Решение по дело №987/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба на П.В.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Н.С., против Решение № 2153-03-62/18.04.2023г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата й с вх.№ 1012-03-223/15.03.2022г. срещу Разпореждане № **********/06.03.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл.69, чл.69б, ал.1 КСО и чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. За неправилни счита изводите на административния орган, че спрямо нея е приложима разпоредбата на чл.69 ал.2 КСО, но след като не отговаря на изискването за изискуем стаж, то няма право на пенсия, както и че е неприложима и разпоредбата на чл.69б ал.1 КСО поради ограничението на чл.18 ал.4 от НПОС. Твърди, че правото на един вид пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва право и на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст, като законът не създава задължение за алтернативно отпускане на отделен вид пенсия за осигурителен стаж и възраст само в случаите, когато осигурените лица нямат право на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І – Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана компетентност е длъжен да преценява правото на лицето да му се отпусне заявената пенсия без да има право да преценява налице ли са предпоставките за отпускане на друг вид пенсия. Твърди, че е неправилен изводът на директора на ТП на НОИ – Варна, че след като нейният осигурителен стаж е като държавен служител в системата на МВР, то за нея е приложима единствено разпоредбата на чл. 69, ал.2 от КСО и след като не отговаря на условията, разписани в тази разпоредба, не разполага с право на друг вид пенсия и по-конкретно – на пенсия по чл. 69б, ал.1 от КСО. Счита, че неправилно в обжалвания административен акт органът се позовал на чл. 18, ал.4 от НПОС и възможността с подзаконова разпоредба да се ограничава приложението на законовата разпоредба на чл.69б ал.1 КСО, тъй като този извод противоречи на чл.15 ал.1 ЗНА. Твърди, че възприетото от ответника ограничително тълкуване на приложимата правна уредба противоречи на основния принцип в осигурителното законодателство за равнопоставеност на осигурените лица, прокламиран в чл.3, т.3 от КСО и недопустимо ограничава основно и неотменимо конституционно защитено нейно право, каквото е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди и че при постановяване на оспореното решение е нарушен основен принцип в административното право за равно и еднакво третиране на заинтересованите лица в административното производство/ чл. 8, ал.1 от АПК/, тъй като с приемането на КСО от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г., при действието на § 4 от ПЗР на КСО и след тази дата до настоящия момент на всички лица, които са работили в системата на МВР, МНО или други силови структури и отговарят на условията на тази разпоредба са отпускани пенсии за осигурителен стаж и възраст без възражения и забележки. Моли да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната за ново разглеждане и произнасяне по същество при съобразяване с материалния закон, като й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал.1 от КСО. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна Директорът на ТП- Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител ю.к. К., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение и моли в полза на административния орган да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление до ТП на НОИ – Варна с вх. № 2113-03-3596/12.12.2022 г. жалбоподателката е поискала от компетентния орган да й се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи нейния трудов и осигурителен стаж, в това число и Удостоверение за класиране и пенсия с изх. № от 07.12.2022 г., както и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, копие от Акт за раждане на дете. От Удостоверение за класиране и пенсия, издадено от ОД на МВР – гр. Търговище, се установява, че жалбоподателката има прослужено време в структурите на МВР като държавен служител по ЗМВР, считано от 11.01.1999 г. до 05.12.2022 г. или всичко трудов стаж 23 г., 10 м. и 25 дни, от които осигурителен стаж от 01.01.2000 г. до 05.12.2022 г. включително 22 г., 11 м. и 5 дни.

С Разпореждане № **********/06.03.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионен отдел“ в ТП- Варна на НОИ на Д. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че заявителката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл. 69, ал.2 от КСО – не е навършила изискуемата възраст за 2022 г. – 53 г., 10 месеца, а има 51 г., 6 м. и 04 дни. Прието и че няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69б ал.1 КСО, тъй като е изпълнила условията на чл.69 от КСО по отношение на осигурителен стаж – има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител към МВР. Органът се е позовал на разпоредбата на чл. 18, ал.4 от НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69 ал.1 и ал.2 КСО. Разпореждането й е съобщено на на 15.03.2023 г./видно от приложената обратна разписка/.

С жалба вх. № 1012-03-223 от същата дата Д. е оспорила разпореждането пред Директора на ТП-Варна на НОИ.

С обжалваното решение № 2153-03-62/18.04.2023 г. директорът на ТП НОИ – Варна е отхвърлил жалбата, като е възприел констатациите и правните изводи на Ръководителя на „ПО“ при ТП- Варна на НОИ. Приел е, че разпоредба на чл. 18, ал. 4 от НПОС дава възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗМВР и не са придобили право на пенсия по чл.69 КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл.96б ал.1 КСО, но е поставил условие, това обстоятелство да се дължи на недостигащ осигурителен стаж, т.е. лицето да е изпълнило условията на чл. 69 КСО за навършена възраст, но да не му достига изискуемия осигурителен стаж, а не обратното, както е в случая – жалбоподателката има необходимия осигурителен стаж, но няма навършена изискуемата по посочената норма възраст. Заповедта е издадена от компетентен орган, видно от заповеди № 1016-40-205/24.02.2020г. и № 8775/07.04.23г.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КСО – Директорът на ТП на НОИ - Варна, видно от заповеди № 1016-40-205/24.02.2020г. и № 8775/07.04.23г. Издадено е предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма – мотивирано решение и съдържа реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Между страните няма спор по фактите. Не се оспорва установеният от административния орган осигурителен стаж на жалбоподателката и навършената възраст към датата на подаване на заявлението.

Спорът е дали в полза на жалбоподателката е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и приложим ли е чл. 18, ал. 4 от НПОС при определяне правото за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия– 12.12.2022 г. кумулативните предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69, ал.2 от КСО, в това число и за държавните служители в структурите на МВР, каквато длъжност заема жалбоподателката, са наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР и навършена възраст от 53 години и 10 месеца.

Към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има осигурителен стаж І категория труд 24г., 02 месеца и 12 дни и ІІІ категория труд- 6 г., 3 м. и 15 дни, като осигурителният стаж превърнат към ІІІ категория труд е 46г. 7м. и 4 дни, а навършената възраст към 12.12.2022г.- 51г., 6 м. и 4 дни.

След като Д. има изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в МВР, но е на възраст 51 г. 06 м. и 04 дни, то тя не отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО.

Същата в подаденото заявление е направила искане да й бъде отпусната пенсия на основание чл. 69б, ал.1 от КСО.

Съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. в размер на 47 години и 8 месеца - за жените и 52 години и 8 месеца - за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 - за жените и 100 -за мъжете. По аргумент от т. 2 на същата разпоредба, от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца - за мъжете и с по 4 месеца - за жените до достигане на 55-годишна възраст.

Изчислена, съобразно цитираната разпоредба, изискуемата за пенсиониране възраст за жените до 31.12.2022 г. е 50 години и 00 месеца. Към 12.12.2022 г. - датата на подаване на заявлението пред органа, жалбоподателката има навършени 51 г., 06 мес. и 04 дни, поради което отговаря на условието за възраст в чл. 69б, ал. 1 от КСО. Изпълнено е и изискването досежно сбора от осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението той е 98 при необходим минимум от 94.

Предвид горното към датата на подаване на заявлението за жалбоподателката са налице условията за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Неправилно в оспореното решение ответникът се е позовал на чл.18, ал.4 от НПОС. Съгласно чл. 18, ал.4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

В разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО законодателят е предвидил различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Хипотезите по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактическите им състави, т.е. при наличие на която и да е от двете хипотези правото на пенсия следва да бъде зачетено. В случай, че е възможно и по двете, следва да се приложи онази от тях, която е по-благоприятна за заявителя. Норма от подзаконов нормативен акт, каквато в случая се явява разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, не може да се противопостави на действието на норма от по-висок ранг и не може да въвежда изисквания, каквито закона не предвижда. В този случай на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО.

Жалбоподателката е заявила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. На условията за осигурителен стаж и възраст на тази хипотеза тя отговаря.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган - Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП- Варна на НОИ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора и предвид направеното искане на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500лв.- адвокатско възнаграждение. В представеният по делото списък на разноските се претендират и 10лв. за държавна такса, но такава не е внасяна, поради което и не следва да се присъжда. Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая възнаграждението е определено в предвидения минимален размер от 500 /петстотин/ лв., съгласно чл.8, ал.2, т.2 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договорено е и платено в брой.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл.118, ал.3 КСО, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-62/18.04.2023г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата на П.В.Д. срещу Разпореждане № **********/06.03.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл.69, чл.69б, ал.1 КСО и чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА преписката по заявление вх. № 2113-03-3596/12.12.2022 г. на П.В.Д. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в Териториално поделение на НОИ – гр. Варна за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна да заплати на П.В.Д., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

	Съдия: