Решение по дело №2309/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260200
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120202309
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 260200

 

гр.Бургас, 25.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Милица Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 2309/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.Ж.М., ЕГН **********, с адрес ***  срещу НП № 440- F538903/28.04.2020г., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО  за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ.

Във въззивната жалба се излагат доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган, се явява главен юрк.Десислава Чолакова при ТД на НАП Бургас, упълномощена с пълномощно № 136/03.06.2020г. на изп.директор на НАП.  Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП, процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк. Ч*** разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. В съдебно заседание същата пледира ,че жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като самоосигуряващо се лице е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец НОЕМВРИ 2019 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул. "Александровска" № 26, ет. 1.

Декларация Образец 1 съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО,УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, При начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая декларацията е следвало да се подаде до 27.12.2019г. Декларацията е била подадена по на дата 21.02.2020г. и приета и входирана с вх.№ 023582001370789.

АУАН е бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който не е направил възражения.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-13/2019 г. на МФ  на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложил на жалбоподателя глоба в  размер на 50/петдесет/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас/оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП/. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ТД на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление  са допуснати съществени процесуални нарушения по следните съображения:

            Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН в АУАН и НП следва да бъдат посочени нарушените правни норми. В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени.

            В конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от 2019г. Към датата на деянието обаче – 27.12.2019г. Наредба № Н-13 не е била част от действащото право. Тази Наредба е издадена на 17.12.2019г. и влиза в сила на 03.01.2020г. поради което и към 27.12.2019г. жалбоподателят не може да е извършил нарушение на чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от нея. Към датата на деянието, обществените отношения, свързани с подаване на декларация Образец 1 са били предмет на уредба на  Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.) .

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН – за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това означава, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана за нарушение на съответните разпоредби по действащата към онзи момент Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.), а не по Наредба № Н-13. Подвеждането на нарушението под неприета към онзи момент Наредба представлява съществено процесуално нарушение на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което няма как да бъде „санирано“ и което води до незаконосъобразност на НП.

            Извън посоченото, следва да се упомене, че посочването на разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, действала и към момента на нарушението не е достатъчно , за да се приеме, че правната квалификация е правилно посочена. Действително общото задължение за подаване на декларации е уредено в чл. 5, ал. 4 КСО, но съгласно чл. 5, ал. 6 КСО - съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят именно с Наредбата – т.е. именно в подзаконовия нормативен акт се съдържат конкретни задължения, от към срокове, ред, съдържание и т.н., които задължените субекти следва да съблюдават, за да изпълнят общото си задължение, регламентирано в КСО, респективно неизпълнението на тези конкретни задължения влече до санкция съгласно чл. 355, ал. 1 КСО. Именно поради това препращането към Наредбата не е самоцелно или маловажно, а тъкмо напротив – само посредством цитиране на коректните разпоредби на Наредба може да се изпълни изискването за фактическо и юридическо описание на нарушението. В случая АНО не е изпълнил това си задължение и позовавайки се на Наредба Н-13 е допуснал съществено нарушение, което е довело до издаване на незаконосъобразно НП, което следва да се отмени само на това основание.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на спора разноски се полагат на жалбоподателя, но той не претендира такива, поради което не се налага произнасяне от съда в тази насока.

По изложените съображения, на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 440- F538903/28.04.2020г., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което на Т.Ж.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО  за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                    

                                                                              Районен съдия:........................

Вярно с оригинала!

М.Д.!