Решение по дело №2797/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от И. П. И., с [ЕГН], чрез адв. М. Т., срещу принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, обективирана в Констативен протокол за прилагане на техническо средство тип „скоба“ № 176292/13.12.2023 г., издаден от Е. О. С. на длъжност „инспектор синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че лекият автомобил „Дачия“ с рег. № [рег. номер] е бил паркиран на ул. „Христо Попович“ в [населено място], непосредствено преди кръстовището с ул. „Георги Бенковски“, където не е поставена хоризонтална маркировка за обозначаване зона за платено паркиране. Поради тази причина за водача на автомобила било неизвестно, че е въведена зона за платено паркиране и следва да заплати определената за това такса. Изтъква се, че липсва маркировка, която да обозначи местата за разрешено и забранено паркиране, поради което счита, че е невъзможно да се направи преценка относно законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, обективирана в Констативния протокол от 13.12.2023 г. В евентуалност се твърди, че автомобилът е бил паркиран на място, на което със закон е забранено паркирането и престоя, поради което същото не представлява място, определено за платено паркиране. Въз основа на тези съображения се отправя искане за отмяна на оспорената принудителна мярка, обективирана в Констативен протокол № 176292 от 13.12.2023 година. Претендира се присъждане на направените разноски, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – инспектор „Синя зона“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Счита, че оспорената принудителна административна мярка е правилна и законосъобразна. Сочи се, че е извършена справка в Централизираната система за управление на платеното паркиране и влизайки по ул. „Сава Доброплодни“ и продължавайки по ул. „Панайот Волов“, жалбоподателят е следвало да види поставената табела, която обозначава зона с платено паркиране, имаща действие до следващото кръстовище – л. 4 и л. 5 от адм. преписка. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана, и като такава същата да бъде отхвърлена.

Разпоредбата на чл. 148 от АПК, предоставя възможност на адресата на акт да го оспори пред съда и без да е изчерпано оспорването по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон не е предвидено друго. В настоящия случай ЗДвП, който е специален по отношение на АПК, не е предвидено задължително административно оспорване, с оглед на което жалбата е депозирана пред родово и местно компетентен съд, от адресата на акта, притежаващ правен интерес от обжалване, предвид настъпилите неблагоприятни последици от издаването му, в законоустановения срок. Оспореният акт е съобщен на адресата на 13.12.2023 г. /л.7 от адм. преписка/, а жалбата е депозирана на 21.12.2023 г., чрез системата за електронно управление. Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е принудителна административна мярка – прилагане на техническо средство тип „скоба“, обективирана в Констативен протокол № 176292 от 13.12.2023 г., издаден от инспектор „Синя зона“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна – Е. С.. Направена е констатация, че от 09:47 часа до 09:56 часа не е заплатена дължимата такса за престой и паркиране в синя зона. Поради това на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е приложено техническо средство тип „скоба“ на лек автомобил Дачия, с рег. № [рег. номер], паркиран на ул. „Христо Попович“ № 26 в [населено място]. Върху автомобилът е поставено Съобщение № 198516 от 13.12.2023 г., с което собственикът му е уведомен, че не е заплатил дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП /л. 7 от адм. преписка/.

Като фактическо основание в тяхната съвкупност, за да наложи принудителната административна мярка, административният орган е съобразил следните писмени доказателства, приложени към административната преписка: Извършени справки в Централизирана система за управление на платеното паркиране – 3 бр.; Снимков материал – 5 бр. Приложена е Заповед № 2309/02.08.2022 г., допълнена със Заповед № 3413/06.10.2023 г. на Кмета на Община Варна, с която длъжностни лица от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна са оправомощени да използват техническо средство тип „скоба“ за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. С административната преписка са представени Наредба за организацията и движението на територията на Община Варна, приета с Решение № 1078-5/26/31.01.2018 г. на Общински съвет – Варна и Инструкция относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране синя зона – зона център, предвидена в чл. 99 от ЗДвП.

Предвид събраните доказателства и извършената въз основа на тях служебна проверка в изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК, съдът формира следните правни изводи:

С разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП законодателят предоставя възможност на собствениците или на администрацията, управляваща пътя, да определя райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като тези места се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, по арг. от ал. 2 на същата правна норма. Ал. 3 на чл. 99 от ЗДвП регламентира, че цената за паркиране на определените за това места, както и условията и реда за плащането от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план, се определят от Общинския съвет.

Съгласно чл. 167, ал.2, т. 2 от ЗДвП определените от кметовете на общините, служби за контрол използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и разходите по прилагане на техническото средство.

От представения по делото Констативен протокол № 176292 от 13.12.2023 г. се установява, че принудителната административна мярка – прилагане на техническо средство тип „скоба“ е поставена от Е. С., който заема длъжност „инспектор – синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ - Варна. Съгласно Заповед № 3413/06.10.2023 г., на Кмета на Община Варна, С. е оправомощен да прилага принудителната мярка, регламентирана в разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Следователно, в настоящия случай, процесната административната мярка е наложена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

За принудителните административни мерки по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма, за разлика от принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, които се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Предвид това законодателно решение съдът приема, че разглежданата в настоящото производство принудителна административна мярка е постановена в предвидената форма.

При извършване на задължителна проверка по чл. 168 от АПК, съдът установи, че оспорената тук принудителна административна мярка е наложена при допуснати съществени административно-производствени нарушения, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган е приложил административната мярка, без да изясни факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора.

С Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна, приета с Решение № 1078-5/26/31.01.2018 г. от Общински съвет – Варна и по-конкретно чл. 26-29 е регламентиран режимът на кратковременно платено паркиране – „синя зона“. Приложение № 3 към Наредбата, урежда обхватът на зоната, чието прилагане се осъществява от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, както и удостоверяването на заплащането и контрола на паркирането. Цените и тарифите за кратковременното паркиране в зоната са определени в Приложение № 2 към Наредбата. В чл. 36 от Наредбата е уредено блокирането на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство тип „скоба“, както и редът и условията за поставянето на което са определени със заповед на кмета на Община Варна. Размерът на цената, която собствениците или упълномощените от тях водачи дължат при задържано ППС с техническо средство тип „скоба“, се определя с решение на Общински съвет – Варна.

В настоящия случай, улицата, на която е паркиран лекия автомобил, попада в обхвата на синя зона 2 – широк център, тъй като се намира между бул. „Владислав Варненчик“ и бул. „Христо Ботев“, съгласно I.2 от Приложение № 3 към Наредбата. От приложения към административната преписка снимков материал обаче безспорно се установява, че действително мястото не е обозначено по надлежния ред, че е в зона с платено паркиране – липсва както табела, така и маркировка.

Същевременно, също безспорно се констатира,/ както в жалбата твърди и самият той/, че водачът е паркирал лекия автомобил непосредствено до кръстовището на ул. „Христо Попович“ с ул. „Георги Бенковски“ в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗДвП, както и на чл. 25, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредбата. Посочените разпоредби въвеждат забрана за паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях, както и на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях.

Тези установявания от фактическа страна в аспекта на гореизложената регламентация обосновават извод, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, предвид въведената законодателна забрана, не би могло да бъде определено за паркиране срещу заплащане. Дори и при липса на маркировка, мястото на което е паркирал жалбоподателя, с оглед правилата за организиране на „Синя зона“ не би могло да бъде определено за паркиране срещу заплатена цена за паркиране. Напротив налице е законова забрана за паркиране непосредствено след пешеходна пътека и на по-малко от 5м. от кръстовище. Това налага извод, че неправилно е прието от ответника, че не е налице заплатена дължима такса за престой и паркиране в зоната. Съдът приема, че е налице извършено нарушение, но същото не е соченото от ответника.

Правомощието на органите по чл. 168 ал.2 т.2 от ЗДвП има всички признаци на принудата по чл. 22 от ЗАНН и цели изпълнение на задължението за плащане на таксата за паркиране на местата, на които е въведен режим за платен кратковременен престой. Автомобилът е бил паркиран в обхвата на "синя зона", но за мястото липсват данни да е въведен режим на кратковременно платено паркиране от собственика, а това е обяснимо с установената по-горе законодателна забрана да бъде предназначено за паркиране, съответно, собственикът на пътя не може да изисква плащане и да задържа автомобила.

Предвид изложеното ПАМ е наложена в нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да се отмени.

При този изход на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, се явява основателно. В тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на 510 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски, от които 10 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 предп. второ от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол № 176292 от 13.12.2023 г., съставен от инспектор „синя зона“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И. П. И., с [ЕГН], [населено място], сума в размер на 510 лева, представляващи направените в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.