№ 4622
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110126578 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 24 март 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 26578 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2976/13.05.2021г. на
СРС, депозирана от ЗК "*******" АД срещу ЗД "********" АД, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.02.2021г., издадена по ч.гр.д. № 6294/2021г. на СРС.
Ищецът ЗК „*******“ АД чрез юрк. П.М. е предявил срещу ответника
ЗД „********“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
и чл. 479 КЗ за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 15239,02 лева, представляваща регресно вземане
за половината от стойността на изплатено застрахователно обезщетение за
нанесени вреди на автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. №
*********, причинени при ПТП на 31.08.2018г. около 8,15ч. на територията
на Федерална Република Германия, на автомагистрала А3 в посока Вюрцбург,
километър 163,9 от град Висбаден към град Франкфурт, причинено от водача
на влекач марка „Ман“, модел „ТГХ 18 440“, рег. № **********, с
прикрепено към него полуремарке марка „Кроне“, модел „СД 27“, рег. №
**********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (02.02.2021г.) до окончателното изплащане
на сумата.
Основателността са иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на
31.08.2018г. около 8,15ч. на територията на Федерална Република Германия,
на автомагистрала А3 в посока Вюрцбург, километър 163,9 от град Висбаден
към град Франкфурт, водачът на влекач марка „Ман“, модел „ТГХ 18 440“,
рег. № **********, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ищеца, с прикрепено към него полуремарке марка „Кроне“, модел „СД 27“,
рег. № **********, причинил пътно-транспортно произшествие, при което
бил увреден автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № *********.
Щетата по увредения автомобил била определена на база представени
фактури и калкулация, като била предявена по претенция Зелена карта от
Германското бюро. Ищецът одобрил и изплатил обезщетение в размер на
30478,05 лева. Гражданската отговорност за прикаченото ремарке била
застрахована при ответника. С изплащането на застрахователното
обезщетение ищецът встъпвал в правата на увредения срещу него за ½ част от
сумата. Това било така, тъй като произшествието било настъпило в Германия
и за уреждане на материалните последици от него било приложимо
германското право, което предвиждало поделянето на отговорността между
застрахователите на влекача и ремаркето. Поканен, ответникът отказал да
изплати потърсената спрямо него сума. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Маринова, която
поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
62868/07.03.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „Застрахователно дружество
********“ АД чрез юрк. В.К. е подало Отговор на исковата молба, вх. №
41892/18.08.2021г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
2
неоснователен. Признава, че към датата на ПТП гражданската отговорност за
ремаркето била застрахована при него. Твърди обаче, че съобразно
приложимото право отговорността за вредите била изцяло за застрахователя
на влекача. Оспорва се фактът на настъпване на ПТП, както и че към онзи
момент влекачът е теглил ремарке, съответно е теглил точно това ремарке.
Оспорва се вината за ПТП е на водача на влекача и ремаркето. Оспорва се да
са причинени вреди на автомобила „Шкода“. Наред с това изплатеното
обезщетение било прекомерно и надхвърлящо реално претърпените вреди. За
насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител, като изразява становище в писмен вид, или се представлява от
юрк. Лилия Христова. Предявеният иск се оспорва, включително в хода на
устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки,
вх. № 65921/09.03.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в
отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с
неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
предявения иск е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане
при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното
покритие на който е настъпило ПТП, причинено виновно и противоправно от
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на увредения
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ищеца е да
установи наличието на фактически предпоставки за ответника да възникне
задължение за заплати половината от това обезщетение. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно
обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
ремаркето е била застрахована при ответника.
Спорът по делото се концентрира в това как се разпределя
отговорността за последвалите от произшествието вреди, когато то е
причинено от водача на влекач и прикачено към него ремарке, като
гражданската отговорност на влекача и ремаркето е застрахована при
различни застрахователи, съответно какво е приложимото право за уреждане
на отношенията между тези застрахователи, когато произшествието и вредите
са възникнали на територията на друга държава - членка на Евопейския съюз.
При пътно-транспортно произшествие, причинено от теглещо превозно
3
средство и прикачено към него ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
обезщетил пострадалия, срещу застрахователя на ремаркето, се определя по
чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета
(Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната отговорност, приложими
спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент (ЕО)
№ 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент "Рим ІІ"),
предвиждат поделяне на задължението за поправяне на вредите между
собственика на влекача и ремаркето. При това положение първо следва да се
извърши преценката по чл. 4 от Регламент "Рим ІІ", а след това тази по чл. 7
от Регламент "Рим І". Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент "Рим ІІ", ако не е
предвидено друго, приложимото право към извъндоговорните задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт.
В настоящия случай произшествието е настъпило и вредите са
причинени на територията на Федерална република Германия. Видно от
получената по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави от 07.06.1968г. информация, съгласно
темпорално относимите редакции на законодателството на Федерална
република Германия /§7, ал. 1, § 18, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, § 115 от Закона за застрахователните договори, § 421 от
Германския граждански кодекс, § 78, ал. 2 от Закона за застрахователните
договори и съответна практика на Федералния Върховен съд/,
застрахователите на влекача и ремаркето отговарят солидарно за причинените
вреди, като помежду си разпределят наполовина сумите по щетата. След като
законодателството на Федерална република Германия предвижда разделяне
на отговорността между застрахователите на влекача и ремаркето, то
приложение намира чл. 7, ал. 2 от Регламент "Рим І". Доколкото
приложимото право не е избрано от страните, то същото се определя от
държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. И
двете страни по делото са български застрахователни дружества с основна
дейност в България, където при това са регистрирани и ремаркето, и
влекачът, поради което отговорността помежду им следва да се уреди по
българското право.
Няма пречка съдът да стигне до този извод въпреки произнасянето си
относно приложимото право в Определение № 4485/13.09.2021г., тъй като с
Определение № 1649/24.02.2022г. по в.ч.гр.д. № 13805/2021г. на СГС, ГО, ІІ-Б
възз.с-в, е прието, че се касае за определяне на правната квалификация на
предявените искове, която не подлежи според въззивния съд на въззивна
проверка отделно от решението по делото, т.е. с решението си по делото
съдът може да приеме, че е приложимо не германското, а българското право.
Да се приеме, че приложимо е българското право, с оглед начина на
разпределяне на доказателствената тежест по делото, по никакъв начин не
води до ограничаване на процесуалните права на страните, тъй като и в двата
случая на доказване подлежат едни и същи факти от обективната
действителност. С оглед нормата на чл. 5 ГПК, съдът следва да постанови
4
решение съобразно закона, като основна цел следва да бъде постановяването
на справедливо и законосъобразно съдебно решение с оглед събраните по
делото доказателства и формираното въз основа на тях и закона вътрешно
убеждение на съдебния състав.
Въпросът относно уреждане на отношенията между застрахователите на
влекача и ремаркето в българското право е уредено от чл. 479, ал. 1 и ал. 2
КЗ. Вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по
време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на
теглещото моторно превозно средство. Тогава, когато вредите са нанесени от
ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е
функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение,
както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
свързана с притежаването и ползването на ремаркето. Доколкото в настоящия
случай се касае за ремарке, което е свързано с влекач и е напълно
функционално зависимо от него и от управлението на водача на този влекач,
то застрахователят на ремаркето не носи отговорност за вреди, съответно
застрахователят на гражданската отговорност за влекача не разполага с
регресно право срещу него във връзка с изплатеното застрахователно
обезщетение. В този смисъл е и практиката на съдилищата - Решение №
1040/02.03.2023г. по в.гр.д. № 1905/2022г. на СГС, ГО, ІV-А възз.с-в, Решение
№ 3296/18.11.2022г. по в.гр.д. № 923/2022г. на СГС, ГО, ІV-В възз.с-в,
Решение № 3179/10.11.2022г. по в.гр.д. № 2777/2022г. на СГС, ГО, ІІ-Б
състав, Решение № 2382/30.08.2022г. по в.гр.д. № 7691/2021г. на СГС, ГО, ІІ-
Е възз.с-в, Решение № 882/20.04.2022г. по в.гр.д. № 1105/2022г. на СГС, ГО,
ІІ-Б възз.с-в.
Предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Доколкото за ищеца е изначално невъзможно да възникне
регресно право, то е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
страните и събраните в тази връзка доказателства, включително досежно
факта на произшествието, виновността на водача и обема и стойността на
обезщетените вреди.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил
претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Съдът
следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
В рамките на заповедното производство ответникът-длъжник не е
заявил претенция за разноски.
За исковото производство в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на общо 200,00 лева, от които 150,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 50,00 лева за депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
5
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
"*******" АД, ЕИК *********, със седалище в град София, срещу
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ********" АД , ЕИК ***********,
със седалище в град София, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 ГПК и чл. 479 КЗ за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 15239,02 лева, представляваща
регресно вземане за половината от стойността на изплатено застрахователно
обезщетение за нанесени вреди на автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“, рег. № *********, причинени при ПТП на 31.08.2018г. около
8,15ч. на територията на Федерална република Германия, на автомагистрала
А3 в посока Вюрцбург, километър 163,9 от град Висбаден към град
Франкфурт, причинено от водача на влекач марка „Ман“, модел „ТГХ
18 440“, рег. № **********, с прикрепено към него полуремарке марка
„Кроне“, модел „СД 27“, рег. № **********, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.02.2021г.)
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "*******" АД , ЕИК
*********, със седалище в град София, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ********" АД, ЕИК ***********, със седалище в град
София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. №
26578/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6