Р Е Ш
Е Н И Е
№ 817
25.11.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО
в открито
съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Йорданка Попова
и в
присъствието на прокурора Павел Жеков,
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 890 по описа на Административен съд –
Хасково за 2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена от Д.С.Д. ***, касационна
жалба срещу Решение № 206/29.07.2020г., постановено по АНД № 499/2020г. по
описа на Районен съд – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Както било посочено в писмените бележки пред
РС - Хасково, касационният жалбоподател не притежавал животновъдна ферма и това
било констатирано още при проверката и отразено в протокол, с който му било
дадено предписание да регистрира такава ферма, тоест проверяващите
предварително знаели, че жалбоподателят не притежава сграден фонд, в който да
отглежда животните. Сочи се, че решението е необосновано – почивало на
умозрителни изводи на съда и необосновани предположения, а не на събраните по
делото доказателства. В конкретния случай съдът действал като защитник на
наказващия орган, а не като арбитър, който следвало да прецени дали атакуваното
наказателно постановление съответства на разпоредбите на закона, тъй като към
решението липсвали каквито и да било мотиви. С оглед на така изложеното се моли
за отмяна на решението на РС – Хасково и вместо това за постановяване на друго
такова, с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от
процесуалния представител на касационния жалбоподател. Излагат се доводи за
липса на съставомерност на извършеното деяние и за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразило се в различно описание на твърдяното нарушение
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.
Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ –
гр.Хасково, в писмен отговор на касационната жалба посочва, че постановеният
съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован, а касационната жалба –
неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
обжалваното решение.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
нарушението е констатирано правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди наведените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С Решение № 206 от 29.07.2020г., постановено по АНД №
499 по описа за 2020г., Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 5-2020 от 13.02.2020г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Хасково, с което на Д.С.Д. за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл. 417 от ЗВМД е
наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500 лева.
Районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че въз основа на Заповед № 65/03.01.2020г. на Директора на ОДБХ -
гр.Хасково, на 07.01.2020г., при проверка, извършена от
държавни служители при ОДБХ - Хасково на животновъден обект, вписан под № 6345-0074 за отглеждане на животни, намиращ се на адрес: с.Брястово,
общ.Минерални бани, област Хасково, собственост на Д.С.Д., в присъствието на
собственика било констатирано, че жалбоподателят, в качеството на собственик на обекта, е отказал да изпълни
задължението си да осигури достъп (за извършване на физическа проверка) до този обект на контролни органи от ОБДХ. Въз основа
на данните от Интегрираната информационна система на БАБХ - „ВетИС“ било
установено, че в животновъдния обект на жалбоподателя фигурират като налични и
се отглеждат следните животни: 200 бр. ЕПЖ – говеда и 1 бр. ЕКЖ - кон, като по този начин виновно било нарушено императивното правило, съдържащо се в разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 18
от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), която
разпоредба постановявала задължение за собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни да осигуряват постоянен достъп
в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи
и оказват съдействие при извършването на проверката.
Съдът е посочил, че няма спор, че обектът, до който
контролните органи искали осигуряване на достъп, представлява
"Животновъден обект", по смисъла § 1, т. 36 от ЗВМД, макар и
нерегистриран, като място, където временно или постоянно се отглеждат
животни-говеда. В случая било без правно значение за осъществяване състава на
нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД дали жалбподателят е бил
собственик или ползвател на ЖО. Както се установило категорично от показанията
на двамата разпитани свидетели,
животните, отглеждани в обекта, били собственост на жалбоподателя и той се
грижил за тяхното отглеждане, тоест същият следвало да осигури постоянен достъп
в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и да окаже съдействие за
извършването на проверка в обекта, което същият не бил сторил. При тези данни
съдът е счел, че от обективна и субективна страна е осъществен състав на
административно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД.
Жалбоподателят бил годен субект на нарушението, тъй като бил собственик на
проверявания животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 6345-0074,
находящ се в с.Брястово. В тази връзка изпълнителното деяние на нарушението
съставлявало именно неосигуряване на достъп на контролните органи на БОБХ за
извършване на фактическа проверка на отглежданите животни. Чрез това си
поведение, осъществено чрез бездействие, бил нарушен и редът на държавно
управление в областта на осъществяването на контрола на ветеринарномедицинската
дейност. Нарушението било формално и от обективна страна било довършено с факта
на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването
на определен вредоносен резултат.
Съдът е преценил, че не е налице маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е изложил подробни съображения в тази връзка, като е посочил, че
конкретният случай не разкрива елементи на липса или незначителност на вредните
последици. Посочил е, че размерът на санкцията е определен в съответствие с
изискванията на чл. 417, ал. 1 от ЗВД, като е наложена санкция в минималния
предвиден в тази разпоредба размер.
Така постановеното решение настоящата инстанция намира
за валидно и допустимо, но неправилно, поради следните съображения:
На първо място, следва да бъде посочено, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, доколкото
липсва пълно и надлежно описание на осъщественото нарушение, както и посочване
на мястото на извършване на същото. Изпълнителното деяние на процесното
нарушение се изразява в „неосигуряване на постоянен достъп до животновъдния
обект“ от страна на неговия собственик. В настоящия случай обаче в АУАН е
посочено единствено, че „на 07.01.2020г. при извършена физическа проверка
животните не бяха представени за проверка“, тоест липсва посочване къде е
осъществена тази проверка, съответно къде е извършено нарушението, липсва и
посочване на конкретно поведение на жалбоподателя - с какви действия,
респективно бездействие, същият е осъществил твърдяното административно
нарушение. Посочването на тези обстоятелства е от съществено значение, тъй като
същите са елементи от фактическия състав на нарушението и липсата им лишава
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице от възможността да
разбере какво нарушение му се вменява, както и да организира адекватно своята
защита. В съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика, в обстоятелствената
част на АУАН следва да са очертани фактите, които обуславят съставомерността на
деянието. В конкретния случай актосъставителят не е описал факти, обосноваващи
извод за поведение на жалбоподателя, което може да бъде подведено под състава
на посочената като нарушена правна норма. При това положение настоящата
инстанция намира, че е налице несъответствие между АУАН и НП и то не се
изразява в даване на неточна квалификация от страна на актосъставителя, която
съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г., ОСК на
ВАС, би могла да бъде преодоляна чрез посочване на правилната квалификация в
НП, а представлява липса на индивидуализиране на фактически обстоятелства в
акта, които се навеждат за първи път едва с НП. В тази хипотеза се приема, че
липсата на посочване на съществени елементи от обективната страна на
нарушението не би могла да бъде санирана на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Касационният състав намира, че е недопустимо за пръв път в НП да се прави
допълнително или различно описание на нарушението от обективна страна, което
описание да не е отразено в съставения преди това АУАН, тоест недопустимо е
посочването на допълнителни обстоятелства, касаещи извършването на нарушението,
непосочени в акта за неговото установяване.
На второ място, настоящата съдебна инстанция счита, че издаденото НП
противоречи и на материалния закон и е необосновано.
Съгласно чл. 417, ал. 1 от ЗВМД, собственик на селскостопански животни,
който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20
и 24, се наказва с глоба от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение - от 1
000 до 5 000 лв. В АУАН и НП е посочено, че касаторът е нарушил чл. 132, ал. 1,
т. 18 от ЗВМД. Според чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД (в относимата
към момента на извършване на проверката редакция),
собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на
контролните органи от БАБХ и други компетентни органи. Следователно, за да се
установи извършването на административно нарушение по чл. 417, ал. 1 от ЗВМД,
следва да се установи, че деецът, в качеството си на собственик на
селскостопански животни, не е осигурил постоянен достъп до животновъдния обект
на контролните органи от БАБХ и други компетентни орган. В случая от събраните
по административнонаказателната преписка и по делото доказателства това деяние
не е безспорно установено. От тези доказателства става ясно, че на 07.01.2020г.
служители при ОДБХ - Хасково са извършили проверка на животновъдния обект,
собственост на жалбоподателя, в негово присъствие, при което са установили, че
на мястото на проверката не се намират фигуриращите като налични за
отглеждане в обекта селскостопански животни: 200 бр. говеда и 1 бр. кон. В тази
връзка настоящият състав приема, че нито по административната преписка, нито в
производството по делото пред РС – Хасково, е установено действително
ограничаване от страна на касационния жалбоподател на достъпа до животновъдния
обект на контролните органи от БАБХ. Напротив – такъв достъп е предоставен. За
съставомерността на процесното нарушение е необходимо да се установи, че при
посещението им на място контролните органи са поискали от касатора да бъдат
допуснати в животновъдния обект, но да не са били допуснати, какъвто обаче не е
настоящият случай. Поведението на жалбоподателя в никакъв случай не би могло да
бъде квалифицирано като отказ да бъде предоставен достъп до обекта. Същото
евентуално би могло да се квалифицира като неоказване на съдействие на контролен
орган за изпълнение на служебните му задължения, което обаче, от една страна,
не е равнозначно на неосигуряване на достъп на проверяващите в обекта за
контрол, а, от друга, в случая такова не се твърди.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените и е обосновал краен
резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, районният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
При този изход от спора, на касатора следва да се присъдят съдебни
разноски. В тази връзка се установява, че в производството пред районен съд от
страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, от
който се установяват договорени и заплатени 150 лева за адвокатско
възнаграждение. Разноски пред настоящата инстанция не се установява да са
направени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 206 от 29.07.2020г., постановено по АНД № 499/2020г. по описа на
Районен съд – Хасково, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 5-2020 от 13.02.2020г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Хасково, с
което на Д.С.Д. за нарушение на чл. 132,
ал. 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл.
417 от ЗВМД е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция по безопасност на храните - гр.Хасково да заплати на Д.С.Д. с ЕГН : **********
***, разноски по делото в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.