Р Е
Ш Е Н И Е
№93/11.5.2021г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесет и
първи април 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. М.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 51 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на В.Г.П. ***, против Решение №
2153-28-17 от 09.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт, гр. Ямбол (ТП на НОИ-Ямбол), с което е
оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-28-27 от 25.01.2021 г.
против Разпореждане № 282-00-71-4 от 15.12.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което на основание чл.
54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено на оспорващата да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода от 22.02.2017 г. до
21.08.2017 г. в размер на 2 426,79 лева (главница) и дължима лихва в размер на
801,57 лева.
С доводи за
незаконосъобразност на атакувания административен акт се иска неговата отмяна и
на потвърденото с него разпореждане, като се излагат твърдения за нарушение на
процесуалните правила и на материалноправните норми, както
и за несъответствие с целта на закона на произнесеното решение. Твърди се
необоснованост на извода на административния орган, че за съответния период
оспорващата не притежава качеството „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, като счита, че отговаря на всички изисквания за
получаване на парично обезщетение за безработица за спорния период и в тази
връзка сочи, че обезщетението е получено напълно основателно и добросъвестно.
Излагат се и съображения за немотивираност на процесния
акт и произнасянето му в разрез с правилата на чл. 35 от АПК. Претендират се
разноските по делото.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, но се представлява от адвокат П.М.,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата и иска съдът да я уважи
като основателна и доказана, ведно със законните последици от това.
Ответникът по
делото, Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, своевременно и редовно призован, изпраща
процесуален представител старши юрисконсулт А.С., която оспорва жалбата и моли
за постановяване на решение, с
което същата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнително представя писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е административната преписка по издаване на процесния
акт, както и Прокурорска преписка № 1754/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – Ямбол, съдържаща относими към
конкретния казус писмени доказателства.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заявление от
20.03.2017 г. (л. 28) В.П. е поискала отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО, като е декларирала, че трудовото ѝ
правоотношение с работодателя ЕТ „И.-50 – И. М.“ е прекратено; декларирано е също,
че към датата на прекратяване на правоотношението не упражнява трудова дейност,
за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на
друга държава; не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
или за ранно пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга
държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по
чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО; декларирано е още,
че към датата на подаване на заявлението лицето не получава парично обезщетение
за временна неработоспособност или за бременност и раждане след прекратяване на
осигуряването, както и че не получава обезщетение за оставане без работа и
парично обезщетение за безработица. Във връзка с така подаденото заявление с
Разпореждане № 282-00-71-1 от 23.03.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол (л. 26), на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО,
на В.Г.П. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от
22.02.2017 г. до 21.08.2017 г., в размер на 19,73 лева дневно. Така издаденото
разпореждане е връчено лично на лицето на 01.04.2017 г., видно от отбелязаното
в него; същото е влязло в сила като необжалвано.
Видно от
отразяванията в Протокол № П0-02002820000249-073-001 от 05.02.2020 г. по описа
на ТД на НАП – Бургас (л. 46-48) във връзка с подадено Заявление вх. № К-44 от
06.01.2020 г. от ЕТ „И.-50 – И. М.“, с Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице, (връчено на 17.12.2019 г.) и със
Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019 г., е възложена
проверка на осигурителя, в следствие на което са извършени действия по
заличаване на всички декларирани от работодателя ЕТ „И.-50 – И. М.“ трудови
договори, сключени с наетите от търговеца лица за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., измежду които е и жалбоподателката П..
С последващо Разпореждане № 282-00-71-2 от 09.03.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол (л. 24), на
основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено предходно издаденото
Разпореждане № 282-00-71-1 от 23.03.2017 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 22.02.2017 г. до 21.08.2017 г. в размер на 19,73 лева дневно, с излагане
на следните мотиви: съгласно подадено Заявление с вх. № 4005-28-31 от
27.03.2019 г и Обяснение с вх. № 4005-28-31#1 от 29.03.2019 г. по описа на ТП
на НОИ—Ямбол от собственика на ЕТ „И.-50-И. М.“ за периода от 01.01.2017 г. до момента на подаване на заявлението лицата,
назначени по трудови правоотношения във фирмата, не са постъпвали на работа; за
лицата са подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски
и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО; издадени са Задължителни
предписания № ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019 г. (л. 49) за заличаване на
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и същите са заличени за 99 лица, между
които е и жалбоподателката П.. Съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. В случая за лицето
не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова
дейност. При излагане на същите мотиви и съображения с Разпореждане №
282-00-71-3 от 09.03.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Ямбол (л. 22), на основание чл. 54ж,
ал. 1, вр. чл. 10 от КСО, на В.П. е отказано
отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО. Двете разпореждания са надлежно връчени на
13.03.2021 г. (л. 23), като липсват данни те да са обжалвани по съответния ред.
Във връзка с
препратен от Инспекция по труда-Ямбол Сигнал № 20-27-430 от 14.06.2019 г. за
нарушаване на данъчното и осигурително законодателство от страна на ЕТ „И.-50 -
И. М.“ е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
резултатите от която са обективирани в Протокол №
П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. (л. 37). Според отразеното в
посочения документ в сигнала се съдържала информация, че търговецът назначава
срещу заплащане на определена сума работници на длъжност „чистач“, като сключва
с назначените лица трудови договори на 4-часов работен ден, които договори
впоследствие прекратява в кратък период след сключването (след 2-3 месеца);
целта била въпросните работници да се регистрират като безработни и да
получават обезщетение за безработица. В хода на проверката се установило, че за
времето от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. ЕТ „И.-50 -
И. М.“ има декларирани 100 бр. трудови договора, като лицата са назначавани на
длъжност „метач“; повечето от тези лица са назначавани за срок от 7 дни - за
извършване на определена работа. В дадените от И. М. писмени обяснения в
качеството на собственик на ЕТ е заявено, че лицата са назначени да помагат на
съпруга ѝ, който бил земеделски стопанин, но от представените в хода на
проверката документи лисват такива, които да доказват че ЕТ „И.-50-И. М.“ е
извършвала услуги за земеделския стопанин Х.М., както и че назначените лица са
полагали труд. При проверката били представени присъствени форми за часовото
изпълнение на работното време по сключените трудови договори; обектът, в който
ЕТ „И.-50-И. М.“ осъществявала дейността си, бил под наем и работел всеки
делничен ден от 8:30 до 17:00 часа; от намиращото се в обекта фискално
устройство се установило, че разчетеният оборот за периода от 03.01.2017 г. до
19.03.2019 г. е в размер на 12 091,11 лева. От представените книги за приходите
и разходите е установено, че декларираните приходи за периода 2014 г.-2018 г.
са в размери, както следва: за 2014 г. – 2 042,95 лева; за 2015 г – 2 293,90
лева; за 2016 г. – 1 955 лева; за 2017 г. – 4 529,10 лева, а за 2018 г. – 5
928,65 лева. Според резултатите от проверката, отразени в протокола, И. М. е
осъществявала стопанска дейност и като свободна професия - счетоводни услуги,
като декларираните с ГДД приходи са в следните размери: за 2015 г. - 2 268 лева
(след подаване на коригираща ГДД); за 2016 г. – 1 515 лева, за 2017 г. – 1 665
лева, а за 2018 г. –1 435 лева.
В хода на
административното производство от собственика на едноличния търговец са дадени Обяснения
с вх. № 4005-28-31#1 от 29.03.2019 г., съдържащи се в приобщената по делото
административна преписка – л. 52 от кориците на делото, в които обяснения е
посочено, че назначените през 2017 г. и 2018 г. лица, с изключение на изрично
посочените две лица, сред които оспорващата не е, не са постъпвали на работа и
не са получавали трудови възнаграждения.
В РП-Ямбол била
образувана преписка вх. № 1754/2019 г., (също приобщена в цялост към доказателствения материал по делото), по която е налице
произнасяне с Постановление изх. № 1754/2019 г. от 08.10.2019 г. на Заместник
районен прокурор при Районна прокуратура, гр. Ямбол (л. 53), с което по
отношение на И. М. е отказано да бъде образувано наказателно производство за
подаваните от нея документи с невярно съдържание (декларации, че лицата
извършват трудова дейност), тъй като сами по себе си те не са документите, въз
основа на които са били изплащани обезщетенията за безработица. В хода на
проверката са снети обяснения на част от назначените в ЕТ „И.-50 - И. М.“ лица,
както и от самата М., въз основа на които в постановлението е възприето
становището, че по категоричен начин се установява, че от 2017 г. насам всички
назначени лица реално не са полагали труд, а са били назначени, защото не им е
достигал осигурителен стаж за получаване на обезщетение за безработица.
С Разпореждане №
282-00-71-4 от 15.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Ямбол (л. 20), на основание чл. 54ж, ал. 3, вр.
чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение за безработица за периода от 22.02.2017 г. до 21.08.2017 г.
в размер на 2 426,79 лева – главница, и дължима лихва 801,57 лева, считано от
датата на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на
издаване на разпореждането. Това разпореждане е постановено с излагане на
мотиви, дословно преповтарящи тези, посочени в предходните разпореждания на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, а именно:
Разпореждане № 282-00-71-2 от 09.03.2020 г. за отмяна на Разпореждане №
282-00-71-1 от 23.03.2017 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от
22.02.2017 г. до 21.08.2017 г. в размер на 19,73 лева дневно, и Разпореждане №
282-00-71-3 от 09.03.2020 г. за отказ да се отпусне ПОБ по чл. 54а от КСО на В.П..
Разпореждане № 282-00-71-4 от 15.12.2020 г. е връчено по надлежния ред на
18.01.2021 г. (л. 21) и е оспорено по административен ред с Жалба вх. №
1012-28-27 от 25.01.2021 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол (л. 16). При
разглеждането на жалбата решаващият орган - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол,
приел същата за допустима, но по същество я преценил като неоснователна и я
отхвърлил с процесното Решение № 2153-28-17 от
09.02.2021 г., като изложил подробни съображения. Решението е връчено лично на
оспорващата на 12.02.2021 г. (л. 15), която оспорила същото по съдебен ред чрез
административния орган, като подала Жалба вх. № 2103-28-10 от 18.02.2021 г. по
описа на ТП на НОИ-Ямбол, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
При тази
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата се преценя като неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 2153-28-17 от 09.02.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на В.Г.П. ***
против Разпореждане № 282-00-71-4 от 15.12.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ–Ямбол, с оглед на което съдът намира, че то е постановено от компетентен
орган по чл. 117 от КСО и в предвидена от закона форма. Потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Съдът не
констатира допуснати в хода на административното производство нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяната на
оспорения акт.
ЯАС в настоящия
си състав намира, че решението – предмет на жалбата, е в съответствие и с
материалния закон предвид следното:
Съобразно разписаното в чл. 54а, ал. 1 от КСО, право
на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на посочените в
т. 1-3 от текста изисквания, а именно: да имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; да не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава, респ. - да не получават пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; да не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Паричното
обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното
поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща от датата на
последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в
тримесечен срок от тази дата или ако лицето се е регистрирало като безработно в
Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата (чл. 54а, ал. 3 и ал.
4 от КСО), какъвто е и настоящият случай. По дефиницията на § 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, който текст
повелява, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Паричните обезщетения за
безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и
възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт (чл. 54ж, ал. 1 от КСО), като това длъжностно лице е и
компетентният орган по смисъла на чл. 54ж, ал. 3 от КСО, който издава разпореждане
за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица.
В конкретния
случай оспорващата В.Г.П. има сключен трудов договор с ЕТ „И.-50 – И. М.“,
който към момента на получаване на паричното обезщетение по чл. 54а от КСО е
бил прекратен. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, (обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др.), наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното
по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова
дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Идентичност между трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно -
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от
това правило са регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО,
съобразно която осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. 1-3 и 5, който текст предвижда следното: за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и
неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за
временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни
дни през една календарна година; през което лицето е получавало обезщетение за
безработица; през което самоосигуряващите се лица,
които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за
общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали
право на парично обезщетение.
В конкретния
казус, във връзка с препратен от Инспекция по труда-Ямбол сигнал за нарушаване
на данъчното и осигурително законодателство от страна на ЕТ „И.-50 - И. М.“
била извършена проверка, която установила, че за времето от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. ЕТ „И.-50 - И. М.“ има декларирани
100 бр. трудови договора, като лицата са назначавани на длъжност „метач“;
повечето от тези лица са назначавани за срок от 7 дни - за извършване на
определена работа. В дадените в хода на проверката обяснения И. М. - собственик
на ЕТ, посочила, че лицата са назначени с цел да помагат на съпруга ѝ Х.М.,
който бил земеделски стопанин, но при проверката не са представени
доказателства в подкрепа на това твърдение. Отделно от това, в хода на
административното производство от собственика на едноличния търговец са дадени
и Обяснения с вх. № 4005-28-31#1 от 29.03.2019 г., в които е заявено, че
назначените през 2017 г. и 2018 г. лица, с изключение на изрично посочените две
лица, сред които оспорващата П. не е, не са постъпвали на работа и не са
получавали трудови възнаграждения. Също така, в РП-Ямбол била образувана
преписка вх. № 1754/2019 г., приключила с Постановление изх. № 1754/2019 г. от
08.10.2019 г. на Заместник районен прокурор при Районна прокуратура, гр. Ямбол,
с което по отношение на И. М. е отказано да бъде образувано наказателно
производство за подаваните от нея документи с невярно съдържание (декларации,
че лицата извършват трудова дейност), тъй като сами по себе си те не са
документите, въз основа на които са били изплащани обезщетенията за
безработица. В хода на проверката са снети обяснения на част от назначените в
ЕТ „И.-50 - И. М.“ лица, както и от самата М., въз основа на които в
постановлението е възприето становището, че по категоричен начин е установено,
че от 2017 г. насам всички назначени лица реално не са полагали труд, а са били
назначени, защото не им е достигал осигурителен стаж за получаване на
обезщетение за безработица. В дадените от оспорващата П. в хода на проверката
обяснения същата посочва, че след напускането си на работното място в „Язаки България“ АД в началото на 2017 г. от познати
разбрала, че една фирма в гр. Елхово търси работници и в тази връзка посетила
офиса на фирмата със собственик И. М.; след проведен разговор П. била назначена
като хигиенист, като задълженията ѝ се изразявали в почистване на офиса
на фирмата; според дадените от П. обяснения М. оформила документите, за което
заплатила сума в размер на около 200 лева, включваща такса за услугата и осигуровки;
заявява, че на работа е била в продължение на една седмица, като всяка сутрин е
ходила до офиса, но госпожа М. не ѝ осигурявала работа; през това време
при посещенията не е забелязала да има други служители във фирмата. Трудовите
правоотношения били прекратени по взаимно съгласие, като документите оформила М.,
след което П. се регистрирала на трудовата борса в гр. Елхово и получавала
обезщетение за безработица в продължение на 6 месеца. В дадените в хода на
проверката обяснения М. посочила, че работи сама, като осъществява единствено
счетоводни и копирни услуги на трети лица, а от 2017 г. започнала да назначава
само по документи различни лица във фирмата си, които реално не са работили при
нея. Всичко това правела с единствената цел впоследствие тези лица да имат
възможност да използват платена трудова борса. В обясненията си М. заявила
също, че от 2017 г. всички назначени при нея лица ѝ заплащали 60 лева
такса за извършваната услуга, както и че те сами са заплащали дължимите осигуровки;
М. посочила още, че трудови възнаграждения на всички тези лица не е заплащала,
тъй като същите не са работили реално във фирмата ѝ.
Изложеното до тук
сочи на единствено верния извод, че в процесния
период оспорващата В.П. реално не е упражнявала трудова дейност, както правилно
е възприел и решаващия орган в своя акт, и в този смисъл за нея не е възникнало
основание за осигуряване при осигурителя ЕТ „И.-50 – И. М.“, респ. не е имала
право на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54а от КСО.
Доказателствата по делото недвусмислено сочат, а и този факт не е спорен между
страните, че ПОБ е отпуснато на П. в размер на 19,73 лева месечно и същото е
изплащано за времето от 22.02.2017 г. до 21.08.2017 г., като общо изплатената
сума е 2 426,79 лева съобразно съдържащата се в административната преписка
Справка за изплатени обезщетения за безработица (л. 25). Според регламентацията на чл. 114,
ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва
да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.
113. Ал. 2 на чл. 114 от КСО пък регламентира, че добросъвестно получените суми
за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и
чл. 54м, ал. 2, т. 2; когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане, какъвто не е настоящия случай; на изменение или прекратяване на
обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
От анализа на цитираната нормативна уредба се налага извод, че
добросъвестността по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите
за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането
им. Легална дефиниция за нея обаче в разпоредбите на КСО липсва, поради което
според общите принципи на правото следва да се приеме, че такава е налице,
когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се
дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването
психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание,
че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка
както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на
добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са
едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.
Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК трябва да изясни,
преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт.
В конкретния казус В.П. твърди, че е получила сумите
добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение, по
което обаче, видно от данните по делото, реално труд не е полаган –
обстоятелство, което е известно на оспорващата и както правилно е приел
административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при
получаването на паричното обезщетение по чл. 54а от КСО.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Водим от горното, Я А С, трети административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.П. *** против Решение № 2153-28-17
от 09.02.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата
ѝ с вх. № 1012-28-27 от 25.01.2021 г. против Разпореждане № 282-00-71-4
от 15.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ,
гр.Ямбол.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.ЯМБОЛ
сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете