П Р О Т О К О Л
№ 603/11.7.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На единадесети юли Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА ПАНЕВА
Секретар: ЕЛКА
КОЛЕВА
Прокурор: РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Панева
ЧНД № 724 по описа за 2018
г.
На именното повикване
в 14:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ от свобода С.М.М., редовно призован, доведен от
Затвора – Варна, явява се лично.
Явява се Йордан Йорданов – Началник на Затвора - Варна, редовно упълномощен.
Л. св. М.: Не желая адвокатска защита.
Прокурорът: Да се даде ход на
делото.
Началникът на затвора
Йорданов:
Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните
от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.
Началникът на затвора
Йорданов: Поддържам
становището.
Прокурорът: Считам, че
депозираната молба е допустима, но неоснователна.
Страните заявиха, че
няма да сочат нови доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
Началникът на затвора
Йорданов:
Уважаема г-жо Председател, считам
молбата за допустима, но неоснователна. Съображенията съм изложил писмено в
представеното становище.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, също считам молбата за УПО за допустима, но неоснователна.
Независимо, че към настоящия момент е налице визираната в закона предпоставка
за изтърпяване на повече от половината от наложеното му наказание, считам, че
от събраните по делото доказателствата не са налице такива, визиращи втората
предпоставка, а именно настъпило поправяне и превъзпитание, за да считаме
молбата за основателна. В аргумент на това са приложените множеството писмени доказателства,
от които е видно, че независимо, че има спад от риска от рецидив, това не дава
гаранция за превъзпитание, като се има предвид, че л. св. е извършил бягство от
затвора и в този период е извършил още две престъпления. Сочените в писмените
материали и становища, изготвени от затворническата администрация категорично
сочат за липса на такива доказателства за настъпило превъзпитание, което да е
основание за уважаване но молбата.
Л. св. М.:
След като изслушах прокуратурата и началника, не
знам какво още трябва да направя, за да покажа, че съм се поправил. Общата ми присъда
е с условна година и половина, от 7 години и 2 месеца, като към момента съм
изтърпял повече от две трети, като остатъка ми е около година или малко над
година. Да, извърших отклонение, не бягство, а отклонение от работен обект през
2014 година. Бях върнат отново в корпуса, там работих и си свалих режима на „общ“.
Награждаван съм, нямам никакви провинения. Тъй като беше спрян цеха, тъй като
нямаше производство, бях качен в отряд, който е неработещ, в който се разболях,
прекарах в болница 5 дена. Откриха ми камъни в злъчката, предстои ми операция.
След като излязох от болницата, в епикризата ми пишеше, че трябва да съм под
наблюдение от общо практикуващ лекар, а отношение няма такова към мене. Не знам
какво още трябва да направя, за да съм условно предсрочно освободен. Моля да
бъда освободен условно предсрочно.
Съдът, след като взе
предвид обстоятелствата по делото и становищата на страните, изразени в днешно
съдебно заседание, прецени следното:
По отношение на
осъденото лице М. е било наложено наказание от пет години и осем месеца, от
което той към настоящия момент е изтърпял фактически четири години, пет месеца
и двадесет и четири дни, от арест три месеца и седемнадесет дни, от работа пет
месеца и десет дни и за този период от време от началото на изтърпяване на това
наказание до настоящия момент има отклонение от девет месеца и седемнадесет
дни, т.е. към днешна дата остатъкът му е една година два месеца и шест дни.
От приложеното
затворническо досие се установява, че това осъждане което л.св. М. изтърпява
реално не е първото за лицето, тъй като с присъдата му е било приведено в изпълнение и друго наказание от
една година и шест месеца по две предходни дела № 179/2001 г. и № 194/2001 г.
на РС Кула. Докато е изтърпявал наказанието си по НОХД № 2600/12 г. на ВРС и по НОХД № 6/13 г. на РС
Генерал Тошево се установява, че лишеният
от свобода е избягал от затворническо общежитие „Разделна“ от външен обект, на
който е работил на 28.08.2014 г., като отново е задържан на 15.06.15 г., т.е.
бил в отклонение девет месеца и
седемнадесет дни.
По времето, в
което е бил в отклонение, а също така от затворническото досие на лицето се
установява, че той е извършил и друго
престъпление по чл. 196 от НК, за което му е наложено наказание една година и
осем месеца, наред с наложеното му наказание по чл. 297 от НК за бягството му
от затвора.
Съдът намира, че
към настоящия момент 2/3 от наложеното му наказание са изтърпени, което обуславя наличието на
първата предпоставка за УПО.
Но от докладите и от приложеното затворническо
досие съдът намира, че не е налице втората предпоставка за освобождаване на
лицето, а именно да е доказал своето поправяне. Съдът установи, че по време на престоя на л.св. М. ***
и при извършваните периодични доклади във връзка с изпълняваната по отношение
на него превъзпитателна дейност, оценката на риска се колебае от средно ниво в
горната му част към високо, което безспорно е показателно, че по отношение на
него не са били постигнати необходимите превъзпитателни трайни последици от
целта на наложеното наказание.
В същото време, поведението на лицето, бягството
от затвора, извършването на ново престъпление по време докато е бил в
отклонение, ясно говорят за липсата на изискваната от закона специална
превенция на наложеното му наказание, което да е довело до такова въздействие
върху осъденото лице, което да го мотивира да спазва установения в страната
правов ред. С оглед това поведение явно тези условия не са били изпълнени.
Видно от становище на инспектор- ИСДВР сектор СДВР при постъпване на молителя
в затвора-Варна на 18.12.2012г. М. е бил с оценка на риска 82 точки /много
висок/. Към 20.04.2018г. постъпил в седма група за неработещи, като оценката на
риска била 57 точки /средно ниво/ и среден коефициент на риск от вреди за
обществото. Към момента тези стойности не са променени.
Съобразявайки всичко изложено до момента,
настоящият състав намира, че не са налице предпоставките в чл. 70 от НК за УПО
на осъденото лице, поради което и молбата му следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно
предсрочно освобождаване от лишения от свобода С.М.М., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от
наложено му общо наказание с определение № 113/2016 г. по
ЧНД № 276/2016 г. на Районен съд – Велики
Преслав, лишаване от свобода в размер на 5 години и 8 месеца.
Определението подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от
прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен
в съдебно заседание, приключило в 14.35 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: