Присъда по дело №2425/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 29.06.2022г. по НОХД № 2425/2022
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, X н.с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
К.И.К., ЕГН **********, за това че в периода от месец юни 2021г. до месец
февруари 2022г. включително, в гр. Пловдив, след като е осъден с Решение №
260860/14.10.2020г. по гр. дело № 17769/2019г. по описа на Пловдивски
Районен съд, Гражданско отделение, V брачен състав, влязло в сила на
07.11.2020г., да издържа свой низходящ – ненавършилото пълнолетие дете
К.К.К., ЕГН: **********, като му заплаща издръжка чрез неговата майка и
законен представител П. М. Г., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно – 9
месечни вноски в размер на по 180 лева всяка или общо 1 620 лв. /хиляда
шестотин и двадесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт и е поискал единствено
събирането на доказателства по отношение на факти, настъпили
впоследствие, свързани със заплащането на издръжката след внасянето на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Поради заплащане на цялата
дължима издръжка в хода на процеса, моли за приложение на чл. 183, ал.3
НК.
Защитникът на подсъдимия сочи, че същият следва да бъде признат за
виновен по така повдигнатото обвинение, като не бъде наказван на основание
чл. 183, ал. 3 от НК.
Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа казаното от своя
защитник. В правото си на последна дума сочи, че ще заплаща издръжката
редовно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият К.И.К. е роден на **** г. в ***, с адрес в ***, б.,
български гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, осъждан,
с ЕГН: **********.
В продължение на няколко години, от 2015г., св. П. М. Г., ЕГН:
1

********** и подс. К.И.К., ЕГН: ********** имали връзка. Те живели заедно
около две години и половина при условията на фактическо съжителство в
жилище, предоставено им от бабата на св. Г.. От връзката си имали дете -
К.К.К., родено на ****г., съгласно удостоверение за раждане – зав. копие,
приложено на л. № 32 по делото. Съвместното им съжителство приключило
окончателно, когато св. Г. узнала, че подс. К. имал дете на същата възраст от
друга връзка и научила, че освен проблеми с алкохола, той бил и
наркозависим, включен в Метадонова програма, считано от **** г., съгласно
удостоверение от АГПСПП „Филипополис“ ООД, приложено на л. № 13 по
делото.
След фактическата раздяла помежду им, детето останало да живее при
майката, която полагала цялостни грижи за него от раждането му.
Подсъдимият бил напълно дезинтересиран от детето и не вземал участие в
отглеждането и възпитанието му, като почти не поддържал контакти с него.
Тъй като подс. К. не участвал по никакъв начин и в осигуряване на
средства за издръжката на детето, св. П.Г. подала искова молба с правно
основание чл. 143 и чл. 149 от Семейния кодекс и било образувано
гражданско дело № 17769/2019г. по описа на Пловдивски Районен съд,
Гражданско отделение, V брачен състав. Съдът се произнесъл с Решение №
260860/14.10.2020г., влязло в законна сила на 07.11.2020г., по силата на което
подс. К.К. бил осъден да издържа сина си К.К.К., като му заплаща издръжка
чрез неговата майка и законен представител П. М. Г., в размер на по 180 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване.
След влизане в сила на горецитираното съдебно решение, подс. К. не
демонстрирал намерение да заплаща дължимите анюитетни вноски, а
напротив – дистанцирал се тотално от ангажиментите си към детето. По
настояване на св. Г., постъпили частични плащания за издръжката на детето
в общ размер на 430 лева чак през 2021г., направени през системата за бързи
плащания „Изипей“. Поради това тя потърсила съдействие от Районна
прокуратура гр. Пловдив, където депозирала жалба за неплащане от страна на
К.К. на две и повече дължими издръжки за детето.
Било образувано изпълнително дело № 3090/2021г. по описа на ДСИ
при ПРС, III Район за събиране на задълженията за неплатените издръжки, по
което нямало постъпили плащания към 28.02.2022г. Предприети били
действия за изплащане издръжката на детето от Община Пловдив.
В хода на разследването са събрани данни за имущественото състояние
на подс. К.К., според които същият няма регистрация като трайно безработно
лице, напротив реализирал е трудови доходи и няма данни за материални
затруднения. Въпреки това подс. К. трайно преустановил плащанията на
дължимите анюитетни вноски за ненавършилото пълнолетие дете К. В
същото време обаче той е в млада и трудоспособна възраст и е в състояние да
2

реализира месечен доход, така че да изпълнява задължението си за заплащане
на издръжка на детето си.
В хода на съдебното производство и преди постановяване на присъдата
на първоинстанционния съд, цялата дължима сума от 1620 лева била
доброволно заплатена от подсъдимия.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелката Г.,
- от приложените по ДП писмени доказателства и доказателствени
средства, включително и справка за съдимост, характеристична справка,
Решение № 260860/14.10.2020г. по гр. дело № 17769/2019г. по описа на
Пловдивски Районен съд, Гражданско отделение, V брачен състав, влязло в
сила на 07.11.2020г., удостоверение за раждане – зав. копие, приложено на л.
№ 32 по делото, удостоверение от АГПСПП „Филипополис“ ООД,
приложено на л. № 13 по делото, справки за изплатени обезщетения, , справка
за трудови договори, Разписки от Изипей от 03.02.2021г., 09.02.2021г.,
07.05.2021г., 11.08.2021г., 06.12.2021г., 02.11.2021г., Справка от УИС на ПРБ
за преписки срещу подс. К., приложените писмени документи по
изпълнително дело № 3090/2021г. при д.с.и. А., справка от Агенцията по
заетостта, Справка за осигуряването на подс. К., справки за собственост на
превозни средства, Справка от Агенцията по вписванията, приетата в хода на
съдебното производство Разписка от Изипей от 18.03.2022г. и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
3

касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат. Признанието на подсъдимия по
отношение на авторството на деянието напълно се подкрепя от показанията
на св. Г., която описва фактите, които са предмет на настоящото
производство. Посоченото от свидетеля от своя страна се допълва в пълна
степен и от приобщените по делото писмени доказателства, установяващи
неплащането на издръжката към момента на привличането на лицето като
обвиняем. От Разписката от Изипей от 18.03.2022г. се установява, че
подсъдимият е заплатил цялата сума по дължимата издръжка, предмет на
производството

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че в периода от месец юни 2021г. до месец февруари
2022г. включително, в гр. Пловдив, след като е осъден с Решение №
260860/14.10.2020г. по гр. дело № 17769/2019г. по описа на Пловдивски
Районен съд, Гражданско отделение, V брачен състав, влязло в сила на
07.11.2020г., да издържа свой низходящ – ненавършилото пълнолетие дете
К.К.К., ЕГН: **********, като му заплаща издръжка чрез неговата майка и
законен представител П. М. Г., ЕГН: **********, подс. К. съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
– 9 месечни вноски в размер на по 180 лева всяка или общо 1 620 лв. /хиляда
шестотин и двадесет лева/ – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съгласно трайната съдебна практика, след като веднъж е реализиран
период от време, през който не са платени две дължими месечни издръжки,
престъплението се явява извършено, като евентуално последващо погасяване
на задължението може да има значение само за прилагане на привилегията по
чл. 183, ал.3 НК, но не и за преценката за съставомерност на деянието.
Пак според трайната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите,
доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този
смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
4

възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
За да е налице елементът „съзнателност“ на неизпълнението е
достатъчно да са налице кумулативно две условия:
деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден
да изплаща издръжка и за каквото уведомяване деецът не отрича, още
повече и че е било образувано изпълнително производство, по което е
получавал покани за доброволно изпълнение;
да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които
да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си
задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела неработоспособната
възраст; наличието на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява
правото си на труд; продължителна безработица, която не е могла да бъде
преодоляна, въпреки извършена от лицето регистрация в бюрото по труда и
положени усилия за намиране на работа и др. С липсата на регистрация в
бюрото по труда, лицето само и съзнателно се поставя в невъзможност да
изпълнява безусловното си задължение и не може да черпи права от това си
недобросъвестно поведение. Това е така, доколкото невъзможността за
плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка не с
някоя обективна непреодолима причина, а със субективното поведение на
задължения субект.
Евентуалните промени в имуществения статус на дееца (намаляване на
разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на решението на
гражданския съд, също са неотносими към отговорността му, доколкото в
такъв случай той би разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска
изменение или прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да
реализира правата си по 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото
в сила осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на
бездействието на самия издържащ.
Действително не е спорно по делото, че подсъдимият е бил безработен.
С оглед гореизложените принципни положения, този факт не може да го
оневини, доколкото по делото не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства за наличието на някоя от гореизброените
непреодолими пречки, които биха се явили извинителни –
нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др. Видно от
справката от бюрото по труда е, че подсъдимият няма регистрации в
Агенцията по заетостта за периодите, през които е оставал без работа.
От всичко гореизложено съдът достигна до извод, че деянието освен от
обективна, е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и
изискуемото от субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението
5

за плащане на издръжка, съпроводено с наличната субективна възможност
това да бъде сторено, при полагане на дължимите от чл. 143, ал.2 СК
необходими и възможни усилия, които обаче не са положени.
С оглед на всичко гореизложено, деецът следва да бъде признат за
виновен по повдигнато му обвинение.
В процесния случай обаче, не са налице условията за наказване на подс.
К., доколкото са налични предпоставките да бъде приложена разпоредбата на
чл. 183, ал.3 НК.
В тази връзка следва да се съобрази, че предметът на престъплението е
1620 лева (9 вноски по 180 лв.), като именно тази сума подсъдимият е внесъл
съгласно представената разписка от 18.03.2022г. на майката на детето си – св.
Г., чрез която съгласно съдебното решение следва да заплаща издръжката.
Като основание на плащането е посочено – издръжка, т.е. подсъдимият
съзнателно е заплатил именно дължимата от него сума за издръжка.
Доколкото от доказателствата по делото не се установява за
издържаното лице да са настъпили вредни последици, в резултат от
наплащането на издръжката, нито деецът да се е ползвал преди това от
привилегията по чл. 183 НК, то същият следва на основание чл. 183, ал.3 НК
да не бъде наказван.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................

6

Номер на акта:	143
Дата:	29 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20225330202425
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 април 2022 г.

Присъда по дело №2425/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите