Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Г., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 16989 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.О.Ч., К.М.К. и В.М.К. искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на 06.11.2015г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на А.Р.О., водач на л.а ”Ауди” с рег.№ *******, чиято
отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от
ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното произшествие загинала С.С.И.–
майка на ищците К.К. и В.К.. С.живеела на семейни начала с ищеца М.О.Ч. от 20
години. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания
от смъртта на С.И.. Стойността на неимуществените вреди всеки от ищците
определя на 200 000лв. При пътно-транспортното произшествие на ищеца М.Ч.
били причинени телесни повреди, изразили се в натъртвания и наранявания по
цялото тяло, главата и крайниците, получил комоцио, големи рани на главата и
фрактура на черепа. Вследствие на нанесените телесни повреди претърпял
неимуществени вреди, чиято стойност определя на 80 000лв. Предвид
изложените доводи, ищците молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от
тях обезщетение в размер на по 200 000лв. за неимуществени вреди, изразили
се в болки и страдания от смъртта на С.И., а на М.Ч. да заплати и обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди от получените при
пътно-транспортното произшествие телесни повреди, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите от датата на деликта - 06.11.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните
възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; поведението на сочения
от ищците деликвент не било виновно и противоправно; С.И. допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като се съгласила да пътува в МПС,
управлявано от лице, употребило алкохол; ищецът М.Ч. също допринесъл за
настъпване на причинените му телесни повреди, тъй като пътувал без поставен
обезопасителен колан и знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол; ответното дружество оспорва М.Ч. да е претърпял вредите, описани в исковата
молба; оспорва
размера на иска.
Съдът,
като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл.
226, ал.1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./, ищците трябва да ангажират
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на родствена връзка или
отношения на фактическо съжителство с починалата С.С.И.; 2/за наличието на договор
за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 3/за юридическите факти
от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от
ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на дееца и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 4/да докажат размера на
дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „
Ауди” с рег.№ ******* е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на настъпване на пътнотранспортно произшествие.
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници изх.№ 175/04.12.2015 г. ищците В.М.К. и К.М.К. са деца на починалата
С.И..
От показанията на св. Вълкова се установява, че ищецът М.О.Ч.
и С.С.И.са живеели съвместно на семейни
съпружески начала от 20 години, заедно са построили дома си и са отглеждали
децата си С.и М.. Не са се разделяли до смъртта на С.И..
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие: След участък на пътя с десен завой водачът на
л.а „Ауди 80” е навлязъл в десния завой с висока скорост на сухо пътно платно,
при което автомобилът се е отклонил наляво и е навлязъл в платното за насрещно
движение, където е пътувал л.а „Мерцедес С 180”. Ударът за двете моторни
превозни средства е челен кос в предните леви части на моторните превозни
средства. След удара л.а „Мерцедес С 180” се е завъртял в посока, обратна на
часовниковата стрелка, и се е установил в покой на около 13 метра от местоудара.
Лек автомобил „Ауди 80” се е завъртял в посока, обратна на часовниковата
стрелка на 90 градуса, плъзнал се е на около 49 метра от местоудара, след което
е излязъл извън пътното платно вдясно и се е преобърнал по таван. Скоростта на
л.а „Ауди 80” преди и по време на удара е била 107 км./час, а на л.а. ”Мерцедес
С 180” – 85 км/час. Причина за ПТП е поведението на водача на л.а „Ауди 80”,
който е навлязъл в десния завой с висока скорост от 107 км/час и при употребата
на спирачки, за да намали скоростта на движение, е изгубил управление върху
автомобила, който се е отклонил наляво и е навлязъл в платното за насрещно
движение.
С оглед заключението на автотехническата експертиза, съдът
приема за доказано по делото, че поведението на водача на л.а „Ауди 80“, с рег.
№ ********– А.Р.О., е противоправно и виновно. Същият е нарушил чл.20, ал.2,
вр. ал. 1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни при
избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да се движат със
скорост в рамките на разрешените стойности, посочени в чл.21 от ЗДвП, съобразно
вида на управляваното МПС и характера на пътния участък.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена от
в.л. неврохирург, която съдът приема, се установява, че ищецът М.Ч., вследствие
на пътно-транспортното произшествие е получил следните телесни повреди:
черепно-мозъчна травма, състояща се от следните наранявания: лека по тежест
мозъчна контузия, счупване на основата на черепа в лявата средна черепна ямка,
счупване на лява слепоочна кост на черепа, счупване на клиновидната кост с
травматичен кръвоизлив в клиновидния синус, счупване на задната стена на левия
горночелюстен синус, счупване на лявата ябълчена кост на лицето, периферен тип
пареза на левия лицев нерв, травматичен подкожен кръвоизлив в челната теменна и
лява слепоочна област на главата, травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана с травматичен кръвоизлив от левия ушен канал, както и контузия на
гърдите без рентгенови данни за счупване на ребра или контузия на бял дроб. Проведено е било болнично лечение, включващо постелен
режим, активно неврологично наблюдение, приемане на медикаменти. При постъпване
в болницата ищецъг е бил в съзнание, но сънлив, с оплаквания от главоболие,
световъртеж и болки по тялото. Проведени са били рентгенологични изследвания на
черепа, шийните прешлени и гръдния кош, компютърна томография на главния мозък.
Общият болничен престой е продължил 15 дни. След изписването от болницата,
поради продължаваща секреция от лявото ухо, е продължило лечението с антибиотик.
Възстановителният период при лека по тежест мозъчна контузия е в рамките на
година до година и половина. По данни от последния преглед, вещото лице дава
заключение, че ищецът е в добро общо състояние, В първите месеци след инцидента
Ч. се е оплаквал от главоболие, локализирано в лявата половина на главата,
основно при физическо натоварване. С прием на обезболяващи медикаменти
оплакванията са отзвучавали. Вещото лице не е установило видима деформация в
лицевия скелет на ищеца. Лявата лицева половина на лицето на пострадалия изтръпва,
което е последица от счупването на лявата ябълчена кост на лицето. След
травмата Ч. не е правил консултации с лицево-челюстен хирург, нито е проведено лечение
на счупването на лявата ябълчена кост на лицето. Около месец след инцидента е
изпитвал затруднения при дъвчене на по-твърда храна. Ищецът не се оплаква към настоящия момент от смущение на слуха – при
прегледа е заявил, че чува добре с двете уши. Неврологичният статус е в границите
на нормата. Лечението на претърпяната черепно-мозъчна травма ,според вещото
лице, е приключило успешно.
В съдебно заседание експертът заявява, че ищецът
вследствие на счупването на ябълчената кост на лицето има „тризмус втора степен”,
което се изразява в спазъм, чрез „стискане
на зъбите”. При фрактура на черепа може да има болки в главата. Парезата се е
проявила, заради фрактурата на средната черепна ямка вляво, изразява се в
намалена подвижност на лявата лицева половина. Мимиката е нарушена, окото стои
по-широко отворено, устният ъгъл седи по-ниско, при дъвчене може да излиза
храна от тази страна, тъй като лицевата мускулатура не функционира.
В своите показания св. Вълкова заявява, че ищецът Ч. и
починалата С.живеели съвместно от 20 години, заедно построили дома си и
отглеждали двете си деца. Отношенията между тях били много добри, отнасяли се с
уважение един към друг. С.била много добра домакиня, имали хубав дом. С.била
грижовна майка, добре се отнасяла с децата, настоявала да учат и да завършат
училище. След смъртта й всички много страдали за нея. Дъщеря й постоянно я
търсела и страдала, всяка седмица посещавала гроба на майка си. М. бил приятел
на сина на свидетелката, често гостувал у тях и винаги си тръгвал разплакан,
когато говорели за Снежана.
С оглед на медицинската експертиза и показанията на
св.Вълкова съдът приема, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са
в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което съдът приема иска за доказан по основание.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на М.О.Ч., настъпили
вследствие на смъртта на С.И., съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на смъртта на И.– 38 г.;
обстоятелството, че е загубил партньорката си в
живота, с която са живеели съвместно от 20 години, създали са
дом и семейство, заедно са отглеждали двете си деца; ищецът е скърбял дълбоко от загубата на И., при
разговори със свои познати, на които често гостувал, винаги се разстройвал при
спомена за нея/св.Вълкова/; съдът съобрази сърдечните отношения в семейството, взаимната подкрепа и
разбирателство между родителите и техните деца, както и обстоятелството, че след смъртта
на С.И. върху ищеца е останала да
тежи отговорността за отглеждането и възпитанието на непълнолетната им дъщеря К.М.К..
Като
съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015г., на
основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост в размер на 100 000 лв.
За да определи размера на обезщетението,
което би следвало да се присъди на ищците К.М.К.
и В.М.К. /деца на починалата/,
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищците към датата на настъпване на смъртта на тяхната майка –16г. за К.М. и 20г. за В.К.;
обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека
– връзката между
детето и неговата майка; ищците ще останат завинаги лишени от възможността да общуват с майка си, да споделят радостните и трудни моменти в
живота си и да разчитат на нейната подкрепа; по делото се установи, че С.И. е била грижовна майка и добра домакиня, настоявала е
децата й да учат, вълнувала се е от предстоящото завършване на училище от
дъщеря й К.; след смъртта на И.и двете деца скърбят за нея/св.Вълкова/, дъщерята
на починалата непрестанно „търсела майка си”, всяка
седмица посещавала гроба й.
При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази обстоятелството, че по-тежко е преживяла смъртта
на майката по-малката й дъщелря К.,
която е била непълнолетна, на възраст, в която по-силно се е нуждаела от майчина
подкрепа, обич и напътствия, поради
което определи размера на обезщетението за тази ищца на 130 000 лв., а размера на обезщетението за В.К. съдът определи на
100 000лв.
За да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца М.О.Ч. от претърпените от него при пътно-транспортното
произшествие телесни повреди, съдът отчете следните
обстоятелства – възрастта на ищеца към датата
на катастрофата – 38 г.; вида на телесните повреди – черепно-мозъчна травма,
състояща се от лека по тежест мозъчна контузия, счупване на основата на черепа
в лявата средна черепна ямка, счупване на лява слепоочна кост на черепа,
счупване на клиновидната кост с травматичен кръвоизлив в клиновидния синус,
счупване на задната стена на левия горночелюстен синус, счупване на лявата
ябълчена кост на лицето, периферен тип пареза на левия лицев нерв, травматичен
подкожен кръвоизлив в челната теменна и лява слепоочна области на главата,
травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с травматичен кръвоизлив от
левия ушен канал, както и контузия на гърдите без рентгенови данни за счупване
на ребра или контузия на бял дроб. Съдът отчете продължителния лечебен и
възстановителен период между 1 година и
1 година и половина, интензитета на понесените болки и страдания – най-силен през
първия месец след инцидента, когато ищецът е изпитвал силно главоболие в лявата
половина на главата при физическо натоварване и е имал затруднения при прием на
по-твърда храна. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че лечението на
претърпяната черепно-мозъчна травма е приключило успешно. Вещото лице не е
установило видима деформация на лицевия скелет на Ч., но е останала пареза,
заради фрактурата на средната черепна ямка вляво. Парезата се изразява в намалена подвижност на лявата лицева
половина.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2015г., на основание чл.52 от ЗЗД,
съдът определи размер на застрахователното обезщетение, по справедливост, от 60 000лв.
По възраженията за
съпричиняване:
Ответникът поддържа възражението, че починалата С.И. и
пострадалият М.Ч. са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
са се съгласили да пътуват в МПС, управлявано от лице, употребило алкохол.
Наред с това ответникът поддържа възражението, че ищецът М.Ч. е допринесъл за
настъпването на причинените му травми, тъй като е пътувал без поставен
обезопасителен колан.
Възражението за съпричиняване на вредите от С.И. съдът
намира за основателно, поради следните съображения:
От приетата по
делото комплексна медицинско-химическа експертиза се установява, че в кръвта на
водача на л.а „Ауди” с рег.№ ******* - А.Р.О.,
към датата на пътно-транспортното произшествие е била отчетена концентрация на
етилов алкохол от 1,88 промила. Концентрация в такъв размер съответства на трета
фаза на алкохолно повлияване и средна степен на алкохолна интоксикация,
изразяваща се в емоционална нестабилност, загуба на критична преценка,
повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор,
повишено реакционно време, намалена зрителна острота и периферно зрение,
сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие, завалена реч,
повръщане, сънливост. Според вещите лица, при концентрация на алкохол в кръвта
над 1.5 промила, отпадат индивидуалните различия в поведението на приелите
алкохол лица, но е възможно тези прояви да не бъдат забелязани от останалите,
ако те също са приели алкохол.
По делото не са
събрани доказателства, установяващи, че И.е употребила алкохол преди пътно-транспортното
произшествие, поради което съдът приема, че за нея са били видими проявите на алкохолно опиване на водача А.Р.О.. Дори и да не
бъдат възприети тези доводи и да се приеме, че И.също е приела алкохол преди
произшествието, обстоятелството, че е пътувала късно вечерта, около 23 часа,
заедно с употребилия алкохол А.Р., е
косвено доказателство за това, че са били заедно, когато Рафетов е приел
алкохола и в този смисъл същата е знаела, че водачът е употребил алкохол.
Поради изложените съображения, съдът прие възражението за
съпричиняване на вредите от С.И. за основателно и определи процент на
съпричиняване от 20 %.
Тъй
като размера на обезщетението за неимуществени вреди бе определен на 130
000лв. за К.К. и по 100 000лв. за В.К. и за М.Ч.,
при прилагане на процент на съпричиняване от 20 %, дължимото от ответника
обезщетение възлиза на 104 000лв. за К.К. и по 80 000лв. за М.Ч. и В.К.,
до които размери исковете са основателни и следва да бъдат уважени, а в
останалата част, до пълните предяви размери – отхвърлени .
Основателно е и възражението, че М.О.Ч. е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като се е съгласил да пътува в лекия
автомобил, макар да е знаел, че водачът е употребил алкохол. От заключението на
комплексната медицинско-химическа експертиза се установява, че в кръвта на
водача на л.а „Ауди” с рег. № ******* – А.Р.О. към датата на пътно-транспортното
произшествие е била отчетена концентрация на етилов алкохол от 1,88 промила.
Външните прояви при това алкохолно опиянение са видими за лица, които не са
употребили алкохол. По делото не са
събрани доказателства М.Ч. да е уторебил алкохол. От друга страна, дори и да е
приел алкохол преди произшествието, обстоятелството, че е пътувал късно вечерта,
около 23 часа, заедно с А.Р.О., е косвено доказателство за това, че заедно са
употребили алкохол преди да се качат в автомобила и в този смисъл Ч. е знаел, че водачът е употребил алкохол. Управлението на ППС след употреба на
алкохол от водача е обстоятелство, което повишава риска от настъпване на
пътно-транспортното произшествие, който риск пострадалият е поел, поради което
с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Основателно е и второто възражение за съпричинянаве на
вредите от М.Ч., тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява,
че ударът е бил челен кос в предната лява половина на двата автомобила, а след
удара превозното средство, в което е пътувал Ч., се е преобърнало по таван.
Според вещото лице от автотехническата експертиза, при поставен обезопасителен
колан, при челен удар, тялото на пътника, пътуващ на предната дясна
седалка не би се ударило в арматурното
табло или в предното челно стъкло. При преобръщане на автомобила, ако е
поставен колан, тялото на пътника ще бъде задържано към седалката. От
представения по делото констативен протокол за пътно-транспортно произшествие
се установява, че Ч. е пътувал на предната дясна седалка.
На вещото лице от
медицинската експертиза не е бил поставен въпрос дали ищецът би претърпял
процесните травми, ако бе пътувал с поставен обезопасителен колан. В съдебно
заседание от 18.10.2017г. вещото лице – неврохирург заявява, че при преобръщане на кола, коланите нямат
предпразна роля, те задържат тялото само при челен удар. Експертът признава, че
не е запознат със заключението на автотехническата експертиза.
При така събраните по делото доказателства съдът даде
вяра на заключението на автотехническата експертиза, според което поставеният
обезопасителен колан би задържал тялото на пътника към седалката при
преобръщане на колата и не биха настъпили процесните травми. Този извод следва
от функцията на колана, който придържа тялото и не би позволил изпадането на
пътника при преобръщане на колата, нито настъпването на наранявания по предната
част на лицето при челен сблъсък, каквито при ищеца са констатирани/счупване на
лявата ябълчена кост на лицето, травматичен подкожен кръвоизлив в челната
теменна и лява слепоочна области на главата счупване на задната стена на левия
горночелюстен синус/. Вещото лице от медицинската експертиза не е имало за
задача да определи дали вредите биха настъпили, ако ищецът бе пътувал с
поставен обезопасителн колан, а и в съдебно заседание заявява, че не е
запознато със заключението на автотехническата експертиза. От друга страна
двете вещи лица са категорични, че при челен сблъсък коланът е ефективен.
Тъй като механизмът на настъпване на произшествието сочи,
че първоначално ударът е бил в лявата част на автомобила/челен кос/, а след
това автомобилът се е преобърнал, с оглед на настъпилите травматични
увреждания, съдът приема, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен
колан. При поставен колан не биха настъпили увреждания по лицето на ищеца.
Ч. с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, поради което съдът определи процент на съпричиняване от 40%. При прилагане на процент на съпричиняване от 40 %,
размерът на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди възлиза
на 36 000лв./ 60 000лв. х 60%/, до който размер искът е основателен,
а в останалата част, допълния предявен размер от 80 000лв., искът следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
242.64лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат П.К. ***, адвокатско възнаграждение в размер на
3450.72лв. с ДДС за защита по иска, предявен от К.М.К., адвокатско
възнаграждение в размер на 2654.40лв. с ДДС за
защита по иска, предявен от В.М.К., и адвокатско възнаграждение в размер
на 4236.60лв. за защита по исковете, предявени от М.О.Ч..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, държавна такса по сметка на СГС в размер на
12 000лв., а на СГС, разноски за вещи лица
в размер на 176,47лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******Д, ЕИК *******, да заплати на К.М.К., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 104
000лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната
майка - С.С.И., причинена в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 06.11.2015 г. по вина на водача А.Р.О., при управление на лек
автомобил марка „Ауди“ с рег. №*******/, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от
200 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******Д, ЕИК *******, да заплати на В.М.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 80 000лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговата
майка С.С.И., причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 06.11.2015 г. по вина на водача Асен Рафетов О., при управление на лек
автомобил марка „Ауди“, с рег. №*******, ведно със законната лихва, считано от
06.11.2015 г. до окончателното изплащане като иска в останалата част, до пълния предявен размер от
200 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******Д, ЕИК *******, да заплати на М.О.Ч., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 80 000лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на С.С.И., с
която се е намирал във фактическо съжителство, причинена в вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2015 г., по вина на водача А.Р.О.,
при управление на лек автомобил марка „Ауди“, с рег. №*******/, ведно със
законната лихва, считано от 06.11.2015 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******Д, ЕИК *******, да заплати на М.О.Ч., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, сумата от 36 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни
повреди: черепно-мозъчна травма, състояща се в лека по тежест мозъчна контузия,
счупване на основата на черепа в лявата средна черепна ямка, счупване на лява
слепоочна кост на черепа, счупване на клиновидната кост с травматичен
кръвоизлив в клиновидния синус, счупване на задната стена на левия
горночелюстен синус, счупване на лявата ябълчена кост на лицето, периферен тип
пареза на левия лицев нерв, травматичен подкожен кръвоизлив в челната, теменна
и лява слепоочна области на главата, травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана с травматичен кръвоизлив от левия ушен канал и контузия на гърдите,
причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2015
г. по вина на водача А.Р.О., при управление на лек автомобил марка „Ауди“ с
рег. №*******, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015 г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 80 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.О.Ч., К.М.К. и
В.М.К. да заплатят на „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по
делото разноски в размер на 242.64лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на адвокат П.К. ***, адрес за призоваване: гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на размер на 3450.72лв за
процесуално представителство по иска, предявен от К.М.К., съобразно уважената част от
иска; в размер на 2654.40лв. за
процесуално представителство по иска, предявен от В.М.К., съобразно уважената част от
иска; в размер на 4236.60лв., съобразно уважената част от иска,
предявен от М.О.Ч..
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 12 000лв., а на СГС, разноски за вещи лица в размер на 176,47лв., съобразно уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: