№ 3954
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20231110141414 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л.73/ срещу Х. Б. Х., П. Н. И., И. Ц. И., А. В. П., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане
да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответниците дължат на ищцовото дружество, сумите както следва:
Х. Б. Х. - ¼ или сумата от 645,00 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането; 113,92 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. –24.11.2022 г., 9,13 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането; 2,00 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до 24.11.2022 г.;
П. Н. И. – ¼ или сумата от 645,00 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането; 113,92 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. –24.11.2022 г., 9,13 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането; 2,00 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до 24.11.2022 г.;
И. Ц. И. – ¼ или сумата от 525,00 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането; 113,92 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. –24.11.2022 г., 9,13 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането; 2,00 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до 24.11.2022 г.;
А. В. П. – ¼ или сумата от 644,98 лева – главница, представляваща стойност на
1
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането; 113,92 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. –24.11.2022 г., 9,13 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането; 2,00 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до 24.11.2022 г ., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 67392/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. Ц. И.,
който признава исковете и представя доказателства за платени суми. Прави искане да
не се допускат експертизите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. В. П.,
в който е изложено, че процесните задължения са платени, като е представено и
платежно нареждане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Х. Б. Х.,
който развИ. съображения в насока, че исковата молба е нередовна. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Сочи, че имотът е придобит извън периода, за който се
претендират суми за ТЕ. Оспорва претенцията за лихва и развИ. съображения в насока,
че не е изпаднал в забава. Не оспорва, че към момента е собственик на имота. Оспорва
да е консумирал претендираната от ищеца ТЕ. Излага, че от страна на ищеца не са
представени доказателства, от които да се установява, че до процесния имот е
доставена ТЕ. Сочи също, че отчитането и разпределянето на ТЕ не е извършвано
съгласно нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от П. Н. И..
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Срещу ответника Х. Б. Х., ЕГН **********.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
2
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен №
52486, представляващ ап. 8, находящ се в /адрес/.
От представеното на л. 25 по делото копие на Договор за продажба на жилище,
сключен по реда на Закона за общинската собственост се установява, че процесният ап.
8, находящ се в /адрес/ е закупен от И.а И.а Н., ЕГН ********** и сина й Д. И.ов И.,
ЕГН ********** / виж л. 27 писмо СО /.
Д. И., видно от приложеното на л. 27 по делото писмо относно удостоверение е
починал, като неженен, без деца и е оставил за свой наследник по закон майка си
другият купувач И.а И.а Н., ЕГН ********** – починала 2009г. /удостоверение за
наследници л. 40 заповедното производство /.
Видно от приложеното на л. 40 в кориците на заповедното производство копие
на удостоверение за наследници И.а Н. е починала на 27.10.2009г., като е оставила
наследници по закон, а именно по колена: наследниците на брат и Н.И.Н., ЕГН
**********, наследниците на брат й В.И.Н., ЕГН **********, наследниците на брат й
П.И.Н., ЕГН ********** и наследниците на сестра й Т.И.Д., ЕГН **********.
Ответникът Х. Б. Х., ЕГН ********** не попада в наследниците по закон на И.а
И.а Н., ЕГН **********, видно от приложеното на л. 40 в кориците на заповедното
производство удостоверение на наследници и приложените на л. 28 и сл. справки от
3
НБД „Население“.
От приложените на л. 17, л. 18 и л. 22 копия на нотариални актове се установява,
че ответникът Х. Б. Х., ЕГН ********** е придобил правото на собственост върху
процесния ап. 8, находящ се в /адрес/, през 2021г., а именно на 13.12.2021г. е признат
за собственик на ½ идеала част от жилището, на 11.10.2021г. е придобил чрез покупко-
продажба останалата част от апартамента. Доколкото не се установи ответникът да е
придобил право на собственост върху процесния апартамент по силата на
наследствено правоприемство и след като съдът съобрази, че от материалите по делото
се установява, че Х. Х. е придобил собственически права върху жилището след
исковия период /исковете са предявени са периода м.05.2019г. – м.04.2021г., а правото
на собственост е придобито след м.04.2021г./, съдът намира, че ищецът не доказа по
делото пълно и главно, че през исковия период ответникът Х. Х. е притежавал
качеството потребител на топлинна енергия, респективно исковите претенции за
доставена топлинна енергия и дялово разпределени срещу него следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. С оглед неоснователността на главните искове, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искови претенции за лихви.
Срещу ответника А. В. П., ЕГН ********** и И. Ц. И., ЕГН **********.
С доклада по делото, неоспорен от страните, с оглед становището на
ответниците И. Ц. И. и А. В. П., съдът обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по отношение на тях, следните обстоятелства: че И. Ц. И. и А. В. П., през
исковия период са били собственици на по ¼ идеална част от процесния имот; че
между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
че сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 52486 е била
присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният апартамент № 8, находящ се
в гр. София, ж.к. „С.“, е бил топлофициран, че за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с
качество посочено в исковата молба на обща стойност 2459,98 лв., че двамата
ответници са в забава досежно процесната сума, като общият размер на мораторната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.11.2022 г. е 455,68 лв., че не е заплатена дължимата
се цена за извършената услуга дялово разпределение, която за периода м.11.2019 г. –
м.04.2021 г. е 36,51 лв., както и че ответниците дължат мораторна лихва върху цената
на дяловото разпределение, която за периода 31.12.2019 г. – 24.11.2022 г. е в общ
размер на 8,01 лв.
С депозирана от ищеца молба на 05.01.2024г. /л.124/, ищцовото дружеството
признава, че ответникът А. П. е извършила плащане на 07.11.2023г., на сумата от
891.34лв., обстоятелство което се потвърждава от приложеното на л. 93 копие на
платежен документ.
С плащането на сумата от 891.34 лв. А. П. е погасила всички суми по заповедта,
включително разноските в заповедното производство и лихвата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането, като от така платената сума
след погасяване на задълженията остава 20.93лв., които следва да бъдат отнесени за
погасяване на разноските в исковото производство.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции срещу А. П. следва да бъдат отхвърлени,
като погасени чрез плащане.
С молбата от 05.01.2024г., ищцовото дружество сочи, че И. И. на 03.11.2023г. е
извършил плащане на сумата от 650.05лв., обстоятелство което намира опора в
приложения на л. 91 платежен документ.
4
С плащането на сумата от 650.05лв. ответникът И. И. е погасил задълженията за
топлинна енергия, дялово разпределение и мораторна лихва, както се сочи в молбата,
депозирана от ищцовото дружество, респективно исковите претенции срещу него
следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Срещу ответника П. Н. И., ЕГН **********.
С молбата от 05.01.2024г., ищцовото дружество сочи, че от страна на този
ответник на 18.10.2023г. по сметката на дружеството е постъпило плащане на сумата
от 770.05лв. С тази сума са погасени сумите за доставена топлинна енергия, дялово
разпределение и мораторна лихва.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции срешу този ответник следва да бъдат
отхвърлени, като погасени чрез плащане.
По разноските:
Доколкото производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, ответниците А. В. П.,
И. Ц. И. и П. Н. И. са депозирали възражения по чл. 414 ГПК, респективно същите са
дали повод за образуване на настоящото исково производство, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки един следва да заплати на ищеца разноски както
следва:
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, А. П. дължи на ищеца разноски в
исковото производство в размер на 225.00лв., от които 200.00лв. – държавна такса и
25.00лв. - ¼ от юрисконсултско възнаграждение. От тази сума следва да се приспадне
остатъкът от платената от нея сума или 20.93лв., като в заключение този ответник
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 204.07лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът И. И. следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 252.90лв., от които 200.00лв. – държавна такса в
исковото производство, 25.00лв. - 1/4 от дължимото се юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 15.40лв. – юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство и 12.50лв. – държавна такса в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът П. И. следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 252.90лв., от които 200.00лв. – държавна такса в
исковото производство, 25.00лв. - 1/4 от дължимото се юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 15.40лв. – юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство и 12.50лв. – държавна такса в заповедното производство.
Исковата претенция срещу Х. Х. е отхвърлена, като неоснователна, доколкото от
страна на ищеца не се доказа същият да е имал качеството потребител на топлинна
енергия, респективно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на този
ответник разноски за адвокат в размер на 400.00лв. – договор л. 107 по делото.
Разноските за депозити за вещи лица остават за сметка на ищцовото дружество,
доколкото експертизите са назначени във връзка с исковете, предявени срещу Х. Х.,
които са отхвърлени като неоснователни.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/ срещу Х. Б. Х.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумите както следва: 645,00 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. до обект с абонатен № 52486, представляващ ап. 8, находящ се в
/адрес/, ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането, 113,92
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –24.11.2022 г., 9,13 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането и 2,00 лева –
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до
24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67392/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/ срещу П. Н. И. ,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумите както следва: 645,00 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. до обект с абонатен № 52486, представляващ ап. 8, находящ се в
/адрес/, ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането, 113,92
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –24.11.2022 г., 9,13 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането и 2,00 лева –
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до
24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67392/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/ срещу И. Ц. И. ,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумите както следва: 525,00 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. до обект с абонатен № 52486, представляващ ап. 8, находящ се в
/адрес/, ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането, 113,92
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –24.11.2022 г., 9,13 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането и 2,00 лева –
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до
24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67392/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /адрес/ срещу А. В. П.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумите както следва: 644,98 лева – главница,
6
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. до обект с абонатен № 52486, представляващ ап. 8, находящ се в
/адрес/, ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането, 113,92
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –24.11.2022 г., 9,13 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането и 2,00 лева –
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до
24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67392/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. Н. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 252.90лв. – разноски.
ОСЪЖДА И. Ц. И. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 252.90лв. – разноски.
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 204.07лв.– разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Х. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 400.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7