Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 22.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2004 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 1331.05 лв.
Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Б.Р. против
Б.И.М., с посочен адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че на 04.11.2016
г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от дата 22.01.2013 г. между „ «Вива кредит»ООД и „Агенция за събиране
на вземания" ООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за паричен
заем № 5242488/16.01.2016 г., сключен между «Вива кредит» и ответника е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********/.
Ищецът посочва, че «Вива
кредит»ООД е упълномощило «Агенция за събиране на вземания»АД в качеството си
на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Твърди, че по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е
изпратено писмо за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи с
известие за доставяне до адрес, но писмото се е върнало в цялост, като в
известието за доставяне е отбелязано, че получателят не е намерен на посочения
адрес. Моли копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на «Вива кредит»ООД чрез «Агенция за събиране на
вземания»ЕАД да се връчи на ответника ведно с исковата молба.
Наведени са твърдения, че на 16.01.2016 г. между «Вива кредит»ООД, като заемодател и ответника е сключен договор за паричен заем № 5242488, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние /ел.поща, уеб-сайт/, като договорът е сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис. Твърди се, че подписвайки договора, страните са се съгласили, че сключват договора на основание преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр, касаеща предоставяне на финансова услуга по смисъла на чл.8 от ДПФУП, както и че приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем MMONEY, които са в сила към датата на сключване на договора.
Твърди се, че съгласно сключения договор Заемодателят се е цадължил да предостави заем в размер на 600 лв., а Заемотелят се е задължил да върне сумата ведно с договорна лихва в размер на 105,15 лв., на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 78,35 лв. всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 15.02.2016 г., а падежа на последната – 12.10.2016 г.
Твърди се също, че съгласно сключения договор за заем, при забава в плащането на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, Заемателят дължи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания и на това основание на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150.00лв. Наред с това, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден Заемателят дължи заплащането на еднократна сума в размер на 100 лв., представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, вкл.ангажиране дейността на лице, което осъществява административна дейност по събиране на вземането. Сочи се, че на това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100 лв.
Твърди се още, че съгласно
договора, Заемотелят се е задължил в 3 – дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на определении
условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
е предоставил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 487.53 лв., която по споразумение
между страните е разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 487.53 лв,
дължими на падежните дати а погасителните вноски по договора за заем.
Ищецът излага, че с ответника са
постигнали съгласие, че при забава за плащане на някои от погасителните вноски,
уговорени в договора, Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден на
забава, поради което на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
17.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в размер на 46.37 лв, която
е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Твърди се, че въпреки отправените покани за
доброволно изпълнение отвтникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заев,
като платената до момента сума е в размер на 158.00 лв., а непогасената част е
в общ размер на 1331.05лв.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Б.М., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД следните суми: 541,80 лв. – представляващи главница по договор за паричен заем; 85,00 лв. – представляващи договорна лихва от 16.03.2016 г. до 12.10.2016 г.; 125.00лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100.00 лв. – такса разходи за дейност на служител; 432.88 лв. – неустойка за периода от 11.11.2016 г. до 12.10.2016 г.; 46.37 лв. – лихва за забава за периода от 17.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са както сторените в хода на заповедното производство разноски, така и разноските в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор от адв.Ц.Ж.– назначена за особен представител на ответника. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита, че ищеца няма процесуална легитимация, въпреки че се легитимира въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между него и кредитора „Вива Кредит”ООД. Твърди, че последният не е изпълнил задълженията си по чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което този договор няма действие по отношение на ответника до съобщаването му по чл.99, ал.3 от ЗЗД. В случай, че съдът не приеме горните аргументи, моли да счете иска както по отношение на главницата, така и по отношение на претендираната неустойка и лихви за неоснователен и да го отхвърли. Намира, че по делото няма доказателства, че ответникът е усвоил цялата сума по договора за кредит в размер на 600 лв, кога и какви точно суми е усвоил, като от тези данни зависят лихвите и неустойките.
В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща представител.
Ответникът – Б.И.М. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв.Ц.Ж.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора на ИМ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №799/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е издадена Заповед №427 от 09.05.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Б.И.М. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания”ЕАД сумата от сумата 541,80 /петстотин четиридесет и един лева и осемдесет стотинки/ главница, 85.00 /осемдесет и пет/ лева договорна лихва за периода от 16.03.2016 год. до 12.10.2016 год., 125.00 /сто двадесет и пет/ лева такса разходи за събиране на просрочени вземания, 100.00 /сто / лева такса разходи за дейност на служител, 432,88 /четиристотин тридесет и два лева осемдесет и осем стотинки/ неустойка за периода от 11.11.2016 год. до 12.10.2016 год., 135,31 /сто тридесет и пет лева тридесет и една стотинки/ лихва за забава за периода от 17.03.2016 год. до 08.05.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата 541,80 /петстотин четиридесет и един лева и осемдесет стотинки/, начиная от 08.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 79,33 /седемдесет и девет лева тридесет и три стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 29,33 лева платената по сметка на съда държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №2641 от 22.08.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 07.09.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Установява се, че въз основа на подадена от ответника заявка в електронна форма на Уеб – страница – www.mmoney.bg между „Вива Кредит”ООД, като Заемодател, и Б.М., като Заемател, е сключен Договор за паричен заем № 5242488 от 16.01.2016 г., по силата на който Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на Заемателя сумата от 600.00 лв., а Заемателят се е задължил да върне сумата, ведно с договорената лихва, при следните условия: размер на месечна погасителна вноска – 78.35 лв, срок на заема – 9 месеца, с падеж на първа погасителна вноска – 15.02.2016 г. и падеж на последната погасителна вноска – 12.10.2016 г; фиксиран ГЛП – 40,30%, общ размер на плащанията – 705.15 лв. и ГПР – 49.45%. Съгласно клаузата на чл.3, ал.2 от договора, Заемателят се задължава в 3 – дневен срок от подписване на договора да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна за целия му срок. По силата на чл.5, ал.5 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция в 3 – дневен срок от сключване на договора, на Заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 487.53 лв., която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата. В чл.5 е предвидено още, че при забава на плащането на погасителна вноска по договора, Заемателят дължи на Заемодателя следните суми, представляващи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания: 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, но не повече от 150 лева. При забава с повече от 57 календарни дни за плащане на която и да е погасителна вноска по договора, на петдесет и осмия ден забава, Заемателят дължи на Заемодателя еднократно заплащане на 100 лв., представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/ служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Страните са уговорили, че при забава на плащане на задълженията на Заемателя по договор за предоставяне на паричен заем Заемодателят дължи законната лихва за всеки ден забава. Съгласно чл.14 от договора, неразделна част от същия са Общите условия, приложими към договори за предоставяне на финансова услуга от разстояние Mmoney Plan.
На 22.01.2013 г. между „Вива Кредит”ООД, като продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който страните се споразумели, че Продавачът ще прехвърли на Купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1, явяващо се неразделна част от договора. Съгласно чл.4.1, моментът на подписване на Приложението се счита за надлежна дата, на която Вземанията са валидно прехвърлени и след тази дата Купувачът придобива всички права върху тях. По силата на т.4.5. от рамковия договор Купувачът се е задължил от името на Продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като продавачът упълномощава Купувача с правата за уведомява на длъжниците чрез издадено от него пълномощно.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Вива Кредит”ООД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „”Вива Кредит” ООД на „Агенция за събиране на вземания”ООД, съгласно Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. и индивидуализирани в Приложение №1/ 04.11.2016 г.
По силата на писмено пълномощно/ л.15/ „Вива Кредит”ООД, чрез законния си представител Мариана Казакова е овластил „Агенция за събиране на вземания”АД с правата да уведоми от името на „Вива Кредит”ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем и договори за потребителски кредит, прехвърлени с Рамков договор продажба, сключен на 22.01.2013 г. между „Вива Кредит”ООД и „Агенция за събиране на вземания”ООД.
В препис извлечение от приложение № 1/04.11.2016г . към Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Вива Кредит”ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД от 22.01.2013 г. се посочва вземане към длъжника Б.И.М., с ЕГН ********** по Договор от 16.01.2016 г. с отпусната главница – 600 лв, общо задължение по кредита – 1192.68 лв.и покупна цена – 1284.68 лв.
В уведомително писмо, адресирано до ответника Б.М., ищецът, действайки като пълномощник на „Вива Кредит”ООД, е направил изявление, че въз основа приложение към Договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., сключен между цедента „Вива Кредит”ООД и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД е прехвърлено вземането, произтичащо от договор за паричен заев № 5242488, по силата на който ответникът е получил заемна сума в размер на 600 лв. Ответникът е уведомен, че считано от 04.11.2016 г. цялото задължение по договора вече е собственост на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, в качеството на правоприемник на „Агенция за събиране на вземания”ЕООД. В изпратената покана за доброволно изпълнение е посочено, че задължението възлиза на 1284.68 лв., в т.ч.и начислена лихва за просрочие и неустойка1 като е поканен да погаси дължимата сума в 5-денвен срок от получаването на поканата на посочена сметка, след което ще бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Писмото е изпратено чрез Български пощи, като видно от приложеното известие за доставяне/ л.17/ не е получено от длъжника, а е отбелязано, че получателят е непознат на посочения адрес.
Към исковата молба е приложено писмо, адресирано до ответника Б.М., с което ищецът, действайки като пълномощник на”Вива Кредит”ООД е уведомил за цедиране на вземането, произтичащ от процесния договор и е отправил покана за доброволно изпълнение в 5 – дневен срок.
На основание чл.195 от ГПК по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че остатъкът от задължението, което Б.М. дължи по Договор за паричен заем № 524288/16.01.2016 г. е общо 1 284.68 лв. / без лихвата за забава/, в т.ч.: главница – 541.80 лв, договорни лихви – 85.00 лв., неустойка – 432.88 лв, разходи за събиране на просрочени вземания – 125.00 лв. и разходи за администриране и събиране на вземането – 100.00 лв. Съгласно заключението, размерът на лихвата за забавено плащане до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 87.89 лв.
За изясняване на въпроси от значение за делото, по искане на ищеца съдът е допуснал съдебно –техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че от заемателя е подадено искане за кандидатстване за финансовата услуга Mmoney до „Вива кредит”ООД. Попълнена е от заемополучателя форма за кандидатстване за финансова услуга по електронен път на посочената уеб страница www.mmoney.bg , която съдържа неговите лични данни. Заемополучателят е дал съгласието си за обработка на личните му данни чрез натискане на бутон „Приемам и продължавам” във Формата на кандидатстване за финансова услуга. Видно от заключението, Заемателят е създал профил на сайта с имейл, като е приел Стандартния европейски формуляр и Договорът за финансова услуга Mmoney, ведно с Общите условия попълвайки Формата за кандидатстване за финансова услуга.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, ал.1, т.2 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД – частен правоприемник /цесионер/ на „Вива Кредит”ООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № 427 от 09.05.2018 г , издадена по ч.гр.д.№ 799/2018 г. по описа на Ловешки РС.
Съдът намира, че приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г. е
валидно сключен между Заемодателя по процесния договор за заем – „Вива
Кредит”ООД, в качеството му на продавач/цедент/ и „Агенция за събиране на вземания”ООД /с
правоприемник ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, в качеството му на
купувач /цесионер/. По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен
начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и
ищеца като титуляр на вземането се явява материалноправно легитимиран да
претендира заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от
Приложение №1 от 04.11.2016 г. към Договора за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/, в който под №79 вземането е индивидуализирано в достатъчна
степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН
на длъжника и размера на вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В хода на процеса
ответната страна оспорва наличието на валидна цесия спрямо ответника, като се
твърди, че не е спазено изискването по чл.99, ал.3 от ЗЗД за съобщаване. От
своя страна ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че преди
предявяване на иска ответникът е получил уведомление за цесията. Горните
обстоятелства обаче не променя извода на съда, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника. В тази
връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че
няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и
чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „Вива Кредит, действащ чрез цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като
пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право,
той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013
г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно
второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление,
приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото
уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в
случая се явява цесионера- „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Констатира се,
че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и
изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по
никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу
ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече,
че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на
стария кредитор. При тези съображения намира
възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване
на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез назначения му
особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС
по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за
цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл са и Определение №602 от
29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от
16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед на изложените
по-горе съображения съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила
своето действие по отношение на
ответника
След анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч и изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено, че между „Вива Кредит”ООД и ответника е постигнато съгласие за сключване на договор за заем, сключен чрез средства за комуникация от разстояние. По такъв начин е сключен и приложения по делото Договор за паричен заем № 5242488 от 16.01.2016 г. С оглед начина на сключване на процесния договор приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В случая договорите са сключени по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия процедура, като комуникацията между страните е осъществена на WEB страница на Дружеството. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен от ответната страна.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че Кредиторът е изпълнил поетите с договора задължения, като е предоставил на ответницата заемна сума в заявения от нея размер от 600.00лв. С получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение за връщане на заема съгласно условията на Договора за кредит – на 9 месечни вноски, всяка в размер на 78.35 лв, с първа падежна дата: 15.02.2016 г. и дата на последна вноска: 12.10.2016 г. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, по договора е извършено погасяване от заемателя към „Вива Кредит”ООД в размер на 158.00 лв. с дата на плащането 11.03.2016 г., като остатъкът на задължението, което ответницата Б.М. дължи е общо 1 284.68 лв. / без лихвата за забава/ и включва: главница – 541.80 лв, договорни лихви – 85.00 лв., неустойка – 432.88 лв, разходи за събиране на просрочени вземания – 125.00 лв. и разходи за администриране и събиране на вземането – 100.00 лв. Вещото лице е установило, че размерът на лихвата за забавено плащане до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 87.89 лв. От страна на ответника не се твърди, а и не са представени доказателства да е предложил изпълнение на задълженията по договора, за което носи доказателствената тежест в процеса с оглед твърдения от ищеца отрицателен факт.
При тези съображения претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 541.80 лв. – главница, 85.00 лв. – договорна лихва за периода от 16.03.2016 г. до 12.10.2016 г. и 46.37 лв. – лихва за забава за периода от 17.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението/08.05.2018 г./ по Договор за паричен заем № 5242488 от 16.01.2016 г. се явява основателна и доказана и следва да се уважи.
Наред с претенцията за главница и
лихви, ищецът е заявил също претенция за
заплащане на такса разходи за събиране на просрочени вземания – 125.00 лв.,
100.00лв - такса разходи за дейност на служител в размер на 100.00 лв., както и
претенция за неустойка за неизпълнено задължение в размер на 432.88лв. Съдът
намира, че така предявените обективно кумулативно съединени искове са
неоснователни и недоказани,поради което подлежат на отхвърляне.
Процесният Договор за паричен заем № 5242488 от 16.01.2016 г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и тъй като длъжникът има качеството „потребител”, задължение на съда е да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл.5, ал.2 от Договора е предвидено, че при забава на плащането на погасителна вноска по договора, Заемателят дължи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания – 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава , като начислената на това основание сума по договора е 125.00лв. В следващата ал.3 на чл.5 от Договора е налице клауза, че при забава с повече от 57 календарни дни за плащане на която и да е погасителна вноска по договора, на петдесет и осмия ден забава, Заемателят дължи на Заемодателя еднократно плащане на 100.00лв., представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. От горното е видно, че претендираните такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител са начислени поради забава в плащането на погасителните вноски. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочената клауза в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че клаузата, на която ищецът основава претенцията си за посочените такси разходи се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по договор за кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Съдът счита обаче, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя по силата на договора, а имат за цел да осигурят изпълнението и начисляването им цели заобикалянето на ограничението на чл.33 от ЗПК и води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Неоснователна също е и претенцията на ищеца за заплащане на неустойка, начислена поради непредставяне на договорено по договора обезпечение. Съдът намира, че неустоечната клауза по чл.21 от договора за кредит следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договора
за паричен заем № 5242488 от 16.01.2016 г. / чл.5, ал.5 /. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана
като индивидуално уговорена, тъй като
нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния
случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора от представител на Заемодателя съдът намира, че на потребителя не
е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови
условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по
отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по чл.21,
ал.1 от договора не е индивидуално уговорена и доколкото съдът я определя като
неравноправна, то тя се явява и нищожна. Уговорената с договора неустойка в
случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен
характер. От неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне
на обезпечение не е настъпила вреда, която да подлежи на обезвреда чрез
включване на клауза за договорна неустойка. Съдът намира, че заплащането на претендираната от ищеца
неустойка би довело до наличието на обективна неравностойност на насрещните
задължения, а това от своя страна поражда
условия за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
физическото лице – потребител, който е икономически по-слабата страна. В случая
начислената неустойка за неизпълнение е в отклонение на основния принцип за
добросъвестност и справедливост в търговските отношения, като излиза
извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция с оглед
постановката на т.3 от ТР№1/09 г. на ВКС.
Като накърняваща добрите нрави клаузата за неустойка се явява нищожна и по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и не поражда права и задължения за страните.
При така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на сумата от 432.88лв. –
неустойка за неизпълнение, като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Съобразявайки всичко изложено
дотук, съдът намира, че претенцията на ищеца следва да се уважи частично, като
се признае за установено по отношение на ответницата Б.И.М., като Заемател по
Договор за паричен заем № 5242488 от 16.01.2016 г., че дължи на «Агенция за
събиране на вземанията»ЕАД следните суми: главница – 541,80 лв., 85.00
лв. – договорна лихва за периода от 16.03.2016 г. до 12.10.2016 г. и 46.37 лв.
–лихва за забава за периода от 17.03.2016 г. до датата на подаване на
заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /08.05.2018 г./ до изплащане на вземането. В останалата
част, по отношение на претендираните вземания за такса разходи за събиране в
размер на 125.00лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100.00
лв. и неустойка за неизпълнение в размер на 432.88 лв., исковете на ищеца
следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 29.33 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Претендирано е и присъждане на разноски за исковото производство за доплатената държавна такса в размер на 23.91 лв., 300.00 лв. – внесен депозит за особен представител, 120.00лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, 190.00 лв. – депозит за СТИ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Съдът намира, че размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 100.00 лв., като след редуциране на неговия размер общият размер на сторените в исковото производство разноски възлиза на сумата от 733.91лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00 лв., включващи 25.00 лв. – внесена д.т. и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в настоящото производство в размер на 371.17лв.
На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1,т.2 от ГПК по
отношение на Б.И.М., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и адрес по заявление: *****,
че по Договор за паричен заем № 5242488
от 16.01.2016 г. същата дължи на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Б.Р. следните суми: главница ––
541,80 лв., 85.00 лв. – договорна лихва за периода от 16.03.2016
г. до 12.10.2016 г. и 46.37 лв. –лихва за забава за периода от 17.03.2016 г. до
датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /08.05.2018 г./ до изплащане на
вземането - предмет на Заповед № 427 от 09.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 799/2018
г. на PC – Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от «АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от юрисконсулт Б.Р. против Б.И.М., ЕГН **********, с
пост.адрес: *** и адрес по заявление: с.Сомовит, общ.Гулянци, ул.»Г. Мушатов» №29
установителен иск с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – с искане да
се признае за установено по отношение на ответницата Б.И.М., че в полза на
«Агенция за събиране на вземанията»ЕАД
съществуват следните вземания: такса разходи за събиране в
размер на 125.00лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100.00
лв. и неустойка за неизпълнение в размер на 432.88 лв, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.И.М., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и адрес по заявление: с.Сомовит, общ.Гулянци, ул.»Г.Мушатов»№29 ДА ЗАПЛАТИ на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 371.17лв./ триста седемдесет и един лева и 17ст/-разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство в общ размер на 75.00 лв/ седемдесет и пет/лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ц.Ж. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№799/2018 г. по описа на Ловешки РС, VІ състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: