РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариела Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Иванова Гражданско дело №
20212120108064 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от В.
Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр. С.З. срещу Р. Т. Н. с ЕГН ********** от
гр.Бургас. В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за аренда на
земеделски земи с нот. заверка на подписите peг. № 1053, том III, акт №8 от
30.03.2015г. на нотариус М.С., peг. № 581 на НК арендаторът- отв. Р.Н., се е
задължила да заплаща годишна арендна вноска на арендодателя- ищецът, в
размер на 75 кг. хлебна пшеница на декар в натура или левовата им парична
равностойност по пазарни цени съответстващо на това количество. По
договора й е предоставена земя от 48,26 дка, като по този начин дължимата
сума е пазарната цена на 3,62 т./3620кг/ хлебна пшеница. Пазарцата цена на
същата към момента на начисляване на задължението съгласно чл.5 от
договора е 352 лева на тон по официални данни за зърнения пазар.
Следователно общото задължение на ответника по договора е в размер на
1274 лева лева за 2020 г., а неплатена сума от дължимата арендна вноска е в
размер на 850 лева. За 2020г. ответницата е заплатила през януари 2021 г.
частично сумата от 431 лева, като не е изпълнила цялото договорено
задължение нито в натура, нито с пари.
1
За събиране на своето вземане ищецът е подал заявление за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК и е образувано частно гражданско дело №
20212120101698/2021г. по описа на Районен съд – Бургас. Срещу издадената
заповед е подадено възражение, поради което e направено искане да се
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника Р. Т. Н. с ЕГН ********** от гр.Бургас, че дължи на В. Ж. Ж. с
ЕГН ********** сума в размер на 850 лв. -главница за неплатена арендна
вноска за 2020г. по договор за аренда на земеделски земи, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в заповедното
производство- 11.03.2021 г. до изплащане на задължението. Заявена е
претенция за разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва допустимостта и основателността на претенцията.
В с.з. се поддържа предявеният отговор.
Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното.
По делото е представен Договор за аренда на земеделски земи с нот.
заверка на подписите peг. № 1053, том III, акт №8 от 30.03.2015г. на нотариус
М.С., peг. № 581 на НК, по силата на който ищецът е предоставил на отв. Р.Н.
конкретно посочени в договора земеделски земи срещу задължението на
последната да заплаща годишна арендна вноска на арендодателя в размер на
75 кг. хлебна пшеница на декар в натура или левовата им парична
равностойност по пазарни цени съответстващо на това количество.
Срокът на договора е пет стопански години. Според договора арендното
плащане в натура се дължи до 30 август, а левовата му равностойност –до
30.октомври. При неявяване на арендодателя в местоизпълнението- офиса на
арендателя в указания срок, се счита, че арендодателя е решил да получи
арендно плащане в неговата левова равностойност. Арендаторът е длъжен да
изплати левовата равностойност на арендното плащане на адреса на
арендодателя в срок до 31.декември.
В чл. 6 от Договора е предвидено, че при форсмажорни обстоятелства,
довели до пълно или частично увреждане или унищожаване на реколтата
2
страните договарят друг размер на арендно плащане и други срокове за
изпълнение на посоченото задължение по договора.
В чл. 7 страните са договорили, че текстовете на този договор могат да
бъдат променяни с двустранно подписано писмено споразумение между
страните с нотариална заверка на подписите.
По делото са представени разписки за изплатено арендно плащане за
предходни стопански години, подписани от ищеца.
Събрани са и гласни доказателства- според показанията на св.Недев-
внук на ответницата, страните са имали устна договорка при по-висок добив
да се изплащат повече пари за сметка на бъдещи несполучливи години.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
според заключението на която средната пазарна цена на пшеницата за 2020г. е
327.81дка. За последното тримесечие на годината средната пазарна цена
възлиза на 358.13 лв./дка.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим и основателен и като такъв следва да бъде
уважен като съображенията за това са следните:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 89
от 12.03.2021г., постановена по ч.гр.д.№1698/2021г. по описа на БРС съдът е
разпоредил на ответницата да заплати на ищеца сумата от 850 лв.,
представляваща неплатена арендна вноска за 2020г. по договора за аренда на
земеделски земи и е издал изпълнителен лист.
В срок ответницата е подала частна жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение, възражение срещу заповедта и искане за спиране на
образуваното изпълнително производство.
С Определение от 07.06.2021г. по същото дело съдът е спрял
принудително изпълнение, а с Определение №768 от 22.07.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№1032/21г. по описа на БОС съдът е оставил без
уважение частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
С разпореждане от 19.10.2021г. съдът е указал на заявителя, че предвид
депозираното възражение може да предяви установителен иск за вземането
си. Разпореждането е получено от ищеца на 28.10.2021г., а исковата молба е
3
входирана на 18.11.2021г. в преклузивния едномесечен срок, поради което е и
допустима.
По делото между страните няма спор относно наличието на
облигационен договор, по силата на който ищецът е предоставил под аренда
на ответницата 48.26дка земеделска земя. Няма спор, а и е налице признание
на факта, че ответницата е изплатила сумата от 431лв.-арендна вноска за
2020г.
Съдът намира, че общото задължение на арендатора за 2020г. възлиза на
сумата от 1296.25лв., представляваща левовата равностойност на дължимото
количество пшеница по договора изчислена по себестойността на пшеницата
към падежа, а именно - 358.13 лв./дка.
Предвид направеното признание, че е изплатена сума в размер на
431лв., то ответната страна остава да дължи 865.25лв. по договора.
Неоснователно се явява направеното в отговора възражение, че
арендаторът е заплащал повече от необходимото по договора в предходни
години, което плащане в повече е било за сметка на лоша реколта.
От една страна такава клауза липсва в договора. А устните договорки-
дори и да се приеме, че е била налице такава, е ирелеватна, тъй като
договорът може да бъде изменян само писмено-чл. 7,ал.1 от Договора.
От друга страна чл. 6 от Договора предвижда, че при форсмажорни
обстоятелства, довели до пълно или частично увреждане или унищожаване на
реколтата страните договарят друг размер на арендно плащане и други
срокове за изпълнение на посоченото задължение по договора, но липсват
доказателства за наличие на обстоятелства довели до сбъдване на условието
за промяна на параметрите на договора, респ. за промяната им.
Също така представените разписки за предходни години не доказват по
никакъв начин твърдението, че е извършвано плащане в повече от
договорено, още повече, че в тях е отбелязано, че е изплатена договорената
арендна вноска за съответната година, но не и плащане в повече.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че в срока за отговор не е
въведено възражение за прихващане.
Предвид изложено предявеният иск за сумата от 850лв. се явява
основателен и доказан по основание и размер.
4
Предвид изхода от спора ответницата дължи и сторените от ищеца
разноски, които в заповедното производство са в размер на 325лв.,а в
исковото - в размер на 475лв. Претенцията на ответната страна за разноски е
неоснователна.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Т. Н. с ЕГН
********** от гр.Бургас, че съществува вземането на В. Ж. Ж. с ЕГН
********** от гр. С.З. за сумата от 850 лв. -главница за неплатена арендна
вноска за 2020г. по Договор за аренда на земеделски земи, с нот. заверка на
подписите peг. № 1053, том III, акт №8 от 30.03.2015г.на нотариус М.С.,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.03.2021 г. до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Р. Т. Н. с ЕГН ********** от гр.Бургас да заплати на В. Ж.
Ж. с ЕГН ********** от гр. С.З. сумата от 325лв.-съдебно –деловодни
разноски в заповедното производство, както и сумата от 475лв.-съдебно –
деловодни разноски в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Р. Т. Н. с ЕГН **********
за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5