Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 13.06.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 1192 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.        

Ищците Н.Л.Т., И.Х.Д., П.Д.З., М.Д.З., Й.Д.З., А.К.К. – Т., Д.-М.И.Т. и К.И.Т., чрез процесуален представител излагат в исковата си молба, че заедно с ответницата са собственици на жилища в жилищна сграда със статут на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул. „*******, заедно с припадащите се към тези жилища идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Твърдят, че съгласно договор за дарение, оформен с нотариален акт № 138, том I, н.д.107/2001 год. по описа на Нотариус Д., ответницата придобила собствеността върху Аталие с разгъната застроена площ от 44.55 кв.м., което пък нейната праводатЕ.придобила като таванско помещение. Поддържат, че посоченото таванско помещение, представлява общи части на сградата и процесното Ателие е незаконно преустроено. В подкрепа на това излагат, че има влязло в сила решение на съда за премахване на извършеното преустройство. В тази връзка молят съда да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата не е собственик на недвижим имот, представляващ Ателие с разгъната застроена площ от 44.55 кв.м. в сградата на ул. „*******, гр.София, при съседи А.П., улица „********“ и двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място – поземлен имот, обозначен като парцел I от квартал 553 по плана на гр.София, местността „Центъра“ с площ от 640 кв.м., както и да бъде отменен нотариален акт № 138, том I, н.д.107/2001 год. по описа на Нотариус Д., обективиращ сдЕ.та по която ответницата е придобила имота. претендират разноските по дело.

Ответникът Е.Н.Т., чрез процесуални представители оспорват иска, като твърдят, че извършеното преустройство е законно, като „търпим обект“, съгласно решение на административен съд, а отделно от това се позовават на изтекла придобивна давност, както по отношение на нея, така и по отношение на праводателя й. Моли съда да отхвърли исковете, като претендира разноските по делото.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните доказателства, че страните са етажни собственици на сградата, находяща се в гр.София, ул. „*******. ПраводатЕ.та на ответницата М. Т. е придобила по дарение от баща си с нотариален акт № 192/22.12.1997 г. апартамент на третия надпартерен етаж в сградата и принадлежащото към него таванско помещение. Легитимирайки се с този нотариален акт, тя дарява на сестра си и настоящата ответница Е.Т. - Ателие със застроена площ 29,65 кв.м.и разгърната застроена площ 44,55 кв.м.,заедно със складово помещение в подпокривното пространство с площ 14,09 кв.м. /договор за дарение, сключен на 10.12.2001 год. и оформен с нотариален акт № 138, том I, н.д.107/01 год. по описа на Нотариус Д./. От свидетелските показания не се установява за извършеното преустройство да са били оформени строителни книжа.

По допустимостта на иска:

         Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Тезата, че без изрична законова разпоредба е недопустим отрицателен установителен иск, ако ищецът твърди, че ответникът претендира върху същия обект право на собственост или друго вещно право, което изключва неговото, противоречи на чл.124, ал.1 ГПК. Ако законодателят свързва правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск само с водене на изрично предвидените в закона искове, би създал норма, аналогична на чл.124, ал.4, предл. второ ГПК, според която иск за установяване „несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон”. Поради това искът е допустим /ТРОСГТВКС 8/2012 год./.

         По основателността:

         Предявения отрицателен установителен иск е основателен. Както е възприето по влязлото в сила решение № 220/18.10.2013 год. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за настоящият състав, че на 23.05.1969 г. всички етажни собственици са се съгласили да се надстрои таванската стая на праводателя на ответницата, като се подравни с височината на апартамент на пети етаж. Утвърден е архитектурен проект № 182 от 08.04.1970 г. за преустройство на таванския етаж-източна фасада. Проекта е предвиждал преустройство на част от таванските помещения в кабинети, като е разрешено в отклонение от строителните правила и норми капандурите към двора да бъдат по-големи. Установено е, че на место е изградено помещение на две нива. На първо ниво вместо стая с ниша с мивка е изградена стая с баня, които са съединени с апартамента на долния етаж. Изградено е обаче и второ ниво в подпокривното пространство, свързано с долното ниво с вътрешна стълба, като покрива вместо стръмен и сключващ в най-горната си част остър ъгъл е изграден с по-малък наклон, с хоризонтална част горе и прозорец. Т.е отклонението от одобрения проект засяга общи части по естеството си – покривна конструкция и обхваща част от подпокривното пространство. То е било обща част по естеството си, защото е служело за изолация, не е имала нужната височина, обем и достъп от нормално стълбище. /т.3 ТР № 34/83г. ОСГК/. Етажните собственици не са давали съгласието си за това преустройство. То е различно от взетото решение за премахване на табакерите на покрива и поставянето на капандури и за преустройството на таванските стаи в кабинети. Не е вземано решение от етажните собственици за промяна на предназначението на част от подпокривното пространство и приобщаването му към кабинета на праводателя на дарителя по дарствената сдЕ., легитимираща ответницата като собственик. Тъй като подпокривното пространство в този му вид е било обща част по естеството си, не е могло да се променя предназначението му дори с решение на общото събрание на етажните собственици. Предвид установената съдебна практика негативното въздействие върху общите части, приобщаването им към обект-индивидуална собственост, или промяна на вида им без съгласието на етажните собственици е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик независимо къде се намира обекта му, защото се отразява върху стойността му. С ТР № 34/1983 год. на ОСГК са дадени разяснения кога и при какви предпоставки може да се промени предназначението на подпокривното пространство. Прието е, че когато то има нужната височина, пространство и обем и има нормален достъп от стълбище при спазване на определени законови изисквания могат да се изградят отделни обекти, или сервизни помещения към обекти от долните етажи. Такова преустройство обаче може да стане със съгласието на всички етажни собственици. Когато подпокривното пространство няма нужната височина, обем и пространство и достъп до него от нормална стълба и служи само за изолация между покрива и последната плоча, то представлява обща част по естеството си и предназначението му не може да се променя. /т.3 ТР № 34/83г. ОСГК/.

         Именно въз основа на това извършеното преустройство се явява неоснователно действие, защото смущава правото на собственост на ищците. Те притежават към апартаментите си идеална част от общите части, включително и тези по естеството си и те не могат да се отнемат, или да се намалява стойността им без решение на всички етажни собственици. Отделно от това, наклона на покрива осигурява отводняването му, и неспазването му също е смущаване на правото на собственост, защото евентуалните следващи ремонти в резултата на задържането на вода са за сметка на всички етажни собственици. Именно поради тези всички обстоятелство ВКС е уважил предявения против ответницата негаторен иск.  

         В настоящият случай, при предявения отрицателен установителен иск за собственост предмета на делото е правото на собственост на ответника, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. Ответникът в производството не доказа придобиването му по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи и искът подлежи на уважаване, независимо от това дали ищецът е собственик на вещта. Установи се, че дарителя е прехвърлил на дарената право което не притежава, по изложените аргументи. Отделно от това, след като бе установено, че процесното ателие представлява общи части, то те не могат да бъдат придобити и по оригинерен придобивен способ – давност, тъй като не могат да бъдат отделен самостоятелен обект на разпореждане. Въз основа на всичко изложено предявения иск следва да бъде уважен.

         По отношение на иска за отмяна на нотариалния акт с който ответницата се легитимира като собственик, съдът намира, че същия е неоснователен. Съгласно ТР № 3/29.11.2013 год. по тълк.д. № 3/12 год. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля вещно право върху недвижим имот, какъвто е настоящият случай – договор за дарение. Поради това искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

         При този изход на спора ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски в размер на 2 640.60 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Н.Л.Т. с ЕГН **********, И.Х.Д. с ЕГН **********, П.Д.З. с ЕГН **********, М.Д.З. с ЕГН **********, Й.Д.З. с ЕГН **********, А.К.К. – Т. с ЕГН **********, Д.-М.И.Т. с ЕГН ********** и К.И.Т. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез адв. Т., че Е.Н.Т. с ЕГН ********** *** не е собственик на недвижим имот, представляващ Ателие с разгъната застроена площ от 44.55 кв.м. в сградата на ул. „*******, гр.София, при съседи А.П., улица „********“ и двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място – поземлен имот, обозначен като парцел I от квартал 553 по плана на гр.София, местността „Центъра“ с площ от 640 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Л.Т. с ЕГН **********, И.Х.Д. с ЕГН **********, П.Д.З. с ЕГН **********, М.Д.З. с ЕГН **********, Й.Д.З. с ЕГН **********, А.К.К. – Т. с ЕГН **********, Д.-М.И.Т. с ЕГН ********** и К.И.Т. с ЕГН ********** против Е.Н.Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 138, том I, н.д.107/2001 год. по описа на Нотариус Д., като неоснователен.

ОСЪЖДА Е. Н.Т. с ЕГН ********** да заплати на Н.Л.Т. с ЕГН **********, И.Х.Д. с ЕГН **********, П.Д.З. с ЕГН **********, М.Д.З. с ЕГН **********, Й.Д.З. с ЕГН **********, А.К.К. – Т. с ЕГН **********, Д.-М.И.Т. с ЕГН ********** и К.И.Т. с ЕГН ********** на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 640.60 /две хиляди шестстотин и четиридесет лева и шестдесет стотинки/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: