отношение на частната
тъжителка П., видно от която са налице влезли в сила общо четири на брой
съдебни акта. Тези писмени доказателства също се кредитират от настоящия
съдебен състав, доколкото се явяват официални свидетелстващи документи,
за които не са налице основания да бъдат поставени под съмнение.
Съдът цени и приобщената като писмено доказателство изисканата от
Административен съд-Пловдив, II състав Жалба от „ИВАЛЕНТ 2012“ ЕООД,
с която се твърди в тъжбата да се съдържа клеветническо твърдение от страна
на подс. П.. Същата има за предмет обжалване на ревизионен акт от
15.12.2021 г., издаден от органите на НАП, с който не е признато извършено
от страна на „Ивалент 2012“ ЕООД анулиране на документи на основание чл.
116 ЗДДС, а именно фактури, издадени към получател „КАТС ГРУП“ ЕООД
/44 на бр./ и с който са установени задължения в тежест на „Ивалент 2012“
ЕООД в размер на 64 616 лева главница и лихви. При изложението на
основанията за обжалване на акта, подс. П. в качеството си на законен
представител на дружеството-жалбоподател е посочил, че спрямо **я на
дружеството е налице разследване, по което същата е привлечена в
качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 НК,
като в тази връзка се твърди причастност към извършени данъчни и
документни престъпления. Същите данни били изнесени и пред Директора на
НАП в жалба, отново депозирана от подс. П..
Тъй като частната тъжителка се почувствала лично засегната от
случилото се и от дадената гласност на факти, с чиято интерпретация същата
не била съгласна, същата депозирала частна тъжба в РС-Пловдив, с която
3
повдигнала обвинение срещу подсъдимия за нанесената й клевета, изразила
се в приписване на извършени данъчни и документни престъпления, с което
го е предала на съд за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1,
вр. ал. 147, ал. 1 НК.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и приети в хода на
производството доказателства, намира обвинението за недоказано. В
конкретния случай не се спори, че в хода на обжалване на Ревизионен акт от
15.12.2021 г., подс. П. в качеството си на законен представител на
дружеството-жалбоподател е посочил, че **я на дружеството е привлечена в
качеството на обвиняема за извършено престъпление, като в тази връзка се
твърди причастност към извършени данъчни и документни престъпления.
Същите данни били изнесени и пред Директора на НАП в жалба, отново
депозирана от подс. П.. В тази връзка може да се каже, че спор по фактите
няма, а и така или иначе същите се установяват по категоричен начин от
събрания по делото писмен доказателствен материал, който по един
обективен начин внася по делото данни за фактите от значение за делото.
Спорен е въпросът, дали с изложените твърдения за причастност към
извършени данъчни и документни престъпления, подс. П. е извършил
престъплението клевета, която да е нанесена публично. Съдът намира, че
отговорът на този въпрос е отрицателен. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай жалбоподателят
е упражнил правото си на жалба, която категорично не може да се окачестви
като злонамерено изнасяне на факти, а още по-малко пък такова, целящо да
урони доброто име и авторитета на тъжителката. В действителност при
изнасяне на фактите в същата, подс. П. е посочил, че частната тъжителка П.
има причастност към извършени данъчни и документни престъпления, но
това му твърдение намира обективно потвърждение в наличните по делото
писмени доказателства, видно от които частната тъжителка е привлечена в
качеството на обвиняема за престъпление по чл. 255, ал. 3 НПК, касаещо
избягване на данъчни задължения в големи размери, като в хода на различни
административни производства е прието, че същата е съставяла множество
документи с невярно съдържание.
Вярно е твърдението, наведено от повереника, че в правовата държавата
каквато е страната ни, едно лице може да бъде признато за виновно само с акт
на съда, но е вярно също така, че органите на Досъдебното производство не
привличат към наказателна отговорност граждани без да са налице
достатъчно доказателства за това. Последното от гледна точна на гражданин,
който няма юридическо образование (установява се, че подсъдимият е ** по
образование), в действителност може да мотивира извод за причастност към
извършена престъпна деятелност от вида на твърдяната, особено като се има
4
предвид и фактът, че частната тъжителка е осъждана неколкократно както за
данъчни, така и за документни престъпления. В контекста на тези обективно
установени данни съдът намира, че липсва състав на престъплението клевета,
доколкото от субективна страна в представите на подс. П. е било налице
съзнание за истинност на изнесените от негова страна твърдения.
Предвид всичко гореизложеното съдът призна подс. П. за невинен в
това да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. ал. 147,
ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдана по така
повдигнатото му обвинение.
По въпроса за направените разноски:
Предвид крайния изход на делото съдът постави в тежест на частната
тъжителка направените от подсъдимия разноски по делото в размер на 500
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни