Определение по дело №1466/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1516
Дата: 24 юли 2019 г.
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20195300501466
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   1516

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

 

гр.Пловдив, 24.07.2019 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, X  състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                        ХРИСТО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Христо Иванов ЧГД № 1466 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274-278 ГПК, във вр. чл.248 ГПК

       Образувано е по  частна жалба от ЧЕС Електро България АД, чрез пълномощник С. К., срещу определение №38554/19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 12476 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XI граждански състав, с което е оставено без уважение искане,в което се претендира изменение на постановеното по делото Решение № 750/25.02.2019 г., в частта му за разноските.

       В частната жалба се навеждат твърдения, че ответната страна била завела две граждански дела с идентичен предмет единствено с цел неоснователно обогатяване чрез получаването на адвокатски хонорари. Сочи, че националния съд не е обвързан от предвиденото в НМРАВ минимално възнаграждение. Поради изложеното моли определението да бъде отменено и адвокатското възнаграждение да бъде намалено от 300 лева до размера от 150 лева.

       Постъпил е отговор на частната жалба , в който се излагат аргументи за основателност и правилност на обжалваното определение, подкрепени със съдебната практика.

      Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, въз основа на закона, приема за установено следното:

      Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и е срещу обжалваем акт.  Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения :

       Въззивният състав на ПдОС изцяло приема за правилен извода на районния съд, както и споделя изложените от него мотиви. В тази насока, от своя страна въззивният съд след като взе предвид оплакванията в частната жалба и доводите в отговора на частната жалба, приема следното:

     Не са основателни оплакванията на жалбоподателя за прекомерно висок адвокатски хонорар водещ до неоснователно обогатяване и  злоупотреба с право.

     Производството е образувано по молба С. К., в която се иска да се признае за установено, че не дължи на ответника- ЧЕС Електро България АД  сумата от 166,33, която следователно е цената на иска.   Видно от решение № 750/25.02.2019 г. по описа на ПдРС съдът е присъдил в полза на ищеца сумата от 300 лева,  като от договора за правна помощ между ищеца и адв. Д. , става ясно, че  претендираното и доказано платеното адвокатско  възнаграждение е в размер на 350 лева. Това намаляване на адвокатския хонорар е мотивирано от съда с неголямата фактическа и правна сложност на делото и нормата на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата за адвокатски възнаграждения. Тази разпоредба предвижда, че именно този размер е минимален за искове на горепосочената цена. В обжалваното определение е посочена единствената  хипотеза, при която може да се слезе под този минимален размер, а именно чл.36, ал.2 от ЗА във връзка 47, ал.6 ГПК. Безспорно е, че  настоящият случай не попада в нейния обхват, тъй като институтът на особения представител не е приложен по делото, което означава, че допълнително намаляване на хонорара ще бъде незаконосъобразно.

За пълнота на изложението следва да се подчертае, че цитираното решение на СЕС не влиза в противоречие с българското позитивно право, което  подробно и ясно регламентира размера на адвокатските възнаграждения и в този смисъл правната уредба на Р България е в пълно съответствие с европейската съдебна практика относно хонорарите на адвокатите.  Ето защо съдът не  намира никакви основания да се произнася в противоречие с установената съдебна практика.      

В тази насока и направените оплаквания в частната жалба се явяват неоснователни.

Поради неоснователност на частната жалба, въззивният съд намира за правилно обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.

Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №38554/19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 12476 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XI граждански състав, с което е оставено без уважение искане,в което се претендира изменение на постановеното по делото Решение № 750/25.02.2019 г., в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                     

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                             2.

 

 

           

.