№ 1535
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212197 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия Г № 0034416 издаден от СДВР на Т.Б." ООД, с ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.
638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 КЗ за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за
допуснати при съставяне на ЕФ съществени процесуални нарушения, а именно липса на
описание на извършеното нарушение, в частност отсъствие от същото на твърдение за
управление на превозното средство. Предвид на това се изтъква, че за жалбоподателя е
останало неясно кое е деянието, за което се ангажира неговата отговорност- управление на
МПС без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" или самата липса на такава по отношение на регистрирано в Република
България МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
П., която поддържа искането за отмяна на електронния фиш, като представя писмена
защита, в която се изтъква, че санкционирането на нарушения по КЗ чрез издаване на ЕФ е
допустимо само за нарушенията, установени със стационарно АТСС, но не и с мобилно
такова, като в настоящия случай. На следващо място се излагат оплаквания за недоказаност
на нарушението, като от една страна се сочи, че по делото е налична проверка единствено в
сайта на Гаранционния фонд, при това извършена след датата на нарушението, а от друга, че
изготвените снимки не съдържат данни за техническото средство, с което е осъществен
контролът, както и, че чрез облекчената процедура на ЕФ е допустимо да се санкционират
единствено нарушения по чл.638, ал.4 и ал.6 КЗ, но не и по чл.638, ал.1, т.2 КЗ. Най-сетне се
прави възражение за нарушаване на принципа non bis in idem пред издаването и на друг ЕФ
за аналогично нарушение, извършено на 02.06.2021г. Претендира присъждане на разноски в
размер на минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
1
В съдебно заседание въззиваемата страна- СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2021г. бил генериран Електронен фиш, серия Г, № 0034416, с който била
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател Т.Б." ООД за извършено
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр ал.1, т.2 КЗ. Съгласно издадения ЕФ,
на 18.06.2021г. в 15.09 часа, лек автомобил марка "Волво" модел "В 40" с рег. № ****, се
движел в гр. София, по бул. "Асен Йорданов" с посока на движение от бул."Шипченски
проход" към местността 4-ти километър. Движението на МПС било установено с
автоматизирано техническо средство - пътна радарна система тип "mSpeeDet 2D", с
идентификационен номер SD2D0030.
Видно от приложената справка от Гаранционния фонд, към посочената дата, за
автомобила не е имало валидна и действаща застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Наред с това, видно от представената справка към посочената дата
превозното средство е било регистрирано като собственост на "Т.П." ООД, с ЕИК *********
и актуална фирма Т.Б.".
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия Г № 0034416,
справка за регистрация на МПС, извлечение от ТР и регистър на ЮЛНЦ, справки,
извършени чрез сайта на Гаранционен фонд, справка от АИС- АНД за датата на генериране
на ЕФ, Заповед за утвърждаване на образец на ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и допълнение към същото. Съдът възприема в цялост приобщените по делото
по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода
на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са
официални документи, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение.
Следва обаче изрично да се отбележат някои празноти в доказателствения материал,
които не са били запълнени въпреки указанията на съда, а именно по делото не бе
представен протокол за първоначална или последваща проверка на автоматизираното
техническо средство, като единствено от страна на наказващия орган е отбелязано, че не се
попълва протокол за използването му. На следващо място по делото е представена
фотоснимка на МПС, както и две фотоснимки на регистрационен номер на МПС, но нито
една от тях не съответства на изискванията на чл.189, ал.15 от ЗДвП, като не съдържа дата и
час на изготвяне, нито на чл.5, ал.1 Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г., доколкото в същите
липсва уникален идентификационен код. Нещо повече на представеното изображение на
МПС фигурира дата 17.08.2021г. т.е. дата следваща отбелязаната в ЕФ, предвид, на което
приложените по преписката изображения не могат да се определят като веществени
доказателства, не се установява връзката им с деянието и следва да се изключат от
доказателствената съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
подадена е своевременно, предвид отбелязаната в АИС-АНД и върху екземпляр от ЕФ дата
на връчване, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна в
искането за отмяна.
2
Съгласно изричната разпоредба на чл.638, ал.4 КЗ, при установяване с АТСС на
управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика-ЮЛ се налага
имуществена санкция, като съгласно чл. 647, ал.3 КЗ санкционирането се извършва чрез
издаване на електронен фиш по реда на ЗДвП. В настоящия случай обаче при издавеното
на електронен фиш серия Г № 0034416 не са спазени изискванията на закона по отношение
на форма и съдържание, нито пък се установяват фактическите основания за издаването му.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП, към който чл.647, ал. 3 КЗ изрично препраща,
електронният фиш има следното минимално изискуемо от закона съдържание: данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. В атакувания
електронен фиш обаче описанието на нарушението се свежда до твърдението "не е сключил
ЗЗ Г.О." като така даденото произволно съкращение на част от текста на ЕФ не може да се
приравни на действително надлежно описание на нарушението, и не може да се установи
кое е неизпълненото задължение. Действително същото е квалифицирано като нарушение на
- чл.483, ал.1, т.1 КЗ, който по правило има отношение към задълженията на собствениците
на МПС да сключат застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, но за да е
удовлетворен основен принцип на административно-наказателния процес, не само правните,
но и фактическите рамки на отговорността следва да са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, който не налага тълкуване от страна на санкционирания субект или
съда. С оглед на това съдът намира, че в съдържанието на електронния фиш не се съдържа
пълно и ясно описание на задължението, с което не е се е съобразил законния представител
на санкционираното ЮЛ.
На следващо място настоящият съдебен състав счита, че от представените от страна
на наказващата администрация, чиято е доказателствената тежест, доказателства, не могат
да се установят нито спазване на процедурата по установяване на нарушение с АТСС, нито
самия факт на управление на посочената в ЕФ, дата. От една страна по делото не бе
представен протокол за първоначална или последваща проверка на пътна радарна система
тип "mSpeeDet 2D", с идентификационен номер SD2D0030(посочена в ЕФ), какъвто изрично
се изисква от чл.4, ал.2 и ал.3 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Налице е единствено Удостоверение за одобрен тип техническо
средство, което е самостоятелно изискване към АТСС, регламентирано в чл.4, ал.1
Наредбата, като същото не може да бъде приравнено на протокола за проверка, а още
повече, че е издадено около три години преди датата на деянието. На следващо място по
делото отсъства каквото и да е доказателство за осъществяване на контрол чрез АТСС
именно на посочената в ЕФ дата- няма протокол за използване на АТСС, няма докладна
записка, заповед или друг документ, който да отрази времето на експлоатация на
техническото средство. Най-сетне от приложената по делото фотоснимка отсъстват каквито
и да е данни за времето на нейното изготвяне, извън принтираната в горния край на листа,
извън изображението дата- 17.08.2021г., която следва не само датата на деянието, но и
датите на издаването и връчването на електронния фиш. Предвид на това съдът намери за
недоказано твърдението на наказващата администрация, че именно на отбелязаната в ЕФ
дата- 18.06.2021г., е констатирано управление на процесното МПС с рег. № ****, като в
подкрепа на същото няма нито едно доказателство извън самия ЕФ, който не се ползва с
каквато и да е доказателствена стойност.
Ето защо, предвид посочените процесуални нарушения от категорията на
съществените, както и поради недоказаност на твърденията, отразени в него електронния
3
фиш подлежи на отмяна и без да е необходимо или възможно обсъждане на нарушението по
същество.
За пълнота следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателя за относно
неприложимост на процедурата по издаване на ЕФ за санкциониране на нарушението по
чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.1, т.2 КЗ не може да бъде споделено. Нормата на чл.638, ал.4
КЗ, цитирана и в жалбата, изрично регламентира, в случаите, когато е установено с
автоматизирано техническо средство или система, посоченото нарушение да се наказва
именно чрез издаване на ЕФ, при това, без да се прави разлика във вида на АТТС-
стационарно или мобилно. Правилото на чл.638, ал.4 КЗ не съдържа самостоятелен състав
на нарушение, а единствено регламентира процедурата за ангажиране на отговорността.
Несъстоятелно е и оплакването, че е налице повторно наказване за същото деяние,
доколкото видно от твърденията в писмената защита, цитирания в нея ЕФ, серия Г №
0034148 е издаден във връзка със събития от друга дата- 02.06.2021г. т.е. не е налице
идентичност на деянията.
От страна на жалбоподателя се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
в минимален размер на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, като в приложения
договор за правна защита и съдействие е посочено, че същите са предоставени на
дружеството жалбоподател безвъзмездно на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Съдът обаче
намира, че безвъзмездното предоставяне на адвокатски услуги в полза на търговско
дружество, каквото без съмнение е Т.Б." ООД, не попада в приложното поле на чл.38, ал.1,
т.3 ЗА, който включва единствено физически лица, респективно не съществува основание за
приложение и на нормата на чл.38, ал.2 ЗА. Поради това и доколкото не са представени
доказателства за сторени от страна на дружеството разноски, такива не подлежат на
присъждане, независимо от изхода на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0034416 издаден от СДВР на Т.Б." ООД, с ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.
638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 КЗ за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4