Р Е Ш Е Н И Е
Номер V-4 Година 2020, 27.01 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тринадесети
януари, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1994 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №51398/13.11.2019г.,
подадена от В.Г.Г. ЕГН:**********, с адрес: ***, ищец, чрез пълномощника адв.Станко
Кралев, с която се обжалва Решение №2828
от 04.11.2019 г. постановено по гр.д. №6382/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил исковете на В.Г.Г., за осъждане на ОД на МВР-Бургас с адрес: гр.Бургас,
ул.”Христо Ботев“ №46, да заплати на ищеца сумата от 619,26 лв., след изменение
на иска, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 102,10
часа, положен в периода 01.08.2016 год. - 12.012.2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане. Ищецът
е осъден да заплати на ответника 100 лв. за разноски.
В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва се като неправилен и противоречащ на съдебната практика, изводът на
съда, че липсата на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд
към дневен, не следва да се преодолява с аналогично приложение на НСОРЗ.
Посочва се, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР и следва
субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика на ВКС,
съгласно която заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден
такъв, по методиката, претендирана от ищеца.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се уважи в пълен размер. Не
са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба.
Въззивникът не се явява в с.з., редовно и
своевременно уведомен. Чрез процесуалния си представител адв.Кралева, поддържа
въззивната жалба. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з., редовно и
своевременнео уведомена.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от В.Г.Г., чрез пълномощника адв. К.,***, с
която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от от
816 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд
от 102,10 часа, за периода от 01.08.2016г. до 12.12.2017г., които часове са
разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността „старши полицай“ в СПС към ОД на МВР-гр.Бургас през процесния
период-01.08.2016г. до 12.12.2017г. на 12.часови работни смени, по график, вкл.
за времето от 22.00ч. до 06.00.
Посочва се, че за периода е положил общо 952 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1088 часа дневен труд. Сочи, че това
преизчисляване води до 1088 часа труд, като разликата от 136 часа следва да
бъде допълнително заплатен от ответника. Посочен е размерът на задължението – 816 лв., изменен
в с.з. чрез намаляване на претенцията на 619,26
лв.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба,
с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че
ищецът е държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд
в МВР е 8 часа на всеки 24 часов период и ищецът няма как да обоснове претенция
за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми
на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че през
исковия период в действалите Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Сочи че заплащането на положения от ищеца нощен труд
е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора
се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на официалните празници също
е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и
заповед №
8121з-1429/23.11.2017г.
За установяване на твърдените от
страните обстоятелства по делото са представени писмени доказателства, вкл. е
прието заключение по СИЕ.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета СИЕ, от неоспореното заключение, на която се установява, че през
процесния период, ищецът е положил 714 часа нощен труд. Преизчислен в дневен
труд с коефициент 1,143, нощният труд от 714 часа става на 816,10 часа. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 102,10 часа, а общият
размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 102,10 часа възлиза на
619,26 лв. Според заключението, на ищеца е заплатен нощен труд за 714 часа, колкото
е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на час. Разликата в часовете между
преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е
отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 01.08.2016
г. до 12.12.2017 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието
си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във
времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че
в рамките на процесния исков период от са действали, както следва: 1) за
периода от 01.08.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до
12.12.2017 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време ищецът е положил
нощен труд в размер на 714 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени
на дневно работно време тези часове възлизат на 816,10 часа, като разликата от
102,10 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по
платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена
по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 619,26 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период 01.08.2016г. – 12.12.2017г., се явява
основателна за сумата от 619,26 лв., поради което следва да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, в посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора, в полза на
въззивника Г. се следват направените от него съдебно-деловодни разноски за
производството в двете съдебни инстанции в общ размер от 720 лв. - адвокатски
хонорар. Представени са доказателства за заплащането му. На основание чл.78,
ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за държавна такса по
делото в общ размер от 75 лв., от които
50 лв., за производството пред първата инстанция и 25 лв. за производството
пред въззивната инстанция, както и за възнаграждение на вещото лице в размер на
150 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка
на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2828 от 04.11.2019 г. постановено по гр.д. №6382/2019г. по описа на Районен съд Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР
гр.Бургас ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, ул.”Христо Ботев ” № 46 да заплати на В.Г.Г. ЕГН:**********, с
адрес: *** сумата от 619.26 лв
/шестстотин и деветнадесет лв. и 26 ст./, представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 102.10
часа, положен в периода 01.08.2016
год. - 12.12.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 01.08.2019 год. до окончателното
й изплащане, както и направените в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски
в общ размер от 720 /седемстотин/ лв.
- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР
гр.Бургас ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, ул.”Христо Ботев ” № 46 да заплати
по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата от 75 лв./седемдесет и пет / дължима
държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, и сумата от 150 /сто и петдесет / лв., заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.