Р Е Ш Е Н И Е
11.11.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 22 (двадесет и втори) октомври Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 681 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД
гр. София твърди, че на 13.07.2016 г. „УниКредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД
сключило с ответника К.Ш.Х. договор за паричен заем, по силата на който
предоставило на последния сума в размер на 25000,00 лева. Страните по договора
се договорили общата дължима сума от Х. да възлиза на 39935,41 лв., разсрочена
на 120 месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Уговорената договорна
лихва по кредита се равнявала на 11917,41 лв. Било договорено, че при забава в
плащанията, заемополучателят дължи обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни. Ответникът платил сума в общ размер на 2073,89
лева и спрял плащанията. На 19.09.2017 г. между ищеца и „УниКредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който последното дружество прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземанията
си по цитирания договор срещу К.Х.. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било
уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 233/2018 г. по описа на
съда. Заповедта за изпълнение била връчена на Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните
да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото
дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 233/2018
г. по описа на ВПРС: в размер на 22932,67 лв., представляващо задължение
за връщане на заета сума по договор за кредит от 13.07.2016 г.; в размер на 588,86 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения от 13.07.2016 г., за периода от 19.09.2017 г. до 02.03.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 02.03.2018 г. до
окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково
производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
В писмена молба,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 22.10.2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 09.03.2020 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за потребителски паричен кредит № 2340185/13.07.2016 г., ведно с Общи условия и погасителен план към него; преференциални условия по договор за кредит № 2340185; искане за рефинансиране на съществуващ дълг от 13.07.2016 г.; Съгласие за директен дебит от разплащателна сметка от 13.07.2016 г. и удостоверение изх. № ТС33873/15.07.2016 г.; рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г.; индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2017 г.; извлечение от Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия от 19.09.2017 г.; потвърждение за извършена цесия Д-17-00188-1 от 19.09.2017 г.; уведомително писмо за извършената цесия изх. № УПЦ-П-УКФ/2340185 от 28.09.2017 г., ведно с известие за доставяне и заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. София по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника К.Ш.Х. в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 78/12.03.2018
г. по ч.гр.д. № 233/2018 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест,
на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.
№ 233/2018 г. на ВПРС, събраните писмени доказателства и заключението по
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл.
288, вр. чл. 79 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което
обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществуват изброените
по-горе в.н. „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. София от К.Ш.Х..
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково
производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално
представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца –
юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00
лв.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД направените
разноски по настоящото исково производство в размер на 796,88 лв. и по
заповедното производство в размер на 520,43 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл.
422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на К.Ш.Х. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и „А.З.С.Н.В.”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище: гр. София, адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев, че съществува вземане н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД от К.Ш.Х. в размер на 22932,67 лв.
(двадесет и две хиляди деветстотин тридесет и два лева и 67 стотинки), представляващо
задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 13.07.2016 г.,
сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ответника, прехвърлено на
ищеца чрез сключен договор за цесия от 19.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 78/12.03.2018
г. по ч.гр.д. № 233/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Ш.Х. с ЕГН **********
и „А.З.С.Н.В.” ЕАД гр. София с ЕИК *********, че съществува вземане н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД от К.Ш.Х. в размер на 588,86 лв.
(петстотин осемдесет и осем лева и 86 стотинки), представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения по договор от
13.07.2016 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ответника,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 19.09.2017 г. за периода
от 19.09.2017 г. до 02.03.2018 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 78/12.03.2018 г. по
ч.гр.д. № 233/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА К.Ш.Х. да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 796,88 лв. (седемстотин деветдесет и шест лева и 88 стотинки).
ОСЪЖДА К.Ш.Х. да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 233/2018 г. на ВПРС в размер на 520,43 лв. (петстотин и двадесет лева и 43 стотинки).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: