№ 43515
гр. София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110135185 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ***, с която са предявени
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
С определение № 39319/03.11.2023 г. съдът е допуснал правна помощ на
ответниците при предпоставките на чл.47, ал.6 ГПК. Със същото определение е
определил депозит за особения представител на двамата ответници в общ размер на
1480,00 лева.
В срока за внасяне на определения депозит по делото е постъпила молба от
ищеца, с която моли да бъди освободен от заплащане на горепосочените разноски,
поради липса на средства. Към молбата е приложена декларация за обстоятелствата по
чл.83, ал.2 ГПК, както и заверен препис от трудов договор.
Съдът, като съобрази представената от ищеца декларация за материално и
гражданско състояние, приема искането за освобождаване от заплащане на разноски по
делото за частично основателно, по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид:
доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено
с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост;
възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е
императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да
бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото
следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието
на гореизброените предпоставки.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в определение
№603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение
№573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010
1
г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.
№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е
прието че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са
предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа
на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за
внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване
на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния
размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали
страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати
дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.
В конкретния случай, в представената по делото декларация ищецът под страх от
наказателна отговорност декларира, че получава месечен доход в размер на 800,00
лева, има сключен граждански брак, като съпругата му получава месечен доход в
размер на 1200,00 лева. Видно още от декларацията е, че ищецът и съпругата му нямат
задължения за осигуряване на издръжка на други лица, не страдат от заболяване, което
да налага постоянни разходи, живеят в собствено на съпругата жилище, т.е. нямат
разходи за наем на жилище.
С оглед предходното, при съпоставяне на месечния размер на доходите на
семейството от общо 2000,00 лева месечно, съдът приема, че ищецът не е в състояние
да заплати цялото дължимо възнаграждение за особения представител, но е в
състояние да заплати част от същото в размер на 480,00 лева /какъвто е и размера на
внесената от ищеца държавна такса по производството/
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК ищеца *** от внасяне на
разноски, дължими на основание чл.47, ал.6 ГПК, за назначаване на особен
представител на ответниците, в размер на 1000,00 лева, представляваща разликата
над 480,00 лева до дължите 1480,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца *** за освобождаване от дължимите разноски за
възнаграждение на особен представител на ответниците в пълен размер.
В частта, в която е отхвърлена молбата за освобождаване от разноски,
определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на съобщението. В останалата му част определението
2
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на ищеца чрез пълномощника му.
Да се докладва делото след влизане в сила на определението за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3