Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 26.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в
открито заседание на седемнадесети март, през
две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16864 по описа на състава за 2014г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/.
Ищцата П.Б.К. поддържа
твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на
описаните в исковата молба физически травми, които й били причинени при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 29.09.2014г. върху пътното платно на
бул. „Вардар“ в гр. София, в района пред блок № 20. Самото произшествие, в
което ищцата участвала, било реализирано в следствие на виновното противоправно
поведение на водача на мотопед
„Сънсто Церес“с рег. № ******** със задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите” при
ответното дружество. Противоправният характер на поведението на водача било
установено от наказателния съд, в рамките на производството по ДП №
11477/2014г. по описа на РТП-ОДП-СДВР. В резултат на понесения удар от мотопеда,
ищцата получила фрактура на опашната кост и контузия на гръдния кош. При
изложените по- горе фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на
ответника да й заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 26 000
лева, за претърпените неимуществени вреди, поради болките и страданията, които
претърпяла в следствие на настъпване на процесното ПТП, заедно със законната
лихва, считано от деня на настъпване на процесното ПТП - 29.09.2014г.до деня на
окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед изхода на делото, ищцата
претендира за осъждане на ответника да й заплати и направените съдебни разноски
за настоящото производство.
Исковата претенция
е оспорена от ответника ЗАД „ОЗК- З.“ АД както по основание, така и по размер,
с оглед наведените в отговора на исковата молба доводи. Изявленията на
процесуалните представители на ответника мотивират извода, че ответникът не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между него и водача на мотопеда,
който е участвал в настъпването на процесното ПТП, но поддържа становище за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
нарушаване на установените от чл.113 ЗДвП правила за движение и престой върху
пътното платно от страна на пешеходци. Ответникът оспорва механизма на
настъпване на произшествието, както и наличието на пряка причинно- следствената
връзка между контузиите, които ищцата твърди да е претърпяла и механизма на
настъпване на процесното ПТП. По отношение размера на предявената претенция,
ответникът заявява становище за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. По всички изложени съображения - ответникът моли за определяне
на справедлив размер на обезщетението и претендира за осъждане на ищцата да му
заплати направените съдебни разноски в настоящия процес.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство Констативен
протокол № К-998 установява настъпването
на процесното ПТП на 29.09.2014г. около 8.40 часа сутринта, в гр. София, на
бул. „В.“, на пътното платно пред блок № 20, между участниците - мотопед „Сънсто Церес“с рег. № *******
който е бил управляван от Й.А.А. и намираща се върху пътното платно пешеходка П.Б.К..
Въз основа на
направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, както
и в резултат на служебно извършената справка в публично достъпния ИЦ на
Гаранционен фонд, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП,
гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния мотопед „Сънсто
Церес“ с рег. № ******* е била застрахована от ответното дружество.
Като доказателство по
делото са приети три броя т.нар. „Обменна
карта (талон)“, както и резултат от рентгенологично изследване, издадено от ВМА
София на 29.09.2014г. от чието съдържание се установяват данни за
диагностицираното здравословно състояние на пострадалата – след настъпване на пътния
инцидент. Споменатите данни са обект на анализ от допуснатата съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на приетата
съдебно- медицинска експертиза (изготвена от вещо лице д-р Б.Б. със специалност
ортопедия и травматология) мотивира следните
изводи относно подлежащите на доказване факти:
·
В резултат от настъпване на процесното ПТП, пострадалата
е получила контузия на гръдния кош и
счупване на опашната кост, които носят медико – биологичната характеристика
– разстройство за здравето, неопасно за живота.
·
Ищцата е потърсила медицинска помощ незабавно след
настъпване на ПТП, във ВМА София където са установени посочените по- горе
контузии и е предписан режим на лечение.
·
В конкретния случай, уврежданията са свързани с интензивни
болки и страдания за срок от един месец известни в медицината с термина
„кокцигодиния“, които се изразяват в ограничения в двигателната функция и
засилване на болката в седнало положение или облягане назад. По- интензивни
болки пострадалата е получила през първия месец след настъпването на травмите,
а в последствие, интензивността на болките е отслабнала и те са се проявили
като спорадични.
·
Общата продължителност на лечебния и възстановителен
период на травмите не превишава един
месец, но се допуска възможността от поява на спорадични болки при промяна
на времето или прекомерно физическо натоварване. Състоянието на пострадалата е
възстановено, не са налице данни за усложнения за здравето й.
В дадените пред съда
показания, свидетелят Р.б.к. заявява, че има преки впечатления от здравословното
и емоционалното състояние на пострадалата ищца след настъпването на процесното
ПТП. Понеже бил брат на ищцата, свидетелят посетил ищцата в дома й, още в деня
на инцидента и узнал, че тя има „вътрешни натъртвания“, въпреки, че нямала
видими контузии. При срещата си, свидетелят възприел, че ищцата е „много зле“,
не може да се движи, нито да ходи до тоалетна, само лежала и нищо друго не
правела в дома си. В грижите за четирите си деца, пострадалата била подпомагана
от близките си, защото не могла да работи, а лежала, в продължение на около три
месеца.
Към настоящото дело са приобщени материалите по ДП
№ 11477/2014г. съгласно описа на РТП-ОДП-СДВР, съдържащи оригинал от споменатия
по- горе Констативен протокол, но също и Протокол за оглед на местопроизшествие,
Скица на местопроизшествие и Фотоалбум, които са изготвани на 29.09.2014г. и
съдържат данни за фактите, които са констатирани на мястото на настъпване на
процесното пътно- транспортно произшествие. Съдържанието на посочените
документи е обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на приетата
съдебна авто- техническа експертиза (изготвена от вещо лице Х.И. със
специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт) мотивира
следните изводи, относно подлежащите на
доказване факти:
·
Ударът между пострадалата пешеходка и мотопеда е настъпил
върху пътното платно за движение на автомобила на бул. „Вардар“, по ширина на платното
– на около 4 метра в ляво, считано от края десния тротоар. На мястото на удара не
е имало пешеходна пътека и/или светофарна уредба.
·
При липса на данни от протокола за оглед на
местопроизшествието, вещото лице възприема фактите от показанията на свидетеля Й.А.
(очевидец и участник в настъпването на процесното ПТП) – че пострадалата се е
намирала върху пътното платно за движение на автомобили, което е почиствала.
·
Според вещото лице, водачът и пострадалата са могли да се
възприемат взаимно преди да настъпи удара помежду им, защото всеки от тях ако
би положил дължимата грижа и внимание е бил обективно способен да забележи
другия като участник в движението.
·
От техническа гледна точка, ударът е бил предотвратим и
за двамата участници в ПТП (пешеходеца и водача на мотопеда). Пешеходката е
могла да забележи приближаващия мотопед и да се предпази, а водачът на мотопеда
е могъл да забележи пешеходката и да
предприеме маневра за аварийно спиране, а не заобикаляне.
·
За водача на автомобила, настъпването на удара с
пешеходката е било обективно предотвратимо, независимо от скоростта с която тя
се е придвижвала, поради това, че мотопеда се е движил с относително ниска
скорост и опасната му зона на спиране е с кратка дължина.
·
Пострадалата е имала възможност да възприеме своевременно
приближаващия се към нея мотопед и ако тя би осигурила за мотопеда предимство
при преминаването т.е. ако би преустановила за момент от време движението си би пропуснала преминаването на мотоциклета.
В дадените пред съда показания, свидетелят Й.А.А.
заявява, че е бил очевидец и участник в процесното ПТП, в качеството на водач
на процесния мотопед „Сънсто Церес“с рег. № *******. Докато свидетелят управлявал мотопеда с
относително ниска скорост, той възприел факта, че ищцата се намира върху
пътното платно и в момента „чисти нещо“. Пострадалата била облечена със
светлоотразителна жилетка и била с метла и кошче в ръцете си. Свидетелят
възприел наличието на ищцата като опасност за движението, защото видял, че
друго МПС преминало на съвсем минимално разстояние от нея, поради което подал
сигнал с клаксона, но пострадалата не показала с поведението си, че е възприела
този сигнал и продължавала да осъществява дейността си. Тогава, свидетелят
преценил, че за да избегне удара е уместно да предприеме маневра по заобикаляне
на мястото, където е застанала ищцата, но в този момент тя се преместила и това
действие принудило свидетеля да предприеме внезапно спиране, той паднал от
мотопеда, а между предната част на мотопеда и тялото на пострадалата настъпил
удара. Самият свидетел сигнализирал за пътния инцидент на тел. 112 и останал на
мястото на произшествието до пристигане на групата за извършване на огледа.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявения иск се основава на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от застрахования при него водач. След
анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за
установени всички предвидени в закона предпоставки, които определят
възникването на задължение за ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния мотопед „Сънсто
Церес“с рег. № ******** да покрие
последиците от гражданската отговорност за понесените от ищцата неимуществени
вреди, поради причинените й болки,
страдания.
Кредитирайки заключението на изслушаната съдебно-
медицинска експертиза, съдът възприема извода за причиняване на непозволено
увреждане, изразяващо се контузия на гръдния кош
и счупване на опашната кост, които носят медико – биологичната характеристика –
разстройство за здравето, неопасно за живота.
За да направи необходимите изводи за естеството на
травмата, за обема на болките и страданията и за наличието на пряка причинно-
следствена връзка между причиняването на травмите и конкретното ПТП от 29.09.2014г.
съдът кредитира приетите като доказателства медицински документи и съпостави тяхното съдържание
с изводите на изслушаната съдебно- медицинска експертиза. Изводите на
експертизата, която е изготвена от специалист със съответната специална
медицинска квалификация (ортопедия и травматология) съдът кредитира
преимуществено пред показанията на разпитания свидетел, съобразявайки
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, поради близката
му родствена връзка с пострадалата.
Именно посредством споменатото вече неоспорено заключение
на съдебно- медицинската експертиза, се установи наличието на пряка причинно-
следствена връзка между настъпилите травматични увреди.
Наведените
от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, поради допуснато от нея нарушение на чл.113 от ЗДвП обаче са
основателни.
За да достигне до този извод, съдът съобрази
изводите в заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа
експертиза, показанията на разпитания
свидетел А., а също и направеното в открито заседание на 25.06.2015г. от
процесуалния представител на ищцата изрично признание на факта, че по време на
удара, П.К. не е пресичала пътното платно за движение, а е престоявала върху
него, докато са преминавали автомобили. Това означава, че престоят на ищцата
върху пътното платно е бил продължителен и при това, вниманието на пострадалата
не е било насочено само към преминаващите автомобили, но и към определена съпътстващата
дейност, чието извършване е мотивирало местонахождението й на пътното платно.
Подобен продължителен престой обаче, на несигнализиран пътен участък, по който
се осъществява движение на МПС е
дефинитивно забранен от закона, освен ако не се осъществява в изключителната
хипотеза на чл. 97, ал.7 от ЗДвП - при
извършване на пожарогасителни, аварийни и
спасителни действия. Ищцата
очевидно не е извършвала действие от типа на споменатите при продължителния си
престой върху пътното платно за движение, а дори да би извършвала – то би
следвало да предприеме престоя си след като се увери, че мястото е допълнително обозначено със светлоотразителни
конуси. Данни за такъв тип сигнализация не се установява
на мястото на ПТП. В обобщение следва да се посочи, че каквото и действие да е
осъществявала пострадалата върху пътното платно, на оживен столичен булевард,
при най- интензивния пътен трафик на движение, който е във времето около 8.40
сутринта, то поведението й не само осъществява грубо нарушение на забраната по чл.113,
ал.1, т.2 от ЗДвП, но и до голяма
степен противоречи на общия житейски разум. Предприемайки подобно поведение,
всеки дееспособен правен субект би следвало поне да допусне високия риск от
настъпване на ПТП.
По изложените съображения, съдът намира, че
приносът на пострадалата за настъпването на процесното ПТП е значителен и може
да бъде определен на около една трета,
при преобладаващ принос от две трети за водача на процесното МПС, поради това,
че последния е бил длъжен и могъл да предотврати удара, ако би предприел
маневра за внезапно спиране в по- ранен момент (дори с риск за собственото си
здраве, след като като се отчитат спецификите на управление и спиране на
двуколесно МПС).
При изложените по- горе изводи, спорът между
страните относно наличието на основание за изплащане на обезщетение е разрешен
и се концентрира по- скоро върху размера на платимото застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, който следва да бъде определен след анализ на събраните
доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
Като кредитира събраните доказателства, съдът
прие, че въпреки пространното описание на травмата, получените в следствие на
процесното ПТП травматични увреждания за ищцата са предизвикали временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Основният
негативен ефект от травмите са болки, страдания и неудобства поради ограничения
за движението и някои специфични дейности, в период от около един месец.
Максимално допустимия
възстановителен период се простира според вещото лице до три месеца от
настъпването на травмата, но такава продължителност не бе доказана, а въз
основа на приетите като доказателство болнични листове, съдът е склонен да
приеме, че в конкретния случай възстановяването е продължило около два месеца. Само
в началния период от лечението на
пострадалата, движението й е било значително ограничено и в същия период тя е
изпитвала по- интензивни болки.
Животозастрашаващо
състояние, увреждане на вътрешни органи или някакви други негативни последици
за здравето на пострадалата обаче, не се установяват.
Никак не може да бъде пренебрегнат и факта, че
според заключението на вещото лице д-р Б. Б., лечението на травмата на левия
долен крайник е завършило успешно, без
усложнения, касаещи на уврежданията с травматичен произход. При преценката на обема
на вредите, не може да бъде
пренебрегнат факта, че все пак пострадалата е лице в активна възраст, която
предполага трудова дейност и други социални активности, но в процеса на
лечение, възможностите за това са били принудително ограничени, поради
невъзможността за самостоятелно придвижване.
Като отчете съвкупността от всички изложени
обстоятелства и съобрази социално икономическите условия в страната, към
момента на настъпването на вредите, включително нормативно установените лимити
на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2014г. но и данните за средния жизнен стандарт
на населението на Р. България в този период, определен от размера на средната
работна заплата за страната по данни на НСИ за 2014г., когато е настъпило
процесното ПТП, съдът приема че компенсирането на вредните последици от
травматичното увреждане, в периода, в
който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева. Споменатото
обезщетение следва да бъде редуцирано, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - с една трета – съразмерно с приноса на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат до размер на сумата от 8 000
лева.
Именно този размер на застрахователно обезщетение
следва да бъде осъден да заплати ответникът на ищцата, въпреки наведените от
ответника доводи за прекомерност на претенцията. За разликата – над посочената
сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 26 000 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и прекомерно завишена.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на
обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до
окончателното изплащане на сумата.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска.
Искът бе частично уважен, а ищцата е освободена от
задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски на основание чл.
83, ал.2, от ГПК, поради което и на практика не е направила такива. Понесените от
бюджета на съда разноски за събиране на доказателства, които са в размер на 240
лева, заедно със сумата на държавната такса, съответстваща на уважената част от
иска, следва да бъдат възложени в тежест на ответника. По тези съображения и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на Софийски градски съд общо сумата от 392 лева разноски за съдебна
експертиза и за държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Разноски в полза на ищцата не следва да се
присъждат, но процесуалният й представител е легитимиран да получи от ответника
възнаграждение за процесуално представителство, в размера, определен от 38 от ЗА.
За да определи размера на възнаграждението, съдът съобрази уважената част от
иска и установените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения и така
изчисли, че размерът на дължимото възнаграждение, възлиза общо на 730 лева.
Ответното дружество също има право да получи от
ищцата направените съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80
от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска. Общият размер на направените
разноски за събиране на доказателства е 405 лева, а съразмерно с уважената част
от иска – сумата, която следва да бъде присъдена е 283 лева. При това, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноските за процесуално
представителство от юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от иска, които
разноски се изчисляват на 1070 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД с ЕИК ******** и адрес по седалището - гр. ********,
да заплати на П.Б.К. с ЕГН **********, чрез съдебен адреса***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ –
сумата от 8 000 лева (осем хиляди
лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в следствие телесни
увреждания при ПТП от 29.09.2014г., причинено от водача на мотопед „Сънсто Церес“ с
рег. № ******** заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.09.2014г. до окончателното плащане, като
отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния размер на
претенцията от 26 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД, да заплати на адвокат Я.Д.Д. от САК с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 730 лева (седемстотин и тридесет лева) за процесуално представителство на П.Б.К.
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П.Б.К., да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 1353 лева (хиляда триста петдесет и три лева) за съдебни
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД, да заплати по сметка на Софийски
градски съд - на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК - сумата от 392 лева (триста деветдесет и два лева), представляваща
държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, от
заплащането на която ищцата е била освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: