Решение по дело №130/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ТОПЛИВО“ АД, гр. София, ул. „Солунска“ № 2, ЕИК *********, представлявано от Б. Д., подадена чрез адв. С. Ж., срещу: решение № 294 от 06.12.2024 г. постановено по АНД № 691/2024 г. на Районен Съд Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2024/2000-4/НП от 10.05.2024 год. на Директор на ТД Митница Варна към Агенция „Митници" (НП), с което на „Топливо" АД, с ЕИК831924394, представлявано от Б. Д. за нарушение на чл. 91б, ал. 3, вр. чл. 114а, ал. 3 ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 439 790.00 (четиристотин тридесет и девет хиляди и седемстотин и деветдесет лв.) лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Релевира липса на мотиви във въззивното решение относно възраженията на жалбоподателя относно приложението на чл. 24 от Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 година за определяне на общия режим на облагане с акциз, с която е предвидена задължителна проверка на „съобщението за получаване" на акцизни стоки в данъчния склад от митническите органи на държавата на получаване. В тази връзка се излага, че само в случай, че съобщението е валидно, само тогава се подава към митническите органи в държавата на изпращане, т.е. митницата не е спазила това изискване и е подала съобщението, без да извърши задължителната проверка. Аргументът за издаване на НП бил, че съобщението за получаване не можело да се анулира - нямало предвидена за това процедура - правна и техническа. Цялата стока била разтоварена в данъчния склад, разтоварването е прието от митницата без забележки и към момента на издаване на Наказателното постановление не съществувало нарушение, нито задължение за плащане на акциз. В НП също нямало твърдение, че за процесната стока е възникнало задължение за плащане на акциз. В нарушение на материалния закон ДРС приел за неоснователен аргумента на оспорващото дружество, че административнонаказващият орган не е извършил правилна преценка за това дали случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като е следвало да съобрази общата разпоредба на параграф 1 ал. 1 т. 4 от ДР ЗАНН. В тази връзка се излага, че в случая се касае за техническа грешка, която е формална, митницата е сигнализирана своевременно и не са настъпили вредни последици, поради което деянието е маловажно. Налагат се и доводи, че вмененото нарушение не е съставомерно за 4 бр. вагона, които са постъпили в склада.

В съдебно заседание, чрез упълномощените адв. П. и адв. Ж. поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Депозират молба с искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, в която са формулирани преюдициални въпроси.

Иска се отмяната на решението на РС - Добрич и обжалваното НП.

Ответникът - Директор на ТД Митница Варна към Агенция „Митници" - чрез юрисконсулт Х., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Иска да се потвърди оспореното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

По молбата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС съдът се е произнесъл с протоколно определение от 08.07.2025 г, с което искането на жалбоподателя за отправяне на запитване до СЕС по поставените от жалбоподателя преюдициални въпроси е отхвърлено с мотиви за неотносимост на същите към предмета на делото. В допълнение, с оглед яснота по този въпрос съдът намира, че следва да посочи също и че на националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, няма задължение за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от същия съд, както и ако правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение. Възможността за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде преценявана с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза (така: СЕС, решение от 4 октомври 2018, Комисията/Франция (Pricompte mobilier), C-416/17, ECLI:EU:C:2018:811; СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT/Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335; СЕС, решение от 9 септември 2015, Ferreira da Silva e Brito и др. C-160/14, ECLI:EU:C:2015:565; решение от 28 юли 2016, Association France Nature Environnement, C-379/15, ECLI:EU:C:2016:603).

Освен това, посочените в чл. 267, ал. 3 ДФЕС юрисдикции (тези, чиито решения не подлежат на обжалване) имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение, като те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е изцяло ирелевантен, тоест ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото (СЕС, решение от 15 март 2017, Aquino, C-3/16, ECLI:EU:C:2017:209). Следва да бъде отбелязано също, че когато националната юрисдикция установи, че надлежното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение, може да не изпълни задължението за сезиране на СЕС (СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT/Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335).

Тълкуването на общностно право и цитираната практика се обосновават и с теорията за ясния акт, според която е ясно, че не е необходимо тълкуване на разпоредбата. Следва да се отбележи обаче, че така посочената теория е ограничена от СЕС, поставяйки граници при нейното прилагане, а именно, че преди националните съдии да стигат до нейното прилагане, следва да бъдат взети предвид характеристиките на съюзното право. Тези характеристики са свързани с многообразието на езиковите версии, които са еднакво автентични, автономията на понятията във връзка с националното право, необходимостта да се тълкува всяка разпоредба в нейния контекст, а именно на съвкупността от разпоредби, в които е включена и в светлината на всички принципи на правото на Съюза, неговите цели и неговото развитие. По приложението на тази теория СЕС се е ограничил до това да припомня на запитващата юрисдикция тази съдебна практика, като се ограничава до формулата, че правилното прилагане на съюзното право трябва да е толкова очевидно, че да не оставя място за разумно съмнение /СЕО, Решение от 17 май 2001, TNT Traco, C-340/99, ECLI:EU:C:2001:281, т. 35 и СЕО, Решение от 30 септември 2003, Kubler, C-224/01, ECLI:EU:C:2003:513, т. 118/.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че се намира в хипотеза на достатъчно ясна разпоредба относно поставените от касатора въпроси, които предвиждат основанията за санкциониране на оператора на данъчния склад и начина на прилагане на санкционната разпоредба. Впрочем, по същността на така формулираните въпроси, съдът намира, че с искането на отговор по тях, касаторът търси произнасяне по съответния правен спор, висящ пред националния съд, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на административнонаказващия орган, което освен, че е недопустимо, е предмет на съдебен контрол от компетентността на националните съдилища.

Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и да се отнася до тълкуването или валидността на общностното право, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба и в искането. Ето защо в настоящия случай не е налице основание настоящата инстанция да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд стигнал до извода, че НП е издадено при спазване на всички материално правни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона и с обжалваното решение го потвърдил. Решението на ДРС, макар да съответства на относимите разпоредби в българското законодателство е постановено в противоречие с установен принцип на европейското право.

Нарушен е принципът на пропорционалност, който съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите членки при определяне на състава на нарушението и тежестта на санкцията, която трябва да съответства на тежестта на нарушението.

Съгласно този принцип, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни е тези цели. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. В т. 21-23 от решение на Съда по Преюдициалното заключение по делото Chmielewski С-255/14, постановено на 16 юли 2015 г. е посочено, че съгласно постоянната практика на СЕС, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността (в този смисъл решения Ntionik и Pikoulas, С-430/05, ЕU:С:2007:410, т. 53 и Urban, С-210/10, ЕU:С:2012:64, т. 23). По-специално административните или санкционните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели (вж. решения Ntionik и Pikoulas, С-430/05, ЕU:С:2007:410, т. 54 и Urban, С-210/10, ЕU:С:2012:64, т. 24 и 53). В този контекст СЕС е уточнил, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие е тежестта на нарушенията, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (вж. решения Asociatia Accept, С-81/12, ЕU:С:2013:275, т. 63 и LCL Le Credit Lyonnais, С-565/12, ЕU:С:2014:190, т. 45). При извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, следва да се вземат предвид най-общо "елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата" (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за пропорционалност се осъществява именно с оглед възможността да се извършва преценка по чл. 27 и 28 ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие.

В конкретния случай следва да бъде взето предвид, че от данните по делото може да бъде направен извод, че процесното съобщение е получено в информационната система на Агенция „Митници“, но не е било препратено до отговарящата за отчитането на акцизите институция в страната на изпращача – Румъния. Безспорно е и, че в резултат от незабавната проверка на служителите на ТД Митница Варна се е установило, че съобщението е било погрешно подадено, но предвид техническите особености на системата то не може да бъде изтрито и/или коригирано. По делото няма данни за предприети от дружеството-жалбоподател действия по избягване на данъчно облагане или заобикаляне заплащането на акциз. От данните по делото може да бъде направен извод, че основна причина за допуснатото нарушение е недобра координация в действията на служителите работещи в митническия склад на дружеството. Не без значение е и обстоятелството, че в самото наказателно постановление е посочено, че нарушението е за първи път. Освен това, предвид установения спрямо митническия склад режим на отложено плащане, към момента на постановяване на НП не е имало възникнало задължение за заплащане на акцизи, като непосредствена вреда за фиска от допуснатото нарушение не е налице. Описаната фактическа обстановка дава основание на касационния състав да приеме, че предвидената в разпоредбата на чл. 114а, ал. 3 ЗАДС имуществена санкция, в конкретния случай възлизаща на 439790.00 лв, се явява непропорционално висока спрямо допуснатото нарушение. Същата надхвърля необходимото за постигане на целите на акцизното облагане, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на този вид данък и предотвратяване данъчните измами. С други думи, в конкретния случай нормата на чл. 114а, ал. 3 ЗАДС противоречи на принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5, § 4 от Договора за Европейски съюз и по силата на принципа на примата на европейското право спрямо националното същата не следва да бъде приложена. Настоящият касационен състав счита, че не е в компетенциите на съда да определи какъв размер на санкцията би бил пропорционален. Този извод касационният състав извежда от съдържанието на нормата на чл. 114а, ал. 3 ЗАДС, която определя фиксиран размер на имуществената санкция за визираните в текста нарушения на чл. 91б, ал. 2, 3 и 4 ЗАДС - двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение - в двойния размер на акциза, но не по-малко от 10 000 лв. Следователно видът и размера на санкцията са стриктно определени от закона, не съществува възможност за извършване на преценка с оглед тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Следователно не е в компетенциите на съда да променя или изменя така определената от законодателя санкция. При положение, че съдът намери, че тази санкция се явява непропорционална, какъвто е настоящия случай, то по силата на примата на европейското право и с оглед установената практика на СЕС следва да не приложи нормата от националното право като противоречаща на установен принцип на европейското право.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспореното НП следва да се отмени.

Във връзка с горното, настоящият касационен състав счита, че въззивната инстанция е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото НП.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по разноски за двете инстанции е основателна, поради което Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски. Във връзка с направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на договореното между жалбоподателя и неговия процесуален представител възнаграждение съдът намира следното: Касае се за дело с определен правен интерес, което не се характеризира със съществена правна и/или фактическа сложност – в случая е проведено едно съдебно заседание, в което са приети само неоспорвани писмени доказателства. Във въззивното производство са проведени три заседания и освен приетите писмени доказателства, само са разпитвани свидетели. Съдът счита за нужно да посочи, че материалният обхват на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не е ограничен от минималните размери на възнагражденията по посочената наредба. Съобразно тълкуванията дадени с мотивите на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придадена задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, може да служат като ориентир при определянето им, без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален и нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид фактическата и правна сложност на настоящото дело, извършената работа и при съобразяване с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, настоящият състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 2000 лева (2400 лева с включен ДДС) за настоящата инстанция и 3000 лева (3600 лева с включен ДДС) за въззивната инстанция, като не следва да бъдат съобразявани определените в НМРАВ минимуми. По изложените съображения искането за намаляване размера на адвокатските възнаграждения е основателно до този размер, който с добавения косвен данък възлиза общо на 6000 лева за двете инстанции. В този смисъл са Определение № 13732 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2024 г., III о., Определение № 13715 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2024 г., IV о., Определение № 13675 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2024 г., I о., Определение № 13649 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2024 г., IV о., докладчик председателят Т. П., Определение № 13329 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10953/2024 г., V о., Определение № 13279 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2023 г., III о. и др.

Така мотивиран на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 294 от 06.12.2024 г. постановено по АНД № 691/2024 г. на Районен Съд Добрич и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2024/2000-4/НП от 10.05.2024 год. на Директор на ТД Митница Варна към Агенция „Митници" (НП), с което на „Топливо" АД, с ЕИК831924394, представлявано от Б. Д. за нарушение на чл. 91б, ал. 3, вр. чл. 114а, ал. 3 ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 439 790.00 (четиристотин тридесет и девет хиляди и седемстотин и деветдесет лв.) лева.

ОСЪЖДА Агенция „Митници" да заплати на „Топливо" АД, с ЕИК831924394, представлявано от Б. Д. сума в размер на 6000 (шест хиляди) лева с включен ДДС, представляваща направените от дружеството разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.