№ 45408
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110114148 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД против ФИРМА Р. И. Е., с която
при условията на обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове в
хипотезата на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за вземанията по Заповед №**** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.11.2022г. по гр.д.
№3408/2022г. по описа на Районен съд-Х.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети по делото.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2024 г. от
11:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД против ФИРМА Р. И. Е., с която
при условията на обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове в
хипотезата на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за вземанията по Заповед №**** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.11.2022г. по гр.д.
№3408/2022г. по описа на Районен съд-Х, а именно: за сумите от 284,72 лв.,
представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски за периода от
06.04.2020г. до 31.07.2020г., 1697,25 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение
на задължение за връщане на автомобил след прекратяване на договора за периода от
1
04.08.2020г. до 26.05.20201г., за сумата от 863,01 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя и 620,50 лв. за
платени такси за изземване на автомобил след прекратяване на договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него /като лизингодател/ и ответника /като
лизингополучател/ е сключен Договор за отдаване на употребявани автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост
от 08.08.2017г., по силата на който на ответника бил предоставен товарен автомобил марка
"Х", модел „Х“ с ДК №*****КР. Твърди, че изпълнил изцяло задълженията си по договора,
в т.ч. за предаване на автомобила на 21.08.2017г., но от м. ноември 2019г. ответникът
преустановил изпълнението на задълженията си за плащане на дължимите се суми по
договора за лизинг. На 25.02.2020г. и 16.07.2020г. ищецът оправил покана до ответника за
плащане на забавените лизингови вноски с предупреждение, че при неизпълнение
Договорът ще се счита за едностранно прекратен, както и покана за връщане на процесния
автомобил. Поради неизпълнение от страна на ответника считано от 01.08.2020г. ищецът
прекратил едностранно договора за лизинг, с което възникнали и процесните вземания за
обезщетения и неустойки, както следва:
1. на основание чл. 58 от Договора за забава в плащането на лизинговите вноски за
периода от 06.04.2020г. до 31.07.2020г. в размер на 284,72 лв.
2. на основание чл. 68 от Договора за забава в изпълнението за задължението за връщане
на автомобила за периода от 04.08.2020г. до 26.05.2021г. в размер на 1697,25 лв.
3. на основание чл. 66 от Договора за предсрочното му прекратяване по вина на
лизингополучателя в размер на 5 лизингови вноски, или 863,01 лв.
4. 620,50 лв. за неизплатената част от обезщетение за вредите от договорното изпълнение
в размер на сторените разходи от лизингодателя за изземване на автомобила.
Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба. В подаденото в срока по чл.
414 ал. 2 ГПК възражение не навежда основания за недължимост на вземанията по
оспорената заповед за изпълнение.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по предявените искове с правно
основание чл. 92 и чл. 79 ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение, възникнало от договор за лизинг с ответника,
по което той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора задължения, че
ответникът виновно не е изпълнил поетото с договора задължение да плати лизинговата
цена за посочения период, наличието на валидни неустоечни клаузи, началната дата и
периодите на забава, твърдяното едностранно прекратяване на договора от лизингодателя с
връчването на покана до ответника, както и плащането от страна на ищеца на
претендираните суми за изземването на автомобила.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си към ищеца.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2