№ 691
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100514425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2741/21.09.2021г. по гр.д. № 44292 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, 166-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 9005389/14.09.2020г. на А. А. М., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. Н. К., ул. „******* ******* срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* с адрес: гр. София, ул. „******* с правно основание чл. 439, ал.1 от
ГПК за признаване за установено, че А. А. М., ЕГН ********** не дължи
чрез принудително изпълнение на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на
сумата от 336,88лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.12.2012г. до 30.04.2014г..; сумата от 59,42лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 31.03.2013г. до 14.08.2015г., за които е издаден
изпълнителен лист на 12.05.2016г. по заповедно дело № 57158/2015г. по
описа на СРС, 57-ми състав, за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 20168580400651 по описа на ЧСИ У.Д., като А. А. М.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.
София, ул. „******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
от 100 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
71530/18.10.2021г. по регистъра на СРС от ищеца А. А. М., ЕГН **********
в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
1
правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че погасителната
давност била 3 години, нито един от запорите не бил осъществен и не бил
довел до прекъсването на погасителната давност. По същите съображения
опис и оценка не довели до прекъсване на погасителната давност, а и това
било проучване на имущество, а не изпълнително действие. Перемпция
настъпила на 29.11.2016г. и действието от 01.02.2020г. не водело до
прекъсване на погасителната давност. При установена липса на имущество е
следвало изпълнително дело на основание на чл. 433, ал.1,т. 5 от ГПК да
бъде спряно. Действия при спряно изпълнително дело били
незаконосъобразни. Удължаване на погасителната давност било забранено,
трябвало да има реални изпълнителни действия. Нямало молби от взискателя,
сочещи конкретно имущество на длъжника, поради което и действия на
взискателя, които да прекъсват давността не били извършвани. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете Т.С.”ЕАД , ЕИК ******* в срока
за отговор не е изразил становище, с молба от 25.01.2023г. е оспорило
жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.
Претендирало е разноски, оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
9005389/14.09.2020г. на А. А. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.
К., ул. „******* ******* срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София,
ул. „******* с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че А. А. М., ЕГН ********** не дължи чрез принудително
изпълнение на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 336,88лв.
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2012г. до
30.04.2014г..; сумата от 59,42лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 31.03.2013г. до 14.08.2015г., за които е издаден изпълнителен лист на
12.05.2016г. по заповедно дело № 57158/2015г. по описа на СРС, 57-ми
състав, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20168580400651 по описа на ЧСИ У.Д.. Навел е твърдения, че заповедта за
изпълнение била от 19.10.2015г., изпълнителния лист бил от 12.05.2016г.,
повече от три години не били извършвани изпълнителни действия по
образуваното изпълнително дело и така задълженията били погасени по
давност. Основания за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433,
ал.1,т. 5 и т. 8 от ГПК били осъществени. ( Претендирала е разноски.
Ответникът Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения му срок за отговор е
оспорило исковете. Навело е твърдения, че вземанията по заповедта за
изпълнение били възникнали и не били платени. Заповедта била влязла в сила
и съществуването на вземанията не можело да се оспорва. Погасителната
давност била 5 години. С молбата за образуване на изпълнителното дело
2
погасителната давност била прекъсната. Тази погасителната давност
започнала да тече отново след последното изпълнително действие и към
момента не била изтекла, регулярно били предприемани изпълнителни
действия по образуваното изпълнително дело, имало и плащане на сума от
29.11.2016г. Претендирало е разноски.
Приети са неоспорени от страните изпълнителен лист от 12.05.2016г. ,
покана за доброволно изпълнение, съгласно които с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена на 19.10.2015г. по заповедно дело № 57158/2015г. на
СРС е разпоредено А. А. М., ЕГН ********** д заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* сумата от 336,88лв. главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2012г. до 30.04.2014г., ведно с лихва от 23.09.2015г. до
изплащането й; сумата от 59,42лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.03.2013г. до 14.08.2015г., като и 325лв. съдебни разноски, за
събиране на тези суми е било образувано изпълнително дело №
20168580400651 по описа на ЧСИ У.Д..
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително
дело 20168580400651 по описа на ЧСИ У.Д. , съгласно които
изпълнителното дело е образувано по молба от 17.06.2016г. на Т.С.”ЕАД
срещу А. А. М. за събиране на суми по изпълнителен лист издаден по
заповедно дело № 57158/2015г. на СРС, като и за разноските по
изпълнителното дело , ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ да
определи начина на изпълнение, със запорно съобщение от 06.07.2016г. е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Уникредит
Булбанк“АД, Банка ДСК“ЕАД, със запорно съобщение от 18.08.2016г. е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ОББ“АД, на
08.09.2016г. длъжникът е поискал да се вдигне запора от банковата му сметка
в ОББ“АД, като е посочил че до края на септември 2016г. ще плати 50лв.; на
26.09.2016г. длъжникът е платил 50лв. по изпълнителното дело; на
24.10.2016г. е наложена възбрана върху 3/8 ид.ч. от имот № 275, УПИ 1, кв.
46, с.Охрид; на 29.11.2016г. длъжникът е платил 50лв. по изпълнителното
дело, на 01.02.2020г. взискателят е поискал да се извърши опис и оценка на
движимите вещи на длъжника и изнасянето им на публична продан; запор
върху доходи и , сметки и сейфове
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
3
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по
договор за доставка на топлинна енергия , за които е издадена влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист,
Съдът приема, че по делото е установено, че с влязла в сила на
заповед за изпълнение А. А. М. е бил осъден да заплати на Т.С.”ЕАД сумата
от 336,88лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.12.2012г. до 30.04.2014г., ведно с лихва от 23.09.2015г. до изплащането й;
сумата от 59,42лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2013г. до 14.08.2015г., като и 325лв. съдебни разноски, за събиране на
тези суми е било образувано на 17.06.2016г. изпълнително дело №
20168580400651 по описа на ЧСИ У.Д., ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18,
ал.1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение, предприети изпълнителни
действия, са както следва: запор от 06.07.2016г.; запор от 18.08.2016г.;
изявление на 08.09.2016г. от длъжника, че ще плати 50лв.; плащане от
длъжника на 26.09.2016г. на 50лв; налагане на възбрана на 24.10.2016г. ;
плащане от длъжника на 50лв. на 29.11.2016г. , като на 01.02.2020г. са
поискани изпълнителни действия.
Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за доставка на
топилнан енрегия, както и за мораторна лихва, поради което същите са
скрепени с кратката погасителна давност от 3 години.
Съдът приема, че следва да отстъпи от застъпваното до този момент
становище, като съдът приема, че погасителната давност за тези вземания
след стабилизиране на заповедта за изпълнение е 5 години. Съображенията
за същото са обосновани с установилата се вече трайна съдебна практика по
този въпрос включително и такава по чл. 290 от ГПК, сочеща и че началния
момент на новата погасителна давност е изтичане на срока за възражение.
Мотивите за тези изводи са както следва:
Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици
на влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от
ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от
влизането й в сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно
установителното им действие в отношенията между страните – след
влизането му в сила страните не могат да продължават спора. Изключение са
институтите на отмяна на влязло в сила решение и новонастъпили след
устните състезания факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение -
длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти,
станали му известни или могли да му станат известни в срока за възражение.
Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в
сила заповеди за изпълнение. Както при решенията така и при заповедите
преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само
4
при строго лимитирани основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по
чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така
разписаната нормативна уредба е налага извод, че законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила съдебно
решение и при нея следва да намери приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При
всички хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно. Този законодателен
подход е съществено различен от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК
/отм/. Това е така, защото по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия процесуален ред със стабилизирането
на заповедта оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират, както се
преклудират и възраженията срещу основателността на претенцията. С
изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК
на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не
съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън
специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални
способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за
изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея
вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения
и факти, осъществени преди влизането й в сила. Тези факти са обхванати
от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна
проверка. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по
отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й
сила, съответно стабилизирането й. Това важи и за фактите, които са от
значение за погасителната давност, които са настъпили до края на срока за
възражение по чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение № 50295/23.01.2023г.
по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е №
214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение №
791/3948/2012г./
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се
счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
5
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да
се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението.
(В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
По делото се установява, че заповедта е издадена на 19.10.2015г., влязла е
в сила към 12.05.2016г., когато е издаден изпълнителен лист, образувано е
изпълнително дело през 2016г., през което през 2016г. са извършвани
множество изпълнителни действия, следващото активно поведение на
взискателя е било от 01.02.2020г. При така установено и по съображения
изложени по-горе за срока на погасителната давност съдът приема, че
процесните задължения не са погасени по давност. Без значение е дали
наложените запори са довели до събирането на суми, защото решаващо е
активното поведение на кредитора. Отделно през 2016г. има извършени
плащания от длъжника, а и налагане на възбрана, което е достатъчно, за да се
приеме, че давността е била прекъсната. Към момента на подаване на
исковата молба срокът на погасителната давност не е бил изтекъл, а и с
молбата от 01.02.2020г. на взискателя, сочеща конкретни изпълнителни
способи, тя отново е била прекъсната.
При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е
отхвърлил исковете и решението следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника. Въззиваемият не е направил
разноски по делото пред СГС, не му се дължи и възнаграждение за
6
юрисконсулт. За този извод съдът съобрази, че отговор на жалба не е
депозиран, че подадената на 25.01.2023г. молба е бланкетна, че в о.с.з. не се е
явил юрисконсулт на възизваемия. Така установеното не може да обоснове
извод , че за въззиваемия по делото е осъществено процесуално
представителство, за което се следва възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2741/21.09.2021г. по гр.д. № 44292 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 166-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7