№ 1301
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20166258/02.08.2021 г. по гр. д. № 60499/2019 г. по описа на СРС,
42 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Г. К. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 3930,12 лева, главница за топлинна енергия за периода от
14.09.2016 г. до 04.04.2019 г., 50,99 лева – сума за дялово разпределение за периода м.
04.2016 – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – на 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22232/2019 г. по описа на
СРС, 42 състав, като са отхвърлени исковете в частта за разликата над сумата от
3930,12 лева до пълния предявен размер от 4235,52 лева – главница за топлинна
енергия, в частта за разликата над сумата от 50,99 лева до пълния предявен размер от
52,99 лева – сума за дялово разпределение, в частта за разликата над 398,96 лева до
пълния претендиран размер от 449,08 лева – мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия и за сумата от 10,76 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск, е подадена
въззивна жалба вх. № 25148400/07.10.2021 г. от Н. Г. К., в която са изложени
1
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът
поддържа, че неправилно съдът е приел, че между него и „Т.С.“ ЕАД е възникнало
договорно правоотношение относно продажба на топлинна енергия. Съдът не бил
съобразил правилата за разпределяне на доказателствената тежест, като от
представения договор за продажба на недвижим имот се установявало единствено, че
Н. Г. К. заедно с Е.Б.П. са придобили имота, предсатвляващ апартамент № 72, находящ
се в гр. София, ж.к. ****. Договорът бил сключен през 2005 г., а претендираните суми
били за период от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., за който период не се установявало, че
ответникът е собственик на имота и е имал качеството потребител. На следващо място,
излага съображения относно неправилността на решението в частта, с която били
присъдени суми по чл. 86 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25154687/21.10.2021
г. от „Т.С.“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба и претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 60499/2019 г. по описа на СРС, 42 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Н. Г. К., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично
задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. № 22232/2019 г. по описа на СРС, 42 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. **** абонатен № 044199. Поддържа, че съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че
2
влизане в сила на Общи условия от 2014 г. било установено, че абонатите са длъжни да
заплащат месечните суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на общата
фактура като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в
случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата,
в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД суми за
доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. **** абонатен № 044199. В
исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2015 г. - м. 04.2018 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е
заплатил дължимата за това цена в общ размер на 4235,52 лева - главница за топлинна
енергия, както и сумата от 52,99 лева – сума за дялово разпределение, за което били
издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2016-04.04.2019 г. ответникът е
изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал
обезщетение в размер на 449,08 лева и 10,76 лева, обезщетение за забава върху
дължимата сума за дялово разпределение за периода от 30.04.2016 – 04.04.2019 г.
Твърди, че по гр.д. № 22232/2019 г. по описа на СРС, 42 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира
направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Г. К., с който
оспорва исковата молба. Поддържа, че между страните не е възникнало договорно
правоотношение, доколкото не се установявало ответникът да е притежавал правото на
собственост в исковия период. Оспорва и твърденията, че претендираните суми са
дължими по основание и размер, тъй като в приложените към исковата молба извадки
били посочени номера на фактури, но самите фактури не били представени. Оспорва
реалното предоставяне на топлинна енергия до имота. Оспорва дължимостта на сумите
за дялово разпределение, а така също и на обезщетението за забава. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 22232/2019 г. по
описа на СРС, 42 състав. По заявление от 18.04.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Н. Г.
К. и Е.Б. К.а да заплатят солидарно на кредитора 4235,52 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018
г., ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 449,08 лева за периода от 14.09.2016-04.04.2019 г., сумата от 52,99
лева, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
3
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 10,76 лева за периода от 30.04.2016 г. до
04.04.2019 г. и направените по делото разноски. В изпълнение на указанията по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите
след издаване на изравнителни сметки също е 30-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните
задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните
сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите,
които са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Установява се от приетия по делото Договор за продажба на недвижим имот –
частна общинска собственост, че Н. Г. К. и Е.Б.П. са придобили правото на
собственост върху недвижим имот – апартамент № 72 в гр. София, ж.к. ****.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно -техническа експертиза и на съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
4
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д.
№ 22232/2019 г. по описа на СРС, 42 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и
да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията да
се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество.
Следователно и доколкото по делото се установява, че ответникът е придобил
правото на собственост върху недвижим имот, за който е имало открита партида с
абонатен № 044199 и доколкото не се установява (не са въведени и твърдения), че се е
5
разпоредил с него в исковия период, то за него е възникнало и задължението в
качеството му на собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ответника е било да
установи (ако твърди), че се е разпоредил с правото на собственост преди или в
процесния период.
Въззивният съд не следва да обсъжда доводите на въззивника относно
приложимостта на разпоредбите на общите условия относно настъпването на падежда
на вземанията, респ. забавата за плащане на сумите, тъй като с решението си
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за заплащане на
обезщетение за забавено плащане.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 43 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20166258/02.08.2021 г. по гр. д. № 60499/2019 г.
по описа на СРС, 42 състав в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД -трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6