РЕШЕНИЕ
№ 1306
гр. Плевен, 07.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9800 по описа
за 2016 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на предявен от В.И.И. ЕГН **********, с адрес *** срещу
„М.ЕЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ******иск с правно основание чл.113, ал.3 във вр. с чл. 114, ал.1,т.1 от ЗЗП за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 934, 20 лева, представляваща заплатена
от ищеца сума по договор
от 25.03.2015г. за покупко-продажба
на
изпащане на телефон ******, от
които 51,90 лева първоначална вноски 17 броя месечни вносоки
за периода от 25.03.2015 г. до 11.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 25.03.2015 год. ищцата е сключила с представител на
ответника „Договор за продажба на изплащане” ******на мобилен телефон “****** със сериен №
356387068019539, като за телефона й е издадена и гаранционна карта с № *********/25.03.2015
год. Сочи, че в договора е договорено,
че купувачът плаща първоначална вноска от 51.90 лв., а останалите 23 месечни
вноски, ведно с включена лихва в размер на 9,98% годишно следва да се заплатят
съобразно погасителния план, обективиран в приложение
№ 2 към договора. Твърди, че през месец април 2015 год. е
направила рекламация на мобилния телефон пред ответника, като е посочила, че
същият е проявил отклонение от договора за продажба. Сочи, че мобилното
устройство е сервизирано, като видно от гаранционна
карта № ********* в т.1 е отразено, че ремонтът се е състоял в подмяна на
софтуера и смяна на нова батерия, основна лепенка на дисплея и дигитализатор, а съобразно сервизна поръчка № SOPLM1186427/06.04.2015 год. е
отразено, че е сменена батерията S/N
AAlFA02yS/2-B, основна
лепенка на дисплея и дигитализатор, нов софтуер, общ
тест. Излага, че през м. ноември 2015 г. отново е дала мобилния си телефон в
сервиз, като този път извършения ремонт се е състоял в смяна на дисплей,
инсталиран нов SW, тест, за което е издадена
сервизна поръчка № SOPLM 1223442/09.11.2015 год. Сочи, че през месец
януари 2016 год. телефонът отново е предаден за ремонт и видно от гаранционната
карта му е извършван такъв, като й е върнат на 02.02.2016
год. Излага, че в сервизната поръчка с №
SOPLM2236141/ 25.01.2016 год. е отразено „презакачен дисплей, направен тест на батерията, дефектирала батерия, приложени резултати, цена за нова
50.40 лв. в ДДС“. Твърди, че при връщането на телефона не е била уведомена, че
батерията е дефектирала. Сочи, че след връщането
на телефона отново са се е появили повреди, което е станало причината след
поредна техническа неизправност да подаде жалба с вх. № 74М77 от 24.02.2016
год. Излага, че е отправила искане до ответника устройството или да бъде
заменено с ново или да й се изплатят внесените до датата на депозиране на
жалбата вноски. Твърди, че независимо от депозираната жалба телефона е изпратен
отново на сервиз на 24.02.2016 год., като с протокол за рекламация № RMPLM1223992/24.02.2016
год. към сервизна поръчка № SOPLM 1241663 /24.02.2016 год. с
оплаквания отново свързани с дисплея и батерията. Сочи, че на 09.03.2016 г е
отказан гаранционен ремонт, за което е съставен КП № BG02001151916/04.03.2016
год. в който е
обективирано, че във връзка с получена претенция за гаранционен ремонт на 09.03.2016 год. от страна на служители
на Булграм е констатирано, че апаратът е мокрен, има
наличие окиси по USB, деформиран заден панел, в следствие на което се
разлепя панела, дефектирала основна камера. Направено било и заключение, че констатирани
повреди, които не се отнасяли до проявен фабричен дефект не може да бъде
извършен безплатен гаранционен ремонт и такъв е отказан. Излага се и, че в
протокола е обективирано, че цената за смяна на компонентите е 314.40 лв, както и, че е отправена оферта за ремонт, който при
съгласие отстрана на клиента, ще бъде извършена срещу заплащане на сервизното
обслужване.
Сочи, че на 24.03.2016 год. е получила отговор от ответника, с който е
уведомена, че сервизният техник е извършил тест на апарата и е съставен
протокол за отнемане на гаранцията му, като причина за това е изтъкнато активен
индикатор за проникнала влага и наличие на корозия във вътрешността на апарата.
Твърди, че апаратът
многократно е бил обект на рекламация и в нито един предходен момент не са
констатирани подобни неизправности и щети, дължащи се на немарливо отношение от
страна на клиента. Сочи, че след
отказаната рекламация, телефонът си е останал с оплакванията свързани с дисплея
и батерията, а на нея й е предложена оферта за ремонт, който при съгласие между
двете страни, да бъде извършен срещу заплащане от страна на потребителя.
Твърди, че в момента, в който е отишла в магазин, находящ се в Панорама MOJI Плевен, за да получи
телефона си е установила, че устройството й се връща във вид, в който тя не го
е предала за рекламация на служителя им при приемането, тъй като бил с
натисната (наранена) горна лява част на преден панел, каквато констатация не е
направена при предаването му на 24.02.2016 год. Сочи, че отказала да приеме
телефона,
предвид констатираните наранявания по панела и, че същият не е взет от магазина и е останал
там, където е и понастоящем. Навежда
доводи, че е подала две жалби до КЗП – Плевен и Русе, като от КЗП Русе й
отговорили, че могат единствено да съдействат да се уредят отношенията между
страните доброволно. Сочи, че поради
факта, че ответникът без основание й е
отказал сервизно обслужване на телефона, с предявяване на настоящата искова
молба прави изявление и за разваляне на сключения между страните договор. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски. Счита, че от събраните
по делото доказателства безспорно се е установило, че между страните има сключен
договор, по който са изплащани съответните лизингови вноски. Сочи, че се е
доказало и, че телефонът който е предмет на делото е подлежал
многократно на ремонти. Излага, че от заключението на вещото лице се
установява, че има наченки на окиси по USB платката, но че не са налице други корозии
по основни платки и сим карти. На следващо място
всички ремонти са извършени в сервизите на „Булграм“.
Твърди, че при получаване на сервизната поръчка от 24.02.2017 г. – не е
отразено наличието на нараняване на USB. Твърди, че по делото не е доказано, че ищцата лично с
нейни действия е причинила окисляването по платката. Счита, че това окисляване
е съвсем начално и не би могло да доведе до проблеми, които са съществували и в
предходни ремонти на самия апарат. Излага, че са налице предпоставките на
чл.114 и чл.115 от ЗЗП. Поради изложеното моли съда да уважи иска.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че искът е недопустим, неснователен и
недоказан. Не оспорва факта, че на 25.03.2015г. В.И.
е закупила устройство на изплащане ******. Сочи, че мобилният телефон е предаден в работещо състояние,
окомплектован със съответните прилежащо оборудване, опаковки и документи.
Излага, че в действителност на телефона са правени няколко рекламации, които са
уважени и възникналият проблем е отстранен за сметка на Мобилтел. Твърди, че
телефонът е върнат отремонтиран и е приет без
възражения, като в последната сервизна поръчка изрично е било описано, че
батерията е дефектирала и цената за нова такава е
50.40 лв. с ДДС, а заплащането й е за сметка на потребителят, защото гаранцията
не покрива акумулаторната батерия, каквато е обичайната практика. Сочи, че при
приемането на телефона при направената рекламация от ищцата на 24.02.2016г. е
отразено видимото състояние на същия, като е посочено, че е с надран панел.
Твърди, че при отварянето на апарата в оторизиран сервиз е направена
диагностика, при която е констатиран активни индикатори за проникнала влага и
корозирали елементи, в резултат на които се разлепил дисплея и е дефектирала основната камера, поради което и гаранцията на
устройството е отнета. Сочи, че наличието на окислителен процес води до повреди
на електронните елементи по платката и причинява различни дефекти, вкл. и до
описаните в протокола за рекламация такива, които обаче не са гаранционни, а
подлежат на извънгаранционно отстраняване срещу заплащане, тъй като са възникнали
вследствие неправилна употреба. Излага, че
за проверката е съставен протоколът от 04.03.2016г., към който са приложени и снимки, в който
изрично е отразено, че апаратът е мокрен.
Твърди, че в конкретния случай не са налице доказателства, че липсата на
съответствие на стоката с договора за продажба се дължи на характера на самото
несъответствие, а именно - поради нарушаване на гаранционните изисквания от
страна на потребителя, апаратът не отговаря на гаранционните условия за
ремонт/замяна на производителя и гаранционен такъв не може да бъде
извършен. Счита, че гаранцията за
устройството е отнета правомерно, на основание условията за предоставяне на
търговска гаранция на ******, които са неразделна част от гаранционната карта.
Твърди, че не носи гаранционна отговорност за повреди на закупените стоки,
които са причинени като резултат от неправилната употреба от страна на
потребителя. Сочи и, че за сочената
повреда не може да се приложи и гарантираното от ЗЗП право на рекламация по чл.
108 от ЗЗП, тъй като са изминали 6 месеца от закупуването на стоката до появата
на несъответствието. По отношение претенцията по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, навежда
доводи, че същата е неоснователна. Отделно от това твърди, че ищецът не е пристъпил към каквито и да е действия за
осъществяване на развалянето на договора - не е налице покана с даден подходящ
срок за изпълнение, не е направено волеизявление за разваляне на договора. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск.
Сочи, че по делото е доказано наличието на окиси по ю ес би платката, за което
вина носи потребителя, поради което и правилно му е била отнета гаранцията.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по
делото Договор № ******., ведно с приложенията към него, че между страните е
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги.
Видно е от приложения по
делото Договор за продажба на изплащане №*********/23.05.2015 г., ведно с
приложението към него, че между страните е сключен договор, по силата на който „Мобилтел“ ЕАД, в качеството си на продавач и В.И.И., в качеството си на купувач са сключили договор за продажба
на вещ, определена като: Апарат ******, за сумата от 1245,60 лева.
Установява се от приложената по
делото гаранционна карта №********* на описания по горе апарат, че на същия са
правени следните ремонти: на 08.04.2015 г. е поставен нов софтуер, нова батерия,
основна лепенка на дисплея и дигитализатор; през ноември 2015 г - смяна на дисплей, инсталиран нов SW, тест; на 29.01.2016
г. презакачен дисплей, направен тест на батерията, дефектирала батерия; на 09.03.2016 г. е констатиран окис по
USB порта; деформиран заден панел, дефектирала
основна камера, поради което телефонът не е подлежал на гаранционен ремонт;
загубил е гаранцията си. Видно е, че в гаранционната карта са вписани правата
на потребителя съгласно ЗЗП, както и при какви условия ответното дружество не
дължи гаранция.
Видно е от
представените по делото сервизни поръчки, че на мобилния телефон са правени,
посочените в гаранционната карта ремонти.
По делото е приложена
жалба от ишцата по делото с дата 24.02.2016 г.,
адресирана до ответника, с която прави предложение или да й бъде заменено
устройството или да й се върнат платените вноски по лизинга.
Установява се от приложения по делото протокол
за рекламация №
RMPLM1223992/24.02.2016 г., че ищцата е
направила рекламация на процесния телефон, в която като основание на
несъответствието е посочено, че при пускане на камера на тъмно да дисплея
излизат черни ленти, че батерията не може да се зареди на пълния си капацитет
от 100 % и трябва да се извади на 91% и пак да се сложи, за да достигне до 100
%; че в горния десен ъгъл при натискане на дисплея той влиза навътре, което се
е получило при смяната на дисплея с нов.
Видно е от приложения
по делото КП № BG02001151916/04.03.2016 г.,
издаден от Булграм че по отношение на направената
рекламация е констатирано, че „апаратът е мокрен; наличие на окиси по USB платката; деформиран заден панел, в следствие на
което се разлепя дисплея; дефектирала основна камера“.
Посочено е, че апаратът не подлежи на гаранционен ремонт.
Установява се от приложеното по делото писмо
изпратено от ответинка по делото до ищеца, че последната е уведомена, че е отнета
гаранцията на телефона й.
По делото са депозирани и
жалби от ищцата до КЗП, както и отговорът на ответника по тях, ведно със
становището на КЗП, от които се установява, че с оглед на постъпилите жалби,
становището на ответното дружество и извършените проверки и съставените КП
комисията не може да издаде акт, с която да задължи търговеца да изпълни
нейните искания, поради което ги напътва към доброволно решаване на спора, за
което изявява желание за съдействие.
Към жалбата са приложени и
доказателства за други правени от ищцата рекламации по отношение на други
телефони, които поради липса на връзка с настоящето производство не следва да
бъдат обсъждани.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза и съдебно – техническа експертиза, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.
В заключението си по
допуснатата СТЕ вещото лице К. Т. прави извод, че въз основа на материалите по
делото, сервизните поръчки, гаранционните карти се установява, че процесния
телефон няма индикатори за проникване на влага; че следи от влага и
взаимодействие на влага или течности с компонентите му не се наблюдава.
От извършеното допълнително
заключение по допуснатата СТЕ вещото лице С.С. сочи,
че е налице проникване на влага в областта на USB порта за зареждане на телефона – видима образувана падина и наченки на
корозия. Посочено е, че върху платката няма видими промени и окисляване, както
и, че по батерията и гнездата на СИМ картите няма видими промени от влага и наранявания;
че по батерията няма индикатор за проникване на влага. Вещото лице е псочило, че не може да се определи кога е настъпила влагата
по USB порта, но
че същата не е констатирана при приемане на поръчката на 24.02.2017 г. в
проведеното по делото о.с.з. сочи, че проникналата влага може да е станала и
при отваряне в неподходяща среда и пипане с мокри ръце. Сочи, че е възможно при
смяната на панела може да не е било качествено залепването, поради което и да
се е получило това проникване на влага.
От заключението на допуснатата
по делото ССЕ се установява, че: на 25.03.2015 г. в счетоводството на ответника
е издадена фактура № **********/25.03.2015 г. на стойност 1 245,60 лева за
закупуване на процесния апарат на В.И.И., от която
1 134,34 лева за апарата и лихва от 111,26 лева, с първоначална вноска от
51,90 лева; че за телефона са заплатени 18 вноски на стойност 934, 20 лева
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 112, ал.1 от
ЗЗП предвижда при несъответствие на потребителската стока с договора
за продажба правото на потребителя да предяви рекламация, като поиска от
продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, който
съгласно чл. 113 ЗЗП
следва да изпълни това свое задължение. При удовлетворени три рекламации чрез
извършване на ремонт и поява на следващ дефект след третата в срока на
гаранцията, разпоредбата на чл. 114, ал.3 от
ЗЗП задължава търговеца да удовлетвори искане на потребителя за
разваляне на договора и възстановяване на платената по него сума.
Не се спори от страните, че в
гаранционния срок на продаденото от ответното дружество мобилно устройство на
лизинг ищецът е предявил четири броя рекламации. Не се спори, а се установява от приетите по
делото доказателства, че първите три рекламации, направени от ищеца са уважени
и ответното дружество, като четвъртата такава е оставена без уважени, поради
повреда, която не се поема от гаранционната карта. Изложеното води до извод, че
след всяка рекламация и обслужването й се появявал нов дефект, който
представлява несъответствие на стоката с договора за продажба. При това
положение за ищеца - потребител е възникнало правото да развали сключения
договор за продажба и да поиска връщане на платеното по него поради отпадане на
основанието за задържане на стойността на мобилното устройство от страна на
ответното дружество. Ищецът е отправил нарочно волеизявление за разваляне на
договора с исковата молба. Настоящата искова молба е предявена на 28.12.2016
год. като същата съдържа имплицитно и изявление за разваляне на
договорната връзка. По приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД са постановени множество задължителни решения - решение № 156/30.10.2012 год. по т.д.№ 772/2011 год. на ВКС, II т.о.; решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. №
60/2010 г. на ВКС, Търговска
колегия, II т.о. ; решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III г. о., с които е прието, че исковата
молба има самостоятелно значение на покана за
доброволно изпълнение и на изявление за
разваляне по смисъла на чл.
87, ал.1 ЗЗД. Действително, нормата
на чл. 87, ал.1 ЗЗД въвежда задължение за страната, упражняваща
потестативното право на разваляне да
даде подходящ срок на изпълнение.
Според договорното правило на чл.8,3 допълнителният подходящ срок за изпълнение,
който купувачът следва да даде
на продавача е 60 дни. Липсата на
изрично формулиран срок за доброволно
изпълнение обаче не дерогира погасителния
ефект на уведомлението, когато от обстоятелствата е видно, че изпълнение
няма да има,
Ответникът не е предложил изпълнение в 60 дневния срок от
получаване на препис от исковата
молба, нито до проведеното на
14.07.2017 г. с.з., поради което и съдът приема, че направените възражения от
ответника в тази насока са неоснователни.
Гореизложеното установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, поради и
което при отпадане на основанието, въз основа на която е платена сумата от
страна на ищеца в качеството й на купувач по разваления договор за продажба,
ответното дружество -продавач, дължи връщането й в цялост.
По отношение на
направената четвърта рекламация на мобилния телефон, която не влияе върху
основателността на иска, доколкото за уважаването му е необходимо да са налице
три уважени рекламации съдът намира следното: въз основа на представените по
делото доказателства и изготвената по делото СТЕ не може да се установи по
категоричен начин, че именно ищцата е тази която е допуснала в телефона да
проникне влага. Вещото лице в
проведеното по делото о.с.з. сочи, че окисляването може да се дължи на различни
неща, включително и неправилно поставяне на панел при предходните ремонти, а
индикаторът за влага може да се активира дори и при пипане с мокри ръце. Поради
изложеното съдът приема, че от събраните доказателства не може да се установи
по категоричен начин извод, че ищцата е виновна за проникване на влага в
телефона, което да доведе до отнемане на гаранцията. Поради изложеното съдът
приема, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата следва да се присъдят направени по делото разноски за внесена държавна такса, депозит за вещи лица и адвокатско
възнаграждение в размер на 609 лева. същите са формирани както следва: 400 лева
за адвокатско възнаграждение, 39 лева за внесена държавна такса, 170 лева за
депозити за експертизи.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.ЕЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ******да заплати на В.И.И.
ЕГН **********, с адрес *** сума в
размер на 934, 20 лева, представляваща заплатена от ищеца
сума по договор
от 25.03.2015г. за покупко-продажба
на
изпащане на телефон ******, от които 51,90 лева първоначална вноски 17
броя месечни вноски за периода от 25.03.2015 г. до 11.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на вземането, на основание чл.113, ал.3 във вр. с
чл. 114, ал.1,т.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „М.ЕЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ******да заплати на
В.И.И.
ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 609,00 лева, представляваща
сторени разноски в производството, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: