Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ДИАНА М. като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
административно дело № 772 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба
от Х.С.Ж. ***, против Заповед № 1090з - 294 от 19.11.2019г., издадена от Директора
на РД „ПБЗН“ – Русе, с която на жалбоподателя, на длъжност „началник на Първа
РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“ - Русе, по т. 1 - на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и
т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198 ал. 1 и ал. 3 и чл. 204, ал. 4 от ЗМВР е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец; по т. 2 - на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200 ал. 1 т.
11 и чл. 204, ал. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца; на основание чл. 197 ал. 3 т. 1 ЗМВР е наложено едно общо
наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Служителят е предупреден, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. В жалбата, а след това и в хода по същетво, се навеждат доводи за
незаконосъобразност на заповедта, като издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административните
правила, неспазване на установената форма –липса на мотиви и като издадена от
некомпетентен орган. Иска се от съда да отмени оспорената заповед, претендират
се и направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък
на разноските.
Ответникът по жалбата – Директора на РД „ПБЗН“ – Руссе, чрез процесуален
представител – ст. юрисконсулт Н., оспорва основателността й, като излага
подробни съображения както в писмения отговор, така и в писмената си защита. Не
претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
В изпълнение на Заповед № 1983з-350/24.06.2019г. на Директора на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за периода 25.06.2019г.
– 27.0.2019г. е била извършена от инспектори в сектор „Държавен противопожарен
контрол“ в отдел „Държавен контрол“ към дирекция „Държавен контрол и
превантивна дейност“ към ГДПБЗН – МВР тематична проверка на дейността на РДПБЗН
– Русе по направления на дейност „Държавен противопожарен контрол“ и „Контрол
по спазване на Закона за защита при бедствия“. За проверката е изготвена
справка рег.№ 1983р-10828/29.07.2019г. (л. 16 – л. 41 от преписката). В хода на проверката са
направени редица констатации, част от които са следните две: 1. Констатирано е,
че в районните служби по ПБЗН са налични изискващите се списъци на обекти,
подлежащи на комплексни и контролни проверки, списъци и строежи, както и
графици за извършване на проверки (с изключение на Първа
РСПБЗН и РСПБЗН - Бяла). От началника на Първа
РСПБЗН не е бил утвърден за всеки служител, осъществяващ държавен
противопожарен контрол (ДПК), списък и график за извършване на контролни проверки на строежи, което
било в несъответствие с изискванията на чл. 7 ал. 1 т. 7 от Наредба
№8121з-882 от 25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол. Наличен бил единствено общ списък на строежите. 2. При
извършване на оценка на съответствието с правилата и нормите за пожарна
безопасност на инвестиционен проект за строеж: „Реконструкция и
разширение със складово-търговски обект на съществуваща бензиностанция в УПИ II
– 1798“, са допуснати пропуски при издаване на съответните
документи от началника на Първа РСПБЗН - Русе - издадено е положително становище
с рег.№ 222/28.05.2019г., в което неправилно са определени и приложени изискванията
за пожарна безопасност, при липса на основна информация за характеристиките на
строежа, вследствие на което се допуска строежът да бъде проектиран, изграден и
въведен в експлоатация с нарушения на правилата и нормите на пожарна
безопасност. В становището е посочено, че в обекта е предвидено да се изгради
складово-търговска сграда на мястото на демонтирана метална козирка, остров с
колонпомпа за пълнене на газови бутилки, телена ограда и съществуващ подземен
резервоар за пропан-бутан, който не се използва, но в описанието на част
„Пожарна безопасност“ липсва информация какви са разстоянията от новата сграда
до съоръженията на територията на комплексната автоснабдителна станция и
съответно спазени ли са изискванията на табл.69 към чл. 640 ал. 1 от Наредба
Iз-1971 от 04.12.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване
на безопасност при пожар. Освен това, при сравняване на предвидените разстояния
от новата колонпомпа за течни горива, която е предвидена да се монтира, до
съседни съоръжения на територията на станцията, не са взети предвид
изискванията, регламентирани в Раздел ХХVII „Комплексни автоснабдителни станции (за светли горива, пропан-бутан и природен газ) от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.3“, както би следвало, а
също не са разгледани разстоянията от колонката до строежи на територията и
извън територията на комплексната автоснабдителна станция, съгласно чл. 639 ал.
1 от Наредба
Iз-1971 от 04.12.2009г. за СТПНОБП.
С оглед направените констатации проверяващите са предложили справката с
резултатите от проверката да се изпрати на директора на РДПБЗН – Русе за
предприемане на мерки за извършване на проверка за установяване и преценка
извършени/допуснати ли са нарушения на разпоредбите на нормативните и
вътрешноведомствени актове от длъжностни лица, като при евентуално наличие на
данни за извършени дисциплинарни нарушения да се предприемат мерки по
установения законов ред.
По преписката липсват данни справката да е връчвана на жалбоподателя, но
същият е депозирал до директора на РДПБЗН - Русе подробни писмени обяснения по
констатациите в нея с рег.№ 1090р-3018-1.08.2019г. (л. 7 – л. 14 от преписката).
С цел изясняване на посочени в справката данни за извършено от страна на
главен инспектор Х.С.Ж. – началник на Първа РСПБЗН – Русе, нарушение на
разпоредби от специфична длъжностна характеристика, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР и за което се предвижда дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца до една година, на основание чл. 205 ал. 2 ЗМВР, със заповед № 1090з-185-19.08.2019г. на директора на РДПБЗН – Русе е
разпоредено да се извърши проверка (л.5 от преписката). Последната е направена от главен инспектор Валентин Евгениев Красналиев
–началник сектор „Превантивна и контролна дейност“ при РДПБЗН – Русе. За
резултатите от проверката е изготвена справка рег.№ 1090р-3739-04.10.2019г. (л.50 – 57 от преписката). По отношение на първата
констатация проверяващият е установил, че при извършена проверка на
20.08.2019г. не е изготвен график за извършване на проверки на строежи за
2019г., но в хода на проверката е установено, че за отстраняване на този
пропуск е заложено мероприятие в изготвения от началника на Първа РСПБЗН – Русе
план за отстраняване на констатираните пропуски и за изпълнение на дадените
препоръки.
По отношение на втората констатация проверяващият е извършил проверка на
издадения удостоверителен документ за оценка на съответствието с правилата и
нормите за пожарна безопасност на инвестиционен проект за строеж :
„Реконструкция и разширение със складово-търговски обект на съществуваща
бензиностанция в УПИ II – 1798“, като е установил, че действително
са допуснати пропуски при изготвяне на становището за съответствие на
инвестиционния проект, изразяващо се в неправилно определяне и прилагане на
нормативните основания и липса на основна информация за характеристиките на
строежите, свързани с предявяваните към тях изисквания за пожарна безопасност. В
седем пункта са посочени характеристиките на строежите, свързани с
предявяваните към тях изисквания за пожарна безопасност, за които липсва
информация в становището. В резултат на извършената проверка и събраните
доказателства, проверяващият е направил извод, че действията на Х.Ж. по първата
и втората констатации представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.
194 ал. 2 т. 1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, и чл. 194 ал. 2 т. 2 ЗМВР –
неизпълнение на служебни задължения. Въз основа на направените констатации и изводи,
с оглед на предприети действия по отстраняване на констатираните нарушения и
пропуски, проверяващият е предложил на дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) да наложи на Х.Ж. дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност
за срок от една година.
Жалбоподателят е запознат със съдържанието на справката на 22.10.2019г. в
14.30 часа, видно от ръкописно отбелязаната отметка в края на справката (л.57 от преписката). На следващия ден той
е депозирал възражение рег.№ 1090р-3946-23.10.2019г. до директора на РДПБЗН –
Русе във връзка с констатациите в справката (л.58 – л- 61 от преписката).
След съгласуване с юрисконсулт, директорът на РДПБЗН – Русе е издал заповед
№ 1090з-294/19.11.2019г. От съдържанието на оспорената заповед е
видно, че ответният административен орган е приел за установени следните
обстоятелства:
1. Държавният служител – главен
инспектор Х.С.Ж. – началник на Първа районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Русе към РДПБЗН – Русе не е изготвил график за
извършване на проверки на строежите за 2019г., което е неизпълнение на
изискването на чл. 7 ал. 1 т. 7 от Наредба №8121з-882 от 25.11.2014г. за реда
за осъществяване на държавен противопожарен контрол, както и на основно
задължение от длъжностната му характеристика. Деянието е квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР за което на
основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от
същия закон е предвидено налагане на дисциплинарно наказания „мъмрене“ за срок
от един до три месеца.
2. Държавният служител – главен
инспектор Х.С.Ж. – началник на ПРС „ПБЗН“ – Русе е издал становище за съответствие
на проект „Реконструкция и разширение със складово-търговски обект на
съществуваща бензиностанция в УПИ II – 1798“ в която
проектна документация липсва основна информация за седем характеристики на
строежа, което не позволява да бъде направена пълна оценка на съответствието на
инвестиционния проект с изискванията за пожарна безопасност на Наредба Iз-1971 от 04.12.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Това
деяние е квалифицирано като нарушение на изискването на чл. 33 ал. 1 т. 1 от
Наредба №8121з-882 от 25.11.2014г. и неизпълнение на Заповед1983з-175 от
16.04.2015г. на директора на ГДПБЗН – МВР за въвеждане на процедури за осъществяване на държавен противопожарен
контрол. Прието е, че съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194,
ал. 2, т. 1 и т . 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от
същия закон е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест до
дванадесет месеца.
За гореописаните две дисциплинарни
нарушения дисциплинарнонаказващият орган определил в оспорената заповед
поотделно дисциплинарни наказания - съответно „мъмрене“ за срок от един месец
(по т.1)
и „порицание“ за срок от
шест месеца (по т. 2). Позовавайки се на разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 1
от ЗМВР ответникът наложил на жалбоподателя най-тежкото от определените две дисциплинарни
наказания – „порицание“ за срок от шест месеца.
Заповедта е
връчена на Х.Ж. на 20.11.2019 г., видно от направеното в нея отбелязване и е
обжалвана със жалба вх. № 1090р-4621/03.12.2019 г., подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
В случая процесната заповед е издадена от
компетентен дисциплинарно наказващ орган. Дисциплинарно наказващите органи в
системата на МВР са определени с чл. 204, т. 1-4 от ЗМВР
диференцирано според йерархичното ниво на заеманата длъжност и видове наказания
по чл. 197, ал.
1, т. 1-6 от ЗМВР.
В рамките на това нормативно разпределение с чл. 204, т. 4 от ЗМВР е предвидено служители на висши
ръководни и ръководни длъжности да издават заповеди за налагане на наказанията
по чл. 197, ал. 1,
т. 1-3 от ЗМВР.
Без да са посочени изрично държавните служители в МВР, които могат да се
накажат по този ред, предвид йерархичния характер на администрацията на МВР и
задължителната за всяка дисциплинарна власт субординация, овластяването важи за
тези държавни служители, организационно подчинени в съответната структура на
МВР на органа по чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Процесната Заповед е издадена от
„директор“ на РДПБЗН - Русе. Според Класификатора на длъжностите в МВР по чл. 143, ал.
2 от ЗМВР длъжността "директор РДПБЗН" /т. IV. 2/ е ръководна по чл. 143, ал.
1, т. 3 от ЗМВР. Следователно с оглед вида на заеманата от него
длъжност, директор на РДПБЗН - Русе е овластен с чл. 204, т. 4 от ЗМВР да наложи наказания по чл. 197, ал.
1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР - "мъмрене" и „порицание“ на
оспорващия.
Дисциплинарното
производство е образувано и проведено, съобразно изискванията на чл. 205, ал.
1 от ЗМВР, като повод за това е била справка
рег.№1983р-10828/29.07.2019г., изготвена във връзка с извършена тематична
проверка на РДПБЗН – Русе по направления на дейност „Държавен противопожарен
контрол“ и „Контрол по спазване на Закона за защита при бедствия“.
Неоснователно
и твърде общо жалбоподателят твърди, че издателят не е спазил изискуемата от
закона форма. Съгласно изискванията на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съгласно ал. 2 на текста заповедта
за дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като
се отбелязва датата на връчването. Ясно в мотивите на оспорвания
административен акт са посочени извършителят – главен инспектор Х.С.Ж.;***;
времето – за първото нарушение е посочено, че се изразява в бездействие – не е
изготвен график за извършване на проверки на строежите за 2019г., а второто –
дата на издаване на становището; обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията – Ж. на първо място не е изпълнил нормативно установено задължение
като началник на РСПБЗН да утвърди списък и график за извършване на контролни
проверки на обекти и строежи, за всеки служител, осъществяващ държавен
противопожарен контрол и на второ място – издал е становище за съответствие на
проект, в която проектна документация липсва основна информация за седем
характеристики на строежа, което не позволява да бъде направена пълна оценка на
съответствието на инвестиционния проект с нормативните изисквания за пожарна
безопасност; разпоредбите, които са нарушени – чл. 7 ал. 1 т. 7 и чл.33 ал. 1
т. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол (подзаконов
нормативен акт) и Заповед № 1983з-175 от 16.04.2015г.
на директора на ГДПБЗН – МВР за въвеждане на процедури за осъществяване на ДПК;
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението са приложени с
административната преписка, с която жалбоподателят е бил запознат на 22.10.2018
г.; правното основание в ЗМВР – чл.
204, т. 1 (компетентността на ДНО), чл. 197, ал.
1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 т. 1 (дисциплинарното наказание), чл. 194, ал.
2, т. 2 и чл. 200, ал.
1, т. 11 (дисциплинарните нарушения); наказанието, което е в
съответствие с приложимата правна норма; срокът на наказанието, който е
съобразен с тежестта на извършеното нарушение, формата на вината и смекчаващите
отговорността обстоятелства (отегчаващи не са констатирани); срокът и органът,
пред който подлежи на обжалване акта; спазено е и изискването на чл. 210, ал.
2 от ЗМВР.
С оглед
изложеното настоящият състав намира, че заповедта е издадена, след като са
спазени изискванията за форма, като изложените от органа фактически основания
се покриват с посоченото правно основание. Освен това конкретните факти и
обстоятелства при извършване на нарушението дават достатъчно яснота кога и по
какъв повод служителят е следвало да осъществи вмените негови задължения по
длъжностна характеристика, което прави възражението за нарушение на правото му
на защита неоснователно.
Заповедта е
издадена в срока по чл. 195, ал.
1 от ЗМВР, считано от датата, на която е изготвена докладна записка
(справка рег. № 1090р -3739 от 04.10.2019 г.), в която се съдържат всички данни
за извършеното нарушение на Х.Ж. в качеството му на началник на Първа РСПБЗН -
Русе и е изготвено становище до наказващия орган.
При издаване на
заповедта не са налице допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Съгласно
чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител.
За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди
извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Проверка не
може да се разпореди по постъпил анонимен сигнал, освен в случаите, в които в
него се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които
може да се направи обоснован извод, че служител на МВР е извършил дисциплинарно
нарушение.
Съгласно чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не
може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Редът и
начинът за извършване на сочените процесуални действия в хода на
производството, са детайлно регламентирани в Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР
(Инструкция № 8121з-470/2015 г.). Съгласно чл. 18 от Инструкция №
8121з-470/2015 г. проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР приключва с изготвяне на
писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва
проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и
отбелязване на дата и час. Когато в справката по ал. 1 се съдържат данни за
извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, дисциплинарно
наказващият орган извършва действията по чл. 206, ал. 1 – 4 ЗМВР.
В конкретния
случай е назначена проверка на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, приключила с
изготвянето на писмена справка, като жалбоподателят е запознат както със
заповедта за извършване на проверка, така и със справката от проверката,
съгласно разпоредбите на чл.16 и чл. 18 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. Нещо
повече – жалбоподателят е бил запознат и със справка от извършената тематична
проверка от комисия в сектор „Държавен противопожарен контрол“
рег.№1983р-10828/29.07.2019г., която е дала повод за извършване на проверката
по чл. 205 ал. 2 ЗМВР, което се доказва от депозираните от него до директора на
РДПБЗН - Русе писмени обяснения рег.№ 1090р-3018/16.08.2019г. (л.7-14). Съдът намира, че в настоящият случай е изпълнено и задължението на
дисциплинарнонаказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР в хипотезата на чл.26
от Инструкция № 8121з-470/2015 г. В случая жалбоподателят е представил писмено
възражение с рег.№ 1090р – 3946/23.10.2019г. на следващата дата, след като се е
запознал с писмената справка от проверката, до дисциплинарнонаказващият орган,
който именно го е приел с резолюция по реда на чл. 27 от Инструкция №
8121з-470/2015 г.
В тази връзка
неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, изразяващи се в незапознаване с
всички доказателства, събрани при проверката, като по този начин бил лишен от
възможността за реално участие в тази фаза. Жалбоподателят счита, че към
справката от проверката са били приложени само 4 бр. документи, а в изпратената
преписка до съда са представени 14 бр. документи, като по този начин той е бил
лишен от възможността да реализира в пълен обем правата си по смисъла на чл.
207 ал.8 ЗМВР. Действително формално погледнато е налице разлика между изброените
в справката писмени доказателства и документите, съдържащи се в
административната преписка, изпратена в съда. Това обаче не означава, че е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с
което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. На първо място видно е от
внимателното запознаване с изброените документи в справката и придружителното
писмо, с което жалбата е изпратена в АС – Русе, че в придружителното писмо са
включени освен четирите документа, посочени в справката, и писменото възражение
на жалбоподателя, обжалваната заповед и самата жалба. И трите документа са
съставени след приключване на проверката, като два от тях са дело именно на
жалбоподателя, а със заповедта е приключило дисциплинарното производство и
както вече беше посочено жалбоподателят е бил надлежно запознат с нея. По
отношение на справка с рег.№1983р-10828/29.07.2019г. и справка с рег. №
1090р-3739/04.10.2019г. за същите са налице писмени данни, че Х.Ж. е бил
запознат и с двете. Относно документите, свързани със специфичната длъжностна
характеристика, кадровата справка и искането за удължаване на срока на
проверката, дори и да се приеме, че жалбоподателят не е знаел, че са приложени
по преписката към момента на приключване на проверката, същите не са от този вид
доказателства, които разкриват нови обстоятелства във връзка с дисциплинарните
нарушения. Длъжностната характеристика съдържа основните специфични задължения
на Х.Ж. в качеството му на „началник РСПБЗН – Русе“, той е бил запознат с нея
далеч преди извършване на процесните нарушения, видно от приложения протокол
рег. №1090р-2384 от 18.07.2018г.(л. 64 от преписката) и обстоятелството дали е била приложена към справката от проверката или в
по-късен момент, не се отразява на правата му в дисциплинарното производство. Колкото
до кадровата справка, същата съдържа данни за кариерното развитие на
жалбоподателя и по-скоро е в негова полза при преценката на дисциплинарно
наказващия орган по чл. 206 ал. 2 ЗМВР. Искането за удължаване на срока на
проверката и заповедта в този смисъл касаят процедурен въпрос, но не и
проверката по същество.
На второ място
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 205 ал. 3 ЗМВР държавният
служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР. Видно е от приложените към преписката доказателства, че
жалбоподателят е реализирал това си право като е депозирал писмени обяснения по
първата справка и писмени възражения по справката, с която е приключила
проверката по чл. 205 ал. 2 ЗМВР. Реализирано е и правото му да се запознае със
справката и доказателствата към нея съобразно разпоредбата на чл. 18 от
Инструкцията. Възражението на жалбоподателя, че не му е била дадена възможност
да упражни в пълен обем правата си по чл. 207 ал. 8 ЗМВР е неоснователно, тъй
като цитираната разпоредба е относима към дисциплинарно производство за
дисциплинарно нарушение по чл. 203 ал. 1 т.2-15 ЗМВР, т.е. за тежко нарушение
на служебната дисциплина, а процесните нарушения не са от тази категория и за
тях важи дисциплинарната процедура по чл. 205 – чл. 206 ЗМВР.
На трето място е
необходимо да се отбележи, че писмото от директора на РДПБЗН - Русе до старши
юрисконсулт Н. и становището на последната в никакъв случай не могат да се
възприемат като част от административната преписка по установяване на
дисциплинарните нарушение, а по-скоро представляват правна консултация,
поискана от дисциплинарнонаказващия орган с оглед правилното приложение на
материалния закон. Със становището не се установяват нови факти и
обстоятелства, свързани с дисциплинарните нарушения, а по-скоро се прави анализ
на събраните доказателства и се дава мнение кои са приложимите правни норми с
цел да бъде подпомогнат дисциплинарнонаказващия орган при издаване за
оспорената заповед. Поради това, дори и жалбоподателят да не е бил запознат със
становището на юрисконсулта, това по никакъв начин не нарушава правото му на
защита, тъй като за да бъде реализирано същото е необходимо служителят да бъде
запознат с всички събрани доказателства в хода на дисциплинарното производство,
а становището на юрисконсулта в случая не е такова доказателство.
На следващо
място съдът намира, че извършените дисциплинарни нарушения са правилно установени
и доказани в проведеното дисциплинарно производство. В конкретния казус на
жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършени две дисциплинарни нарушения
по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите
на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ и неизпълнение
на служебните задължения.
Обвинението по
първото нарушение е конкретизирано като е посочено, че поведението на
жалбоподателя е в разрез с изискването на чл. 7 ал. 1 т. 7 от Наредба №
8121з-882/25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол, според което началникът на РСПБЗН утвърждава
за всеки служител, осъществяващ ДПК, списък и график за извършване на контролни
проверки на обекти и строежи. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че Х.Ж. действително не е изготвил,
респективно утвърдил такъв график. В обяснението, което той е дал за
неизпълнението на това свое задължение, е посочено, че пропускът се дължал на
динамичността и непредвидимостта на изпълнение на строежите. В последствие,
след проверката и дадените препоръки, е изготвен план за отстраняване на
пропуските, който включва както съставяне на месечни графици за контролни
проверки, така и на годишен график за 2020г. Налице е поведение от страна на
жалбоподателя, което е в нарушение на цитираната разпоредба на чл. 7 ал. 1 т.7
от Наредбата и представлява неизпълнение на разпоредбите на този закон и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове – дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1 ЗМВР, определено от ДНО като маловажно, тъй
като отклонението от изискванията е незначително.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че така формулираното нарушение е
неясно и объркващо. Действително разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 7 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол предвижда задължение за началника на РСПБЗН да „утвърди“
график за проверките, а в оспорената заповед е записано, че „не е изготвил“
график за проверките. Разликата в употребените термини обаче по никакъв начин
не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Видно е както от първоначалната
проверка, така и от последващата дисциплинарна проверка по чл. 205 ал. 1 ЗМВР,
че процесният график въобще не е бил изготвян – обстоятелство, което не се
отрича от жалбоподателя. Дейността на един ръководител по утвърждаване на
съответните заповеди, графици и др. във връзка с дейността на ведомството
включва целия процес по изготвянето им, а не само полагането на подпис за
„утвърдил“. В този смисъл неизготвянето на графика за проверки на практика означава
и неутвърждаването му. Жалбоподателят е бил наясно с допуснатото от него
нарушение, още повече че е предприел и действия за отстраняването му, което е
изрично отбелязано в оспорената заповед.
Като е съобразил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и
смекчаващите отговорността обстоятелства ДНО е наложил и
съответното наказание, предвидено в закона. С разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са определени видовете дисциплинарни наказания, степенувани според
тежестта им: 1. мъмрене; 2. писмено предупреждение; 3. порицание; 4. забрана за
повишаване в длъжност за срок от една до три години; 5. предупреждение за
уволнение; 6. уволнение. Налагането на конкретното по вид наказание обаче не е
предоставено на преценката на дисциплинарнонаказващия орган, а е регламентирано
от нормите на чл. 198 – чл. 200 от ЗМВР,
в които се определя кое наказание за какви точно дисциплинарни нарушения
се налага. Така за маловажни дисциплинарни нарушения, при които отклонението
от изискванията е незначително, е предвидено служителят да бъде наказан с
наказанието „мъмрене“ по аргумент от чл. 198
ал. 1 и ал.2 ЗМВР. Срокът е определен в
минималния, предвиден от закона съгласно разпоредбата на чл. 198 ал. 3 ЗМВР.
Обвинението по второто нарушение е конкретизирано като е посочено, че
поведението на жалбоподателя е в разрез с изискването на чл. 33 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014г. за реда за
осъществяване на държавен противопожарен контрол, според което по искане
на заинтересовани лица органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават становища
за съответствие на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна
безопасност (приложение № 24). От събраните по делото доказателства
се установява, че в процесното становище липсва информация за седем
характеристики на строежа, съгласно
изискванията на Наредба Iз-1971/29.10.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
което не позволява да бъде направена пълна оценка на съответствието на инвестиционния проект с изискванията за пожарна безопасност. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че в оспорената заповед липсвало описание на
тези седем характеристики, което не му позволявало да вземе адекватно становище
и да реализира в пълен обем защитата си. Още в първата справка рег. №
1983р-10828/29.07.2019г. за извършената тематична проверка е посочено, че в
становището, в описание на част „Пожарна безопасност“, липсва информация за
определени характеристики на обекта и по-конкретно – за разстоянията между
отделни обекти в комплексната автоснабдителна станция. В справката, с която е
приключила проверката по чл.205 ал. 1 ЗМВР изчерпателно са посочени седемте
характеристики на строежа, за които липсва информация в становището.
Жалбоподателят е бил запознат и с двете справки и фактът, че тези седем
характеристики не са изброени отново и в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, не му е попречило да разбере в какво е обвинен, респективно да
реализира правото си на защита. Още повече, че ДНО изрично е посочил, че при
постановяване на оспорената заповед е преценил всички събрани в хода на
проверката доказателства, включително и справка с рег.№ 1090р-3739/04.10.2019г.
Във възражението си до ДНО Х.Ж. е посочил, че във формата за изготвяне на
становище било посочено, че по всяка проектна част се прави „кратко описание и
съответствие с изискванията на нормативните актове за ПБ“, като преценката за
това дали посочената информация е достатъчна или не била чисто субективна.
Освен това констатираните пропуски нямало да променят същността на документа и
в случая не били настъпили вредни последици за някоя от страните. Тези
възражения правилно не са кредитирани от ДНО, тъй като краткото описание се
отнася до проектната част, но не и до съответствието с изискванията на
нормативните актове за ПБ. Именно в тази част следва да се направи преценката,
с оглед характеристиките на обекта, дали инвестиционния проект съответства на
изискванията за ПБ. И когато липсва информация за основни характеристики на
обекта длъжностното лице по чл. 34 ал. 4 от Наредба №8121з-882/25.11.2014г.
следва да откаже да издаде становище по чл. 33 ал. 1 т. 1 от Наредбата именно
защото не би могла да се направи пълна оценка за съответствие на инвестиционния
проект. Без значение е дали са настъпили вредни последици в резултат на
издаването на процесното становище. По естеството си това становище има за цел
да гарантира, че при изпълнението на даден инвестиционен проект са спазени
всички изисквания за противопожарна безопасност. Затова и в него следва да се
съдържа оценка на основните характеристики на обекта, предвидени в Наредба Iз-1971/29.10.2009г., в противен случай то не може да изпълни
предназначението си.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че всъщност становището
било изготвено от подчинения му служител Дойчин Пенев. Дори това да е така,
становището е подписано от Х.Ж. в качеството му на началник на Първа РСПБЗН –
Русе, в чиито правомощия е издаването му съгласно разпоредбите на чл. 125 ал. 1
т. 9 ЗМВР и чл. 34 ал. 4 от Наредба №8121з-882/25.11.2014г.
Колкото до приложения по делото по искане на жалбоподателя „Комплексен
доклад за оценка съответствие на проектната документация със съществените
изисквания към строеж: Реконструкция и разширение със складово търговски обект
на съществуваща бензиностанция
в УПИ II – 1798“, видно е, че същият е изготвен след даване на
процесното становище и по никакъв начин не може да обоснове законосъобразността
на същото.
В случая, като е издал такова становище жалбоподателят е сторил това в
разрез с изискванията на чл. 33 ал. 1 т. 1 от Наредба №8121з-882/25.11.2014г. Това
поведение на Х.Ж. представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1 и
т. 2 ЗМВР - неизпълнение
на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, както и неизпълнение на
служебните задължения, тъй като в длъжностната му характеристика изрично е
предвидено задължение да оценява съответствието на инвестиционните проекти с
правилата и нормите на пожарна безопасност. Като е съобразил тежестта
на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, формата
на вината и смекчаващите отговорността обстоятелства ДНО е наложил и съответното наказание, предвидено в закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 11 ЗМВР за неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди се налага дисциплинарно
наказание "порицание". Срокът е определен в
минималния, предвиден от закона съгласно разпоредбата на чл. 198 ал. 3 ЗМВР.
Съобразявайки обстоятелството, че Х.Ж. е извършил две едновременно
установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 197 ал. 3 т. 1 ЗМВР, е наложил
по-тежкото от определените наказания – „порицание“ за срок
от шест месец
Съдът намира, че е спазен принципът за съразмерност и е постановен
административен акт в съответствен с целта на закона.
Процесната
заповед се явява законосъобразен административен акт, издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и на приложимите в случая
материалноправни разпоредби. Не са налице основания за отмяната й, каквито се
сочат от жалбоподателя.
Предвид изхода
на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените в съдебното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение, но същият е направил изрично изявление, че не претендира
такива, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Х.С.Ж. ***, против Заповед
№ 1090з - 294 от 19.11.2019г., издадена от Директора на РД „ПБЗН“ – Русе, с
която на жалбоподателя, на длъжност „началник на Първа РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“
- Русе, по т. 1 - на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т.
1, чл. 198 ал. 1 и ал. 3 и чл. 204, ал. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от един месец; по т. 2 - на основание чл. 194, ал.
2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 11 и чл. 204, ал. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца; на
основание чл. 197 ал. 3 т. 1 ЗМВР е наложено едно общо наказание „порицание“ за
срок от шест месеца.
Решението не
подлежи на касационно оспорване на основание чл.211, изр. последно от ЗМВР вр.
чл.197,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Съдия: